ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./………09.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………….септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно частно търговско дело № 1487 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.418 ал.4 от ГПК въз основа на подадена от “БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска 19 чрез пълномощник юрк
Милена Боянова Стоянова частна жалба с вх.№ 59022 от 12.08.2019г. срещу
Разпореждане № 33822 от 01.08.2019г. по ч.гр.д.№ 11778/2019 год. на Районен съд
Варна, с което е отхвърлено изцяло заявление рег.№ 54447 от 24.07.2019г. за
издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист срещу З.З.М. с ЕГН **********, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК.
При
данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател разпореждане му е съобщено на дата 09.08.2019г., частна жалба рег.№ 59022 от 12.08.2019г., е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Заявителят, сега частен жалбоподател, “БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК *********
чрез пълномощник, е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си книги, с което се
установява вземане на банката въз основа на уговорена предсрочна изискуемост на
задължение по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица, поради неизпълнение на задълженията по чл.31 от ОУ и при
уведомление на длъжника, съгласно изискванията на закона, за настъпилата
предсрочна изискуемост по реда на чл.47 от ГПК.
Със заявлението е представено извлечение от счетоводните
книги на банката, видно от което към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем са налице общо 6 броя непогасени минимални суми за
револвиране до датата на преустановяване на ползване на кредитния лимит или
налице е 363 дни забава в плащането.
Съобразно
изложените подробни съображения в т.18 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014
год. по т.д.№4/2013 год. на ВКС, банката-кредитор може да иска издаване на
заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда
по време сезирането на съда по реда на чл. 417 т.2 от ГПК. Извлечението от
счетоводните книги на банката установява вземането, но не представлява
документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката
да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна
уговорка за предсрочна изискуемост, а в настоящия случай – задължително с
връчено уведомление до длъжника ще породи действие, само ако банката изрично
заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до кредитополучателя преди подаването на
заявлението, т.е. получаването на волеизявлението на кредитора от длъжника,
съставлява предпоставка по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение.
Заповедният съд е отхвърлил заявлението с мотиви, че
фактическият състав на връчването чрез ЧСИ не е завършен поради пропуск на
съдебния изпълнител да извърши всички предвидени в разпоредбата на чл.47 от ГПК
способи при реализиране на връчването в предвидената последователност.
Конкретното основание за това е неизвършването на справка за месторабота на
длъжника и невръчване по този ред, по арг. от 47, ал.3 ГПК във вр.чл.16 от ЗЧСИ
и чл.431, ал.3 от ГПК. Съдът се е позовал на приложената справка от НОИ от дата
16.07.2019г., от която, ведно със служебно изготвената от съда справка се
установява, че макар и за кратко (02.05.2019 г. – 16.05.2019 г.)
кредитополучателят М. е бил зает по трудово правоотношение в „Свинекомплекс
Брестак“ АД, именно в периода предхождащ датата на съставяне на констативния
протокол от ЧСИ (23.05.2019 г.), с който последният е приел, че
поканата-уведомление е редовно връчена на длъжника. Преценено е, че
двуседмичният срок на трудовото правоотношение е бил достатъчен за извършване
на връчване по месторабота на поканата-уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост, при условие, че ЧСИ е проявил нужната активност за това.
Настоящият състав не споделя тези мотиви.
Действително, изборът на способ за връчване е прерогатив на кредитора така че
да обезпечи в най-голяма степен надеждност на връчването. Същия може да връчи
лично като ползва куриерски услуги, да ползва нотариус или частен съдебен
изпълнител. В случая кредиторът е връчил чрез ЧСИ. Съгласно чл.18, ал.5 ЗЧСИ,
частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и
отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда -
съобщения и призовки по граждански дела. Същевременно, в чл.43 от същия закон е
предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл.37
– чл.58 ГПК. По силата на посоченото препращане, за да се приеме, че е налице
редовно връчване на основание чл.47, ал.5 ГПК, следва да бъдат предприети
последователно посочените в цитираните разпоредби от ГПК процесуални действия,
разписани в ал.1 до ал.3 на чл.47 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017г./. Съгласно
чл.16, ал.1 ЗЧСИ както и чл.431, ал.3 ГПК, частният съдебен изпълнител има
право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на
изпълнението. Има се предвид с арг. от цит. разпоредба на чл.431 ГПК /след
изменението й с ДВ, бр.86/2017г./, информация в съдебните и административните
служби, в това число органите на НАП, поделенията на НОИ, на Централния
депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните
органи по ЗДвП и др. лица, които водят регистри за имущество или разполагат с
данни неговото имущество. Разпоредбата даваща възможност да извършване на тези
справки от ЧСИ се намира в частта за започване, спиране и прекратяване на
изпълнение. Тези норми, чл.431 ГПК, чл.16 от ЗЧСИ са във логическа връзка с
разпоредбата на чл.74, ал.4 от ДОПК, която предвижда възможност в достъпа до
лична и осигурителна информация на ЧСИ, но във връзка образуваните изпълнителни дела. В този
смисъл, съдът намира, че препращането в ЗЧСИ към разпоредбите относно
връчването в ГПК, следва да се прилагат съответно на характера на
производството и разпоредбата не може да бъде прилагана директно вкл. при
връчване по възлагане на ЧСИ не от орган, а от трето лице, какъвто е настоящия
случай. Нещо повече, разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК изрично визира като
задължено лице съдът, поради което съдът не следва да прилага разширително
тълкуване на процесуалната норма като същата бъде прилагана във връзка с
разпоредбата на чл.18, ал.5 ЗЧСИ. Последната оправомощава ЧСИ да осъществява
фактически действия по връчване на книжа и съобщения във връзка с
гражданскоправните отношения между страните /такива, предхождащи наличието на
изпълнително дело и исково производство/, а не да използва правото си на достъп
при образувано изпълнително дело.
При преценка на конкретните извършени от ЧСИ
Николай Георгиев действия, обективирани в констативен протокол от 16.08.2018г.,
съдът намира, че същите осъществяват приложимата процедура по връчване чрез
залепяне на уведомление на посочените по договора за кредит от самия
кредитополучател адреси, вкл.постоянен и настоящ адрес както и адрес за
кореспонденция, при предвидената в чл.47, ал.1 ГПК последователност и при
спазване на изискванията на разпоредбата. Извършена е справка и в НБД
Население. Съдът съобразява и клаузите на чл.62 от договора за кредит с
уговорена в нея фикция относно адреса на връчване на съобщения.
В контекста на горното, настоящият състав на
ВОС намира за осъществена фикцията на закона, водеща до редовност на връчването
с изтичане срока от залепяне на уведомлението на 14.05.2019г., а изменението,
въвеждащо изискване за издирване на местоработата на ответника, подобно на
задължението за назначаване на особен представител - за допълнителна гаранция
за осигуряване на справедлив съдебен процес, независима от редовното връчване.
В заключение, съдът намира, че изводите на
първостепенния съд за наличие на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение и конкретно обявяване предсрочната изискуемост на задължението по
договора за кредит, са неправилни. От представените в заповедното дело писмени
доказателства се установява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
основано на представения документ по чл.417, т.2 ГПК.
На следващо място, съдът след като е приел нередовност на
заявлението предвид липсата на надлежно връчване на уведомлението за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, е преценил, че е в невъзможност да постанови
частичен уважителен диспозитив, като приложи задължителната за съда практика,
обективирана в ТР №8/2017 от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото при
настоящата проверка въззивният съд приема за редовно проведена процедурата по
чл.60, ал.2 от ЗКИ преди подаване на заявлението, което предпоставя уважаването
му, но предвид позоваването на заповедния съд на цитираното тълкувателно
решение, следва да се отрази, че постановката, приета от ВКС, третира
процедурата в хода на висящо производство по чл.422 от ГПК.
На следващо място, за да отхвърли заявлението в частта
относно такса за нереволвиране на кредита чрез погасяване на минимална месечна
такса, съдът е приел, че същата има неустоичен характер, поради което е
прилагането й е в противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. Направен е
аналогичен извод и по отношение на начислените такси за теглене на пари в брой
от банкомат, които са преценени като разходи с усвояването на кредита, за което
финансовата институция има забрана да събира суми, по арг. от чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съдът не споделя тези изводи като счита, че характера на таксата за
нереволвиране на кредита, доколкото за същата липсват данни в представените
документи, следва да бъде обсъждан в исковото производство, а таксата за теглене
на пари в брой от АТМ е дължима и представлява такса с оглед специфичния начин
на ползване на сумите по кредита, приет от длъжника по него, предвидена в
чл.10а, ал.1 от ЗПК и ясно и точно определена в ОУ към договора.
Следователно, представените със заявлението документи са редовни от външна страна и
удостоверяват, че предявеното със
заявлението вземане подлежи на изпълнение. Като е отхвърлил заявлението за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение, Районен съд Варна е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и
издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. На осн.чл.78, ал.8 от ГПК във
вр.чл.37 от ЗЗП с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед резултата по жалбата
в полза на частния жалбоподател следва да се присъди разхода за държавната
такса по обжалването на съдебния акт в размер на 12.50 лева.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №29644 от 03.07.2017г. по
ч.гр.д.№9094/2017 год. на Районен съд Варна.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на “БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Московска 19 против З.З.М. за сумите, както следва: сумата 944,37
лв., представляваща непогасена главница по сключен между страните Договор за
кредит от 17.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане; сумата 195,94 лв., представляваща дължима договорна
(възнаградителна) лихва за периода 20.07.2018 г. – 14.07.2019 г.; сумата 2,36
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода 15.07.2019 г. – 24.07.2019 г.; сумата 225,00 лв.,
представляваща сбор на 15 бр. такси за нереволвиране на кредита, както и сумата
130,90 лв., представляваща дължими заемни такси, 25.47 лева платена
държавна такса за заявлението и 12.50 лева – ДТ за въззивното производство,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за заповедното
производство и 50 лева – за въззивното производство.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ЗАПОВЕДТА за
незабавно изпълнение и изпълнителният лист да се издадат от първоинстанционния
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.