Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № .../...2012г. по гр.д.№ .../2010г. Районен съд П. е отхвърлил иска ,предявен от А. К. П. от гр.В.Т. против Ч.”Н. Н.” с.Г. Л.,общ.П. за заплащане на сумата от 2839.38лв. рента за периода 1996-2006г. като неоснователен-погасен по давност, осъдил е Ч.”Н. Н.” с.Г.Л. да заплати на А. П. сумата от 1017.35лв. рента за периода 2007-2009г. ,като е отхвърлил иска за рента за същия период за разликата до 1947.60лв. като неоснователен и недоказан, осъдил е кооперацията да заплати на А. П. сумата от 164.29лв. лихва за забава върху рентата за 2007-2009г. за периода 02.02.08г.-22.07.2010г. и е отхвърли иска за разликата до 3269.01лв. като неоснователен и недоказан, осъдил е кооперацията да заплати по сметка на ПРС ДТ върху уважения размер от 47.27лв. ,а А. П. да заплати на кооперацията разноски по делото от 426.20лв. Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от А. К. П. чрез упълномощения от него адвокат в частите на рашението,с което са отхвърлени исковите му претÕнции както за периода 1996-2006г., така и за разликата до предявените искове за рента за периода 2007-2009г. и за лихвата за забава за дължимата рента за този период и по отношение на разноските. В жалбата се правят оплаквания ,че решението в обжалваните части е необосновано,постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на закона. Навежда довод,че становището на съда за дължим наем на ищеца от кооперацията е незаконосъобразно като излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си.Твърди,че за внесените земеделски земи от ищеца и сестра му през 1993г. следва да получава рента, че при рентата липсва предварително договаряне на размера на рентата тъй като зависи от доходността на имуществото.Твърди и ответникът да не е оспорвал правото му да получава рента ,отразено и в изходящи от кооперацията писмо и служебна бележка.Твърди неправилно да е приложен института на тригодишната погасителната давност ,която освен това е прекъсната с признаване на вземането от страна на кооперацията. Моли за отмяна на решението в обжалваните части постановяване на ново,с което исковите му претенции бъдат уважени изцяло с присъждане на разноски за двете инстанции. От ответника по жалба Ч.” Н. Н.” с.Г. Л. общ.П. е постъпил писмен отговор чрез надлежно упълномощен за това адвокат, с който се заема становище по неоснователността и недоказаността на жалбата и се иска същата да бъде оставена без уважение. Окръжен съд В. Т. в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което разглеждането й е допустимо. Въззивният съд при служебна проверка на обжалваното решение намира,че то е валидно и допустимо. По съществото на спора Окръжният съд приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от А. К. П. от гр.В.Т. против Ч.”Н. Н.” с.Г.Л. иск за заплащане на сумата от 1781.25лв. за периода 1996-2003г. за внесена в кооперацията земя от 62.70дка и за периода 1996-2009г. сума в размер на 4787.58лв. представляваща дължима рента за внесената и обработвана земеделска земя от 39.896дка. Твърди да притежава права върху внесената земя в размер на 2/3 ид.части ,останалата част е за сестра му по силата на подписана декларация. Твърди и за посочения период да се дължи лихва за забава в изплащане на рентата от предевяване на иска до окончателното изплащане от 3269.01лв.Претендира и законната лихва върху главницата,както и разноските по делото. Ответникът по делото е оспорил исковите претенции като процесуално недопустими и алтернативно като неоснователни с възражение за изтекла погасителна давност , както и по отношение правата на ищеца и сестра му като собственици на възстановените земи и съответно получатели на претендираната рента. Моли исковете да бъдат , претендира разноски. С обжалваното решение е даден отговор на предявените от ищеца обективно съединени искове по чл.9,ал.3 ЗК и чл.86 ЗЗД, като за да отхвърли иска за сумата от 2839.38лв. представляваща рента за периода от 1996-2006г., съдът правилно е приел възражението на ответника за изтекла погасителна давност.За да приеме,че е погасено правото на иск за този период първоинстанционният съд правилно е приел след обсъждане с подробни мотиви,че претендираното вземане е за рента/наем при събраните и обсъдени по делото доказателства, както и,че независимо договор за рента или наем да не е представен по делото ,с факта на счетоводното отразяване на задължение на кооперацията за рента, същата е признала неизгоден за нея факт, който следва да се приеме за доказан. Безспорно е,че плащането на рента,ставало до 1995г.вкл. ,е периодично плащане и същото се извършва за стопанска година, както е и начислявано в счетоводството на кооперацията, при което намира приложение правилото на чл.111,б”в” ЗЗД. Несъстоятелно е възражението за наличие на 5 годишна давност и за прекъсване на давността с признаване на вземането от длъжника с изготÔени от него документи. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, е погасено само правото на иск на ищеца, но не и материалното му право което е имал възможността да заяви преди изтичане на 3 годишен давностен период за всяко годишно вземане от 1996г. до 2006г. вкл. Правилни и обосновани на доказателствата са изводите на съда както относно характера на възникналото правоотношение между ищеца и кооперацията по повод предоставените й земеделски земи и съгл.чл.10,ал.2 ЗК/отм/ и чл.31,ал.4 ЗК, действащ от 2000г., така и относно правата на наследниците на М.К.П.- наследодател на ищеца и сестра му за получаване на рента при равни права. Въззивната инстанция споделя изцяло изложените мотиви в тази отхвърлителна част на решението и по реда на чл.272 ГПК препраща към тях. Съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за сумата от 1017.35лв. до пълния предявен размер от 1947.60лв. претендирана рента за периода 2007-2009г. За да стигне до това решение ПРС е обсъдил посочените от страните писмени доказателства и е изслушал заключение на вещо лице. В заключението си същото е посочило,че за трите процесни години реално ползвана от кооперацията земя,собствена на ищеца и сестра му като наследници на М.П. на чието име е открита партидата, е 39.896дка.и дължимата рента по тази партида е съответно за 2007г.- 518.65лв., за 2008г.- 718.13лв. и за 2009г.- 797.92лв. или общо от 2034.70лв.За да приеме,че дължимата сума на ищеца е в размер на 1017.35лв. съдът подробно е изложил правилни и законосъобразни мотиви досежно равните права на съсобствениците на земеделските земи към момента на постановяване на решението и с оглед събраните по делото доказателства. Несъстоятелни в този смисъл са твърденията на жалбоподателят,че съдът произволно е подменил членствените правоотношения с наемните. Такива изводи обаче ПРС не е излагал в мотивите на решението си.Напротив, обосновано и категорични са изводите му за наличие на правото на член-кооператорът да избира начина на ползване на своите земеделски земи, като при отдаване под наем или аренда е задължително сключване на договор с кооперацията съгл. чл.9,ал.3 ЗК, а членствените права са отделно предвидени в чл.9,ал.1 и 2 ЗК и изрично изброени. Правилни и обосновани с оглед на изложените съображения са и изводите на първоинстанционният съд относно акцесорния иск за заплащане на лихва за забава само за годините 2007-2009г. и дължимостта му периода 02.02.2008-22.07.2010г. –датата на подаване исковата молба в съда, както и за размера на иска,който като недоказан е отхвърлен за сумата от 164.29лв. до претендираната от 3269.01лв. или за сумата от 3104.72лв. При така изложената фактическа обстановка, непроменена и от изслушаното заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза пред въззивната инстанция, съдът приема,че изложените оплаквания във въззивната жалба са неоснователни и недоказани. Вещото лице,чието заключение е прието като неоспорено от страните,е посочило за периода от 1993г. до 2011г.вкл. върху какви размери земеделски земи е начислявана рента по откритата партида с титуляр М.П. ,че за периода 1993-1995г. на А. П., Н. П. и Б. П./неин син/ е изплащана рента, че за годините 2007-2009г. рента е начислявана върху 39.896 дка обработвана земя , както и,че за същия период върху признатата от кооперацията за обработка земя е начислена рента по същата партида в размер съотв. 518.65лв., 718.13лв. и 797.92лв. или общо 2034.70лв.Не е спорно ,че за периода 1993-1995г. на А. П., Н. П. и Б. П./неин син/ е изплащана рента .Заключението дава идентични отговори на въпроси с отговорите на вещото лице,изслушано пред ПРС ,тъй като проверките са извършвани в счетоводството на кооперацията по счетоводните записвания.Правилен и законосъобразен отговор е даден и на въпроса какви са правата на А. П. върху начислената рента с оглед доказателствата по делото относно признатото му право на собственик на 1/2 ид.част от земеделските земи. Както правилно е приел и Районният съд, поради липса на конкретно описание на имотите по заявление и декларация от 1993г. на л.20 от делото,не може да удостовери по надлежен начин тъждество на имотите, предоставени за временно ползване на ищеца и сестра му и впоследствие възстановени ,респ. ползваните от кооперацията за периода 2007-2009г. Претенцията на ищеца следва да бъде уважена за 1/2 от начислената рента или за 1017.35лв., до какъвто извод правилно и обосновано е стигнал и ПРС. С оглед на изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение като законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ....2012г. по гр.д.№ .../20010г. на Районен съд П.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |