РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Сливен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20222230105142 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ, с цена на иска 9201, 37 лв.
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба
от Гаранционния фонд срещу ответника С. Д., за претендиране на изплащане
на изплатено застрахователно обезщетение по щета № 210054/06.02.2017 г., в
размер на 9201,37 лв. присъдени по гр. д. №2483/2018 г. по описа СГС.
В исковата молба се сочи, че на 22.08.2016 г. по пътя от А. към с. Ц. се е
движил л.а. Р. Т., ДКН .... управляван от А. С. Д., като същия с несъобразена
скорост при навлизане в десен завой, загубил контрол над управлението на
автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с
движещия правомерно Хюндай. Пострадало лице е бил пътникът на първия
л.а.
Сочат, че водачът е бил в нарушение като е управлявал процесното
МПС, без да има сключена действаща застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на процесното ПТП.
Излагат, че пътникът се е обърнал към ГФ за изплащане на нанесените
му неимуществени вреди във връзка с осъщественото ПТП, за което и е била
1
образувана и горепосочената щета, но Гаранционния фонд му е отказал
изплащането поради липса на доказателства, като същият не се е съгласил и е
подал за образуване на гр. дело молба, с решението на което пострадалият се
е снабдил с изп. листи № 20198530400542 и № 20198530400543, по които ГФ
е извършил следните плащания, а именно: 195.53 – държавна такса (на
04.11.2019 г.); сумата от 8404.47 лв. /на 13.11.2019 г./ по първото изп. дело, от
които 5754.64 лв. – главница, 1456.24 лв. - законна лихва, 1193.59 лв.-
разноски, както и сумата от 601,37 лв. (на 13.11.2019 г.), по второто изп. дело-
представляващи разноски. Поканили са ответника да възстанови изплатено,
но до сега не го е сторил.
Предвид гореизложеното, молят да се постанови решение, с което да
осъди ответницата да заплати на Гаранционен фонд сума в размер на 9201, 37
лв. (девет хиляди двеста и един лева и 37 ст.), представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210054/06.02.2017 г., присъдени и
по гр.д. № 2483/2018 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендират за присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение, посочвайки следната банкова сметка.
В предоставеният едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответницата, с който счита иска за
допустим, но неоснователен, като излага аргументи за това.
На първо място, сочи че, не са били представени доказателства, относно
качеството на ответницата като наследник на управляващия лекия автомобил,
загинал при произшествието, като не е представено удостоверение за
наследници, нито за родствени връзки, които да доказват връзката между тях.
Твърди, че ако ответницата е наистина наследодател на починалия, тя не
е приела наследството оставено от загиналия.
Сочи, че сборът по всичките представени платени сметки, не е този,
който е посочен в исковата молба, т.е. не е сумата от 9201,37 лв., а
правилната сума е на стойност от 8 445,52 лв., като също не са изяснени и
направените разходите за направените разноски от една страна 193,53 лв. за
д.т. и експертизи по гр.д. № 2843/2018 г. на СГС и 186, 74 лв. други разноски
по делото, които не е известно за какво са сторени.
Обосновава твърденията си, съгласно правните норми, като твърди, че
2
Гаранционният фонд, който замествал отговорността на застрахователя,
когато застрахователен договор не е бил сключен, не е следвало да носи
отговорност в по- голям обем.
Не претендира за разноски за заплащане възнаграждение на адвокат по
чл. 38 ЗА, тъй като сочи че, те са направени в полза на адвоката, а не на
пострадалия.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който
поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата се представлява от назначения особен представител, който
моли съда да отхвърли иска, като уважи направените доводи в отговора на
исковата молба.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че на 22.08.2016 г. по пътя от Арапя към с. Царево се е
движил л.а. Р. Т., ДКН ...КХ, управляван от А. С. Д., който с несъобразена
скорост при навлизане в десен завой, загубил контрол над управлението на
автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и осъществил ПТП,
вследствие на което пострадал пътник В. И. С. в лек автомобил марка „Р. Т.“,
с ДКН ....
Установи се, че водачът е бил в нарушение като е управлявал
процесното МПС, без да има сключена действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на процесното ПТП.
За настъпилото ПТП е образувана щета № 210054/06.02.2017 г., по
която УС на ГФ е отказал изплащане на обезщетение, поради непредставени
достатъчно доказателства, обуславящи търсеното обезщетение, поради което
е образувано гр.д. № 2483/2018 г. по описа на СГС. В резултат на това
пострадалият се е снабдил с изп. листи № 20198530400542 и №
20198530400543, по които Гаранционния фонд е извършил следните
плащания, а именно: сумата от 195.53 лв., представляваща държавна такса,
платена на 04.11.2019 г., видно от преводно нареждане от Уникредит
Булбанк; сумата от 8404.47 лв., видно от преводно нареждане от Уникредит
Булбанк, която е заплатил на 13.11.2019 г. по първото изп. дело, от които
3
5754.64 лв. – главница и законна лихва в размер на 1456.24 лв., както и
разноски в размер на 1193.59 лв., а по второто изпълнително дело сумата от
601,37 лв., която е заплатил на 13.11.2019 г., представляващи разноски.
Съдът е възприел така описаната фактическа обстановка, която напълно
кореспондира с останалия събран доказателствен материал по делото, който е
подробно материализиран в писмен вид в констативния протокол за ПТП №
33 съставен на 22.08.2016 г. от представители на МВР по местонастъпване на
ПТП, за което е съставен съответния протокол за ПТП. Приложена е цялата
преписка по делото, която не е оспорена, със съдържащите се в нея карта за
регистрация на ПТП, схема и участници в ПТП, както и съответната
кореспонденция, която е от пълномощника на Валентин Илиянов Стефанов
до Гаранционния фонд с представената молба вх. № 24-01-89/06.02.201 г., с
което са направили искане за обезщетение за причинените на пострадалото
лице неимуществени вреди на осн. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ на обща стойност
26 000 лв., както и обезщетение за причинените неимуществени вреди,
представляващи разходи за лечение на пострадалия в размерна 193,30 лв.
общо. Съдът приема за безспорно, че действително лицето е пострадало от
ПТП, тъй като са приложени съответно медицински документи като Епикриза
от МБАЛ – Бургас АД, история на заболяването с № 916/22.08.2016 г.,
съответно извършените медицински прегледи и интервенции удостоверени с
писмените доказателства за това, придружени с декларация за информирано
съгласие за извършените медицински интервенции, ведно с предоперативна
епикриза, както и направление за Медикодиагностична дейност, амбулаторни
листи и фактури удостоверяващи направените разходи за закупуване на
медикаменти, която е в диспозитива на съдебното решение приложено по
делото, въз основа на което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2843/2018
г. по описа на СГС. Също така се установи и доказа, че е налице отговор от
Гаранционния фонд до пострадалия да предяви претенцията си за заплащане
на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди на осн.
чл. 558, ал. 5 от КЗ. Приложена е и справката, която кореспондира с останалия
доказателствен материал, а именно с платежните нареждания от Булбанк, в
която са описани извършените плащания на взискателя В. И. С. по гр.д. №
2843/2018 г. по описа на СГС, които са реализирани по издадения
изпълнителен лист въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20198530400542, а именно: 5754.64 лв., заплатена с платежно нареждане от
4
13.11.2019 г. на Уникредит Булбанк, лихва внесена отново с платежно
нареждане на 13.11.2019 г. от същата банка на стойност 1456.24 лв. и съдебни
разходи внесени отново с платежно нареждане на същата дата от същата
банка на стойност 1193,59 лв., т.е. тоталната сума по това изпълнително дело
възлиза на 8404,47 лв., а плащането по изп. дело № 20198530400543 е на
стойност 601,37 лв. реализирано с платежно нареждане на 13.11.2019 г. от
Булбанк, т.е. сумата по двете изпълнителни дела възлиза на 9201,37 лв.,
поради което съдът намира, че не следва да уважи направеното възражението
за редуциране на дължимата сума по настоящото производство.
От изпратените покани за доброволно изпълнение по двете
изпълнителни дела съдът констатира, че по изпълнително дело №
20198530400542 поканата за доброволно изпълнение е описан размера на
задължението, възлизащ на 8404,47 лв., а в поканата за доброволно
изпълнение по изп. дело № 20198530400543 е на обща стойност 601,37 лв.,
представляващо разходи за направените разноски в изпълнителното
производство. И двете покани за доброволно изпълнение са изпратени до
Гаранционния фонд не е спорно, че тези суми са изплатени напълно, което се
установява от представените преводни нареждания от Уникредит Булбанк.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Правно основание на иска е чл. 45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ, с цена
на иска 9201, 37 лв.
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2 б."а" от КЗ (отм.) Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите".
В чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) е предвидено, че след изплащане на
обезщетението по чл. 288, ал.1 от КЗ (отм.), Гаранционният фонд встъпва в
5
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288,
ал.8 от КЗ.
Съгласно чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетение по чл. 557,
ал. 1 и ал. 2, какъвто е настоящият казус, Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение, лихви и
разходи за определянето и изплащането им. Така съгласно нормата на чл. 429,
ал. 5 от КЗ застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума като
лимит на отговорност и разноските, които са присъдени в полза на
увреденото лице по водените съдебни дела, а именно в настоящи я случай
цитираното по-горе дело в СГС, което е срещу застрахования за установяване
на гражданската отговорност когато застрахователят е привлечен в процеса.
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от
кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1)
ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба деликт – ПТП;
2) настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният размер; 3)
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обезпечаваща отговорността на делинквента към момента
на настъпване на ПТП; 4) изплащане от Гаранционния фонд на пострадалото
от ПТП лице стойността на причинените имуществени вреди.
В процесния случай предпоставките за уважаване на предявения
регресен иск са налице, съобразно представените по делото доказателства.
От представените писмени доказателства, съдът прави извод за
наличието на предпоставките за уважаване на настоящите искови претенции.
Действително се доказа виновно и противоправно поведение
ответникът, довело до настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени
описаните в исковата молба деликт – настъпилото на 22.08.2016 г. ПТП. От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установяват и
настъпилите от пътнотранспортното произшествие вреди, които са в
причинно-следствена връзка с него. Установен е и техният размер – от
заключенията на изготвените технически експертизи.
Налице е и предвидената в чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.) предпоставка
за изплащане от Гаранционния фон на обезщетение на увреденото лице.
Безспорно се установява, че към датата на настъпилото ПТП управляваното
от А. С. Д. МПС е било без валидна задължителна застраховка „Гражданска
6
отговорност“. Също така не е спорно, че ответницата е негов законен
наследник и същата е конституирана като пасивно легитимирана страна в
настоящия процес.
Установява се от приложените по делото платежни нареждания и
документация по двете изпълнителни дела, образувани по изпълнителните
титули по посоченото по горе дело по описа на СГС, че стойността на
причинените неимуществени и имуществени вреди, включая и съдебно
деловодните разноски по образуваните дела е била изцяло изплатена от
Гаранционния фонд, поради което на основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.)
ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало
регресното право да иска заплащане на изплатеното обезщетение от
законният наследник на виновното лице.
По делото са представени доказателства за заплащане на пълната
претендирана сума в размер на 9201.37 лв., поради което исковата претенция
се явява основателна и доказана до пълният размер, представляващ
изпълнителен титул по издадените изпълнителни листи, относно
обезщетенията присъдени по гр.д. № 2843/2018 г. по описа на СГС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски
в съдебното производство в общ размер на 1568.05 лв., от които 368.05 лв.
държавна такса и 1200 лв. за назначения особен представител.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН ********** от гр. С., кв. "Д." бл. ., вх. ., ет. .,
ап. . като законен наследник на А. С. Д., със съдебен адрес: гр. С., ул. д-р М.
№ ., чрез адв. Х. от АК - Сливен ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр. София, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от Максим
Нанев Колев и Стефан Георгиев Стоилов – Изпълнителни директори, със
съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ № ., офис ., чрез адв. П. от АК – С.,
7
сумата от 9201,37 лв. (девет хиляди двеста и един лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета №
210054/06.02.2017 г., присъдени вреди по гр.д. № 2843/2018 г. по описа на
СГС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба – 22.11.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН ********** от гр. С., кв. "Д." бл. ., вх. ., ет. .,
ап. . като законен наследник на А. С. Д., със съдебен адрес: гр. С., ул. д-р М.
№ ., чрез адв. Х. от АК - Сливен ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр. София, ул. ”Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от Максим
Нанев Колев и Стефан Георгиев Стоилов – Изпълнителни директори
направените по делото разноски в общ размер на 1568.05 лв. (хиляда
петстотин шестдесет и осем лева и пет стотинки), от които 368.05 лв.
държавна такса и 1200 лв. за назначения особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8