Р Е Ш Е Н И
Е
№_____
гр. Луковит, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично
съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д.като разгледа докладваното
от председателя АНД № 189/2020 г. по
описа на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 11-1612/30.06.2020 г. на Началника на отдел
"Рибарство и контрол - Централен Дунав", Русе към Главна дирекция
"Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури (ИАРА) със седалище в гр. Бургас, с което на М.К.
М.с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания, както
следва:глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 88 от ЗРА; глоба в размер на
1500 лв. на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА за извършено нарушение на чл. 32,
ал. 1 от ЗРА и глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 64, ал. 1от ЗРА за
извършено нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
С жалбата се
оспорва фактическата обстановка, изложена в обжалваното наказателно
постановление и се иска отмяната на същото
като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява, не изпраща представител и не взема становище по същество.
Административнонаказващият
орган, издал оспорваното наказателно постановление - Началник на отдел "Рибарство и контрол -
Централен Дунав", гр. Русе към Главна дирекция "Рибарство и
контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) се
представлява от юрисконсулт И.П., който
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна
следното:
На
20.04.2020 г., около 15.00 часа, свидетелите С.Ц.Ш. и Т.Д.Т. – служители на
ИАРА извършвали рутинна проверка на старо речно корито „Блато“ на р. Вит, срещу
помпената станция в землището на с. Торос, община Луковит, воден обект под 500
м надморска височина с GPS координати 2911643.81200/24.15.39.604. Свидетелите спрели служебния
автомобил над обекта и от разстояние около 30-40 метра в продължение на
десетина минути наблюдавали жалбоподателят да извършва риболов с един брой
въдица в работно положение и под негов контрол, за да улови риба през забранителния
размножителен период за риболов на
рибите съгласно Приложение 1 от ЗРА и Заповед № РД 09-350/15.04.2020 г. на МЗХГ.
Освен жалбоподателя, имало още четирима риболовци, които извършвали любителски
риболов с въдици. Свидетелите, облечени с униформи с надпис "ИАРА" слезли
при водния обект, легитимирали се и поискали от лицата да им представят за
проверка риболовните си билети. Жалбоподателят казал, че няма риболовен билет. След
като бил уведомен от проверяващите, че ще му бъде съставен акт за това, че
извършва риболов без да притежава билет за любителски риболов, жалбоподателят
заявил, че работи "в системата" и си знае правата, че не е уловил
риба и не могат да му съставят акт, след което прибрал въдицата си, качил се в
лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ОВ 9030ВМ и демонстративно напуснал
мястото на проверката. Служителите на
ИАРА записали регистрационния номер на автомобила и потърсили съдействие от РУ
– Луковит за установяване самоличността на лицето. Чрез РУ – Луковит бил
установен собственикът на автомобила, който в писмени обяснения посочил, че е
продал автомобила на жалбоподателя, но сделката не била изповядана пред
нотариус.
След като
била установена самоличността на лицето
– жалбоподателят М.К.М., служителите на ИАРА извършили проверка в електронната
система на ИАРА и установили, че на жалбоподателя е издаден билет за любителски
риболов на 09.05.2020 г. и към датата на проверката – 20.04.2020 г. същият не е
притежавал такъв. Жалбоподателят бил
призован чрез РУ - Тетевен да се яви на 05.06.2020 г. в 10.30 ч. в РУ - Тетевен за съставяне на АУАН по ЗРА от
служители на ИАРА. Призовката била връчена лично на жалбоподателя на 03.06.2020
г., но на посочената дата и място същият не се явил и св. С.Ш. съставил АУАН №
В 0016772/05.06.2020 г. в негово отсъствие при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и в присъствието на свидетелите Т.Д.Т. /участвал в проверката/ и Г.Р.Г.. В
АУАН актосъставителят вписал, че жалбоподателят е извършил три нарушения – по
чл. 88 ЗРА, по чл. 32, ал. 1 от ЗРА и по чл. 22, ал. 1 от ЗРА, като описал и
обстоятелствата, при които са извършени.
АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН
чрез кмета на с. Градежница, като при подписването му жалбоподателят вписал, че
не е съгласен с описаното в него.
Въз основа
на така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, в
което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка
и правна квалификация на нарушенията.
Изложената фактическа
обстановка се установява от приетите писмени доказателства, описани в протокола
за проведеното съдебно заседание, както и от събраните гласни доказателства –
показанията на актосъставителя св. С.Ц.Ш., свидетеля Т.Д.Т. - присъствал при извършване и установяване на
нарушението, както и св. Г.Р.Г. - присъствал на съставяне на акта. При разпита
им в съдебно заседание служителите на ИАРА депозират ясни, последователни и
непротиворечиви показания относно съществените моменти от предмета на доказване
по делото, които показания съдът изцяло кредитира. Същите се основават на техни преки и
непосредствени впечатления досежно
изнесените факти около извършената проверка и констатациите, направени в нейния
ход. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната
обективност и безпристрастност или да сочат наличието на мотив да набедят
санкционираният в нарушение, което не е извършил, тъй като свидетелите не са го
познавали преди случая. Няма обстоятелства,
които да поставят под съмнение добросъвестността на тези свидетели при
депозиране на показанията, поради което същите следва да се оценят като
достоверни.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е
подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект
(срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение),
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая актът е съставен от компетентно съгласно чл.
91 , ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) длъжностно лице - св. С.Ц.Ш., а наказателното постановление
е издадено от компетентния съгл. чл. 91,
ал. 4 от ЗРА орган - видно от приложените заверени копия от
Заповед № РД 09-1177 от 20.12.2019 г. на министъра на земеделието и храните и
Заповед № 214/19.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА.
При
съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена
в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискуемите съгласно
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са
описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които
те са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната
квалификация на нарушенията е правилна и
в съответствие с текстовото описание на съставите на административните
нарушения. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН относно съставяне
на акта и издаване на наказателното постановление.
Настоящият
съдебен състав счита, че безспорно жалбоподателят е извършил визираните в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление три
нарушения по ЗРА. Изложените в жалбата твърдения на жалбоподателя, че не е
препятствал проверката, че не е извършвал риболов с въдица, а само е
придружавал баща си категорично се опровергават от свидетелските показания на
служителите на ИАРА.
Относно
нарушението по чл. 88 от ЗРА.
Съгласно
нормата на чл. 88 от ЗРА който препятства проверките, извършвани от контролните
органи се наказва с глоба от 1000 лева до 2000 лева. Цитираната норма съдържа
както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му.
В случая е безспорно, че служителите на ИАРА са контролни органи, разполагащи с правомощия
по ЗРА, били са униформени на датата на проверката, както и са предприели
действия за проверка на забелязаното нарушение и нарушителя. Виждайки резултата
от проверката, жалбоподателят избягал, като се качил на автомобила и напуснал местопроизшествието.
Бягайки от мястото на проверката с автомобила си жалбоподателят е създал пречки за осъществяване на проверката
и е осъществил състава на нарушението по чл. 88 от ЗРА. За това нарушение
наказващият орган е наложил наказание в неговия абсолютен минимум.
Относно нарушението по чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗРА любителски риболов
извършват физически лица, които притежават валиден билет за любителски риболов.
Дефиниция на „риболов“ е дадена в пар. 1, т. 26 от ДР към ЗРА и това е
„поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други
водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване.“ Съгласно пар. 1, т. 27 от ДР към ЗРА „Риболов – любителски“ е
риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и
други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със
спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила.“
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят е извършвал риболов, тъй като проверяващите
установили, че е контролирал един брой въдица, в работно положение, която е
била потопена във водата и той е боравил с нея. Безспорно риболовът,
осъществяван от жалбоподателя е „любителски”, предвид средството, с което е
извършван.
На следващо място, от показанията на разпитаните
свидетели се установи, че жалбоподателят
не е притежавал билет за любителски риболов към момента на извършване на
нарушението, което е установено чрез проверка в съответната информационна
система, а и самият той е заявил, че не притежава такъв. Предвид изначалната липса на какъвто и да е
било билет, не е необходимо да бъде обсъждано дали той е бил валиден.
Ето защо съдът намира, че правилно наказващия орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за осъществен състав
на нарушението по чл.22, ал.1 от ЗРА.
За това нарушение санкционната
норма на чл. 64, ал. 1 от ЗРА предвижда наказание глоба от 100 лв. до 400 лв. В
случая наказаващият орган е наложил глоба в минимално предвидения размер.
Относно нарушението по чл. 32, ал. 1 от ЗРА.
С разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗРА във водните обекти по чл. 3,
ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през
периода на тяхното размножаване, съгласно приложение № 1. С посоченото приложение и представената
Заповед № РД 09-350/15.04.2020 г. на
министъра на земеделието, храните и горите са определени сроковете на забрани
за улов на риба и други водни организми през периода на размножение, като в буква
Г, т. 18 от приложението и пункт І т. 4
от посочената заповед забраната за улов на пролетно-лятно размножаващи се риби в
рибностопанските обекти, намиращи се до 500 метра надморска височина е от 15
април до 31 май. Както в НП, така и в АУАН е посочено, че проверявания
воден обект – старо речно корито „Блато“ на река Вит е под 500 метра надморска
височина.
Безспорно се установи по делото, че към момента на установяване на
нарушението – 20.04.2020 г., е била установена забрана за риболов на пролетно-лятно
размножаващи се риби във водния обект, както и че жалбоподателят М.К.М. е
извършвал улов на риба с един брой въдица. Налице са елементите на състава на
административното нарушение, визирано в чл.32, ал.1 от ЗРА. Обстоятелството, че
не е налице уловена риба не влияе по никакъв начин на извършването на
административното нарушение и е вследствие на други обстоятелства.
Според чл. 70, ал.1 от ЗРА, който лови риба и други водни
организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал.
1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Наказващият орган е наложил санкцията по чл.70, ал.1 от ЗРА глоба
в минималния, предвиден от закона размер.
В случая не
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани
с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение,
то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството
не се събраха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на извършените нарушения в сравнение с обикновените случаи. Административнонаказващият
орган правилно е преценил, че случаят не е маловажен.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-1612/30.06.2020 г. на Началника на отдел "Рибарство и
контрол - Централен Дунав", Русе към Главна дирекция "Рибарство и
контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със
седалище в гр. Бургас, с което на М.К.
М.с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания, както
следва:глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 88 от ЗРА; глоба в размер на
1500 лв. на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА за извършено нарушение на чл. 32,
ал. 1 от ЗРА и глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 64, ал. 1от ЗРА за
извършено нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от
деня на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: