О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 432
гр. Пазарджик, 07.08.2019г.
ОКРЪЖЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на седми
август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Палова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Коста Стоянов
2. Росица Василева
като
разгледа докладваното от младши съдия Росица Василева въззивно частно
гражданско дело № 535 по описа на Окръжен съд-Пазарджик за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл. 274, ал. 1 във вр. чл. 129, ал. 3
от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 2623/29.05.2019г.
на Н.Т.Ж. и А. Т.Г.,***, против
Определение № 430/23.05.2019 г., постановено по гр. д. № 179/2019г. по описа на
Районен съд – В., с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът е постановил
връщане на насрещна искова молба с вх. № 1790/11.04.2019г., подадена от Н.Т.Ж.
и А. Т.Г., отказал е да приеме за съвместно разглеждане подадената от Н.Т.Ж. и А.
Т.Г. последваща насрещна искова молба и е отделил подадената заедно с молба с
вх. № 1994/24.04.2019г. насрещна искова молба от Н.Т.Ж. и А. Т.Г. за самостоятелно разглеждане.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност
и необоснованост на определението на първоинстанционния съд. Твърди се, че след
получаване на 20.04.2019г. на указанията на съда за отстраняване на
нередовностите на депозираната насрещна искова молба, пороците са били надлежно
отстранени с молба, входирана пред районния съд на 24.04.2019г. Изтъква, че
редакционното обединяване на
съдържанието на насрещната искова молба с уточненията, дадени в пункт „В“ на
молба с вх. № 1994/24.04.2019г. не представлява нова искова молба, подадена
след едномесечния срок за отговор.
Частните жалбоподатели посочват, че в
насрещната искова молба само твърдят, че са собственици на процесния имот на
основание наследство и давност от 20.05.1998г., както и че с насрещната искова
претенция не са предявили иск за признаване за установено, че са носители на
правото на собственост или ограничени вещни права върху имота. По изложените
съображения се моли атакуваното определение да бъде отменено изцяло и да бъдат
дадени указания на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения насрещен иск и за
преюдициално произнасяне по възраженията за недопустимост на депозираната от
Община В. искова молба.
Съдът, след като
съобрази изложените от страните доводи и прецени материалите по делото, намира
за установено следното:
Производството
по гр. д. № 179/2019г. по описа на Районен съд – В. е образувано по искова
молба с правно основание чл. 108 от ЗС, подадена от Община В. против И.Ю. Т., Н.Т.Ж.
и А. Т.Г. с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на недвижим имот – дворно място, представляващо ПИ № 3127 в
кв. по РП на гр. В., с кадастрален номер
5013127 по кадастралния план на гр.В., находящо се в гр. В., кв. „Л.“, ул. „С.С.К
и М“
№ , с площ по акт за собственост
150 кв.м., а съгласно скица .. кв.м.
В срока по чл.
131 от ГПК ответниците Н.Т.Ж. и А. Т.Г. са предявили насрещен иск с вх. №
1790/11.04.2019г. за признаване за установено в отношенията между страните по
делото, че са собственици на процесния имот и построените в него сгради на
основание давностно владение и наследство.
С Разпореждане
№ 694/15.04.2019г. Районен съд-В. е оставил без движение
насрещната искова молба с вх. № 1790/11.04.2019г.
и
на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК е дал указания на ищците в едноседмичен срок
от получаване на съобщението да отстранят нередовностите, като формират ясно и
точно искане до съда, съдържащо описание на имота и сградите, построени в него,
за които се иска установяване на собственост, да посочат цена на иска, да
внесат държавна такса върху цената на иска и да представят доказателства за
това, да впишат насрещната искова молба и представят заверен препис от нея, да
обосноват правен интерес от искането за привличане на трети лица-помагачи и да посочат
фактите и обстоятелствата, на които основават това искане. Първоинстанционният
съд е отправил предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания
насрещната искова молба ще бъде върната.
Съобщението до ищците по насрещния иск -
Н.Т.Ж. и А. Т.Г., съдържащо горните указания и
предупреждение, им е било връчено на 20.04.2019г.
На
24.04.2019г. в Районен съд-В. е постъпила молба с вх. № 1994, подадена от частните
жалбоподатели Н.Т.Ж. и А. Т.Г., в
която същите излагат възражения срещу допустимостта и основателността на
предявения от Община В. иск по чл. 108 от ЗС. Видно от съдържанието на молбата
указанията, дадени от Районен съд-В. с Разпореждане № 694/15.04.2019г. не са
изпълнени от ищците по насрещния иск.
В същата молба
частните жалбоподатели – ищци по насрещния иск уточняват, че не предявяват
насрещен иск за собственост или ограничени вещни права, а насрещен частичен иск
с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1500,00 лв. от общия размер от
150 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
от неправомерното поведение на Кмета на Община В., ведно с направените съдебно-деловодни
разноски. Отделно от това в молбата с вх. № 1994/24.04.2019г. частните
жалбоподатели са направили искане за присъждане на обезщетение за извършени от
тях подобрения на процесния имот, като добросъвестни владелци и задържането му
до заплащане на подобренията. Посочили са, че не поддържат искането си за привличане
на трети лица-помагачи.
С обжалваното определение е върната
подадената насрещна искова молба с вх.1790/11.04.2019г. от Н.Т.Ж. и А. Т.Г., отказано е да се
приеме за съвместно разглеждане подадената последваща насрещна искова молба от Н.Т.Ж. и А. Т.Г. и е отделена
подадената заедно с молба вх.№1994/24.04.2019г. насрещна искова молба от Н.Т.Ж. и А. Т.Г. за
самостоятелно разглеждане.
Мотивите на първоинстанционния съд са,
че от съдържанието на представените документи се установява, че указанията, дадени с Разпореждане № 694/15.04.2019г. на Районен съд-В.,
не са изпълнени в законоустановения едноседмичен срок, който не е продължаван
по искане на страната, поради което насрещната искова молба с вх.1790/11.04.2019г.
следва да бъде върната. Районният съд е приел, че с молбата с вх. № 1994/24.04.2019г. ищците по насрещния иск
- Н.Т.Ж. и А. Т.Г. са подали друга насрещна искова молба, като не са налице
основанията на чл. 211, ал. 1 от ГПК за съвместно разглеждане с първоначалния иск на Община В., поради
подаването й след срока по чл. 131 от ГПК. Първоинстанционният съд е посочил,
че насрещната искова молба, подадена с молбата с вх. № 1994/24.04.2019г. не
може да се счита за уточняваща първоначалната насрещна искова молба, за която е
даден от съда срок за отстраняване на нередовностите и да се приложи чл. 129,
ал. 5 от ГПК, поради различното основание и петитум, което ответниците въвеждат,
което води до предявяването на нов иск.
С тези мотиви районният съд е отделил подадената с молба с вх. №
1994/24.04.2019г. насрещна искова молба от Н.Т.Ж. и А. Т.Г. за разглеждане в
отделно производство.
При така установената
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Частната жалба
в частта, с която се иска отмяна на определението на първоинстанционния съд за
връщане на насрещната искова молба с
вх. № 1790/11.04.2019г. е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата в тази част е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2
от ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и
по чл. .. от ГПК, на ищеца се съобщава
да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за
възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
Дадените указания трябва да са точни, ясни и конкретни. Ищецът следва да бъде
уведомен и за последиците при неизпълнение на дадените указания. Когато ищецът
не отстрани в срок нередовностите, исковата молба, заедно с приложенията, се
връща - чл. 129, ал. 3 от ГПК. Преценката на
законосъобразността на процесуалното действие на съда по връщане на нередовна
молба е във функционална връзка и обусловеност от преценка на
законосъобразността на предхождащите определението за връщане процесуални
действия.
На първо място, настоящият съдебен
състав намира за неоснователно възражението на частните жалбоподатели, че не са
предявявали насрещен иск за
признаване за установено в отношенията между страните по делото, че са собственици
на процесния имот и построените в него сгради на основание давностно владение и
наследство. Видно от съдържанието на депозираната насрещна искова молба с вх. №
1790/11.04.2019г. частните жалбоподатели са поискали да бъде признато за
установено по отношение на ответника Община В., че са носители на правото на
собственост на процесния имот и
построените в него сгради на основание давностно владение и наследство.
Настоящият
съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния
съд, че предявената
насрещна искова молба с вх. №
1790/11.04.2019г. е нередовна - същата не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. .., т. 2 от ГПК. Същевременно
дадените от съда указания са конкретни, ясни и разбираеми, с посочен срок за
изпълнение, като частните жалбоподатели са били надлежно уведомени за
нередовностите на предявения насрещен иск. Указани са и последиците при
неизпълнение – връщане на насрещната искова молба.
Видно от съдържанието на депозираната
впоследствие молба с вх. №
1994/24.04.2019г. и материалите по делото ищците Н.Т.Ж. и А. Т.Г. не са отстранили нередовностите
на предявения насрещен иск с вх. № 1790/11.04.2019г., поради което
правилно първоинстанционният съд е върнал насрещната искова молба с вх. № 1790/11.04.2019г. на ищците Н.Т.Ж. и А. Т.Г..
Неоснователно е и възражението на
частните жалбоподатели, че редакционното обединяване на съдържанието на насрещната искова молба с
уточненията, дадени в пункт „В“ на молба с вх.№ 1994/24.04.2019г. не
представлява нова искова молба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд,
че насрещната искова молба,
подадена с молбата с вх. № 1994/24.04.2019г. не може да се счита за уточняваща
първоначалната насрещна искова молба с вх. № 1790/11.04.2019г., за която е
даден от съда срок за отстраняване на нередовностите и да се приложи чл. 129,
ал. 5 от ГПК, поради различното основание и петитум, което ответниците
въвеждат. В случая с молба с вх.№ 1994/24.04.2019г. е
предявен нов насрещен частичен иск, като се иска осъждане на ответника Община В. да заплати на ищците
сумата от 1500,00 лв., представляваща част от общата сума от 150 000,00
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
неправомерното поведение на Кмета на Община В., ведно с направените съдебно-деловодни
разноски.
На следващо място, въззивният съд намира
подадената частна жалба за процесуално недопустима в частта, с която се иска
отмяна на обжалваното определение, поради отказа да се приеме за съвместно
разглеждане подадената от частните жалбоподатели с молба с вх. №
1994/24.04.2019г. последваща насрещна искова молба от Н.Т.Ж. и А. Т.Г. и отделянето
й за самостоятелно разглеждане в отделно производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 274,ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат
подавани частни жалби, в случаите, когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното
определение на районния съд в частта, с която се иска отмяната му, поради
отказа да се приеме за съвместно разглеждане подадената от частните
жалбоподатели последваща насрещна искова молба и отделянето й за самостоятелно
разглеждане в отделно производство не е съдебен акт
от посочените видове - не прегражда по-нататъшното развитие на делото, доколкото
по тази претенция се образува самостоятелно производство и не е предвидена изрично в закона и възможност за обжалване на
определение от този вид. По изложените съображения и по аналогия с т. 7, буква
„а“ от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, частната жалба се
явява процесуално недопустима в тази част и не подлежи на разглеждане по
същество.
За пълнота на
изложението настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че
въззивният съд не разполага със законово правомощие да дава указания на
първоинстанционния съд за преюдициално произнасяне по възраженията за
недопустимост на исковата молба на Община В.. Оплакванията, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл преюдициално по възраженията на
частните жалбоподатели за недопустимост на предявения от Община В. иск по чл.
108 от ЗС са неотносими към атакуваното определение
и не следва да се разглеждат от настоящия съд.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Окръжен съд-Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 430 от 23.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 179/2019г. по описа на Районен съд – В. в частта, с
която е прекратено производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК,
поради неотстраняване в срок на нередовностите на насрещната исковата молба с вх. № 1790/11.04.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена с вх.
№2693/29.05.2019г. от Н.Т.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и А. Т.Г., ЕГН ***********,
с адрес: ***, двамата с адрес за призоваване: гр.В., ул. „Р.К.“ № , против Определение № 430 от 23.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 179/2019г. по описа на Районен съд – В., в частта, с
която Районен съд-В. е отказал да приеме за съвместно разглеждане подадената
от Н.Т.Ж. и А. Т.Г.
последваща
насрещна искова молба и е отделил подадената заедно с молба с вх.№
1994/24.04.2019г. насрещна искова молба от Н.Т.Ж. и А. Т.Г. за самостоятелно
разглеждане и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в.ч.гр.д. №
535/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик в тази му част.
Определението
в частта, с която се потвърждава
Определение № 430 от 23.05.2019 г., постановено по гр. д. № 179/2019г. по описа
на Районен съд – В., подлежи на обжалване пред ВКС с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК,
на основание чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частна жалба с вх. №2693/29.05.2019г. и се прекратява производството по делото в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.