Решение по дело №1265/2018 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 399                                      07.11.2018 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на шести ноември две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Кристина Стоева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1265 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково, представлявано от управителя Т. С. Х., чрез адв. И. В. – АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 26-000659 от 28.03.2018 г. на и.д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството – жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ /ДВ бр. 15/2006 г./. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, доколкото не се съдържало, както и в съставения АУАН, описание на извършеното нарушение. Излагат се подробни и конкретни съображения в тази насока. Визираното нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както и други, довели до опорочаване на цялото административнонаказателно производство и накърняване на правото на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател „Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково, редовно призовано, се представлява от упълномощения, процесуален представител по делото – адв. И. В., която заявява, че поддържа подадената жалба, но в съдебно заседание, в което е даден ход по същество не се явява, за да развие конкретни и подробни съображения за нейната основателност, обосноваващи тезата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

            Административнонаказващият орган - Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск. К. Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

           Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 20.10.2017 г. била извършена от свид. Н.Т.Д. – главен инспектор в Дирекция ”Инспекция по труда” – град Хасково и Е.И.Л. – главен инспектор в Дирекция ”Инспекция по труда” – град Хасково проверка по отношение на „Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково за спазване на трудовото законодателство по работни места на обекта на контрол - строителен обект: „Еднофамилна жилищна сграда“, ПИ 77195.113.55 по Кадастралната карта на град Хасково. Проверката била инициирана във връзка и с цел изясняване на обстоятелствата, довели до злополука с лицето Ф. К. Х., на длъжност „общ работник строителство на сгради“, станала на същата дата в 16:55 часа. За резултатите от проверката на място, извършена на 20.10.20917 г. и по документи - на 31.10.2017 г. бил съставен Протокол за извършена проверка изх. № ПР 1739516/28.11.2017 г., с който, въз основа на констатациите на контролните органи за допуснати нарушения, са дадени на работодателя и задължителни предписания за тяхното отстраняване. Сред несъответствията в дейността на дружеството във връзка със спазване на изискванията на трудовото законодателство, в тази връзка и на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд било неизпълнението на задължението на „Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково, като работодател по смисъла на Пар. 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда да застрахова за своя сметка за риска „трудова злополука“ пострадалото лице Ф. К. Х., на длъжност „общ работник строителство на сгради“. Въз основа на тези факти, контролните органи преценили, че е допуснато нарушение на трудовото законодателство и на 28.11.2017 г. г., в ДИТ, град Хасково, срещу „Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково е съставен от Е.И.Л. Акт за установяване на административно нарушение № 26-000659 за нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ /ДВ бр. 15/2006 г./.

          Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на представляващия по закон дружеството – жалбоподател „Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково – управителя Т. С. Х., който подписал същия, а в графата за обяснения или възражения не били вписани такива. Препис от съставения акт за установяване на административно нарушение е връчен на същата дата срещу подпис на представляващия дружеството.

          Възражения срещу съставения акта за установяване на административно нарушение  не са постъпили допълнително в законоустановения срок от връчване на екземпляр.

          Представена в хода на административнонаказателното производство и приета като писмено доказателство от съда е Застрахователна полица № 04400100015063 за сключена застраховка „Трудова злополука“ със ЗД „Евроинс“ АД, град София и Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково – застраховащ за 6 бр. лица, съгласно приложен поименен списък, рисков клас II със срок на договора: от 00:00 часа на 21.10.2017 г. до 24:00 часа на 20.10.2018 г.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството – жалбоподател е наложена процесната административна санкция.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Т.Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Според текста на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, приета с ПМС № 24 от 6.02.2006 г., обн., ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г., изм. и доп., бр. 68 от 22.08.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., бр. 5 от 19.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2.03.2018 г. на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Със Заповед № РД-01-681 от 12.10.2016 г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2017 г., обн. ДВ бр. 86/01.11.2016 г. за икономическа дейност „строителство на сгради“ този коефициент е 1, 24 при среден за страната 0, 67. По силата на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          В рамките на осъществявания контрол за законосъобразност настоящият съдебен състав счита, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, на който е връчен и екземпляр от съставения АУАН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Действително, в дейността по изпълнение на законоворазписаните задължения за въвеждане на необходимите реквизити на акта за установяване на административно нарушения, актосъставителят лаконично е въвел фактическите твърдения за обстоятелствата около извършване на описаното в него нарушение, но не до степен да се приеме нарушаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Последното именно се явява критерият, съобразно който процесуалното нарушение може да бъде квалифицирано като съществено. В този смисъл, въпреки пестеливото описание на обстоятелствата, са въведени твърдения относно съставомерните признаци на визираното деяние, съобразно изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която същото е субсумирано, явяващо се в пряка връзка с преценката за съответствие на процесния АУАН с критериите по чл. 42 от ЗАНН за минимално изискуемото се съдържание. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като възпроизвеждането на фактическите твърдения в санкционния акт не обосновават, както счита процесуалният представител на дружеството – жалбоподател, несъответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и конкретно на т. 6 от цитираната разпоредба, по съображенията, изложени по – горе, относими за процесния АУАН.

          От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, в частта относно факта на възникване и съществуване на трудово правоотношение към 20.10.2017 г. между „Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково и Ф. К. Х., тоест за страните по него и изпълняваната от работника длъжност „общ работник строителство на сграда“ и факта на настъпила злополука с този работник на дружеството – жалбоподател, датата на инцидента, както и че същият е станал на строителен обект, изпълняван от дружеството – жалбоподател при реализиране на икономическата му дейност „Строителство на сгради“ се установяват по необходимия недвусмислен и категоричен начин, каквото принципно е изискването, поставено от закона, за да бъде обосновано ангажирана отговорността на субекта на твърдяното нарушение. По отношение на тези факти не се и възразява от страна на жалбоподателя. Тоест, доказано е, а и не се спори по делото, че между дружеството – жалбоподател „Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково, принципно разполагащо с качеството „работодател” по смисъла на Пар. 1, т. 1, предл. 1 от ДР на Кодекса на труда и пострадалото лице е бил сключен трудов договор за уреждане на възникнало между тях правоотношение. Последното дава отговор на въпроса налице ли е било възникнало към 20.10.2017 г. между горепосочените лица валидно правоотношение, което да се квалифицира като трудовоправно. Това всъщност е и един от решаващите по делото от гледна точка въпроса за отговорността на дружеството – жалбоподател за нарушението, визирано от наказващия орган в процесното наказателно постановление, доколкото принципно се явява на адресат на разписаното в чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ задължение, а оттам и възможен субект на нарушението по чл. 413, ал. 2 от КТ. В случая се установяват и останалите предпоставки по чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“,  към която препраща чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ и според която на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, предвид факта, че със Заповед № РД-01-681 от 12.10.2016 г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2017 г., обн. ДВ бр. 86/01.11.2016 г. за икономическа дейност „строителство на сгради“, каквато упражнява жалбоподателят този коефициент е 1, 24 при среден за страната 0, 67.

          Изложеното дотук предпоставя възможността за достигане до извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Установени са по безспорен начин нарушението и нарушителя, поради което при преценка за наличието на предпоставките за това, административнонаказателната отговорност за това нарушение е ангажирана обосновано - в съответствие с доказателствата, събрани по делото, а оттам и в съответствие с материалния закон. Извод, който  не се променя от факта на сключена, със Застрахователна полица № 04400100015063, застраховка „Трудова злополука“ със ЗД „Евроинс“ АД, град София и Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково – застраховащ за 6 бр. лица, съгласно приложен поименен списък, рисков клас II със срок на договора: от 00:00 часа на 21.10.2017 г. до 24:00 часа на 20.10.2018 г., доколкото това действие е предприето с оглед и за целите на извършената проверка от контролните органи за спазване на трудовото законодателство. Следователно, този факт не променя извода за съставомерност, а единствено би могъл да повлияе на преценката при индивидуализация на санкцията като положително последващо поведение на задължения да сключи такава застраховка субект.

          Съдът намира, по въпроса за индивидуализация на санкцията, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил същата за нарушението по чл. 413, ал. 2 от КТ в размер за имуществената санкция от 2000 лева, т.е. в размер над установения минимум на предвидената санкция, при това без да аргументира този аспект от дейността си с излагане на съответни мотиви в наказателното постановление. Действително, в случая е настъпила трудова злополука и то с фатален за работника изход, но този факт е съставомерен на отделно и най – вече различно основание от това, за което е ангажирана отговорността на работодателя с процесното наказателно постановление, предмет на съдебен контрол и следва да бъде отчетен в това друго производство. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, е необходимо да бъде отчетено, че нарушението, допуснато от работодателя в лицето на „Ер – Се Строй” ЕООД, град Хасково е първо, макар и вероятно не единствено, доколкото все пак е сключена постфактум застраховка, която визира шестима работници. Липсва обаче повдигнато административнонаказателно обвинение за тях, поради което този факт не би могъл да се интерпретира в тежест на нарушителя, дори в процеса на индивидуализация на наказанието. Оттук, съдът извежда извода, че предвидената имуществена санкция незаконосъобразно е определена въз основа анализ на целия комплекс от обстоятелства от значение за индивидуализацията при формираните рамки на административнонаказателното обвинение в размер над предвидения законов минимум. Именно в тази насока е необходимо да бъде ревизиран извода на наказващия орган чрез изменение на санкционния акт и определяне на санкцията в размер на 1500 лева – съобразно установения законов минимум, при липсата на установени отегчаващи отговорността факти, налагащи различно разрешение.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26-000659 от 28.03.2018 г. на и.д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на „Ер Се Строй” ЕООД, град Хасково, представлявано от управителя Т. С. Х. е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ /ДВ бр. 15/2006 г./ в частта относно размера на административната санкция, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар:К.С.