Р
Е Ш Е Н И Е № 504
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 20.10.2023 г.
Видинският районен съд, пети граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател :
Тодор Попиванов
при секретаря Милена Евтимова, като разгледа докладваното от съдия
Попиванов гр. дело № 169 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл. 127, чл. 143 и чл. 149 от СК от Г.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща лично и като майка
и законен представител на дъщеря си И.А.А.,
ЕГН **********, чрез адвокат Б.В., със съдебен адрес:***, кантора 13, против А.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищцата Г.В.А.,
лично и като майка и законен представител на детето И.А.А., претендира
пресъждане на родителските права върху детето и месечна издръжка от ответника в
размер на 160.00 лева месечно, считано от една година преди датата на завеждане
на исковата молба – 01.02.2021 г., ведно със законната лихва при забава до
окончателното издължаване. Твърди се, че страните са родители на детето Ивана,
че са живели заедно от 2008 г. до 2010 г., както и че от 2012 г. ищцата сама
полага грижи по отглеждането и възпитанието на детето с помощта на своите
родители в гр. Видин, ул. „Младост“ № 10, а ответникът живее в чужбина, не се
прибира, не се интересува от детето, не го вижда и не му дава издръжка.
Иска се от
ищцата, съдът да постанови решение, с което да й бъдат предоставени
родителските права върху детето И.А.А., ЕГН **********, на ответника да бъде
определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя
от месеца без преспиване, както и ответникът да бъде осъден да му заплаща
месечна издръжка в размер на по 160.00 лева месечно, считано от една година
преди датата на завеждане на исковата молба – 01.02.2021 г., ведно със
законната лихва при забава до окончателното издължаване.
Претендира
пресъждане на разноските по производството.
В срока за
отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, в който е оспорил
предявеният иск чрез назначения си особен представител, искът за пресъждане на
издръжка – по размер и изцяло за минало време.
Не са налице са
обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от
доказване.
Доказателствената тежест се разпределя както
следва: В тежест на ищцата е да докаже наличието на твърдяните обстоятелства:
че страните са родители на детето И.А.А., че ищцата сама полага грижи по
отглеждането и възпитанието на детето от 2012 г., че има възможност и
родителски капацитет да го отглежда сама, нуждите на детето с оглед
претендирания размер на издръжката, както и че ответникът живее в чужбина. В
тежест на ответника е да установи, че е заплащал издръжка на детето една година
преди завеждане на иска и понастоящем, в случай че е налице това обстоятелство.
По делото са
събрани писмени доказателства, назначен е и е приет социален доклад.
Съдът,
преценявайки изложеното в исковата молба, становището на ответника и събраните
по делото писмени доказателства, в съвкупност и по отделно, приема следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, страните по
делото са родители на детето И.А.А..
Видно от същото, детето е родено на *** г. и е непълнолетно, като към
датата на подаване на исковата молба – 01.02.2021 г. е било малолетно.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че след раздялата
между родителите, грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат
единствено от майката, подпомагана от разширеното семейство. Сочи се, че
последната е подсигурила на дъщеря си подслон, разнообразна и питателна храна,
съобразно пола и сезона, достъп до образование, адекватни здравни грижи при
необходимост. Излага се че са задоволени базовите и индивидуални потребности на
детето, както и индивидуалните потребности от обич, внимание, грижа, подкрепа и
закрила. Заключението на доклада е, че към настоящия момент майката е задоволила всички базови и индивидуални
потребности на детето и че му е осигурила стабилна и сигурна семейна среда.
В
социалния доклад е посочено, че майката на детето работи на трудов договор като
личен асистент и съобщава за месечен доход в размер на минималната работна
заплата. Подпомага се от Д „СП“ – Видин със сума в размер на 350.00 лева
месечно. Посочено е, че за трудовата заетост на бащата О „ЗД“ – Видин не
разполага с данни. Социалните работници са посочили в доклада, че при направена
справка в RegiX
е видно, че бащата е с адрес: гр. Видин, ул. „Бачо Киро“
№ 20, но същите установили при посещение на адреса, че имотът не се обитава и
по данни на съседи А.И. е в чужбина.
От правна страна: Налице е спор между
страните в качеството им на родители на детето И.А.А., ЕГН **********, относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката. Ответникът
не претендира предоставяне на родителските права върху детето. При така
събраните доказателства, преценени в съвкупност и по отделно съдът намира, че
родителските права върху И.А.А., ЕГН **********, следва да бъдат предоставени
на майката, при която да бъде и местоживеенето на детето. Следва да се пресъди
традиционния режим на лични контакти на бащата с детето, който съвпада с
претендирания такъв, а именно: бащата да има право да вижда детето и да го
взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване,
от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на същия ден и от 10.00 часа на
неделния ден до 17.00 часа на същия ден, както и един месец през лятото, който
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да връща детето
на майката по местоживеенето й.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В ал. 2 на чл. 142
от СК е посочено, че минималната издръжка на детето е равна на 1/4 от
минималната работна заплата за страната. Към момента МРЗ е 780.00 лева и
минимума издръжка е в размер на 195.00 лева.
Съобразявайки данните по
делото, липсата на удостоверение за доходи на ответника, както и разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 от СК, Съдът приема,
че за издръжката на детето ответникът ще следва да заплаща месечно по 195.00
лева, а остатъкът до пълния необходим размер ще се осигурява от майката на детето.
Началният момент, от който
се дължи настоящата издръжка, е датата
на предявяване на иска - 01.02.2021 г.
Съобразявайки, че по делото
не се представиха доказателства за доходите на ответника и такива за
невъзможност за даване на издръжка, а така също и фактът, че ответникът е в
трудоспособна възраст, Съдът приема, че е във възможностите му да осигурява и
дава определената издръжка.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка
на непълнолетното си дете И.А.А. в размер на
195.00 лева месечно, считано от 01.02.2021 г., ведно със законната лихва
при забава.
Съдът
взе предвид и обстоятелството, че грижи по отглеждане и възпитание на детето се
полагат изцяло от майката, от които бащата е напълно освободен.
Съгласно разпределената доказателствена
тежест в тежест на ответника е да докаже, че е заплащал издръжка на детето една
година преди завеждане на иска и понастоящем, в случай че е налице това
обстоятелство. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани, поради което
съдът намира, че предявеният иск по чл.
149, във връзка с чл. 143 от СК за заплащане на издръжка в размер на по 160.00
лева месечно за периода от една година преди датата на подаване на исковата
молба – 01.02.2021 г. /общ размер – 1920.00 лева/ се явява основателен, поради
което следва да бъде уважен.
По
разноските:
Ищцата претендира разноски в размер на 30.00
лева за платена държавна такса, 300.00 лева - адвокатско възнаграждение и
400.00 лева – разноски за особен представител.
Съдът
счита, че предвид особеностите на настоящото производство, което е по спорна
съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на
материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното
упражняване, разпоредбата на чл. 78 от ГПК разноските да се присъждат съобразно
изхода на спора, не намира автоматично приложение, поради което разноските по
делото следва да останат за страните така, както са направени.
В този смисъл и Определение №
385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията
Маргарита Соколова: Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата
инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна
съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители
и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
На основание чл. 242, ал. 1
от ГПК настоящата инстанция следва да допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно присъдените издръжки.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху размера на присъдените издръжки, а именно сумата в общ размер от 357.60 лева по сметка
на Районен съд – Видин.
Воден от
горното Съдът,
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
родителските права върху роденото от страните дете И.А.А., ЕГН **********, на неговата майка и законен представител Г.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
като определя местоживеенето на детето да е при майката. За осъществяване на
лични контакти с детето, бащата А.А.И.,
ЕГН **********, ще има право да вижда и взема при себе си детето И.А.А., ЕГН ********** всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, без преспиване от 10.00 часа на съботния ден до
17.00 часа на същия ден и от 10.00 часа на неделния ден до 17.00 часа на същия
ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, след което да връща детето на майката по местоживеенето й.
ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща месечна издръжка
на детето И.А.А., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г.В.А.,
ЕГН **********, в размер на 195.00 лева месечно, считано от 01.02.2021 г.,
ведно със законната лихва при забава до отпадане, изменение или прекратяване на
основанието й за плащане.
ОСЪЖДА
А.А.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на детето И.А.А., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Г.В.А.,
ЕГН **********, издръжка за минало време, считано от 01.02.2020 г. до 01.02.2021
г., в общ размер на 1920.00 лева /по
160.00 лева месечно/, ведно със законната лихва от датата на влизане на
решението в сила до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати държавна такса върху
пресъдените издръжки в размер на 357.60
лева в полза на Районен съд - Видин.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението, в частта му относно пресъдените издръжки.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :