Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
гр. Силистра, 23 юли 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети юни 2014 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 210 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците С.М.Н. и И.И.М. твърдят, че посредством договор за покупко – продажба, обективиран в НА, извършен на г., придобили в режим на СИО 113/345 ид.ч. от УПИ І –, целият с площ от 345 кв.м. (а към момента ПИ с идентификатори и с административен адрес: гр. С, , както и че след продажбата продавачът останал собственик на останалите ид. части от имота. По молба – заявление на наследниците на продавача – В Б и Б Н Б (но без да е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 82 от 2012 г. в сила от 26.11.2012 г., и § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, както и без делба) Кметът на Община Силистра издал заповед № 464 от 09.04.2004 г., с която одобрил проект за изменение на кадастралния план, като разделил ПИ на два имота с №– за ищците и №– за В Б Б и Б Н Б. Със заповед № РД-18-66/02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК била одобрена кадастралната карта и регистри на Община Силистра, при което имот № 390 получил идентификатор, а имот № получил идентификатор . Впоследствие чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА г., вписан на г., В Б Б и Б Н Б прехвърлили на ответницата правото на собственост върху имот с идентификатор . Считат, че при изготвянето на кадастралната карта и регистри на гр. Силистра е допусната грешка, като съществуващата фактическа граница в общия имот, служеща за разпределение на ползването, е заснета като имотна такава, както и че по отношение на имота не е съществувал влязъл в сила, но неприложен дворищнорегулационен план, обединяващ два маломерни имота в един общ такъв. Поради тези причини ищците молят съда да признае за установено, че при одобряване на кадастралната карта и регистри на Община Силистра със заповед № РД-18-66/02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, при което ПИ, отреден за УПИ І, кв. е разделен на два поземлени имота с идентификатори и без да има основание за това, както и да признае за установено по отношение на ответницата, че към момента на създаване на кадастралната карта те – ищците, заедно с праводателите на ответницата са били съсобственици на имота при квоти 113/354 ид.ч. за ищците и 241/354 ид.ч. за преводателите й. Претендират и направените по делото разноски.
Ответницата Т.В.К. оспорва предявения иск. Счита, че той не формулира претенция по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като не заявява искане, свързано с правото на собственост на ищците към момента на създаване на кадастралната карта и регистри на гр. Силистра. Счита също така, че заповед № г. на Кмета на Община Силистра, с която е одобрен проект за изменение на кадастралния план, като ПИ 383 бил разделен на два имота с № и №, е влязла в сила. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.
Счита, че не дължи разноски по делото, тъй като не е дал повод за предявяването на иска.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 49 от 2014 г.).
От представен по делото НА за собственост., се установява, че на тази дата нотариусът, изготвил акта, е констатирал, че лицето Б И Б, бидейки съсобственик при равни права с държавата на дворно място от 354 кв.м. заедно с построените в него масивна жилищна сграда с маза и полумасивна жилищна сграда, находящо ще в гр. С, , съставляващо парцел І-от кв. по плана на града, е изкупил притежаваната от държавата ½ ид.ч. от имота, като на това основание го е признал за собственик и на тази изкупена ½ ид.ч. Посредством договор за покупко – продажба, обективиран в НА, БИ Б прехвърлил на двамата ищци правото на собственост по отношение на 113/345 ид.ч. от посочения имот заедно с построената в имота масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи, атнре, две тавански стаи и други подобрения. Прехвърлителят починал през 1980 г., а през 1988 г. починала и неговата съпруга З П Б, поради което идеалните части от описания по – горе имот, които останали извън предмета на договора за покупко – продажба от 1976 г., били придобити в собственост от синовете на Б Б и съпругата му – Н Б Б и В Б Б, по наследство от техните родители. На 03.12.2003 г. В Б Б и племенникът му Б Н Б, единствен наследник на починалия междувременно (през 1990 г.) НББ, депозирали заявление до кмета на Община Силистра, чрез което поискали да бъде допуснато изработване на план за регулация по реда на § 8 от ЗУТ на парцел ІХ, имот пл. №, кв., находящ се на ул. като действащият план се приведе в съответствие с имотните граници. Депозираното заявление е уважено със заповед № 464 от 09.04.2004 г., чрез която Кметът на Община Силистра е одобрил проект “Попълване на кадастрален план и изменение на ПР за УПИ ІХ –в кв. по плана на Силистра”, чрез който се попълва кадастралния план за ПИ № като се отреждат нови кадастрални номера за същия и УПИ -се преотрежда за УПИ–,. Чрез НА 2008 г., обективиращ договор за покупко – продажба, В Б Б и Б Н Б прехвърлили на ответницата правото на собственост върху ПИ с площ от кв.м., представляващ имот пл. №, част от УПИ в кв. по плана на Силистра заедно с построената в имота масивна жилищна сграда с маза. Междувременно със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК била одобрена кадастрална карта на гр. Силистра, в която имотът на ищците бил обозначен с идентификатор с площ от 108 кв.м., а този на ответницата – с идентификатор с площ от 273 кв.м.
От заключението по назначената по делото съдебно – техническа експертиза става ясно, че с план за регулация, одобрен със заповед № 4672 от 30.07.1958 г. имот пл. № е урегулиран като парцел от кв., като планът е предвиждал отнемането на 68 кв.м. от площта на имота за изграждане на жилищен блок, което е осъществено на по – късен етап с акт № 732 от 19.12.1963 г. След прилагането на тази регулация парцелът останал с площ от 354 кв.м., за което вещото лице съди от представените по делото документи (). Въз основа на изискани от Община Силистра документи и по – конкретно извадка кадастрален план за имоти пл. № и пл. №, одобрен със заповед № 6511 от 09.11.1971 г. (която не може да бъде открита в архива на Община Силистра) става ясно, че първоначалният имот № е бил заснет като два имота с пл. № и пл. № без да става ясно на какво основание е сторено това; впоследствие разделянето на имота е извършено още веднъж чрез посочената по – горе заповед № 464 от 09.04.2004 г., чрез която за ПИ № се отреждат нови кадастрални номера и. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 49 от 2014 г.) непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Според нормата на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Въпреки че в доводите си ответницата се позовава на тази разпоредба и че същото са сторили нейните праводатели в заявлението си до кмета на Община Силистра от 03.12.2003 г., съдът счита, че същата е в конкретния случай неприложима, тъй като по отношение на парцел –, кв. (УПИ –в кв.) липсва неприложен дворищнорегулационен план, по силата на който от два съседни имота е образуван един парцел, като собствеността върху имотите се е трансформирала в съсобственост върху парцела. От заключението на вещото лице е видно, че парцел І от кв. е образуван само от един имот (№), поради което отпадането на отчуждителното дейтвие на дворищнорегулационните планове, предвидено в § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, не би могло да придаде на имота статут на два самостоятелни обекта на поземлена собственост. Нещо повече – в светлината на НА.1976 г., чрез който Б И Б е прехвърлил на ищците идеални части от правото на собственост върху парцел –, кв., следва да се приеме, че одобряването на дворищнорегулационен план за обединяване на два съседни имота в общ парцел не би имало решаващо значение за повдигнатия правен спор, тъй като е видно, че първоначалната съсобствевост между ищците и Б И Б е възникнала въз основа на обективирания в НА договор за покупко – продажба, а не по силата на отчуждителното действие на дворищната ретулация. Евентуалното наличие на регулация, чрез която два съседни имота се обединяват в общ парцел, би могла след отпадане на отчуждителното й действие да обоснове възстановяване самостоятелния статут на имотите и самостоятелната собственост върху тях в полза на първоначаните им собственици. В конкретния случай такъв ефект не би могъл да настъпи, тъй като самото основание за възникване на съсобствеността между страните, съответно техните праводатели е договор за покупко – продажба на идеални части от парцела, което в най – добрия случай (ако парцелът е бил образуван от два имота) би могло да породи съсобственост върху всеки един от имотите.
В тази връзка следва да се коментира и неоснователността на възражението на ответницата, че заповед № 464 от 09.04.2004 г. на Кмета на Община Силистра, чрез която кадастралния план за ПИ е бил попълнен чрез отреждане на два нови кадастрални номера, е влязла в сила, което означавало, че съществуващата в имота фактическа граница се е превърнала (с влизане в сила на заповедта или на по – ранен етап) в имотна такава. Разделянето на общ имот на два самостоятелни имота – обекти на правото на собственост, не би могло да се извърши нито чрез издаване на административен акт за преотреждане на нови кадастрални номера, нито чрез установяването на фактическа граница в имота, поради което нито едно от тези обстоятелства не би могло да послужи като основание за прекратяване на съсобствеността върху него. Давностното владение, което се споменава в устните състезания по делото, не следва да бъде коментирано като такова основание, тъй като не е заявено надлежно в писмения отговор на ответницата, срокът за депозирането на който се явява последния момент, в който правото на последната да се позове на изтекла в нейна полза придобивна давност е могло да бъде упражнено (чл. 133 във вр. чл. 147 ГПК).
Поради изложените причини съдът приема, че при изготвянето на кадастралната карта на гр. Силистра е допусната грешка, като имот № е бил заснет като два имота, вместо като един общ имот, тъй като на съществуващата между имотите фактическа граница е отдадено значение на имотна такава, поради което тази грешка следва да се поправи като се признае за установено, че към посочения момент ищците заедно с праводателите на ответницата са били съсобственици на имот, на който към момента са поставени идентификатори и при права 113/345 ид.ч. за ищците и 232/345 ид.ч. за праводателите на ответницата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците (в лицето на ищеца С.М.Н.) следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно представените по делото доказателства за реалното им заплащане, а именно: 50 лв. за държавна такса, 10 лв. за издаване на съдебни удостоверения, 160 лв. депозит за експертиза, 14 лв. за преписи от ИМ и 1,80 лв. преводна такса, 47,86 лв. за държавна такса за вписване на ИМ, 800 лв. за адвокатски хонорар. Поради уважаването на иска искането на ответницата за присъждане на деловодни разноски следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.В.К. с ЕГН **********
***, че съм момента на одобряване на кадастралната карта и регистри на гр.
Силистра със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК ищците С.М.Н. с ЕГН ********** и И.И.М. с ЕГН ********** и двамата от гр.
С, и праводателите на ответницата Т.В.К.
с ЕГН ********** *** по НА.2008 г. (В Б Б и Б Н Б) са били съсобственици на имот,
погрешно отреден по кадастралната карта за два имота, а именно: имот с
идентификатор с площ от 108 кв.м. (сто и осем кв.м.) с административен адрес:
гр. С; и имот с идентификатор с площ от
273 кв.м. (двеста седемдесет и три кв.м.) с административен адрес: гр. С, , при
права 113/345 ид.ч. за ищците и 232/345 ид.ч. за праводателите на ответницата.
ОСЪЖДА Т.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на С.М.Н.
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лв.) за държавна такса, 10
лв. (десет лв.) за издаване на съдебни удостоверения, 160 лв. (сто и шестдесет лв.)
депозит за експертиза, 14 лв. (четиринадесет лв.) за преписи от ИМ и 1,80 лв.
(един лв. и 80 ст.) преводна такса, 47,86 лв. (четиридесет и седем лв. и 86
ст.) за държавна такса за вписване на ИМ, 800 лв. (осемстотин лв.) за
адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищците за присъждане на разноски
над посочените суми.
ОТХВЪРЛЯ искането на Т.В.К. с ЕГН ********** *** за
присъждане на деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/