Р Е Ш Е Н И Е № 2

 

гр. В., 05.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          в.ският районен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, в публичното заседание на шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 1281……

по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Ю.А.Н., ЕГН **********, адрес: ***, против Наказателно постановление № НП-13-810/05.11.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция“Медицински надзор“ – гр. С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 235 от Закона за здравето и във вр. с чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето – глоба в размер на 100 /сто/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище от Закона за здравето  да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не заема становище в с.з. 

          Ответната страна не заема  становище в с. з., като от административнонаказващия орган е постъпило възражение срещу жалбата с искане да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.     

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На 26.12.2019г. в МБАЛ „Св. П.“ – в. жалбоподателката допуснала пропуски в качеството си на дежурен лекар при извършване на диагностично – лечебна дейност на пациентката Ц. М. П., изразяващи се в неназначаване на антибиотично покритие, немоториране на ДСТ на бебето, липса на лично наблюдение на пациента, което е довело до намалено качество на предоставяната медицинска помощ.

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля М.С.Н. и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

          Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:          

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

            Не е изпълнено  задължението от административнонаказаващия орган  да се опише конкретно, точно и ясно извършеното нарушение, с всички съставомерни признаци и да му дадат коректна правна квалификация. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ установява принципи, които следва да се спазват при осъществяване на медицинска помощ на пациента, но същите са от категорията на несамостоятелните норми и не вменяват конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертават само правната рамка, в която следва да вместват конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в пълен обем.  Съобразно изискванията на Закона за нормативните актове, посочените от административнонаказващия орган разпоредба на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ установяват принципите, които следва да се спазват при реализиране правата на пациента и предоставяне на здравна помощ за него. Те не вменяват конкретни задължения за лицата, а очертават обща правна рамка, общ принцип, който следва да се спазва, но който детайлно е разработен като правила за поведение в други конкретни норми. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени на това лице. Наказващият орган, след като е описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи. Съгласно чл. 80, ал. 1 от Закона за здравето, качеството на медицинската помощ, съставляваща принцип по чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ. В нормативната уредба липсва легална дефиниция за "достатъчност на медицинската помощ", с оглед на което следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в НП като нарушена норма на чл. 86, ал. 1, т. 3  от ЗЗ– правото на достъпна и качествена медицинска помощ,  подобно на нормата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а регламентира един от принципите посочени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ на правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ, този на зачитане на неговите права и само нейното посочване не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Посочената разпоредба следва да се прилага във връзка с чл. 80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт, което наказващия орган приема, че е нарушен.  Наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не съдържа конкретни норми, които са били нарушени, а вместо тях са посочени общи принципи за достъпна и качествена здравна помощ.

          Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -наказващият орган, а това е Изпълнителна агенция“Медицински надзор“ – гр. С..

          В този смисъл Съдът намира, че  НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

          Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-13-810/05.11.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция“Медицински надзор“ – гр. С., с което на жалбоподателя Ю.А.Н., ЕГН **********, адрес: ***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 235 от Закона за здравето и във вр. с чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето – глоба в размер на 100 /сто/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.

           ОСЪЖДА Изпълнителна агенция“Медицински надзор“ – гр. С. да заплати на Ю.А.Н., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. в..                                                      

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :