Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 15 061 по описа за 2016 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./
за сумата от 500 000 лв.
В исковата молба на Ц.Д.К., А.Д.К. и
А.П.Ц., последният починал в хода на съдебното производство и на негово място
на основание чл. 227 от ГПК конституирани наследниците му по закон Ц.Д.К., А.Д.К.
и Ю.А.Ц. се твърди, че на 25.06.2014 г., около 19.20 ч., М. А.К.се намирала в
близост до бордюра, на пътното платно на бул. „Г.С.Раковски“ в гр. София, зад
спрял автомобил „Опел Астра“, когато внезапно водачът
на същия – В.Ц.С. в грубо нарушение на правилата за движение по пътищата при
маневра „движение назад“ блъснал намиращата се на пътното платно пешеходка.
Твърди се, че М. К.била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“ с тежка травма на левия
крак, в областта на глезена, с голяма разкъсно-контузна
рана и охлузване на гърба на лявото ходило. При извършения контролен преглед на
28.06.2014 г. била насочена за оперативно лечение поради развиващия се голям
белег на мястото на раната. На 02.07.2014 г. екип на УМБАЛСМ „Пирогов“ й
извършил операция на левия глезен, във връзка с отстраняване белега на лявото
стъпало. На 08.07.2014 г. в болничните документи било отбелязано, че в 20.14
часа „болната колабира при ставане“ като в 22.20 часа
на същия ден бил отчетен фактът на нейната смърт вследствие остра белодробна тромбоемболия и остра сърдечно-съдова и белодробна
недостатъчност. Твърди се, че причината за смъртта на М. К.е в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП. Заявени са твърдения, че ищците изключително тежко понесли
смъртта на майка си и дъщеря си и били напълно съкрушени.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел“, да им заплати сумата от 500 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, както следва – по 150 000 лв. – за ищците Ц.Д.К.
и А.Д.К. и сумата от 200 000 лв. за конституираните на мястото на
починалия в хода на производството А.П.Ц. на основание чл. 227 от ГПК наследници
по закон Ц.Д.К., А.Д.К. и Ю.А.Ц., вследствие смъртта на М. А.К.. Претендира се
законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно уведомен,
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани
в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80
от ГПК.
Депозирана е и допълнителна искова
молба в срока по чл. 372 ал.1 от ГПК, където ищецът е развил съображения, досежно неоснователността на възраженията, релевирани от ответното дружество в отговора му по делото.
Депозиран е и допълнителен писмен отговор.
По делото като трети лица помагачи на ответника са конституирани В.З.С.,
който оспорва заявените искове в писмено становище, и УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов“ЕАД,
който оспорва исковете в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Пелова.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. И..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. В..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К-672 на СДВР, от който се
установява, че на 25.06.2014 г., около 19.20 ч., в гр. София е осъществено ПТП
на ул. „Г.С.Раковски“ на около 30 метра преди ул. „Граф Игнатиев“ от водача на
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******– В.З.С. и М.
А.К., пешеходец, пострадала с работна диагноза: голяма разкъсно-контузна
рана на ляв глезен. Като причини и обстоятелства в протокола е посочена
неподсигурена маневра движение назад от страна на водача на лекия автомобил.
По делото е представено и наказателно постановление №
14-4332-014706/02.12.2014 г. на СДВР, влязло в сила на 13.03.2015 г., от което
се установява, че на В.З.С. е наложена
глоба затова, че на 25.06.2014 г. в гр. София, като водач на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ******поради неподсигурена
маневра движение назад реализира ПТП с намиращата се зад него пешеходка М. К.,
с което виновно е нарушил чл. 40 ал.1 от ЗДвП.
Представено е и удостоверение за наследници изх. № 106/15.07.2014 г., на СО
– с. Владая, от което се установява, че М. А.К.е починала на 08.07.2014 г. като
за свои наследници по закон е оставила синовете си Ц.Д.К. и А.Д.К..
Представено по делото е и удостоверение за раждане на ГОНС – гр. Хисар, от
което се установява, че М. А.Ц.е родена от баща А.П.Ц..
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. П.И.Д.. В заключението си вещото лице
е посочило, че от техническа и професионална гледна точка причина за настъпване
на ПТП-то са субективните действия на водача на лекия автомобил с органите за
управление, довели до извършване на маневра „движение назад“ при наличие на
пешеходка в близост до автомобила. Посочено е, че в конкретната пътна
обстановка лекият автомобил е можел да бъде възприет от пешеходката като спрял,
но движението назад е „необичайна и неочаквана маневра“.
По делото е допусната и изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице д-р К.А.С.. В заключението си вещото лице е посочило, че в
приложената по делото медицинска документация /аутопсионен
протокол/ не е установено мястото на образуване и отделяне на тромба. Посочено
в заключението е, че М. К.при процесното ПТП е
получила разкъсноконтузна рана и охлузване по гърба
на ходилото. Посочено е, че раната по гърба на лявото ходило е засегнала кожата
и подкожието с дефект на кожата, като същата е
обработена хирургически. Посочено в заключението е, че впоследствие е проведена
оперативна интервенция, изразяваща се в свободна кожна пластика, при която след
като раната на ходилото се обработи се покрива със свободен кожен трансплантат 100 кв.см., взет от предната част на лявото
бедро. Вещото лице е обосновал извод, че непосредствената причина за смъртта й
е белодробна тромбемболия като има връзка между факта
на смъртта и претърпяното от М. К.ПТП на 25.06.2014 г.
По делото е допусната и изслушана и тройна СМЕ, изготвена от вещите лица
д-р А.М., д-р Е.К. и д-р П.К.. В заключението си вещите лица са посочили, че
между получената рана на гърба на лявото стъпало, направената операция за
пластика в тази област и белодробната тромбоемболия
съществува причинно-следствена връзка. Обоснован е и извод, че е напълно
възможно, а е и най-вероятно белодробната тромбемболия
довела до смъртта да е в причинна връзка с травмата на стъпалото.
В съдебно заседание на 12.02.2018 г. са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля К.Д.К. и на свидетеля Р.Р.М.
в съдебно заседание от 18.06.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят, че към датата
на процесното ПТП по отношение на лек автомобил «Опел» е налице сключен
договор за застраховка, покриващ
риска «гражданска отговорност»
при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като
субективен елемент на фактическия състав, респ. противоправността на деянието е установена с оглед констататциите на протокола за ПТП, издаденото наказателно
постановление и изслушаната по делото
САТЕ.
Причинно следствената връзка между деянието и причиненият вредоносен резултат е установена с оглед изслушаните по делото две СМЕ /първоначална и тройна/.
Ищците са синове и баща /починалият в хода на съдебното производство/ на
починал в ПТП, предвид което притежават активна материалноправна легитимация да
претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на тяхната майка и
дъщеря, вреди. Същите са от кръга на близки родственици, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен
състав следва да съобрази. Понесените от ищците неимуществените вреди се
установяват от събраните гласни доказателства съдът цени като непосредствени
лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищците.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на майка и дъщеря представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, отношенията
им с починалото лице и други обстоятелства. Под други
обстоятелства следва да се имат
предвид конкретните болки и страдания, претърпени от тях. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците,
интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на майка и дъщеря, с която
са поддържали близки връзки, взаимно са се подкрепяли, възрастта на починалата справедливо
би било да се присъди сума от по 150 000 лв. за ищците Ц.К. и А.К. сумата от
120 000 лв. за починалия в хода на съдебното производство трети ищец,
която сума следва да се разпредели между конституираните на негово място
наследници по закон, съобразно квотите им определени в ЗН, а именно за Ц.К. и А.К.
по 30 000 лв., а за Ю.Ц. - 60 000 лв. като искът за горницата до
пълния предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищците Ц.К. и А.К. се
следва сумата от 12 210 лв. разноски. Процесуалният представител на ищеца
е заявил и искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния
по ГПК срок респ. в представените пълномощни, легитимиращи адв.
Ж. с представителна власт / стр. 61-63/ е посочено, че е на основание чл. 38
т.3 от ЗА, поради което искането е основателно. С оглед размера на заявените
искове и предвид нормата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сума в размер на 14 590 лв. Предвид
уважената част от исковете съдът намира, че следва да се присъди сума в размер
на 12 255, 60 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно с
уважената част от тях.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете, която възлиза на сумата от
236, 80 лв., платима както следва от Ц.К. и А.К. по 59, 20 лв., а от Ю.Ц. –
118, 40 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 4 800 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Д на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Ц.Д.К., ЕГН ********** и А.Д.К.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв.
Р.Ж. сумата от по 150 000 /сто
и петдесет хиляди/ лв. за всеки един от двамата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 25.06.2014 г.,
с което е причинена смъртта на М. А.К., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.07.2014 год. до окончателното им изплащане, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от по 6 105 лв. за всеки един от тях –
сторени разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Д на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Ц.Д.К., ЕГН ********** и А.Д.К.,
ЕГН **********, Ю.А.Ц., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: *** – адв. Р.Ж., като конституирани на мястото на починалия в
хода на съдебното производство ищец А.П.Ц. сумата от 120 000 лв., разпределена
както следва: на Ц.Д.К. и А.Д.К. сумата от по 30 000 /тридесет хиляди/ лв. за всеки един от двамата, а на Ю.А.Ц.
сумата от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 25.06.2014 г., с което е причинена смъртта на М.
А.К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2014 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Д на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Р.Ж.
сумата от 12 255, 60 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.Д.К., ЕГН ********** и А.Д.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** – адв. Р.Ж. да заплатят на основание чл.
78 ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
Д сумата от по 59, 20 лв. всеки един от двамата – разноски.
ОСЪЖДА Ю.А.Ц., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: *** – адв. Р.Ж. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З.
„Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Д сумата от 118,
40 – разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати по сметка на СГС на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 4 800 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
– В.З.С., ЕГН ********** и УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: