РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 724/13.4.2020г.
гр. Пловдив, 13 април 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание
на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена
Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й., като
разгледа докладваното от съдията административно дело
№ 3373 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
С.М.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 3 срещу заповед №ЛС-04-498/29.08.2018 г. на
Министъра на правосъдието, с която същата е изключена от списъка на лицата,
които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност
по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на
квалификация синдик №ЛС-04-72/21.02.2006 г. на министъра на правосъдието.
Според жалбоподателката,
заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния
закон и несъответствие на целта на закона. Оспорва твърденията в заповедта, че е
допуснала вменените й нарушения. Сочи, че в заповедта не е посочено коя правна
норма на ТЗ е нарушена, както и доказателства за това. Твърди, че липсват мотиви,
както и нарушение на основни принципи на административното производство, а
именно: за съразмерност, за последователност и предвидимост. Според жалбоподателката всички разпоредби на Наредба №3 от 27.06.2005г.
са нищожни поради липса на законова делегация за създаването им и поради липса
на разпоредби в ТЗ, които да прилагат. По отношение на мотивите в заповедта за
неполагане на дължимата грижа, в жалбата е посочено, че извън правомощията на
синдика е да отговаря за лицензите на избраното от кредиторите дружество –
оценител, да не се съобразява с това решение, да посочва/назначава друг
оценител, различен от избрания. Сочи се, че в ТЗ няма изискване избраните
оценители да са вписани в КНОБ. Жалбоподателката
се позовава на чл.17 от ЗНО и сочи, че
няма пречка оценителят да упражнява дейност чрез дружество, както и че
действително избрания от събранието на кредиторите оценител „МИРВАЛ ВВ“ ЕООД
първоначално не е притежавал оценителски лицензии на името на дружеството, но с
такива е разполагал неговият едноличен собственик и управител Владимир Цеков
Вълчев, като формално автор на процесните пазарни оценки е дружеството, но
същите носят подписа на физическото лице. Жалбоподателката
е изразила несъгласие и с т.2 и т.3 от оспорената заповед. Иска се отмяна на
оспорената заповед. Претендират се разноски.
В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателката адв. С.
поддържа жалбата и излага подробни съображения
тази насока. Представена е писмена защита.
Ответникът - Министър на
правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., изразява
становище за недоказаност и неоснователност на жалбата. Оспорва размера на
адвокатското възнаграждение. Претендира разноски по делото. Подробни
съображения са изложени в постъпили по делото писмени бележки.
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока
по чл.149 ал.1 от АПК. Видно от приложеното известие за доставяне на лист 15 по
делото, заповедта е съобщена на жалбоподателката на 14.11.2018г.,
а жалбата е подадена чрез органа на 27.11.2018г.
След като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, настоящия състав на
Административен съд Пловдив, намира за установено от фактическа страна,
следното:
Между страните по делото няма спор, че С.М.Ж. е включена в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик №ЛС-04-72/21.02.2006 г. на министъра на правосъдието. Същото се установява и след справка в официалната интернет страница на Министерство на правосъдието https://ispn.mjs.bg/mj/ispn.nsf/indexPublic.xsp?documentId=7A00DCACCB4132F5C2257A4D002FFA2C&action=openDocument&page=ftrustee.
По делото няма спор и че „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД е ипотекарен кредитор по чл.717н ТЗ на „Тома Строй“ ЕООД, но не е кредитор
с право на глас в производството по несъстоятелност (ПН).
С Определение № 772/07.10.2016г. по търговско дело №
105/2016г., Плевенски окръжен съд е назначил на основание чл.656 ал.1 от ТЗ С.М.Ж.
за постоянен синдик в производство по несъстоятелност по т.д. 105/2016 по описа
на ПОС с длъжник „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД, гр.Плевен ЕИК ***и е освободил временния
синдик. В тази връзка по делото са приложени Съгласие декларация (лист 41 по адм.д.№ 239/2019г. по описа на ВАС), Акт за встъпване и
копие от застрахователна полица (лист 102-103 по адм.д.№
239/2019г. по описа на ВАС).
На лист 42-52 по адм.д.№
239/2019г. по описа на ВАС е приложен доклад с дата 09.01.2017г. до Окръжен съд
Плевен по т.д. 105/2016г., с който жалбоподателката е
представила отчет за дейността си, отчет за състоянието на имуществото на
длъжника и имотите, и вещните права включени в масата на несъстоятелността на длъжника.
Във връзка с горния доклад, „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД е направило възражение (лист 190-191 по адм.д.№
239/2019г. по описа на ВАС).
С Определение № 56/16.01.2017 г.,
постановено по т.д. №105/2016 г. по описа на Окръжен съд –Плевен е отменено, на
основание чл. 253 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ определение от 5.08.2016 г.,
постановено по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ, с което е разрешено продължаването на
производството по посочени изпълнителни дела. Определението е оспорено и с
определение № 36 от 7.03.2017 г., постановено по в.ч.т.д. №78/2017 г. на
Великотърновския апелативен съд е оставена без разглеждане частната жалба. С Определение № 371 от 20.07.2017г. по ч.т.д.№1288/2017
г. на ВКС е спряно производството по ч.т.д. №
1288/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение до постановяване на тълкувателно
решение №1/2017 г. на ОСТК на ВКС, а с Определение № 566 от 14.11.2017г.
по ч.т.д.№1288/2017 г. на ВКС е оставена без уважение молбата на осн. чл.253 ГПК за отмяна на определение № 371/20.07.2017г.
на по ч.т.д. № 1288/2017г. на ВКС, I т.о.. Съдът извърши справка в сайта на ВКС
и констатира, че с Определение № 508 от 11.12.2018г. на ВКС, I т.о. е
потвърдено определение № 36/07.03.2017г. по ч.т.д. № 78/2017г. по описа на
Апелативен съд- Велико Търново.
На 24.04.2017г. по т.д. №105/2016г. по описа на ОС –
Плевен е проведено Събрание на кредиторите на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД – гр. Плевен,
като по т.2 от дневния ред е взето решение реда и начина на осребряване на
имуществото от длъжника да предостави право на синдика да избере недвижимите и
движимите вещи от МН, включени в Договора за покупко-
продажба на търговското предприятие на дружеството от 16.04.2016г. между
„ГЕОСТРОЙ ГД“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД, които да бъдат продавани като цяло или
в обособени части, или индивидуално. Решено е оценката на имуществото да се
извърши съобразно приетия от синдика начин на продажба по метода на пазарната
стойност на активите при използването на всички стандарти по прилагането на
този метод, като оценката да се изготви от „Мирвал -
ВВ“ ЕООД, притежаващ необходимите лицензи за оценка и движими и недвижими вещи,
както и на оценителя да се заплати сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, след
представяне на оценката. Протокол от проведеното събрание на кредиторите е
приложено на лист 70-73 по адм.д.№ 239/2019 на ВАС.
С молба вх. рег.
№5891/10.05.2017г. до ПОС, синдик Ж. е поискала от съда по несъстоятелността
разрешение за продажба като цяло на подробно изброено имущество, което включва
24 недвижими имота (част от имотите са продадени в индивидуалното принудително
изпълнение), 8 подробно описани машини, съоръжения и оборудване и 38
индивидуализирани транспортни средства при обща начална определена пазарна
стойност 5 000 000 лв. (лист 135-138 по адм.д.№
239/2019 на ВАС);
С Определение № 414/17.05.2017г. на ОС Плевен по т.д.№
105/2016 г. (лист 74-75 по адм.д. №
239/2019 на ВАС) на синдика С.Ж. е
разрешено да пристъпи към осребряване продажба на имущество от МН на длъжника
по реда на чл.717в и сл. от ТЗ: продажба на недвижими имоти, машини, съоръжения
– като цяло, по опис в молбата при началната цена съгласно изготвената пазарна
оценка от оценителя „Мирвал — ВВ" ЕООД в
размер на 5 000 000 лв.;
В сигнално писмо с вх.№ от 30.05.2017г. на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД до Инспекторат на Министерство на правосъдието
(лист 162-163 по адм.д.№ 239/2019г. по описа на ВАС)
е изложено твърдение, че синдика С.Ж. в производство по несъстоятелност по т.д.
105/2016 по описа на ПОС с длъжник „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД не изпълнява задълженията
си с грижата на добрия търговец по чл.660 от ТЗ и е поискано да бъде извършена проверка
на действията на синдика.
С Определение №
464 /06.06.2017г. на ОС Плевен по т.д.№ 105/2016 г. (лист 139-143 по адм.д. № 239/2019 на
ВАС), съдът отменил Определение № 414/17.05.2017г. на ОС Плевен по т.д.№
105/2016 г. и отхвърля исканото от синдика разрешение за продажба по реда на
чл.717в и сл. от ТЗ на подробно описано имущество, което не е част от МН на
длъжника. Със същото определение съдът не е приел пазарната оценка изготвена от
оценителя „МИРВАЛ – ВВ“ ЕООД, задължил е синдика С.Ж. да представи сертификати
за оценка на недвижими имоти и за оценка на машини и съоръжения, и й е наложил
глоба на основание чл.663 ал.1 от ТЗ в размер на едномесечното й
възнаграждение, като в тази връзка съдът е приел, че с поведението и действията
си синдик Ж. не е осъществила задълженията си с грижата на добър търговец.
Няма спор между
страните, че с Определение № 497 от 13.06.2017г. по т.д. № 105/2016г. по описа
на Окръжен съд – Плевен, на основание чл.657 ал.1 т.4 от ТЗ, съдът е освободил С.М.Ж.
като синдик в производството по несъстоятелност на длъжника „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД и
е назначил М.И.Н.за постоянен синдик, с дата на встъпване 16.06.2017г. В тази
връзка на 20.06.2017г. Ж. е представила отчет за дейността си ведно с три броя
сертификати (лист 146 по адм.д. № 239/2019 на ВАС).
Със Заповед № ИЗСВ-01-177/14.06.2017г. министъра на
правосъдието на основание чл.372 ал.1 т.9 от ЗСВ във връзка с чл.23 ал.1 от
Наредба №3/27.06.2005г. е наредил извършването на проверка на дейността на
синдика С.М.Ж. по т.д. 105/2016г. по описа на ОС - Плевен (лист 161 по адм.д.№ 239/2019г. по описа на ВАС), като проверката е
възложена на С.С.- инспектор в Инспектората на министерство на правосъдието.
С писма и двете с рег.№ 94-00-95/16.06.2017г., до Окръжен
съд Плевен и до С.Ж. е изпратено копие на сигналното писмо (лист 158-159 по адм.д.№ 239/2019г. по описа на ВАС), като писмото до
ОС Плевен е с искане за становище на
съдията докладчик по т.д.105/2016г. по описа на ОС – Плевен относно дейността
на синдика С.Ж., а до самата С.Ж. писмото съдържа указание за представяне на
писмен отговор по изложеното в сигнала и ангажиране на доказателства в
14-дневен срок от получаването на писмото, на основание чл.23 ал.2 от Наредба №
3/27.06.2005г. Видно от приложената на лист 157 гръб (по адм.д.№
239/2019г. по описа на ВАС) обратна разписка, писмото е върнато в цялост на 27.07.2017г.
С Определение №
543 от 05.07.2017г. по т.д. 64/2017г. (лист 281-293 по адм.д.
№ 239/2019 на ВАС ), Плевенски окръжен
съд е отменил като незаконосъобразно взетото от Събранието на кредиторите на
„ТОМА СТРОЙ“ ЕООД – гр.Плевен /в несъстоятелност/ - длъжник по т.д. №
105/2016г. по описа на ОС – Плевен, проведено на 24.04.2016г., решение по т.2
от дневния ред в частта му, с която обема на масата на несъстоятелността се
свежда до недвижимите и движимите вещи, включени в Договора за покупко- продажба на търговското предприятие на дружеството
от 16.04.2016г. между „ГЕОСТРОЙ ГД“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД, в останалата част
искането на „РАЙАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е оставено без уважение като
неоснователно.
На 17.07.2017г. в Министерство на правосъдието е постъпило
становище на съдия В.С.– докладчик по т.д. 105/2016г. по описа на ОС- Плевен, с
приложени съдебни актове и документи (лист 78 и сл. по адм.д.№
239/2019г. по описа на ВАС), в което становище подробно са описани всички съдопроизводствени действия по т.д. № 105/2016г. по описа
на Окръжен съд – Плевен и е посочено, че за действията си и за неизпълнение на задълженията си с грижа на добър търговец относно
предоставената погрешна информация на съда за състоянието на МН на длъжника и активите
включени в МН, подлежащи на осребряване на основание чл.663 ал.11 от ТЗ
/наложило отмяна на постановено определение за даване на разрешение за
пристъпване към осребряване на имуществото от МН на длъжника/, синдик Ж. е
санкционирана от съда по несъстоятелността, като й е наложена глоба.
С писмо от 10.08.2017г. на С.Ж.
отново е изпратено сигналното писмо с указание за представяне на писмен
отговор по изложеното в сигнала и ангажиране на доказателства в 14-дневен срок.
Видно от приложеното на лист 154 по адм.д.№
239/2019г. по описа на ВАС, известие за доставяне, същото е получено лично от С.Ж.
на 23.08.2017г. По делото е приложен отговор на С.Ж. (лист 53-57) с посочена
дата 24.07.2017г., но без входящ номер от Министерство на правосъдието.
С Доклад относно извършената
проверка рег.№ 94-00-95/12.03.2018г. до министъра на правосъдието, инспектор С.С.е посочила, че са установени съществени пропуски в
дейността на С.Ж., като синдик на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (лист 54-58 по адм.д.№ 239/2019г. по описа на ВАС). С писмо рег.№
94-00-95/2017г. от 21.03.2018г. до С.Ж. е изпратено копие на доклада, съдържащо
и указание за представяне на писмен отговор в 14-дневен срок. Писмото е връчено
на 28.03.2018г.
Отговор становище С.Ж. е представила
на 03.04.2018г.
(лист 33-39 по адм.д.№ 239/2019г. по описа на ВАС).
С
Доклад относно извършената проверка рег.№ 94-00-95/03.08.2018г. до министъра на
правосъдието, инспектор С.С.е посочила, че синдик Ж.
не е оказала пълно съдействие при проверката, което е счетено за нарушение на
чл.23 ал.2 от Наредба № З от 27.06.2005 г. В доклада е
посочено, че МН на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД е динамична величина и че в тази връзка
предприетите от синдика действия за месеците в които е била синдик са били
насочени към осребряване МН, но не е проверила избрания от СК оценител дали
отговаря на законовите изисквания, като в тази връзка е действала само в
интересите на един
кредитор – нарушение на чл.655 ал.1 т.5 от ТЗ. Пак в доклада е посочено, че не
са констатирани нарушения във връзка с ежемесечната отчетност на синдика, но
съдържанието на отчетите е с неточна информация относно действията на синдика
по опазване и съхраняване МН.
С обжалваната заповед №ЛС-04-498/29.08.2018
г. на Министъра на правосъдието, С.Ж. е изключена от списъка на лицата, които
могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по
Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на
квалификация синдик №ЛС-04-72/21.02.2006 г. на министъра на правосъдието. В
заповедта са посочени три нарушения, а именно: нарушение на
чл. 23, ал. 2 от Наредба № З от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и
контрол върху синдиците; нарушение на чл. 660, ал. 1 ТЗ — не е положена грижата
на добрия търговец от страна на синдика и нарушение на чл.658 ал.1 т.3 от ТЗ. За първото нарушение в оспорената заповед е посочено,
че: Синдик
Ж. не е оказала пълно съдействие при проверката и не е изпратила всички
относими документи, но е изразила становище, че производството пред
Инспектората е „контролно“ и ангажирането на доказателства е нейно субективно
право, а не задължение; Синдик Ж. е представила само протокола от проведено СК
на 24.04.2017 г. по реда на чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ и определение на съда, с
което се приема изготвената пазарна оценка, дава се разрешение за разпореждане
със сумата от 3000,00 лв. и се дава разрешение за осребряване на МН; Синдикът
не е посочила в отговора си, че така постановеното определение на съда е
отменено, което не отговаря на фактическата обстановка, за да може
Инспекторатът да прецени дали синдикът е изпълнявал своите задължения съобразно
законовите норми; За
това нарушение в процесната заповед органът се е позовал на чл.23, ал.1 и ал.2
от Наредба №3/27.06.2005г. и е посочил, че синдик Ж. не е ангажирала
доказателства нито в отговора по подаденото сигнално писмо, което е и
основанието за започване на проверката на дейността на синдика, нито в
становището от 03.04.2018 г. на синдика по доклада, в който са направени констатации
за нарушение в дейността на С.Ж. като синдик на „Тома строй” ЕООД.
За второто нарушение в оспорената заповед
е посочено, че: 1.предприетите от синдик С.Ж. действия са
били насочени към осребряване МН, като след провеждане на СК по реда на чл.
677, ал. 1, т. 8 ТЗ на 24.04.2017г. за оценител е предложен и избран „Мирвал — В.В.” ЕООД; След избора
синдик Ж. не е събрала писмени доказателства по отношение на всички необходими
се сертификати, притежавани от избрания оценител; В доклад от 10.05.2017 г. Ж.
е описала сертификати, които не са на избраната от СК фирма оценител. Според органа задължение
на синдика е да провери избрания оценител с оглед интересите на длъжника и на
всички кредитори, както и с последващото осребряване на МН, а съдът има само
охранителна функция по отношение на взетите решения от СК и изпълнението им от
страна на синдика. В заповедта е посочено, че при извършена служебна проверка
на друг следващ синдик в това ПН е установено, че оценителят „Мирвал — ВВ” ЕООД е придобил сертификат за оценителска
правоспособност едва на 23.06.2017 г., което според органа е доказателство, че
синдик Ж. не е действала с грижата добрия търговец по чл.660, ал.1 от ТЗ; 2.
в три доклада — от 04.01.2017 г., от 10.01.2017 г. и от 16.01.2017 г. синдик С.Ж.
е поискала от съда да отмени определение от 05.08.2016 г., с което е дадено
разрешение за продължаване на изпълнителните дела на взискателя „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, като единият от мотивите на синдика е, че е отпаднала
хипотезата на чл. 638, ал. З ТЗ спрямо „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, а другият
е, че стойностите на имотите, на които продава ЧСИ са силно занижени; Междувременно
през месец май 2017 г. дружеството „Мирвал — ВВ” ЕООД
дава оценка на активите в общ размер на 5 000 000 лв. като към момента на
изготвяне на тази оценка дружеството няма валиден лиценз, даващ право да
извършва такива оценки; С молба вх. рег. №5891/10.05.2017г. синдик Ж. е
поискала от съда по несъстоятелността разрешение за продажба като цяло на
подробно изброено имущество, което включва 24 недвижими имота (част от имотите
са продадени в индивидуалното принудително изпълнение), 8 подробно описани
машини, съоръжения и оборудване и 38 индивидуализирани транспортни средства при
обща начална определена пазарна стойност 5 000 000 лв.; След това дружеството „Мирвал — ВВ" ЕООД оценява през месец юли 2017 г.
същите активи (като част от активите от МН на „Тома строй“ ЕООД не са включени
в тази оценка), но вече са оценени на обща стойност 12 421 200 лв. Това
според органа е още едно доказателство, че синдик С.Ж. не е действала с грижата
на добрия търговец. В подкрепа на това в заповедта са цитирани определение №
464 /06.06.2017г. на ОС Плевен по т.д.№ 105/2016 г., с което съдът отменя и
отхвърля искани разрешения за действия от синдика, както и изразеното становище
на съдията-докладчик вх. рег. № 94-0095/17.07.2017г., в което пък е посочено
„Тъй като с поведението и действията си синдик Ж. не е осъществила задълженията
си с грижата на добър търговец, то на основание чл.663, ал.1 от ТЗ й е наложена
глоба в размер на едномесечното възнаграждение от 800 лева”.
За третото нарушение на чл.658, ал.1, т.5 от ТЗ,
в оспорения административен акт е посочено, че синдикът е поискала от съда
разрешение за продажба по реда на чл.717 и сл. ТЗ, но не е приложила
необходимите документи, свързани с установяване на собствеността на имуществото
на длъжника, а в разпоредбите на ТЗ на синдика е вменено задължението да
издирва и уточнява имуществото на длъжника.
При тези мотиви
ответния административен орган е направил извод, че е налична съвкупност от неизпълнение
на нормативно вменени задължения на синдика и е изключил С.Ж. от списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския
закон. Като нарушени в заповедта са посочени: чл.23 ал.2 от Наредба
№3/27.06.2005г., чл.658 ал.1 т.5
от ТЗ, чл.660 ал.1 от ТЗ, а като правно основание за издаване на заповедта –
чл.655 ал.3 от ТЗ във вр. с чл.655 ал.2 т.7 от ТЗ във вр. с чл.23 ал.3, предл.1
от Наредба №3/27.06.2005г.
От трето
неучастващо в производството лице -
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са представени: 5 броя договори за кредит,
нотариални актове за учредени в полза на банката ипотеки 10 бр., прехвърлителни сделки от 2014г. за ипотекираните имоти,
съдебни актове постановени от Окръжен съд Плевен по т.д.№105/2016г., пазарна
оценка от м.април 2017г., 2 броя преводни нареждания за платени от синдика на
„Тома строй“ ЕООД на „Райфайзенбанк България“ ЕАД суми за ипотекираните в полза
на банката имоти, продадени на преки преговори, съпоставителни таблици за 3
групи от имоти, продадени от синдика на „Тома строй“ ЕООД по т.д.№105/2016г.
По делото са приложени още: Сертификати за оценителска
правоспособност на В.Ц.В.– 3 броя (лист 259-261 по адм.д.№
239/2019 на ВАС); Сертификат за оценителска правоспособност на „МИРВАЛ ВВ“ –
ЕООД рег.№ ********* от 23.06.2017г.; Уведомление рег.№ 94-00-95/25.08.2018г.
за актуални данни за кореспонденция; Доклади от дейността на С.Ж. – от
17.01.2017г. (лист 132 по адм.д.№ 239/2019 на ВАС), от
14.03.2017г. (лист 133 по адм.д.№ 239/2019 на ВАС),
от 24.04.2017г. (лист 134 по адм.д.№ 239/2019 на ВАС)
и от 10.05.2017г. (лист 135 по адм.д.№ 239/2019 на
ВАС).
При
така установените факти и обстоятелства, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 655, ал. 3 от ТЗ, министърът на правосъдието изключва от списъка по ал. 2,
т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с
дейността им като синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от
съда по несъстоятелността; тези промени се обнародват в „Държавен вестник”. Следва
да се отбележи, че списъкът по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ, е списък на лицата,
които могат да бъдат назначавани за синдици, който се утвърждава от министъра
на правосъдието и се обнародва в „Държавен вестник”.
В
случая няма спор, че С.М.Ж. е включена в списъка на лицата, които
могат да бъдат
назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон,
утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик
№ЛС-04-72/21.02.2006 г. на министъра на правосъдието, като същото се установява
и след справка в официалната интернет страница на Министерство на правосъдието https://ispn.mjs.bg/mj/ispn.nsf/indexPublic.xsp?documentId=7A00DCACCB4132F5C2257A4D002FFA2C&action=openDocument&page=ftrustee.
Оспорената
в настоящото производство заповед е издадена от министъра на правосъдието,
който съгласно чл. 655, ал. 3 от ТЗ, е компетентният орган да изключва от
списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения
във връзка с дейността им като синдици. Така и разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от
Наредба №3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху
синдиците, посочена също като правно основание за издаване на оспорената
заповед.
Заповедта
е издадена в писмена форма и отговаря на всички изисквания предвидени в чл. 59,
ал. 2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за
издаването й, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила.
Спазени
са общите изисквания на АПК за издаване на административен акт, както и
специалните правила по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №3/2005 г., като на С.Ж.
е връчен препис от сигналното писмо на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД до Инспекторат на Министерство на правосъдието с вх.№ от
30.05.2017г., като й е указана възможността да изрази становище по
него.
Що
се отнася до съответствието на оспорения административен акт с материалния
закон, съдът счита следното:
Както
бе посочено, процесната заповедта е издадена във
връзка с допуснати нарушения от страна на С.Ж. като постоянен синдик в производство по несъстоятелност по
т.д. 105/2016 по описа на ПОС с длъжник „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД, гр.Плевен. Органът е
посочил, следните нарушения: 1)нарушение на чл.23, ал.2 от Наредба № З от
27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците; 2)нарушение
на чл. 660, ал. 1 ТЗ — не е положена грижата на добрия търговец от страна на
синдика и 3)нарушение на чл.658 ал.1 т.3 от ТЗ.
На първо място
настоящия съд, счита за неоснователно възражението на жалбоподателката,
че всички
разпоредби на Наредба №3 от 27.06.2005г. са нищожни поради липса на законова
делегация за създаването им и поради липса на разпоредби в ТЗ, които да
прилагат. Напротив тази наредба е издадена
на основание, чл.655а, ал.1 от ТЗ, съгласно който синдикът прави задължителна ежегодна
вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя в наредба за
реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава
съвместно от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на
финансите. От това следва, че с наредбата не се определя само размера на задължителната
ежегодна вноска за професионална квалификация, а и реда за подбор, квалификация
и контрол върху синдиците. Така съгласно §100 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на ТЗ (ДВ, бр. 58 от 2003 г.), в срок три месеца след влизането в
сила на закона министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката
и министъра на финансите издават наредбата по чл. 655а, ал. 1.
От друга страна напълно основателно е
възражението, че не
е нарушен чл.23, ал.2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор,
квалификация и контрол върху
синдиците, тъй като тази разпоредба вменява задължение на органа да изпрати на
синдика препис от молбата на заинтересуваното
лице и приложенията към нея в 14-дневен срок от постъпването им в
Министерството на правосъдието, и ако органът не изпълни това свое задължение,
ще допусне съществено нарушение на административно-производствените правила.
Действително второто изречение на цитираната норма гласи, че синдикът дава
писмен отговор и ангажира доказателства в 14-дневен срок от съобщението, но тук
законодателят акцентира на срока в който синдикът може да упражни своето право
на защита и тази норма не следва да се тълкува като задължение на синдикът да
даде писмен отговор и да ангажира доказателства, доколкото упражняването на
това правото зависи изцяло от волята на засегнатото лице. Ето защо съдът счита,
не само че не се доказва твърдяното първо нарушение в оспорената заповед, но и
същото не представлява нарушение на вменено задължение, а предоставено от законодателя право на синдика.
По отношение на второто посочено в
оспорената заповед нарушение – на чл. 660, ал. 1 ТЗ — не е положена грижата на
добрия търговец от страна на синдика, следва да се отбележи, че в закона няма легално определение за същността и
съдържанието на грижата на добрия търговец, което не е случайно, тъй като
определянето на естеството на дължимата грижа е фактически въпрос и зависи от
множество конкретни обстоятелства. В правната доктрина и съдебната практика е
установено разбирането, че дължимата грижа изисква водене на делата на
неплатежоспособния длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм,
като включва задълбочена преценка на обстоятелствата и разумно предприемане на
действия от страна на синдика, които да са съобразени с нормативните изисквания
за дейността и с които да се предотвратява причиняване на вреди. Освен това,
когато става въпрос за дейността на синдика, следва да се държи сметка за целта
на производството по несъстоятелност - справедливо удовлетворяване на
кредиторите и при възможност запазване на предприятието на длъжника, при
съобразяване на неговите интереси и тези на работниците му. Поради това
дължимата грижа следва да се изразява в упражняване на правомощията по разумен,
професионален и информиран начин с цел да се избегне увреждане на масата на
несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника.
Според практиката на Върховния административен съд, налагането
на най-тежката санкция - изключване от списъка на синдиците е от
компетентността на министъра на правосъдието и е въпрос на целесъобразност. И
тъй като правомощията и задълженията на синдика в производството по
несъстоятелност са определени от закона с достатъчна степен на конкретност, те
са рамката, в която се осъществява проверката на дейността му в
административното производство.
Следва
да се съобрази и разпоредбата на чл.655,
ал.3 ТЗ, съгласно която Министърът на
правосъдието изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено,
че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали
това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността, т.е. установяването
на нарушенията от съда по несъстоятелността не е задължително и необходимо
условие за законосъобразното упражняване на правомощието по изключване от
списъка на синдиците.
В
случая с
Определение № 464 /06.06.2017г. на ОС Плевен по т.д.№ 105/2016 г., съдът е
наложил глоба на С.Ж. на основание чл.663 ал.1 от ТЗ в размер на едномесечното
й възнаграждение, като в тази връзка съдът е приел, че с поведението и
действията си синдик Ж. не е осъществила задълженията си с грижата на добър
търговец. Така в постъпило в
Министерство на правосъдието становище на съдия В.С.– докладчик по т.д.
105/2016г. по описа на ОС- Плевен, подробно са описани всички съдопроизводствени действия по т.д. № 105/2016г. по описа
на Окръжен съд – Плевен и е посочено, че за действията си и за неизпълнение на задълженията си с
грижа на добър търговец, относно предоставената погрешна информация на съда за
състоянието на МН на длъжника и активите включени в МН, подлежащи на
осребряване на основание чл.663 ал.11 от ТЗ /наложило отмяна на постановено
определение за даване на разрешение за пристъпване към осребряване на
имуществото от МН на длъжника/, синдик Ж. е санкционирана от съда по
несъстоятелността, като й е наложена глоба. Това нарушение не следва да бъде
коментирано от настоящия съд, тъй като е установено с влязло в сила Определение
на Окръжен съд – Плевен (до колкото няма данни това определение да е оспорено,
а и в жалбата си С.Ж. е посочила, че е заплатила тази глоба). Съгласно
чл.658 ал.1 т.5 от ТЗ синдика има правомощието да издирва и уточнява
имуществото на длъжника, а безспорно
е установено, че с молба вх. рег. №5891/10.05.2017г. до ПОС, синдик Ж. е
поискала от съда разрешение за продажба по реда на чл.717 и сл. ТЗ, но не е
приложила необходимите документи, свързани с установяване на собствеността на
имуществото на длъжника. Т.е. доказано е нарушението по т.3 от процесната
заповед.
На следващо място по отношение на посоченото в заповедта,
че С.Ж.,
като синдик не е изпълнила задължението си да провери избрания оценител с оглед
интересите на длъжника и на всички кредитори, както и с последващото
осребряване на МН, съдът счита следното:
Няма спор по
делото, че на 24.04.2017г. по т.д. №105/2016г. по описа на ОС – Плевен е
проведено Събрание на кредиторите на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД – гр. Плевен, като по
т.2 от дневния ред е взето решение реда и начина на осребряване на имуществото
от длъжника да предостави право на синдика да избере недвижимите и движимите
вещи от МН, включени в Договора за покупко-продажба на търговското предприятие
на дружеството от 16.04.2016г. между „ГЕОСТРОЙ ГД“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД,
които да бъдат продавани като цяло или в обособени части, или индивидуално. На
същото събрание е решено оценката на имуществото да се извърши съобразно
приетия от синдика начин на продажба по метода на пазарната стойност на
активите при използването на всички стандарти по прилагането на този метод,
като оценката да се изготви от „Мирвал- ВВ“ ЕООД
(предложен от кредитора „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, притежаващ необходимите лицензи
за оценка и движими и недвижими вещи, както и на оценителя да се заплати сумата
от 3000 лв. /три хиля лева/, след представяне на оценката. Тук е мястото да се
съобрази, че съгласно чл.677 ал.1 т.8 от ТЗ, събранието на кредиторите определя реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и
определянето на възнаграждението им.
Правомощията
на синдика са изчерпателно изброени в чл.658 от ТЗ, а именно: 1. представлява предприятието; 2.
управлява текущите му дела; 3.упражнява надзор върху дейността на длъжника в
случаите по чл. 635, ал. 1; 4. получава под опис, съхранява и води
търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието; 5. издирва и
уточнява имуществото на длъжника; 6. при предвидените в закона условия прави
искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е
страна длъжникът; 7. участва в производствата по делата на предприятието на
длъжника и завежда от негово име дела; 8. събира паричните вземания на длъжника
и внася полученото в особена банкова сметка; ***. с разрешение на съда се
разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се
налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване; 10.
издирва и уточнява кредиторите на длъжника; 11. по определение на съда свиква и
организира събранията на кредиторите; 12. предлага план по чл. 696; 13.
извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества; 14.
осребрява имуществото от масата на несъстоятелността; 15. извършва други
предвидени от закона или възложени от съда действия. Съгласно ал.2 на чл.658 от ТЗ синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на
производството по несъстоятелност и постановеното от съда. Законодателят не е
предвидил никакви правомощия на синдика по отношение на предлагането или избора
на оценител, още по-малко задължението да проверява избрания оценител.
Съгласно чл.17 ал.1 от Закона за независимите
оценители /ЗНО/ професията на независим оценител
се упражнява въз основа на договор между възложителя и независимия оценител -
пряко като физическо лице или чрез дружество на независим оценител, с посочване
на независимия оценител, отговорен за извършване на оценката. От доклада на
синдик С.Ж. от 10.05.2017г. се установява, че същата на 26.04.2017г. е сключила
договор за възлагане на оценка с Владимир Вълчев (представляващ избраната от
събранието на кредиторите фирма оценител – „МИРВАЛ ВВ“ ЕООД), като в доклада са
цитирани Сертификат за оценка на недвижими имоти № ********* и за оценка на
машини и съоръжения № ********* издадени от Камарата на независимите оценители
и приложени по настоящото дело. В действителност същите са издадени на Владимир
Вълчев, а не на дружеството „МИРВАЛ - ВВ“ ЕООД (което е придобило сертификат за
оценителска правоспособност от 23.06.2017г.), но както бе отбелязано по-горе в
мотивите на настоящото решение независимия оценител може да е физическо лице,
отговорно за извършване на оценката, като по смисъла на чл.17 ал.3 т.2 от ЗНО
дружество независим оценител може да е, само такова в което поне един от
управителите или член на управителния орган на дружеството е правоспособен
независим оценител, какъвто в случая е Владимир Вълчев (управител и едноличен
собственик на капитала на „МИРВАЛ ВВ“ ЕООД –
видно от справка в Търговския регистър). Приложената на лист 244 – 260 по
делото пазарна оценка е подписана от Владимир Вълчев не само в качеството му на
управител на „МИРВАЛ ВВ“ ЕООД, но и като оценител, като в положените печати е
посочена и оценителската правоспособност. Предвид изложеното настоящия съдебен
състав счита, че синдикът С.Ж. не е извършила нарушение във връзка с избрания
оценител.
Както бе посочено по-горе в мотивите
на настоящото решение от разпоредбата
на чл.655, ал.3 от ТЗ е видно, че органът разполага с оперативна
самостоятелност, за да прецени кои нарушения във връзка с дейността на синдика
могат да бъдат основание за неговото изключване от списъка. Границите на
оперативната самостоятелност на министъра при упражняване на правомощието му
по чл.655, ал.3 от ТЗ, макар да не са изрично определени в закона, се
извеждат именно от него. При извършени от синдика нарушения във връзка с
дейността му, независимо дали са установени от съда по несъстоятелността, т.е.
при доказани нарушения, свързани с дейността, границите на оперативната
самостоятелност на органа са: 1) характера на дейността на синдика като
"особено деликатна, с оглед на доверителната си природа и високите
професионални качества и очакваната точност на лицата, които я упражняват"
(К.v Bulgaria, no 36181/05,
§ 62), т. е. преценката за пропорционалност трябва да се прави при отчитане на
публичните функции и отговорности на синдика и с оглед на това на завишените
изисквания за добросъвестност, коректност, отговорност, надеждност, почтеност
при изпълнение на професионалните функции; и 2) целта на производството по
несъстоятелност - да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и
възможност за оздравяване на предприятието на длъжника съгласно чл. 607,
ал. 1 ТЗ. Така очертани границите на оперативната самостоятелност на органа
ясно установяват и изискванията за пропорционалност на мярката изваждане от
списъка на синдиците. Установените нарушения, извършени от синдика във връзка с
дейността му, трябва да са такива, че да поставят под съмнение постигането на
целта на производството по несъстоятелност и доверието и добросъвестността,
които синдикът би следвало да гарантира на лицата с права и интереси в
производството по несъстоятелност. От доказаното по делото нарушение е видно,
че с действията си жалбоподателката е нарушила задължението
си по чл.658 ал.1 т.5 от ТЗ, но не е извършила останалите твърдени от органа
нарушения.
При така установеното и с оглед на оперативната
самостоятелност на органа при определяне на вида на нарушенията, които
обосновават необходимостта от изключване на един синдик от списъка, настоящия
съд не може да се произнася относно пропорционалността на мярката, тъй като в
противен случай съдът ще встъпи в правомощията на органа, което е недопустимо.
Дали доказаното нарушение обективира
необходимост от изключване на синдика С. Ж. от списъка е в правомощието на
органа.
Поради изложеното, оспорената Заповед №ЛС-04-498/29.08.2018
г. на Министъра на правосъдието следва да бъде отменена и тъй като
административното производство не е започнало по инициатива на жалбоподателката, съдът не следва да връща преписката на
органа за ново произнасяне. Въпрос на преценка на органа е дали ще образува
ново административно производство с оглед на установените нарушения във връзка
с дейността на жалбоподателката като синдик.
По разноските:
При този изход на спора, искането на жалбоподателката
за присъждане на разноски по делото е основателно.
Ответникът е направил възражение за прекомерност,
което е частично основателно.
На лист 9-10 е представен договор за адвокатски
услуги, съдържащ разписка за изплащане на сумата от 4600 лв. Въпросната сума е
прекомерна предвид обстоятелството, че се касае за дело с нематериален интерес.
Действително, предвид характера на предмета на спора, същото се отличава с
правна сложност, но въпреки това договорената сума е прекомерна и същата следва
да бъде редуцирана от съда макар и не към нейния минимален размер. В тази връзка следва да бъде съобразено, че според
разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Посочената правна норма въвежда ограничение единствено
относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно
договорения му размер, който обаче следва да е справедлив и обоснован, с оглед
фактическата и правна сложност на казуса.
По делото са проведени няколко съдебни заседания, но тъй като спорният
въпрос по него е чисто правен не са събирани доказателства с изкл. на писмени,
основно административната преписка.
Предвид това, настоящият състав на
Административен съд Пловдив счита, че справедливо и обосновано е адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева предвид правната сложност на спора. При
това положение, следва да бъде определен размер на разноските за сумата от 2050
лева – адвокатско възнаграждение в редуциран размер от 2000 лева и заплатена ДТ
в размер на 50 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЛС-04-498/29.08.2018
г. на Министъра на правосъдието, с която С.М.Ж. е изключена от списъка на
лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по
несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване
на квалификация синдик №ЛС-04-72/21.02.2006 г. на министъра на правосъдието.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да
заплати на С.М.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 3 сумата в размер на 2050
лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: