Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г
въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Орешарова в. гр. д.
№ 2198
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 253858 от 24.10.2019г., постановено по гр.д.№ 87975/2017 г., Софийски
районен съд, ГО, 90-ти състав, е отхвърлил предявеният от К.Ю.М. и С.З.П. срещу
Л.Г.Л. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищците сумата от 4 100 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от осуетена продажба на лек
автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ******, собственост на ищците, настъпили в
резултат на увреждането на лекия автомобил, причинено от ответника, виновен за
настъпилото на 15.07.2017 г. пътно-транспортно произшествие с участието на
управлявания от него товарен автомобил с рег. № ******.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от
ищците К.Ю.М. и С.З.П., в която оспорват първоинстанционното
решение като неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални
нарушения, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
Въззивните се противопоставят на възприетия в обжалваното решение извод, че поради
отсъствието на достоверна дата на представения като писмено доказателство
предварителен договор за продажба на процесния лек автомобил, по делото не се
установявало, че сключването му предхожда датата на настъпване на увреждането.
Позовават се на впоследствие подписан между страните по предварителния договор
двустранен протокол, като считат, че същият налага извод за сключен преди
датата на произшествието предварителен договор за продажба на лекия автомобил,
както и свидетелства за обстоятелствата, довели до провалянето на продажбата.
По изложените съображения молят обжалваното решение да бъде отменено, като
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от Л.Г.Л., в
който същият излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение.
Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че отсъствието на
достоверна дата на предварителния договор за продажба, предхождаща настъпването
на произшествието, изключва наличието на твърдяната от ищците възможност за
сигурно увеличаване на имуществото им, поради осуетяването на окончателния договор
за продажба. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от основанията, релевирани във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Настоящият въззивен
състав счита, че същото е правилно по следните съображения:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата от 4 100 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от осуетена продажба на
лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ******, собственост на ищците,
настъпили в резултат на увреждането на лекия автомобил, причинено от ответника,
виновен за настъпилото на 15.07.2017 г. пътно-транспортно произшествие с
участието на управлявания от него товарен автомобил с рег. № ******.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се
обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност за лично виновно поведение, а именно извършването от ответника на
описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние, довело до настъпване
на вреди от претендирания вид.
Между страните не е спорно, а и от представения като писмено
доказателство по делото констативен протокол за ПТП от 15.07.2017 г. се
установява, че на 15.07.2017 г. около 16:45 часа управляваният от ответника
товарен автомобил с рег. № ****** се е движел по бул. „Сливница“ в посока към
бул. „Константин Величков“ със скорост, несъобразена с интензивността на
движението, поради което е реализирал пътнотранспортно произшествие със спрелия
пред него лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ******, управляван от К.М..
От представеното по делото заверено копие от преписка по щета № 10017100102757,
образувана от ЗАД „А.“, собственик на лекия автомобил е К. М., като вследствие
на произшествието са били увредени ляв стоп, лайсна хром задна маска,
декоративна кора багажник, тапицерия, три броя лайсна, PVC кутия инструменти, PVC преден панел в багажник, PVC кора багажник, три броя конзола лява, основа задна броня, конзола три
броя дясна и облицовка задна броня. Като собственик на лекия автомобил в
преписката е посочен К. М., като видно от представено по делото удостоверение
за сключен граждански брак ищците са сключили граждански брак на 27.06.2004 г.
Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че
посредством реализираното по отношение процесния лек автомобил „Фолксваген
Бора“ с рег. № ****** пътнотранспортно произшествие ответникът е осъществил по
отношение на ищците противоправно поведение, посредством виновното засягането
на тяхно имуществено благо. Спорен по делото е въпросът дали виновното и
противоправно поведение на ответника е довело до причиняване на ищците на вреди
от претендирания вид, които да са пряка и непосредствена последица от
правонарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, регламентираща обхвата и
границите на деликтната отговорност, при непозволеното увреждане обезщетението
обхваща всички вреди, които са пряка последица от увреждането – имуществените
вреди под формата на претърпени загуби или пропуснати ползи, както и
неимуществените вреди. Подлежащите на обезщетяване имуществените вреди под
формата на пропуснати ползи представляват неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора. Съгласно разясненията по Тълкувателно решение № 3 от
12.12.2012 г., постановено по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС установяването
на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което би
се намирало имуществото на кредитора, в случай че длъжникът беше изпълнил
задължението си, съпоставено със състоянието на имуществото му при факта на
неизпълнението. Доколкото пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична имуществена вреда, това предположение винаги следва да се основава
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на кредитора.
Предвид отсъствието на изрично установена в закона презумпция за настъпването
ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде установено по делото
на общо основание съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в процеса.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни
да докажат фактическите твърдения, на които основават своите искания, в тежест
на ищците е да установят, че при отсъствието на осъщественото по отношение на
тях противоправно поведение на ответника би настъпило претендираното
увеличаване на имуществото им. За целта необходимо е по делото да бъдат
установени онези обстоятелства, чието настъпване е било осуетено именно в
резултат на допуснатото правонарушение, както и че същите са били от естеството
и действително са щели да доведат до претендираното имуществено увеличение. В
случая ищците основават претенцията си за пропуснати ползи на твърдението, че
предизвиканото от ответника пътнотранспортно произшествие, причинило щети на
собствения им лек автомобил, е осуетило прехвърлянето му от ищците в полза на
трето лице, позовавайки се на сключен преди настъпване на произшествието
предварителен договор за продажба.
От представения като писмено доказателство по делото договор, сключен
между К.М. и третото за спора лице А.Л., действително се установява, че между
тях е постигнато съгласие за последващо сключване на окончателен договор за
продажба на процесния лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ****** за сумата
от 4 100 лв., от която 1 500 лв. платена при сключване на предварителния
договор, като е уговорено остатъкът от 2 600 лв. да бъде платен на 27.07.2017
г. За да обоснове извод за пропусната сигурна възможност за увеличаване на
имуществото на ищците е необходимо сключването на предварителния договор да
предхожда деня на пътнотранспортното произшествие. Единствено в този случай ще
е налице основание да се приеме, че към датата на произшествието за ищците е
съществувало сигурно предстоящо увеличаване на имуществото им с уговорената
съгласно предварителния договор продажна цена, което е било осуетено от
настъпилото пътнотранспортно произшествие. От значение при това са още видът и
степента на щетите, нанесени на лекия автомобил, като е необходимо причиненото
увреждане да води до обективна невъзможност за сключването на окончателния
договор при уговорената цена или да оправдават прекратяването му по взаимно
съгласие.
Представеният по делото предварителен договор, сключен между К.М. и третото за спора лице А.Л., има характера на
частен документ, по отношение на който намира приложение разпоредбата на чл.
181, ал. 1 ГПК, съгласно която частният документ има достоверна дата за трети
лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта, настъпването на физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието му е възпроизведено в официален документ, или от деня, в
който е настъпило друго обстоятелство, установяващо по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа. В случая ответникът Л.Г. има
качеството на трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК лице, по отношение на
което посочената в предварителния договор дата – 08.07.2017 г., предхождаща
деня на настъпване на пътнотранспортното произшествие, е непротивопоставима. Най-ранният
ден, към който сключването на предварителния договор за продажба се установява
по безсъмнен начин е представянето му като писмено доказателство по делото със
входиране на исковата молба на 18.12.2017 г., която дата следва да се приеме за
достоверна.
Видно е, че приетата за достоверна по делото дата на предварителния
договор за продажба на процесния лек автомобил, сключен между К.М. и третото за
спора лице А.Л., следва деня на пътнотранспортното произшествие, което изключва
съществувалата към датата на настъпването му възможност за сигурно увеличаване
на имуществото ищците със стойността на уговорената съгласно предварителния
договор продажна цена. Такава възможност не се установява и от подписания
впоследствие между страните по предварителния договор протокол с посочена в
него дата 29.09.2017 г., съгласно който К.М. е върнал на купувача по
предварителния договор авансово получената сума в размер на 1 500 лв. и му е
заплатил неустойка в размер на 500 лв., от една страна, тъй като в случая
отново се касае за частен документ без достоверна по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК дата, а от друга, тъй като посочените в него обстоятелства – връщането на
авансово платената част от продажната цена и заплащането на неустойка, не
свидетелстват в насока, че предварителният договор е сключен преди настъпване
на пътнотранспортното произшествие.
Доколкото по делото не се установява, че към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, ищците са разполагали с възможност за сигурно
увеличаване на имуществото им, произтичаща от сключен с трето лице
предварителен договор за продажба на процесния лек автомобил, по делото не
възниква необходимост от обсъждане на въпроса за начина, по който причиненото
по вина на ответника произшествие се е отразило върху предстоящото разпореждане
с лекия автомобил. Доколкото по делото не се установяват елементите от
фактическият състав на отговорността за непозволено увреждане от виновно
поведение предявеният от К.Ю.М. и С.З.П. срещу Л.Г.Л. иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При съвпадане крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед оставянето на въззивната жалба без
уважение на въззивниците не се следват разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски за производството пред въззивната инстанция следва да се присъдят в
полза на въззиваемия Л.Г.Л., възлизащи в размер на 425лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 253858
от 24.10.2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 90-ти състав, постановено по гр.
д. № 87975/2017 г.
ОСЪЖДА К.Ю.М., ЕГН ********** и С.З.П., ЕГН ********** да заплатят на Л.Г.Л.,
ЕГН ********** сумата от 425лв. –
разноски за въззивна инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.