Решение по дело №1128/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 205
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20217150701128
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                           

№ 205/21.3.2022г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

 

 

 

при секретар

Радослава Цоневска

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА

по адм. дело № 1128 по описа на съда за 2021 г.

                                              

      Производството е по реда на КСО и е образувано по жалба на М.С.Ю. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Д.Т. против Решение № 1012-12-246#1 от 10.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт бил неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че са изминали три години от ползването на предходното право за получаване на обезщетение за безработица и към настоящият момент жалбоподателя следва да получи обезщетение за по-голям период от време и в размер съгласно внесените осигуровки. Претендира се за присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят Ю. е подал заявление с вх. №2674 от 04.11.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда" гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното правоотношение с работодател от Великобритания е прекратено, считано от 01.11.2020 г. С оглед на така подаденото заявление с рег. №122-00-2545/04.11.2020 г. в НОИ, с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи от жалбоподателя е изпратено уведомително писмо до същия с изх. №У-122-00-2545-1 от 05.11.2020 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомен, че следва да представи следните документи:

-      заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС;

-      декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004;

-      анкетна карта;

-документи, удостоверяващи осигурителни периоди и осигурителни доходи във Великобритания.

 Представените от жалбоподателя Ю. допълнително изискани документи са регистрирани с вх. №Ц1019-12-3446 от 20.11.2020 г. С подаденото заявление жалбоподателя Ю. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното правоотношение е прекратено на 01.11.2020 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителни периоди от Великобритания за времето от 14.04.2018 г. до 02.10.2018 г.; от 03.04.2019 г. до 16.10.2019 г. и от 30.03.2020 г. до 31.10.2020 г. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №93341 от 11.01.2021 г. и СЕД U 003 №105851 от 18.01.2021 г. е изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди. Във връзка с това с разпореждане №122-00-2545-1 от 11.01.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U 002 и U 004 от компетентната институция на Великобритания.

На 21.04.2021 г. е изпратен структуриран електронен документ Х009 с изх. №159441 до компетентната институция на Великобритания относно неполучени документи удостоверяващи осигурителен стаж и доход за упражнявана трудова дейност от лицето в държавата-членка.

На 13.07.2021 г. с вх. №1019-12-1687 е получен преносим документ (ПД) U1 с който компетентната институция на Великобритания е удостоверила:

-      период на заетост от 24.04.2017 г. до 31.10.2017 г.; от 14.04.2018 г. до 02.10.2018 г.; от 03.04.2019 г. до 16.10.2019 г. и от 30.03.2020 г. до 31.10.2020 г.;

-      причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора";

-      доход за периода от 30.03.2020 г. до 31.10.2020 г., в размер на 1642.75 паунда брутно месечно.

На 23.07.2021 г. с №210243 е получен структуриран електронен документ (СЕД) U002 и СЕД U004 с №210234, с които компетентната институция на Великобритания е удостоверила:

-      период на заетост от 03.04.2019г. до 16.10.2019г. и от 30.03.2020 г. до 31.10.2020 г.;

-      причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора";

-      доход за периода от 30.03.2020 г. до 31.10.2020 г., в размер на 1561.03 паунда брутно месечно.

Съобразно това на основание чл.55 от Административнопроцесуалния кодекс с разпореждане №122-00-2545-2 от 05.08.2021 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане №122-00-2545-3 от 13.08.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване на жалбоподателя М.Ю. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.11.2020 г. до 31.05.2021 г. (седем месеца) в размер на 12.00 лв. дневно.

Жалбоподателят не съгласен с така постановеното Разпореждане е обжалвал по съответния ред пред Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, който е постановил Решение № 1012-12-246#1 от 10.09.2021г. с което е оставил без уважение така подадената жалба.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и  други такива удостоверяващи   трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателя.  

При така установената фактическа обстановка,  като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени  законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът  достигна до  следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от  лице  с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореното  решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени, в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити, включително изрични и съответни правни и фактически основания за постановяването си. 

От приетите по делото писмени доказателства не се установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на процесуално основание.

Съгласно чл. 61, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетението да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство (чл. 62, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).

С разпоредбата на чл. 546, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е регламентирано, че безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца, като минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, съгласно чл. 546, ал. 2 от КСО.

С §2 от ПЗР към Закона за изменение на Закона за държавното обществено осигуряване за 2020 г. (ДВ, бр. 84 от 2020 г.) е регламентирано, че паричните обезщетения за безработица по чл. 546, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, отпуснати с начална дата от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2020 г. включително, се изплащат за срок 7 месеца.

Жалбоподателят е придобил право на парично обезщетение за безработица от 01.11.2020 г., съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО, т.е. преди да е изтекъл тригодишният срок по чл. 546, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване от предходното упражняване на правото на обезщетение за безработица - 01.11.2017 г.В действителност става въпрос само за един ден, но законодателят не е предвидил изключения.

По отношение на наведените в жалбата доводи, следва да се отбележи, че в чл. 10, ал. 2 от Наредбата за определяне и изплащане на паричните обезщетения за безработица е посочено, че тригодишният период се определя от датата на отпускане на предходното парично обезщетение за безработица. Цитираният тригодишен срок следва да бъде определен по правилата на ГПК, в изпълнение разпоредбите на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ГПК, срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни. В конкретния случай и при приложение разпоредбата на чл. 546, ал. 4 от КСО, срокът се изчислява по години. Според чл. 60, ал. 2 от ГПК срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Ето защо, и доколкото началото на тригодишния срок по чл. 546, ал. 4 от КСО започва да тече от датата на отпускане на предходното парично обезщетение за безработица, която в случая е 01.11.2017 г., и при приложение правилата на чл. 60, ал. 1 от ГПК, следва да се приеме, че тригодишният срок изтича в съответния ден на последната година - а този ден е 01.11.2020 г. Именно този ден е последният ден на тригодишния срок. Следователно, от изложеното е видно, че е изпълнена хипотезата на нормата на чл. 546, ал. 4 от КСО, а именно - че е налице упражнено право на парично обезщетение за безработица за минал период, от една страна, и от друга - към датата на повторното придобиване на право на парично обезщетение по чл. 54а - 01.11.2020 г., не са изтекли три години от предходното упражняване на правото. Тоест правото е възникнало преди изтичането на три години от предходно упражненото право на парично обезщетение за безработица, съответно приложима е нормата на чл. 546, ал. 4 от КСО, съгласно която безработните лица получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца.

Жалбоподателят Ю. е получавал парично обезщетение за безработица в рамките на три години (от 01.11.2017 г.), за него е възникнало право на парично обезщетение за безработица от 01.11.2020 г., което е преди изтичането на три години от предходното упражнено право на парично обезщетение за безработица, макар и само с един ден, поради, което спрямо него е приложима нормата на чл. 546, ал. 4 от КСО и на §2 от ПЗР към Закона за изменение на ЗБДОО за 2020 г., т.е. същият има право на парично обезщетение за безработица за срок от 7 месеца в минимален размер - 12.00 лв. дневно.

Предвид изхода на делото, основателна се явява само претенцията на  ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде в минимелен размер от 100лв.

Водим от  горното и на основание чл. 172 ал. 2   от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Ю. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Д.Т. против Решение № 1012-12-246#1 от 10.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик като неоснователна.

 

  ОСЪЖДА М.С.Ю. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати ТП на НОИ – Пазарджик  направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 100лв.

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

                                                             

                                        Съдия: