Р Е Ш Е Н И Е
Номер
261227
10.12.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
десети ноември Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 716 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от О.И.Г. против М.Д.З. и допълнително уточнен
иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 7 432 лв.,
представляваща левовата равностойност на 3 800 евро - дадена от ищцата на
ответницата без основание сума като капаро по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане,
както и направените съдебно-деловодни разноски. Ищцата твърди, че ответницата е
поела задължение да организира продажбата на недвижим имот, находящ се в гр. Б*****,
ул. **********, като е уверила ищцата, че разполага с пълномощно от продавача М.
Ю. и е поискала ищцата да й заплати капаро в размер на 3 800 евро, която
сума е била платена на 31.10.2018 г. Твърди се също така, че ответницата не е
извършила никакви действия във връзка с покупко-продажбата, като дори не е
имала пълномощно от М. Ю. за договаряне на продажбата, нито е предала сумата на
продавача, поради което тази сума се явява получена от нея без основание и
следва да бъде върната на ищцата. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ищцата, който поддържа иска, ангажирани са писмени
доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответницата
е представила отговор в законоустановения срок, в който е оспорила иска като неоснователен.
Твърди, че при сключване на предварителния договор и при извършване на
посредническите действия е действала не в лично качество, а като брокер на
фирма за недвижими имоти – „М. 2014 ГРУП“ ООД, чийто управител е тя, като
купувачите и продавачите по предварителния договор, както и служителите в
банката-кредитор на продавача са я възприемали като брокер и управител на
фирмата, поради което тя не е надлежен ответник по иска. Твърди също така, че
искът е неоснователен и поради факта, че ответницата е провела продължителни и
тежки преговори с банката-кредитор на продавача, като съгласието на банката е
съществена част от уреждането на покупко-продажбата, както и е извършила
продължителна и съществена дейност по подготовката на сделката – свързала е
страните, договаряла е приемлива за тях цена, преговаряла е с банката и т.н.,
за който труд й се дължи възнаграждение. Моли се искът да бъде отхвърлен и на
ответницата да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответницата, който поддържа
отговора, не са направени допустими доказателствени искания. Направено е
възражение за размера на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие на Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.09.2018 г., сключен между М.
М. Ю. – продавач, чрез пълномощника М.Д.З., и И. Д. Г. – купувач, съгласно
който продавачът се е съгласил да прехвърли на купувача чрез договор за
покупко-продажба собствеността върху собствения си недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по КККР на гр. Б****,
с адрес гр. Б****, ул. ******************, за сумата от 37 900 евро, като
е уговорено окончателният договор да бъде сключен в срок до 31.10.2018 г.
Съгласно т. 2.6 от предварителния
договор купувачът се е задължил при подписването му да заплати на продавача
капаро в размер на 3 800 евро, представляващо част от продажната цена на
имота, като е посочено, че сумата се заплаща в брой на продавача чрез
пълномощника.
По делото е представено копие на преписка
вх. № 7414/2019 г. по описа на РП-Бургас, образувана по заявление на О.Г. за извършена
измама от Д. Т.. В преписката се съдържа снето от полицейски служител сведение
от М. М. Ю., видно от което същият е заявил, че не знае нищо за платен депозит
от О.Г. и не е получавал никакви пари в брой във връзка с продажбата на собствения
му имот, както и че е дал пълномощно на М.З., но само за да го представлява
пред „Юробанк“.
В хода на проверката е било снето
сведение и от М.З., като същата е заявила, че е била упълномощена от
собственика на имота да го представлява, както и е признала, че е получила от О.Г.
сумата от 3 800 евро, като знае, че пълномощното не й е давало право да
вземе тази сума и че същата подлежи на връщане, но към момента на даване на
сведението (04.10.2019 г.) няма възможност да я върне по лични причини.
По делото е разпитана свидетелката А.
Г.. Същата заявява, че преди 2-3 години в качеството й на адвокат е била
потърсена от О.Г. по повод желанието й да закупи недвижим имот. Г-жа Г.
показала на свидетелката представения по настоящото дело предварителен договор
и й казала, че не е виждала пълномощното на М.З., дадено й от продавача М. Ю.. След
това свидетелката се обадила на М. Ю. и го попитала дали е получил капарото от 3 800
евро и дали ще има сделка, като той й казал, че не е получавал пари и не е
подписвал предварителен договор. Впоследствие свидетелката се свързала и с М.З.,
която признала пред нея, че е получила сумата от 3 800 евро, казала, че
сумата е в нея и обещала да върне парите, но на свидетелката не й е известно
парите да са върнати.
При така събраните доказателства,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните
съображения:
В случая не се представи писмен
документ, удостоверяващ предаването на процесната сума от ищцата на ответницата
(в предварителния договор липсва такова удостоверяване, както и ищцата не е
страна по него), но с оглед становището на ответницата, изразено в подадения по
делото отговор на исковата молба, както и с оглед направеното от нея
извънсъдебно признание на факта, че е получила от О.Г. сумата от 3 800
евро, което е направено пред полицейски служител в хода на образувана проверка
по разпореждане на БРП и е закрепено в
писмен вид в подписано от ответницата сведение, съдът намира за доказано
твърдението на ищцата, че е предала в брой на ответницата сумата от 3 800
евро. В случая обаче не се установи да е било налице правно основание за
предаване на тази сума. Представен е предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, в който е уговорено сумата от 3 800 евро да бъде платена
като капаро на продавача М. Ю., чрез пълномощника М.З., но страна по него (купувач)
е И. Г., а не ищцата О.Г., т.е. последната не е поемала никакви задължения по
него, а освен това по делото не се доказа М.З. да е била валидно упълномощена
от продавача да го представлява при сключването на този предварителен договор и
да получава суми от купувача в изпълнение на договора, поради което не може да
се приеме, че сумата е получена от нея като пълномощник на купувача. Освен това
от дадените от лицето М. Ю. сведения в хода на полицейската проверка е видно,
че същият не е получил никаква парична сума като капаро за продажбата на имота
му.
В подкрепа на ищцовите твърдения са и
показанията на св. Г., от които е видно, че пред нея ответницата е признала, че
е получила от ищцата сумата от 3 800 евро, както и е поела задължение да
върне сумата.
Предвид гореизложеното, съдът намира
за доказано твърдението на ищцата, че е предала на ответницата сумата от
3 800 евро, но не се доказа да е било налице правно основание за това,
поради което в случая са налице условията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
връщане на сумата. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид липсата на извършено плащане
и на осн. чл. 86 от ЗЗД ответницата дължи на ищцата обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска на 01.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на предявения иск
и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата дължи на ищцата и направените от нея
разноски по делото, които са в размер на 1 097,28 лв., от които 297,28 лв. – държавна
такса и 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно направеното от процесуалния представител на ответницата
възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение,
тъй като в случая с оглед цената на иска минималният размер на възнаграждението
е 701,60 лв. и уговореното и платено от ищцата на адвоката й възнаграждение от
800 лв. не надвишава значително този минимален размер. Поради това съдът
намира, че ответницата следва да възстанови на ищцата пълния размер на
платеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.З.,
ЕГН **********,***, да заплати на О.И.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 7 432,00
лв. (седем хиляди четиристотин тридесет и два лв.), представляваща левовата
равностойност на сумата от 3 800 евро, която е била дадена от ищцата на
ответницата без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 097,28 лв. (хиляда
деветдесет и седем лв. и двадесет и осем ст.), представляваща направените от ищцата разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат
платени по следната банкова сметка ***: IBAN: ***, „Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ИМ