Определение по дело №236/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Х. К. А. , А. Х. М., двамата от гр. К. и С. Х. М. от гр. С. , всички чрез адв. М.К.-АК-Кърджали, против решение № 6 от 20.01.2011 г. по гр.д. № 65 от 2009 г. по описа на РС-К.. В жалбата си твърдят, че решението на районния съд е незаконосъобразно в частта, с която са осъдени да преустановят неоснователните се въздействия спрямо имот, собственост на А. М. Т. от гр. К. , представляващ дворно място с площ от 360 кв.м , съставляващо УПИ – ІV , пл.№ 44, кв. 16 по ПУП на гр. К., като премахнат един орех, отстоящ на разстояние 0.50 м и една липа , отстояща на разстояние 1 м от имотната граница на ищеца по скица вх. № 1393//20.11.2009г. , неразделна част от решението. Искът по отношение преустановяване действията на неоснователно въздействие и премахване на стопанска постройка /навес/ за отглеждане на овце и птици и друг навес , покрит с ламарина , закрепен на къщата на Димитров е отхвърлен. Твърдят, че в мотивите, обосноваващи уважената част на иска, съдът не се е съобразил с обстоятелството, че ореховото дърво и липата не са засадени от техния наследодател , а съществуват от дълги години. Освен това двете дървета са защитени видове и премахването им следва да се извърши след спазване на специален режим по ЗОСИ . Решението на районния съд не било обосновано, тъй като доказателствата по делото не били обсъдени в съответствие с Наредба № 7/ 22.12.2003 г. Необосновано било решението и в частта за разноските по делото в частта за адвокатското възнаграждение в размер на 1000.00 лв., което следвало да бъде намалено съобразно чл. 78, ал.5 от ГПК. Моли съдът да отмени решението в осъдителната част и реши делото по същество като отхвърли предявеният иск в тази му част.Претендира разноски.

Писмен отговор по въззивната жалба не е постъпил.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата , приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лица , имащи право на жалба, разгледана по същество е частично основателна.

Жалбата касае уважената част на решението на районния съд, с която ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си въздействия спрямо имота на ищеца , като премахнат един орех, отстоящ на 0.5. метра от имотната граница и една липа , отстояща на разстояние 1 метър от имотната граница с ответниците. В останалата част , с която искът по чл.109 от ЗС е отхвърлен относно преустановяване на неоснователните въздействия и премахване на стопанска постройка /навес/ за отглеждане на овце и птици и друг навес , покрит с ламарина , закрепен на къщата на ищеца, решението не е обжалвано и същото е влезнало в сила. В атакуваната част производството е образувано по искова молба на А. М. Т. от гр. К. против Х. М. А. б.ж. на гр. К. , впоследствие продължено от неговите наследници по реда на чл.227 от ГПК. Ищецът твърди, че като собственик на недвижим имот УПИ –ІV, пл.сн.№ 44, кв. 16 по ПУП на гр. К. не може да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота, тъй като на граничната линия с имота на ответниците са засадени един орех и една липа в нарушение на нормативните изисквания за отстояния от имота , клоните на дърветата били над неговия имот и правели постоянна сянка и дърветата били пречка да построи подходяща ограда на имота. Опитите за доброволно уреждане на въпроса не довели до положителен резултат.

В писмения отговор на исковата молба въззивниците твърдят, че на общата граничния линия имало засаден орех. Оспорват , че на „общата” им граница има засадена липа в нарушение на нормативните изисквания. Представят скица рег. № 264 от 23.07.2009 г. на Община- К. , в която са отразени както техния имот, така и имота на ищеца. Молят съдът да отхвърли предявеният иск.

Фактите по делото са следните:

От НА № 40,том І, дело № 106 от 5.07.2000 г. на Съдия по вписванията при РС-К. се установява, че А. М. Т. е собственик на УПИ –ІV, пл. № 44, кв. 16 по ПУП на гр. К..

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза , от която се установява, че засадените дървета – орех, отстои на 0.50 м от границата на ищеца и е с височина 2.60 м, липата отстои на разстояние 1.00 м от имотната граница на ищеца и е с височина 5.20м , като на скицата са отразени граничната линия между двата имота, която е показана с черен цвят и е повдигната с жълт цвят и са обозначени и дърветата.

С обжалваното решение съдът е приел, че страните притежават съседни имоти и е постановил премахването на дърветата , които се намират в имота на ответниците - един орех , отстоящ от имотната граница на имота на 0.50 м. и една липа – на 1 м от имотната граница, като се е позовал на чл.94,ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони относно изискванията за огряване на слънцето и минималните разстояния на овощните насаждения до границите на съседните имоти.

При тези данни съдът нами­а предявеният иск по чл.109 от ЗС за частично основателен.

Искът по чл. 109 от ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие. В случая неоснователното действие или посегателство над правото на собственост на ищеца се състои в сянката , която правят клоните на две дървета- орех и липа , засадени в имота на ответниците в нарушение на нормативни изисквания , невъзможността за изграждането на подходяща ограда на имота и допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му.

Съгласно чл.52 от ЗС не се позволява да се засаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета , 1.5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината , района или кметството да бъдат отсече клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените , които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близко разстояние от посочените по- горе. В Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони , се съдържа определение за понятието ниски , средни и високи дървета – чл.94 от наредбата. Предвид вида на засадените на границата между имотите на страните по делото и констатациите на вещото лице, следва да се приеме , че и двете дървета –орех и липа се намират на по-малко от визираното в чл.52 ЗС отстояние. В чл.34,ал.1 от ЗОСИ е предвидено , че ореховите , кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничеви дървета и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. В ал. 2 е указано , че министъра на земеделието и храните утвърждава наредба за подлежащите на особена закрила дървета, тяхното опазване, използване, отсичане и заменяне. Редът е предвиден в чл.10 и чл.11 от Наредба № 1 по опазване на селскостопанското имущество, издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в Д.в. бр. 52/29.06.1976 г. В съдебната практика се приема, че исковете за изкореняване или отсичане на дървета, намиращи се на отстояние от съседен имот, по-малко от допустимото от закона, се разглеждат от съда. Но ако исковете се отнасят до дървесни видове , за които има установен режим на особена закрила /както е в случая – орех/, те могат да бъдат премахнати само ако е дадено разрешение за премахване от кмета на общината. Или за премахването на ореховото дърво, собственост на ответниците, което се намира на 0.50 метра от имотната граница/ в нарушение на чл.94,ал.2 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделни видове територии и устройствени зони/ е предвидена административна процедура. Данни за такова разрешение от кмета на общината няма. С оглед на тези съображения съдът намира, че изводите на съда относно премахване на орех, отстоящ на 0.50 метра от граничната линия с имота на ищеца, не почиват на закона. Следва в тази част решението на районния съд да бъде отменено и постановено друго за отхвърляне на иска, а в останалата част като законосъобразно – да бъде потвърдено.

При този изход на делото съобразно уважената част на жалбата и възраженията на въззивниците относно размера на адвокатското възнаграждение разноски по компенсация не се присъждат.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 6 от 20.01.2011 г. по гр.д. 65 от 2009 г. по описа на Районен съд гр. К. в частта, с която Х. К. А. , А. Х. М. двамата от от Г., У. № и С. Х. М. от гр. С., . район Л. са осъдени да преустановят неоснователните си действия спрямо имот , собственост на А. М. Т. от гр. К., У. №, представляващо дворно място с площ от 360 кв.м , съставляващо УПИ ІV пл.№ 44, кв.-16 по ПУП на гр. К., като премахнат един орех , отстоящ на разстояние 0.50 метра от имотната им граница, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. М. Т. от гр. К., У. № 1 против Х. К. А. , А. Х. М. двамата от Г., У. № и С. Х. М. от гр. С., район Л., иск по чл.109 от ЗС да преустановят неоснователните си действия спрямо УПИ ІV пл.№ 44, кв.-16 по ПУП на гр. К., собственост на А. М. Т. от гр. К., смущаващи правото му на собственост, чрез премахване на един орех, засаден в имота на Х. К. А. , А. Х. М. двамата от Г., и С. Х. М. от гр. С., който отстои на разстояние 0.50 метра от имотната граница на имотите.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационен контрол.

Председател: Членове:1. 2.