Мотиви към присъда №31/12.11.2015 г., постановена по НОХД №257 по описа за 2015
г. на Районен съд-гр.Левски
Срещу подсъдимата С.И.С. е повдигнато и
предявено обвинение за това, че:
На неустановени дни, в периода от 01.09.2014г. до
10.12.2014г. включително, в с.Петокладенци, общ.Белене, от дом, находящ се на
адрес: ***, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнела
чужди движими вещи – 1 бр. ъглошлайф марка „Raider”, модел RD-AG500, сериен
№0100825016126; 1 бр. ударна бормашина марка „Akita”, модел № ID-13A, сериен №
ZJHM 100402/0-1500/; 1 бр.бензинов верижен трион марка „Raider”, модел
RD-GCS07, сериен №********* и 1 бр. бензинов верижен трион марка „Sthil”, модел
MS44, S.N. 20082545 и шина към него, всички на обща стойност 372.00 лв., от
владението и собственост на А.А.Б. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва:
- На
неустановени дни, в периода от 01.09.2014г. до 09.12.2014г. вкл., в
с.Петокладенци, обл.Плевен, от дом, намиращ се на адрес: ***, отнела 1 бр.
ъглошлайф марка „Raider”, модел RD-AG500, сериен №20100825016126 на стойност
15.00 лв. и 1 бр. ударна бормашина марка „Akita”, модел № ID-13A, сериен № ZJHM
100402/0-1500/ на стойност 15.00 лв., от владението и собственост на А.А.Б.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 10.12.2014г. в периода от 6:00 часа до 14:00 часа
в с.Петокладенци, обл.Плевен, от дом, намиращ се на адрес ***, отнела чужди
движими вещи – 1 бр. бензинов верижен трион марка „Raider”, модел RD-GCS07,
сериен №********* на стойност 117.00 лв. и 1 бр. бензинов верижен трион марка
„Sthil”, модел MS44, S.N. 20082545 и шина към него на стойност 225.00 лв., от
владението и собственост на А.А.Б. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия И.К.Н. е повдигнато и предявено
обвинение за това, че:
На 10.12.2014 г. и на 12.12.2014г., в с.Петокладенци,
общ.Белене, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си и за другиго – С.И.С., имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чужди
движими вещи – 1 бр. бензинов верижен трион марка „Raider”, модел RD-GCS07,
сериен №********* и 1 бр. бензинов верижен трион марка „Sthil”, модел MS44,
S.N. 20082545 и шина към него, на обща стойност 342.00 лв., собственост на
А.А.Б. с ЕГН **********, за които е знаел, че са придобити от С.И.С. с ЕГН
**********, чрез престъпление – кражба, както следва:
- На 10.12.2014 г., в с.Петокладенци, общ.Белене, с
цел да набави за себе си и за другиго – С.И.С., имотна облага, спомогнал да
бъде отчуждена чужда движима вещ – 1 бр. бензинов верижен трион марка „Raider”,
модел RD-GCS07, сериен №*********, на стойност 117.00 лв., собственост на
А.А.Б., за която е знаел, че е придобита от С.И.С., чрез престъпление – кражба;
- На 12.12.2014 г., в с.Петокладенци, общ.Белене, с
цел да набави за себе си и за другиго – С.И.С., имотна облага, спомогнал да
бъде отчуждена чужда движима вещ – 1 бр. бензинов верижен трион марка „Sthil”,
модел MS44, S.N. 20082545 с шина към него, на стойност 225.00 лв., собственост
на А.А.Б., за която е знаел, че е придобита от С.И.С. с ЕГН **********,
престъпление – кражба.
Престъпление по чл.215, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия И.К.Н.
е повдигнато и предявено обвинение за това, че:
На неустановен ден, в периода от 25.12.2014 г. до
15.01.2015 г. включително, в с.Петокладенци, общ.Белене, пред дом, находящ се
на адрес ***, отнел чужди движими вещи – 1 брой токоизправител /зарядно за лек
автомобил/, с дължина 26,5
см., височина 18 см. и ширина 12 см., на стойност 26,00
лева, от владението и собственост на А.А.Б.,, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието представлява маловажен случай.
Престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
По направено искане от
двамата подсъдими: С.И.С. и И.К.Н.,
както и от назначените им служебни защитници в съдебната фаза на процеса
на основание чл.372, ал.2 от НПК, делото е разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие – чл.370 и следващите от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, след откриване на процедура по предварително изслушване на страните.
По време на предварителното
изслушване, подсъдимата С.И.С., след разясняване на правата по чл.371, т.1 и
т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
По време на предварителното
изслушване, подсъдимият И.К.Н., след разясняване на правата по чл.371, т.1 и
т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу двамата подсъдими,
така както е предявено и повдигнато с обвинителния акт.
Моли, предвид разглеждане на
делото по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът да приеме, че направените самопризнания и от двамата подсъдими се
подкрепят изцяло от всички събрани на досъдебното производство доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Излага доводи за безспорна установеност на
извършените деяния, на тяхното авторство и форма на вината, както и относно
наличието на квалифициращите признаци. Моли за осъдителна присъда по отношение
и на двамата подсъдими.
За подсъдимата С. предлага
наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден в състава на
престъплението, за което й е повдигнато обвинението, като същото да бъде
намалено с 1/3 и постановено ефективно му изтърпяване. Моли съда, при
определяне размера на предложеното наказание, да отчете освен наличието на
отегчаващите вината и отговорността й обстоятелства: осъжданията й извън
квалифициращите признаци на деянието, характеризиращи го като извършено при
опасен рецидив, с оглед ограничаващата разпоредба на чл.56 от НК, но и
наличието на смекчаващите вината и отговорността й такива, а именно: извършване
на деянията, за които е била предадена на съд при условията на съвкупност и преди
същите да са оказали своето превъзпитателно въздействие, младата й възраст,
оказаното от нея известно съдействие за разкриване на обективната истина,
възстановяването на причинените вреди на пострадалия със съвместните усилия на
двамата подсъдими, изразеното съжаление за извършеното, както и данните за
влошеното й здравословно състояние.
За подсъдимия Н. предлага
наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден в състава и на двете
престъпления: по чл.215, ал.1 и по чл.194, ал.3 от НК, за които са му повдигнати
обвинения. Счита, че следва да се отчете преходното осъждане на подсъдимия Н.
на наказание лишаване от свобода, което същият е изтърпял ефективно, и което от
своя страна се явява извършено в съвкупност с настоящите деяния. Предлага на
основание чл.23 от НК, съдът да групира наказанията за двете деяния по
отношение на подсъдимия Н..
Представителят на
прокуратурата предлага приложените веществени доказателства да бъдат върнати на
техния собственик, а направените деловодни разноски – възложени на двамата
подсъдими.
Защитата на подсъдимата
С.И.С., осъществена чрез адв.С.Х. от ***, след приключване на съдебното следствие,
моли съда за минимално наказание, което да бъде намалено при условията на
чл.58а от НК. Защитата моли да бъдат отчетени, при определяне размера на
наказанието, наличието на следните смекчаващи вината и отговорността на
подсъдимата С. обстоятелства: оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина, още в хода на досъдебното производство, младата и неукрепнала възраст,
липсата на други образувани досъдебни производства за престъпления от общ
характер, съгласно представената справка от РП-Левски, извън деянието, предмет
на разглеждане по настоящото дело, възстановяването на щетите на пострадалото
лице, които от своя страна варират около минималната работна заплата, тежкото й
здравословно състояние, в уверение на което са представените писмени
доказателства.
В последната си дума,
подсъдимата С.И.С., моли съда за по-лека присъда, при заявена невъзможност да
моли за условна такава.
Защитата на подсъдимия
И.К.Н., осъществена чрез адв.Т.И. от ***, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да наложи на подзащитния му наказание към минимума. Защитата пледира
да бъдат отчетени следните смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия Н.
обстоятелства: направените самопризнания и оказаното съдействие за разкриване
на обективната истина в хода на досъдебното производство, доброто му
процесуално поведение, младата му възраст, възстановяването на причинените
вреди на пострадалия, трудовата му ангажираност към момента, макар и на частен
договор при физическо лице. Счита, че наказание в минимален размер ще съдейства
за неговото поправяне и превъзпитание, въпреки че е осъждан. Моли съда да
отмени взетата му мярка за неотклонение на досъдебното производство.
В последната си дума,
подсъдимият И.К.Н., моли съда за по-леко наказание, което да не търпи ефективно
в затвор.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от двамата
подсъдими, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимата
С.И.С. е родена на *** г. *** с постоянен и настоящ адрес:***, българка, българска
гражданка, със завършен VІІ клас, неомъжена, безработна, осъждана, ЕГН
**********.
Подсъдимият
И.К.Н. е роден на *** ***, с постоянен
и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, без образование-неграмотен,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
През пролетта на 2014 г., подсъдимата С.С. се
установила да живее трайно в ***. Подсъдимият
И.Н. ***. Двамата станали близки приятели, като понякога Н. нощувал в дома на
С..***, в дом, находящ се на ул.” ***” №***, живеел и пострадалия А.А.Б., който
бил ***. Къщата му се намирала в близост до тази, обитавана
от подсъдимата С..
На неустановен ден, в периода от 01.09.2014 г. до
09.12.2014 г., свидетелят Б. бил легнал вкъщи да си почива. Подсъдимата С.
влязла в дома му. В коридора имало оставен ъглошлайф марка „Raider”, модел
RD-AG500, сериен №20100825016126, черен на цвят. Без свидетелят Б. да я види,
С. откраднала вещта, която по-късно продала на свидетеля М.В.М. за сумата от 20
лева.
На неустановен ден, в периода от 01.09.2014 г. до
09.12.2014 г., преди обяд, двамата подсъдими били в дома на свидетеля Б.,
където му помагали при ремонт на къщата му. Подсъдимата използвала създалата се
ситуация, че двамата са ангажирани и влязла вътре в къщата. В една от стаите,
под легло, видяла поставена в куфарче ударна бормашина марка „Akita”, модел №
ID-13A, сериен № ZJHM 100402/0-1500/, зелена на цвят, която отнела незабележимо,
без знанието и съгласието на пострадалия, а след това скрила отнетата вещ.
Същият ден, следобед, С. съобщила на Н., че има ударна бормашина за продажба.
Тя не му казала за начина на придобиването й, като го излъгала, че е нейна.
Подсъдимият Н. не я попитал откъде я притежава. Двамата отишли заедно при
свидетеля М., на който Н. я продал за сумата от 35 лева. Свидетелят М. не знаел
и не предполагал, че закупените от него две вещи, са били придобити чрез
престъпление.
Свидетелят Б. бил пенсионер и всеки месец на дата
10-ти пътувал до гр.С., обл.В.Т., откъдето получавал пенсията си. Това
обстоятелство било известно на подсъдимата С. и на 09.12.2014 г. взела решение,
докато на следващия ден Б. отсъства, да проникне в дома му и да извърши кражба
на движими вещи. Споделила за намеренията си с подсъдимия Н., но той не я
попитал нищо повече и не й обещал никаква помощ. Същият пренощувал в дома й. На
10.12.2014 г., рано сутринта, С. отишла до спирката в центъра на селото, за да
види дали пострадалия, който бил излязъл около 06:00 часа, ще се качи в
автобуса за гр.С. След като се върнала казала на подсъдимия Н., че Б. е
отпътувал за гр.С. Заявила още, че отива в дома му, като му предложила да я
придружи. Н. отказал да участва в престъпното деяние. С. го помолила да наблюдава
от дома й към улицата за евентуално внезапно завръщане на свидетеля Б., но
подсъдимият Н. не направил това. Подсъдимата С. излязла от дома си и се
отправила към къщата на свидетеля Б. с намерението да открадне двата бензинови
верижни триона, собственост на пострадалия, за които знаела, че се намират там.
Влязла в къщата и в коридора, в касетка за хляб, видяла бензинов верижен трион
„Sthil”, модел MS44, S.N. 20082545 и шина към него, със зелен капак и бял
корпус. Свидетелят Б. го бил получил от размяната на лек автомобил марка „***”
/спрян от движение/, негова собственост, като му била доплатена и сумата от 150
лева. В стаята, в ляво от коридора, подсъдимата С. видяла още един бензинов
верижен трион марка „Raider”, модел RD-GCS07, сериен №*********, червен на
цвят. Взела и двата моторни триона и шината, излязла от дома на Б. и се
отправила към къщата си. По пътя се обадила по телефона на подсъдимия Н., като
го помолила да я посрещне на входната врата. Последният сторил това, взел двата
триона от нея и ги прибрал. С. тогава му казала, че е откраднала вещите от дома
на Б., а Н. обещал да й помогне да бъдат продадени.
Свидетелят Б. се завърнал от гр.С. около 14:00 часа на
10.12.2014 г. По пътя към къщата си се отбил в дома на С., която помолил да му
помогне да пренесе багажа си. Подсъдимата се съгласила и докато носела багажа
на пострадалия, забелязала, че пред дома й спрял бял микробус. След като се
върнала, видяла Н. да разговаря с две неизвестни лица в микробуса, които
изкупували скрап и отишла при тях. В хода на разговора, подсъдимият Н. им
предложил за продажба двата бензинови верижни триона, за които знаел, че са
откраднати от С.. Непознатите лица взели и двата триона, но им заплатили сумата
от 20 лева - за бензиновия верижен трион с
марка „Raider”. Разбрали се, след като продадат и двете вещи, да им платят и
другия трион - с марка „Sthil”.
Подсъдимите си разделили получената парична сума. На 12.12.2014 г. двамата
непознати отново дошли в селото и върнали верижния трион марка „Sthil” на
подсъдимите. Обяснили им, че не струва нищо и не им дали други пари. С. и Н.
тръгнали с вещта към дома на свидетеля М., който се съгласил да я закупи за
сумата от 70 лева, която си разделили по равно – всеки от тях взел по 35 лева.
На неустановен ден в периода от
25.12.2014 г. до 15.01.2015 г., в тъмната част на денонощието, подсъдимият Н.
забелязал оставен токоизправител под паркирания на улицата лек автомобил на
свидетеля Б., който не бил включен. След като се уверил, че няма никой на
улицата, взел токоизправителя и го отнесъл в дома си. След няколко дни отишъл
при свидетеля М. и му го продал за 25 лева.
След завръщането си от гр.С., свидетелят Б. установил
извършената кражба на двата верижни триона от дома му и подал сигнал на
тел.112. По случая било образувано досъдебно производство, срещу „неизвестен
извършител” за извършено в периода от 06:00 ч. до 14:00 часа на 10.12.2014 г.
престъпление по чл.194, ал.1 от НК. От проведените оперативно-издирвателни
мероприятия, били установени вещите – предмет на престъплението, а впоследствие
и извършителите на деянията.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство
доказателства. С протокол от 10.12.2014 г. бил извършен оглед на
местопроизшествие, представляващо жилище, находящо се в с.П., обл.П., ул.” ***” №***, обитавано от А.А.Б., ведно
с приложен фотоалбум към него. В съставения протокол за оглед е отразено, че
двата бензинови верижни триона липсват от местата, посочени от пострадалия като
тяхно обичайно местоположение. На тези данни съответстват обясненията на
подсъдимата С. относно местата, откъдето е откраднала вещите по време на
отсъствието на Б.. При огледа не са установени следи от взлом на отвореното
крило на дървена врата на партерен етаж, а при обработката на отключения катинар
с поставен ключ на него, закачен на халка на същата врата, не са установени и
дактилоскопни следи, които да бъдат изследвани.
С протокол за доброволно
предаване от 16.02.2015 г., свидетелят М.В.М. предал доброволно на полицейски
служител при РУ на МВР-Б- следните движими вещи: 1 брой моторна резачка с марка
„Sthil”, със зелен капак и бял корпус,
ведно с един брой шина към нея, 1 брой моторна резачка за дърва „Форест тулс”, черна
на цвят; 1 брой дрелка „Акита тулс”– зелена на цвят; 1 брой ъглошлайф „Райдер”
– малък, черен на цвят; 1 брой токоизправител за зареждане на акумулатори,
зелен на цвят по корпуса. Предадените вещи са приобщени към делото с протокол
за оглед на веществени доказателства и са оставени на съхранение при домакин на
РУ на МВР-Б..
Безспорно се установява, че
собственик на предадените доброволно движими вещи, приобщени като веществени
доказателства по делото, е свидетелят А.А.Б.. Показанията му са последователни
и подробни относно начина на придобиването им, сумата, за която ги е закупил,
местата на които ги е съхранявал, периодите, през които е забелязал липсата им,
като ги идентифицира и със специфичните белези, направени лично от него на
всяка една от вещите. Последователни и подробни са и показанията на свидетеля
М. относно начина на придобиване на вещите, лицата, от които е закупил всяка
една от тях, заплатената сума, както и периодите, през които са му били
продадени. От показанията на свидетеля Б. – полицейски служител при РУ на
МВР-Б., се установява, че предадените доброволно вещи от свидетеля М., са
установени без съдействието на виновните лица, а единствено и само в резултат
на извършените оперативно-издирвателните мероприятия в хода на разследването,
след което са снети сведения от лицата, имащи отношение по случая. Последователни
и подробни са показанията и на свидетеля Д. ***, относно направените пред него
самопризнания от подсъдимата С. за извършената кражба на движими вещи от дома
на пострадалия, през различни периоди от време. Показанията на всички разпитани
в хода на досъдебното производство свидетели си кореспондират, липсват данни,
които да поставят под съмнения тяхната достоверност, поради което съдът изцяло
ги кредитира.
От заключението на вещото лице по изготвената
на досъдебното производство съдебно–оценителната експертиза се установява, че
общата стойност на всички противозаконно отнети от подсъдимата С. вещи, към
момента на извършване на двете деяния, включени в продължаваното престъпление,
е в размер на лева 372 лева. Стойността на противозаконно отнетата движима вещ
от подсъдимия Н., по пазарни цени, към момента на извършване на деянието е 26
лева.
Съдът намира, че направените
пълни самопризнания от двамата подсъдими С. и Н., се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства.
С деянието си подсъдимата С.И.С.
е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимата
С. е извършила деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.”а” от НК, след като е осъждана с влязла в законна сила присъда за
умишлено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода не
по-малко от една година, което е изтърпяла ефективно, и не са изтекли пет години
от изтърпяване на наказанието. Към тази хипотеза следва да се отнесе осъждането
на С. за извършено престъпление кражба, при условията на опасен рецидив с
присъда, постановена по н.о.х.д. №23217/2011 г. по описа на Софийски районен
съд, влязла в законна сила на 26.02.2011 г., с която й е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, изтърпяно ефективно в
затвор на 18.12.2012 г. при първоначален строг режим.
Подсъдимата С. е извършила
деянието при условията на опасен рецидив и по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, след като е осъждана повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, които е изтърпяла ефективно в затвор при строг
режим. Към тази хипотеза, като едно осъждане по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б”
от НК по отношение на С., съобразно даденото тълкуване с Постановление №2 от
27-29.04.1970 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление №7 от 26.07.1987
г., следва да се отчете определеното по реда на чл.25, ал.1 от НК общо, най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяно на 02.09.2010
г., измежду наложените й по н.о.х.д. №10357/2006 г. и по н.о.х.д. №11812/2007
г. и двете по описа на Софийски районен съд, с определение, постановено по ЧНД
№6046/2010 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в законна сила на
26.06.2010 г. Само като едно осъждане по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК,
съобразно цитираната по-горе задължителна съдебна практика, следва да се отчете
и определеното на С. със споразумение по н.о.х.д. №9215/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, влязло в законна сила на 26.05.2011 г., по реда на чл.25,
ал.1 от НК едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца за извършени от нея умишлени престъпления против собствеността,
увеличено на основание чл.24 от НК с три месеца, изтърпяно на 02.09.2010 г. в
затвор при първоначален строг режим, измежду наложените й наказания по н.о.х.д.
№9215/2011 г. по описа на Софийски районен съд, по н.о.х.д. №14529/2009 г., по
н.о.х.д. №937/2009 г. – и двете по описа на Софийски районен съд, по н.о.х.д.
№2001/2008 г. по описа на РС-Стара Загора, по н.о.х.д. №40/2009 г. на РС-Царево
и по н.о.х.д. №14529/2009 г. по описа на Софийски районен съд. Към тази
хипотеза следва да се отнесе и осъждането на С. със споразумение по н.о.х.д.
№81/2013 г. по описа на Районен съд-Царево, влязло в законна сила на 22.08.2013
г., с което и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца
за извършено престъпление кражба, при условията на опасен рецидив, което е
изтърпяла ефективно при строг режим на 22.02.2014 г. в затвор.
Освен цитираните осъждания,
включващи се в квалификацията на деянието като опасен рецидив, по отношение на
С. няма други преходни осъждания.
Деянието е извършеното от
подсъдимата С. и при условията на продължавано престъпление, поради което
следва да се приложи и разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Всяко едно от двете
деяния, включени в продължаваното престъпление, е извършено от нея през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, които
осъществяват поотделно основния състав на престъплението кражба, при наличието
на квалифициращото обстоятелство - опасен рецидив. Подсъдимата С. е извършила
престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл и при еднородност на
вината, при което второто деяния се явява и от субективна страна продължение на
първото, както и при наличие на съзнание за извършването им, след като е била
осъждана на наказание лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер против собствеността, което е търпяла в затвор.
Подсъдимата С. следва да
носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. За извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години.
Съобразно проведената диференцирана процедура за разглеждане на делото пред
първата инстанция – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът е определил наказанието на подсъдимата С. по правилата на чл.373,
ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, при отчитане на факта, че наличните
смекчаващи обстоятелства не удовлетворяват изискването по чл.55 от НК за
многобройност и изключителност, доколкото не излизат извън типичните смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства. Към тази категория се отнасят само две:
тежкото имуществено положение на подсъдимата С. и данните от представените
медицински документи за влошеното й здравословно състояние, наложило провеждане
на клинично лечение.
Данните от досъдебното
производство сочат, че подсъдимата С. е разпитана в качеството на обвиняем на
16.06.2015 г., когато е изяснила в детайли взаимоотношенията си с пострадалия,
кога, по какви причини и по какъв начин е посегнала върху чуждите движими вещи,
без знанието и съгласието на техния собственик. Към този момент на досъдебното
производство са били събрани значителен обем доказателства, чрез които са
изяснени повечето въпроси от кръга по чл.102 от НПК. При налична
доказателствена основа в хода на досъдебното производство, вследствие на
ефективната дейност на разследващите органи, съдът не може да приеме, че с
направените самопризнания в качеството си на обвиняема, подсъдимата С. има
своевременен и съществен принос за разкриване на престъпното деяние и неговия
автор. Съгласно т.7 на Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, само при
обратен извод на направения по-горе, самопризнанието от досъдебното
производство може да се третира в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК като
смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл.55
от НК.
Младата възраст на С. – на * години
към момента на извършване на престъпното деяние, също не може да бъде оценено
като смекчаващо обстоятелство, без връзка с останалите данни за личността й, и най-вече тези, които се
обективират в справката й за съдимост и не са обхванати от квалификацията на
извършеното като опасен рецидив. Фактът, че С. е извършила деянието по
настоящото дело в съвкупност с други две /по н.о.х.д. №346/2014 г. и по
н.о.х.д. №131/2015 г./, за които е била осъдена, и към момента наложените й
ефективни наказания са вече изтърпени, обосновават извод за интензивен характер
на проявената престъпната деятелност. Що се отнася до данните от справката на
РП-Л. за липса на други висящи досъдебни производства, освен настоящото, съдът
намира, че този факт се дължи единствено на обстоятелството, че считано до
22.08.2015 г. включително, С. е имала
ограничена възможност да посяга на чуждата собственост, тъй като е
търпяла наказание лишаване от свобода в затвор. Горните обстоятелства
свидетелстват за престъпна упоритост и за трайно възприет от подсъдимата модел
на незаконосъобразно поведение, което от своя страна дава основание за извод,
че личната й обществена опасност, макар и в млада възраст, съвсем не е
незначителна. Не може да се игнорира и факта, че макар предмета на престъплението
да е на ниска стойност /под размера на една минимална работна заплата за
страната/, и макар да е заплатена равностойността на една от вещите, то
връщането на останалите на техния собственик е изцяло обезпечено, но при липса
на каквото и да е съдействие за това от страна на подсъдимата. Не може да бъде
игнориран и факта на привидно създадените от нея добри междусъседски отношения
с пострадалия, с цел да узнае с какви движими вещи същия разполага, местата,
където ги държи и времето, през което обичайно отсъства от дома си или си
почива, в изпълнение на решението си противозаконно да ги отнеме.
Наличието на двете, посочени
по-горе смекчаващи вината и отговорността на подсъдимата С. обстоятелства, са
мотивирали съда да й определи наказание лишаване от свобода към неговия
минимален размер, при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно: за срок от две години, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК е редуцирал, като е намалил с 1/3 и е постановил да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, при първоначален
строг режим в затвор от закрит тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът
намира, че определеното на С. наказание в този размер, ще способства за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието й, като счита, че намаляването му под предвидения минимум в
разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 от НК, би било в противоречие с изискванията
на чл.55 от НК и би довело до неоправдано снизхождение към подсъдимата.
Налице са предпоставките на
чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, за определяне на едно общо най-тежко
наказание по отношение на подсъдимата С., измежду наложеното й наказание по
настоящото дело и наложеното й наказание лишаване от свобода за рок от три
месеца със споразумение по н.о.х.д.
№131/2015 г. по описа на Районен съд-гр.С., влязло в законна сила на 28.04.2015
г. Деянието по настоящото дело е извършено за периода от 01.09.2014 г. до
10.12.2014 г., а деянието по н.о.х.д. №131/2015 г. – за периода 01.03-02.03.2015
г., т.е. преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях.
При това положение, съдът е определил едно общо най-тежко наказание по
отношение на С., а именно: лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което
следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.
Съгласно данните от изисканата справка от
Затвора-гр.С., подсъдимата С. е изтърпяла изцяло наказанието лишаване от
свобода за срок от три месеца, наложено й със споразумение по н.о.х.д.
№131/2015 г. по описа на Районен съд-гр.С., влязло в законна сила на 28.04.2015
г., считано от 09.06.2015 г. до 22.08.2015 г., поради което и на основание
чл.25, ал.2 от НК, съдът е постановил приспадане на това време от определеното
й общо, най-тежко наказание.
Извън определената съвкупност, съобразно
най-благоприятното съчетание за осъдената, остава само едно осъждане на С., а
именно: със споразумение по н.о.х.д. №346/2014 г. по описа на Районен съд-Л.,
влязло в законна сила на 24.02.2015 г. за деяние, извършено през м.май 2014 г., което обаче не се
намира в съвкупност с деянието по н.о.х.д. №131/2015 г. по описа на Районен
съд-С. Наложеното на С. наказание лишаване от свобода също за срок от три
месеца е изцяло изтърпяно в затвор на 09.06.2015 г., поради което не следва да
се постановява отделното му изтърпяване.
Подсъдимият И.К.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.215, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние се е изразило в спомагане да бъдат
отчуждени чужди движими вещи, собственост на свидетеля Б., за които Н. е знаел
със сигурност, че са придобити от другиго чрез престъпление – кражба.
Подсъдимият е улеснил преминаването на фактическата власт от извършителя на
основното престъпление против собствеността – кражба /в случая установен:
подсъдимата С./, върху трето лице – свидетелят М., на който предлага и продава
две от откраднатите вещи.
Престъплението е извършено
виновно от Н. при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал, че спомага
да бъдат отчуждени вещи, придобити от другиго чрез престъпление, имал е
съзнание за истинския, престъпен произход на вещите, предвиждал е, че с
укривателските си действия пречи на свидетеля Б. да упражнява имуществените си
права върху вещите, искал е настъпването на тези последици, като е преследвал и
специалната цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага. Въпреки,
че за съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да е постигната, в
случая безспорно се установява, че тя е постигната.
Деянието е извършено от подсъдимия
Н. при условията на продължавано престъпление,
поради което следва да се приложи и разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.
Всяко едно от двете деяния, включени в продължаваното престъпление, е извършено
от него през непродължителни периоди от време – на 10.12.2014 г. и на
12.12.2014 г., при една и съща обстановка, които осъществяват поотделно
основния състав на вторичното престъпление вещно укривателство, и при
еднородност на вината, при което второто деяния се явява и от субективна страна
продължение на първото.
Подсъдимият Н. следва да
носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК. За извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години,
но не по-тежко от предвиденото за самото престъпление. Съобразно проведената
диференцирана процедура за разглеждане на делото пред първата инстанция –
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът е
определил наказанието на подсъдимия Н. по правилата на чл.373, ал.2 от НПК, във
вр. с чл.58а, ал.1 от НК, при отчитане на факта, че наличните смекчаващи
обстоятелства не удовлетворяват изискването по чл.55 от НК за многобройност и
изключителност, доколкото не излизат извън типичните смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства. Към тази категория се отнасят само две. Първото от
тях е тежкото семейно и имуществено положение на подсъдимия Н., който
съжителства в едно домакинство със своята майка и по-малка сестра, без
постоянна трудова дейност и без постоянни доходи в семейството. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете изразеното съжаление, че се е подвел от
подсъдимата С., за което от своя страна обективно са способствали младата му
възраст /на * години/ и създадените близки приятелски отношения с
последната.
Подсъдимият Н. е разпитан в
качеството на обвиняем на 16.06.2015 г., като към този момент на досъдебното
производство са били събрани значителен обем доказателства, чрез които са
изяснени повечето въпроси от кръга по чл.102 от НПК. При налична
доказателствена основа в хода на досъдебното производство, вследствие на
ефективната дейност на разследващите органи, съдът не може да приеме, че с
направените самопризнания в качеството си на обвиняем, подсъдимият Н. има
своевременен и съществен принос за разкриване на престъпното деяние и неговия
автор, поради което и направеното от него самопризнание не може да се третира в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК като смекчаващо вината и отговорността му
обстоятелство, съобразно даденото тълкуване в цитираната задължителна съдебна
практика.
Като отегчаващо вината и
отговорността му обстоятелство следва да се отчете преходното му осъждане на
наказание пробация с присъда по н.о.х.д. №802/2013 г. по описа на Районен
съд-гр.Г., влязла в законна сила на 20.11.2013 г., за престъпление по чл.194,
ал.1 от НК. Горното безспорно характеризира негативно неговата личност, но не
дават основание на съда да приеме, че липсва възможност за коригиране на
поведението му и без да бъде изолиран от обществото.
Съобразявайки горното, за
извършеното престъпление по чл.215, ал.1 от НК, съдът е определил на Н.
наказание лишаване от свобода към неговия минимален размер, при условията на
чл.54, ал.1 от НК, а именно: за срок от една година, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК е намалил с 1/3, като е постановил да изтърпи наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца.
Налице са предпоставките за
приложение на чл.66, ал.1 от НК. Определеното наказание на подсъдимия Н. е
лишаване от свобода до три години. Към момента на извършване на престъплението,
същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Освен това, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето му, не е необходимо да го изтърпи ефективно в затвор, поради
което е отложил неговото изпълнение с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият
Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.194, ал.3 от НК. Извършеното съставлява маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, предвид незначителността на вредните последици, обусловена от
прекалено ниската стойност на противозаконно отнетата чужда вещ – 26 лева, а с
оглед наличието на други смекчаващи вината и отговорността на Н. обстоятелства:
липсата на постоянни доходи в семейството, грижите, които полага за малолетната
си сестра, ученичка в * клас, младата му възраст,
искрено изразеното съжаление, извършеното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия
вид.
Подсъдимият Н. следва да
носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК. За извършеното
престъпление се предвиждат три вида наказания при условията на алтернативност:
лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста
лева. Съдът намира, че и за това деяние на подсъдимия Н. следва да се наложи
наказание по вид лишаване от свобода, което съобразно проведената диференцирана
процедура за разглеждане на делото пред първата инстанция – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, следва да се определи по правилата
на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК. При определяне на неговия
размер, следва да се отчете обстоятелството, че наличните смекчаващи
обстоятелства не удовлетворяват изискването по чл.55 от НК за многобройност и
изключителност. При определяне на наказанието и за това деяние /по вид и
размер/, съдът съобрази преходното осъждане на Н. на наказание пробация за
извършена от него кражба, което осъждане, поради маловажността на случая,
не квалифицира деянието като повторно
извършено, поради което същото съставлява отегчаващо вината и отговорността му
обстоятелство.
Съобразявайки горното, за
извършеното престъпление по чл.194, ал.3 от НК, съдът е определил на Н.
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при условията на чл.54,
ал.1 от НК, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3, като е
постановил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Предвид наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил
неговото изпълнение с три годишен изпитателен срок.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо наказание
лишаване от свобода по отношение на подсъдимия Н., измежду наложените му
наказания за двете престъпни деяния по настоящото дело – за престъплението по
чл.215, ал.1 от НК и за престъплението по чл.194, ал.3 от НК, най-тежкото от
тях, а именно: лишаване от свобода
за срок от осем месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с
изпитателен срок от три години.
Налице са предпоставките на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23,
ал.1 от НК за
определяне на едно общо най-тежко наказание по отношение на подсъдимия Н.,
измежду определеното му общо, най-тежко наказание при условията на чл.23, ал.1
от НК, и наложените му със споразумение
по н.о.х.д. №131/2015 г. по описа на Районен съд-С., влязло в законна сила на
28.04.2015 г. и с присъда, постановена по н.о.х.д. №264/2015 г. по описа на
Районен съд-Г., влязла в законна сила на 10.05.2015 г. Деянията по настоящото
дело са извършени през периода от 01.09.2014 г. до 15.01.2015 г., деянието по
н.о.х.д. №131/2015 г. – за периода 01.03-02.03.2015 г., и деянието по н.о.х.д.
№264/2015 г. по описа на Районен съд-Г. – на 28.12.2014 г., т.е. преди да има
влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. При това положение,
съдът е определил едно общо най-тежко наказание по отношение на Н., а именно: лишаване от свобода за срок
от осем месеца. Тъй като по две от
осъжданията, включени в съвкупността, наложеното на подсъдимия Н. наказание
лишаване от свобода е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, и само по н.о.х.д.
№131/2015 г. по описа на Районен съд-С. е постановено ефективното му
изтърпяване в затвор /изтърпяно на 01.06.2015 г./, съдът е отложил на основание
чл.25, ал.4 от НК изтърпяването на така определеното общо, най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, с тригодишен изпитателен срок.
Съдът намира, че така
определеното на Н. наказание по вид, размер и продължителност на изпитателния
срок, в пълна степен ще окаже необходимото възпиращо въздействие върху него и ще
го мотивира да се въздържа за в бъдеще от извършване на престъпления въобще.
Същевременно, отлагане ефективното изпълнение на наказанието в затвор, ще му
даде възможност да осъществява трудова дейност и по законен начин да осигурява
доходите за издръжка на семейството си, а това от своя страна ще съдейства и за
пълната му социализация.
С присъдата, съдът е постановил приложените по делото
като веществени доказателства: 1 бр. ъглошлайф марка „Raider”, модел RD-AG500,
сериен №20100825016126; 1 бр. ударна бормашина марка „Akita”, модел № ID-13A,
сериен № ZJHM 100402/0-1500/; 1 бр. бензинов верижен трион марка „Sthil”, модел
MF44, S.N. 20082545 с шина към него; 1 бр.
токоизправител /зарядно за лек автомобил/, с дължина 26.5 см., височина 18 см. и ширина 12 см., оставени на
съхранение при домакин на РУ на МВР-Б., да се върнат на техния собственик:
А.А.Б. ***, ЕГН **********.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът е осъдил подсъдимите С.И.С. и И.К.Н., да заплатят солидарно
направените деловодни разноски на досъдебното производство по сметка на ОД на
МВР–гр.П. в размер на 50 лева, както и направените деловодни разноски в
съдебната фаза на процеса по сметка на
Районен съд-гр.Л. в размер на 47,38 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: