№ 31431
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110101252 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 77919/08.03.2024г., Е. К. и П. К. молят съда да измени постановеното
по делото решение от 05.02.2024г., в частта за разноските, като остави без уважение
искането на /ФИРМА/ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в условията на
евентуалност да определи общо юрисконсултско възнаграждение, дължимо от двамата
ответници, както и да се присъди разноски на ответницата К. в размер на 80,00 лева. Излагат
съображение, че са заявили готовност да изплатят всички дължими суми, освен тези
погасени по давност, и доколкото са били поставени в невъзможност да преценят какви
суми от общо присъдените със заповедта за изпълнение са погасените по давност по вина на
топлопреносното дружество, като едва при връчване на исковата молба добили яснота по
този въпрос. Твърдят че положили усилия да изяснят какви суми дължат помесечно,
светлина върху което обстоятелство имали едва м.11.2022г. и то след подаване на
възраженията по чл. 414 от ГПК, които входирали единствено с оглед препятстване
влизането в сила на заповедта за изпълнение. Възразяват срещу размера на така
определеното възнаграждение, като излагат, че обстоятелството, че са образувани две дела
не е по вина на ответниците. В условията на евентуалност се иска от съда да измени
решението в частта за разноските, като ги възложи в тежест на ответника Е. К., съобразно
притежаваната от нея квота в съсобствеността. Излагат се съображения, че всъщност
предявения от ищеца срещу последната иск е следвало да бъде отхвърлен до размера на
сумата от 73,31 лева, но не като погасен чрез плащане в хода на процеса, а като
неоснователен, поради и което на ответницата К. се дължало присъждане на разноски в
процеса в размер на 80,00 лева съобразно отхвърлената част на исковете.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК /ФИРМА/
моли за отхвърляне на молбата, като счита по същество изложеното от молителите за
неоснователно.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
1
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с
решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решението
е връчено на молителите на 19.02.2024г., а молбата за изменение на решението в частта за
разноските е подадена в съда на дата 05.03.2024г., видно от датника /печата/, доколкото
молбата е подадена по пощата, поради което съдът намира, че молбата е подадена в
законоустановения срок и като такава е допустима, като следва да се разгледа по същество.
Аргумент в полза на допустимостта на молбата е и обстоятелството, че в срок до
приключване на съдебното дирене страната може да прави възражение за прекомерност, като
след този срок е недопустимо да се прави такова възражение, както и да се представят
приложения в тази връзка. В случая молителите са релевирали възражение за прекомерност
още с отговора на исковата молба и молба с вх. № 319851/10.11.2023г., поради и което
молбата е допустима.
По делото е постановено решение, като съдът с оглед изхода на спора е присъдил
разноски в полза на ищеца за юрисконсултско възнаграждение. Действително исковете на
ищеца са отхвърлени, но поради констатирано заплащане на процесните суми, поради и
което съдът е приел, че право на разноски се поражда в полза на ищеца и му е присъдил
разноски за юрисконсултско възнаграждение единствено в исковото производството. В тази
връзка съображенията на ответниците, че били поставени в невъзможност да преценят какви
суми от общо присъдените със заповедта за изпълнение са погасените по давност по вина на
топлопреносното дружество са абсолютно неотносими към преценката на съда. По делото
от така издадената заповед за изпълнение, връчена на ответниците е очертан процесния
период, а меродавно за съда при оформяне на крайния му извод е активното поведение на
ответниците преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изразено
чрез заинтересованост и заплащане на сумите, а не това след като заповедта е издадена и е
платено впоследствие. Обстоятелството, че са образувани две дела не е меродавно и от него
не зависи извода на кого принадлежи правото за присъждане на разноски, което единствено
е обусловено от обективния характер на отговорността за разноски и изхода на спора, а и
съдът с определение от 13.10.2023г. е съединил гр.д. № 11642/2023г. по описа на СРС, 45-ти
състав и гр.д. № 1252/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав в общо производство. Абсолютно
недопустимо е в поризводството по чл. 248 от ГПК да се коментират обстоятелства свързани
със съществото на спора, доколкото е постановено решение, с което спора е разрешен със
СПН. Тези съображения молителите са имали възможност да изложат във въззивна жалба,
която не е подадена срещу решението. Недопустимо е и искането за определяне и възлагане
на юрисконсултско възнаграждение единствено в тежест на Е. К., доколкото делото е
образувано срещу двамата ответници при разделна отговорност и така за ищеца с оглед
изхода на спора се поражда право на разноски и срещу двамата ответници. Неоснователни
са възраженията за прекомерност, срещу размера на така определеното възнаграждение;
възнаграждението е определено срещу двамата ответници към минималния праг, предвиден
в чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ от по 100,00 лева, като тук е
неотносима и неопределяща отговорността на всеки един от ответниците до размера на
претендираните от него суми, съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността.
По изложеното молбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 77919/08.03.2024г. на Е. К. и П. К. за
изменение на постановеното по гр.д. № 1252/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав решение
2
от 05.02.2024г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3