№ 3273
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110149393 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу С. Д. К., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца 1/2 от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в *****, с абон. № ****, а именно: сумата от 1 656.79 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 06.12.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 262.13 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.; сумата от 20.44 лв. – стойност
на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 4.43 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение за продажба на
топлинна енергия за битови нужди с наследодателя на ответницата в качеството му на
собственик на процесния имот, към което са били приложими Общите условия на ищцовото
дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през
исковия период топлинна енергия за имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „МХ
Елвеко” ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че клиентът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който признава исковите претенции. Твърди, че на 04.01.2024 г. е платила всички дължими
по делото суми.
1
Третото лице – помагач на ищеца **** не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 69738/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на
подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК, доколкото ответницата е конституирана
като длъжник на мястото на починалия в хода на процеса длъжник.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените
искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции се обуславя от наличието на следните
предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлинна енергия; реално доставена топлинна енергия в имота през процесния период, 1/2
от стойността на която да възлиза на претендираната сума; извършването на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, нейната
стойност и дължимостта й именно на ищеца; изпадането на ответника в забава по
отношение на главните задължения; размера на обезщетенията за забава. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на
ищеца.
В случая с Определение № 1345/10.01.2024 г., в което е обективиран проектът за
доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието през исковия период на
договорно отношение между ищеца и ***** за доставка на топлинна енергия за битови
нужди в процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия
период, 1/2 от цената на която възлиза на претендираната сума; извършването през
процесния период на услугата дялово разпределение за имота от ****, 1/2 от стойността на
която възлиза на претендираната сума; изпадането на **** в забава по отношение на двете
главници с периоди на забава и размер на обезщетенията за забава съобразно посоченото в
исковата молба; че ответницата е дъщеря и наследник по закон на ****, а с протоколно
определение от 15.02.2024 г. е обявено за безспорно и плащането на сумата от 2 337.29 лв.
от ответницата на ищеца, с което са погасени задълженията по исковата молба. Ето защо
съдът приема, че за ищеца са възникнали процесните вземания срещу ответницата в
качеството й на наследник по закон на *****, но те са изцяло погасени чрез плащане в хода
на процеса.
Следователно предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като
извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от съда при
постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
2
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, което е
безспорно по делото и е видно от представения с отговора платежен документ, се налага
извод, че ответницата е станала повод за завеждане на делото, поради което тя следва да
понесе отговорността за разноските. Ето защо тя дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 63.87 лв. /38.87 лв. –
държавна такса, и 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение/ и разноски за исковото
производство в размер на 138.88 лв. /38.88 лв. – държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу С. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: ****, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца 1/2 от
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в *****, с абон. № ****, а именно: сумата
от 1 656.79 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до окончателното плащане; сумата от
262.13 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.; сумата от 20.44 лв.
– стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 11.2018 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до окончателното плащане; сумата от
4.43 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 69738/2021 г.
по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
63.87 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 133.88 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3