Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 11.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Б.
при секретаря С.А.
и с участието на прокурор О.К.от
Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен
съдия Кр.Б. адм.д. №224 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Административното производство е по
реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс ( АПК) във вр. с чл.284 ал.1 от Закона
за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и задържането под стража (ЗИНЗС),образувано въз основа на искова
молба рег.№ ДА-01-1346 от 24.04.2019год. по описа на ШАдмС от М.А.А., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора - гр.Ловеч, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинените му вреди с неуточнен характер,
вследствие лошите социално-битови
условия по време на престоя му в Шуменския следствен арест за периода от
18.02.2011год. до 23.03.2012год. в размер на 60 000 лева. С допълнителна молба с рег.№ДА-01-1645/22.05.2019год.
по описа на ШАдмС,депозирана в законния срок ищецът уточнява,че исковата му
претенция е насочена срещу ответника-Главна дирекция «Изпълнение на
наказанията»-гр.София и обективира искане за присъждане на 60 000лв. претърпени
от ищеца неимуществени вреди по време на престоя му в сектор «Арести» към РС
«Изпълнение на наказанията»-Шумен за периода от 18.12.2011г. до
23.03.2012г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът в
периода от 18.02. 2011 г. до 23.03.2012год. е бил задържан в следствения арест
в град Шумен. През целия период е било налице неизпълнение на преките
задължения на ГДИН – София, произтичащи от закона, които рефлектирали върху
физическо и психическо здраве на ищеца. Сочи, че незаконосъобразните
бездействия, осъществени от администрацията на ареста спрямо него, се изразяват
в това, че не са осигурени нормални условия на живот, доколкото килиите, в
които е настаняван е имало влага и мухъл, нямало прозорци, пряк достъп на
дневна светлина и естествено проветряване, както и липсвал санитарен възел и
течаща води.В една от килиите,в които пребивавал,която била с капацитет за
настаняване на за 6 човека,бил настанен и той и тъй като за него нямало
легло,близо една седмица спал на земята,на шалте върху цимента. Твърди се, че
когато капацитет на ареста бил запълнен, трудно се ползвало общата тоалетна,
което налагало да се ползва пластмасово шише за тоалетни нужди. Нямало и каре за
престой на открито.Твърди се, че вследствие
на лошите социално –битови условия по време на престоя му в ареста
здравето му се влошило,получил допълнителни заболявания и направил опит за
самоубийство.Предвид изложените условия счита, че ответната страна чрез
незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се в неосигуряване на
лицето на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване на помещенията, както и липсата на санитарен възел и течаща вода в
килиите, лисата на разходка на открито, и въобще общо лошите условия за живот в
ареста в Шумен, са налице незаконосъобразни действия и бездействия от страна на
ответника,от които ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се преживени унижения, срам и неудобство,
емоционални страдания и психически стрес, поради което ищецът моли съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответната страна ГД „ИН“ град София
да му заплати сумата в размер на 60 000.00 лв., представляваща обезщетение
за нанесените му неимуществени вреди за периода от 18.02. 2011 г. до 23.03.2012год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Определеният от АК-Шумен служебен защитник на ищеца -адвокат С.Б. при ШАК поддържа предявения иск в
настоящото производство.
Ответната страна ГД «ИН» град София, редовно призована, чрез процесуалния
си представител ст. юрисконсулт С.С., оспорва иска по основание и по размер. В
депозираните пред съда писмен отговор с рег.№ДА-01-2181/08.07.2019год. и писмено
становище рег.№ДА-01-3303/14.11.2019год. по описа на ШАдмС изрично се позовава
на изтекла обща петгодишна погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД
досежно претенциите на ищеца,в каквато връзка счита иска за недопустим и моли
производството по делото да бъде прекратено.В условията на алтернативност,при
неуважаване направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност,счита, че не е доказано наличието на кумулативно изискуемите предпоставки
за основателността на иска, поради което ответната страна моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен или недоказан и
да присъди юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура
град Шумен счита, че искът е недоказан както по основание, така и по размер.Счита,че
в случая е изтекла общата петгодишна погасителна давност,предвидена в
ЗЗД,приложима и за обезщетения,свързани с вреди,причинени от страна на
държавата, поради което отправя предложението искът да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от приложената справка изх.№12101/04.07.2019год.
на ГД „ИН“ – РС „ИН“ град Шумен по категоричен начин се установи, че ищецът М.А.А.
на 19.02.2011 г. е бил приет в сектор „Арести“ към ОС „ИН“ град Шумен като
обвиняем по ДП №37/2011 г. по описа на ОД на МВР град Шумен съгласно Постановление
на Окръжна прокуратура-Шумен за срок от 72часа във връзка с извършено
престъпление по чл.199 от НК.На 21.02.2011год. му е наложена постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по ЧНД№120/2011г. по описа на ШОС.На
05.03.2012год. лицето е приведено в затвора в гр.Плевен.По време на престоя си
в Ареста в гр.Шумен А. е бил настаняван последователно в килия№8 за времето от
19.02.2011год. до 01.03.2011год., в килия№1 за времето от 01.03.2011год. до
09.11.2011год., в килия№7 за времето от 09.11.2011год. до 20.11.2011год., в
килия№1 за времето от 20.11.2011год. до 28.12.2011год., в килия№7 за времето от
17.01.2012год. до 02.02.2012год. и в килия№5 за времето от 02.02.2012год. до
05.03.2012год.
Ответната
страна не оспорва твърденията на ищеца в исковата молба по отношение условията
на живот в ареста, а именно липсата на пряка слънчева светлина в килиите, както
и на санитарен възел и течаща вода, липсата на достатъчното пространство на
килията. Тези факти са отразени и в писмото на РС „ИН“ град Шумен. В килиите
няма санитарен възел, като се ползва общ такъв в коридора на ареста, както и
арестът не разполага с каре за разходка на открито, тъй като сградата не
позволява. От гореупомената справка се установява ,че за времето от
19.02.2011год. до 01.03.2011год. ищецът е бил настанен в килия№8 с още четири
лица-И.А.А.,С.В.Р.,А.И.Я.и С.Б.С.,с оглед на което съдът намира за недоказани
твърденията на ищеца,че за същия период А.
е пребивавал в килия,оборудвана с легла за шест лица,с оглед на което се
наложило да спи на земята,на шалте върху цимента на пода в килията.
От цитираната по-горе справка, както и от показанията на свидетеля Р.С., служител на
ареста както към настоящия момент, така и в периода, през който ищецът е бил
настанен в ареста и на свидетеля И.А.А., по категоричен начин се установи, че по
принцип условията във всички килии са еднакво лоши и неприемливи. Установи се,
че в нито една от килиите няма санитарен
възел и течаща вода, като тоалетната е била обща и през определен период от
време всеки от задържаните бил привеждан в тоалетната, за да я ползва. В килии
№6,7,8 и 9 са без пряка слънчева светлина,поради което били използвани за
настаняване на лица,пребиваващи в ареста за по-кратки периоди от време.Килия№8
била предназначена за настаняване на 6 или 8 лица,с легла на вишки-три или
четири на брой.Конкретно досежно твърденията на ищеца,че по време на
пребиваването си в тази килия е спал на земята върху дюшек свидетелят С. не
можа да потвърди това обстоятелство със сигурност,но свидетелства,че
действително е имало моменти,в които задържаните са спали на земята или по
двама на легло. В килиите няма отопление, като такова е осъществявано денем от
радиатори в коридора,а нощно време отоплението се е осъществявало с
аспирация,която обдухвала топъл въздух. Липсва каре за разходка,с оглед на
което на задържаните не им е осигуряван престой на открито. От показанията на
свидетеля С. се установява още,че по време на престоя си в ареста А.
многократно е имал оплаквания относно условията в ареста,както и оплаквания
свързани със здравословни проблеми,но същият не е правил опит за самоубийство,каквито
твърдения навежда в исковата си молба.Данни за това не се съдържат и прил. по
делото справка от 04.07.2019год. /л.41 от делото/,от която е видно,че след
справка в архивните документи е установено,че за процесния период лицето не е
правило опити за самоубийство.Задържаните лица в ареста са преглеждани веднъж
седмично от медицинския специалист към ареста,а при спешни здравословни
проблеми се е осигурявал медицински преглед незабавно.Няма данни ищецът да е
имал сериозни здравословни проблеми. За наличието на такива свидетелства
свидетелят И.А.А.,според когото ищецът е страдал от бъбреци и имал и други
заболявания ,за които са му били предоставяни хапчета и приспивателни.
От така
установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Арест Шумен за периода 18.12.2011г. до 23.03.2012г.,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Направеното от ответната страна възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност
по смисъла на чл.110 от ЗЗД, с оглед претенцията за минал период, съдът намира
за основателно,поради следните аргументи и съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), във вр. с & 1 от ЗР на ЗОДОВ давността за предявяване на иск по чл.1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е пет години. С т.
4 на Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/ 2004
г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната давност при
исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно
бездействия на административния орган е този на преустановяването им. По закон
давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да
заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност.
В конкретния случай, след като от страна на ответника е направено изрично възражение за
погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на
чл. 120 ЗЗД, следва да сят приеме, че претендираното от страна на ищеца вземане
е погасено по давност на 05.03.2017год. , с оглед момента на преустановяване на
основаното в молбата и доказано съобразно прил.
служ.справка№12101/04.07.2019год. на ГДИН бездействие,доколкото съобразно
приобщената към доказателствения материал служ.справка се установява по
категоричен начин,че именно на 05.03.2012год. М.А.А. е бил приведен в затвора в
гр.Плевен,следователно твърдяното от ищеца виновно бездействие в резултат на
което последният претъпял неимуществени вреди е преустановено на 05.03.2012год.
и общата петгодишна погасителна давност е изтекла на 05.03.2107год.В тази
насока е и преобладаващата към момента на постановяване на решението актуална
съдебна практика на ВАС.
Следователно, към датата на предявяване
на исковата молба – 24.04.2019год. г. предявеният
иск се явява неоснователен като
погасен по давност,с оглед на което исковата молба следва да се отхвърли изцяло
само на това основание.Предвид погасяването на исковата претенция поради
изтекла обща петгодишна давност съдът не намира за необходимо да излага
подробни съображения по съществото на спора.
Ответната
страна претендира присъждане на разноски по делото – юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 от ГПК. Съгласно чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. В
същият смисъл е и нормата на чл.286 ал.2 от ЗИНЗС,съгласно която когато искът
се отхвърли изцяло,съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото.Ето защо,
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при
осъществено активно процесуално представителство на ответника в настоящото
производство се явява основателно.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора - гр.Ловеч, срещу Главна дирекция
«Изпълнение на наказанията» град София иск за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в размер на 60 000лв. по време на престоя му в Ареста
в гр.Шумен в периода от 18.02.2011год.
до 23.03.2012год. ,ведно със законната лихва,считано от 24.04.2019год. до
окончателното й изплащане ,като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А.А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора - гр.Ловеч да заплати на Главна
дирекция «Изпълнение на наказанията»-гр.София с адрес гр.София
ул.“Ген.Столетов“№21 направените по делото РАЗНОСКИ
,съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв./триста лв./.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: