Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 15.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Цвета
Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 8 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 43-0000622 от
24.11.2020 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” (РД „АА”) – Стара Загора, с което на С.Д.И. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., за нарушение на
чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 година за таксиметров
превоз на пътници (Наредба № 34 от 1999 година), издадена от Министъра на
транспорта (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието), е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Жалбоподателят С.Д.И. чрез
процесуалния си представител – адвокат А.Г., моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил неправилен, необоснован и незаконосъобразен – били
допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закони, не бил извършил
процесното нарушение, липсвали субективният и обективният признаци на
нарушението, както и наложеното наказание било несправедливо.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.Д.И.
се явява. За него се явява адвокат А.Г., който пледира за отмяна на
обжалваното НП, тъй като било недоказано нарушението (касаело се частно
случайно пътуване, доверителят му не ползвал процесния автомобил като
таксиметров, процесният автомобил бил отписан от Удостоверението за регистрация за
извършване на таксиметров превоз № 11571, издадено на ЕТ „Сийка Стефанова
Петкова” и процесното деяние не представлявало таксиметров превоз
на пътници, тъй като не отговаряло на
изискванията на чл. 2 от Наредба № 34 от 1999 година) и поради допуснати
процесуални нарушения (описанието на нарушението не било точно и ясно, били
изписани имената само на трима пътници, а се твърдяло, че са шестима и т.н.). Претендират
се разноски по делото. Представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на
РД „АА” – град Стара Загора - А. Ставрев Ставрев, редовно призовани, не
изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП, тъй като било съобразено с
материалните и процесуалните правила при издаването му. Направено е възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си задължения свидетелите
М.К.И. и Д.И.З. ***) са извикани от служители на МВР на 07.10.2020 година около
14.30 часа на автомагистрала (АМ) „Марица”, при км. 83, в района на град
Любимец, област Хасково, за да извършват проверка на лек автомобил марка
„Ситроен”, модел „С4 Пакасо” с държавен регистрационен номер Х 85 24 КК, движещ
се в посока град Харманли, управляван и собственост на жалбоподателя, който
извършва таксиметров превоз на шестима пътници. Автомобилът е за 6 пътника и е включен
в Списъка към Удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров
превоз № 11571, издадено на ЕТ „Сийка Стефанова Петкова”, от дата 08.06.2017
година.
Служителите на РД „АА” – Стара Загора, след проверка
на документите констатират, че водачът не представя Разрешение за извършване на
таксиметров превоз, издадено от Община - Свиленград. Пред тях нарушителят И.
сочи, че въпросните лица (пътници) му са познати, обадили са му се и го
помолили да ги превози до определена точка.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят М.К.И. – Инспектор към РД „АА” – Стара Загора, съставя против
жалбоподателя С.И. и в негово присъствие Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия А-2019 с бланков № 275505. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Д.И.З.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
непредставяне на Разрешение за извършване на таксиметров превоз,
издадено от Община - Свиленград от водача на
таксиметровия автомобил, както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 34 от 1999 година, която вписва за нарушена.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя С.Д.И., който
вписва, че няма възражения против констатациите в Акта.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Директорът на РД „АА” – Стара Загора, издава процесното НП № 43-0000622 на 24.11.2020 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган. НП е редовно връчено на жалбоподателя, на 17.12.2020 година, по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено -
датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната
преписка (АНП), с отбелязване и на имената на получателя му, а именно че е
получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 31,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 година, тъй като като
водач, който извършва
таксиметров превоз на пътници, не представя Разрешение за извършване
на таксиметров превоз, издадено от Община - Свиленград. За това
нарушение на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
В
кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 година на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са
посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”, които имат
право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския
съюз,
ЗАвПр, Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед № 1308 от 30.07.2020 година на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, от
която е видно, че А. Ставрев Ставрев е назначен да изпълнява длъжността „Директор на РД „АА” – Стара
Загора”,
за срок от 1 година, считано от 01.08.2020 година, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра
на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията по надлежния ред
с административен акт - Заповед.
По делото са приложени Докладна записка на Държавна
агенция за бежанците и Писмо до Административен съд – Хасково, от които е
видно, че поименно посочените в АУАН и в НП трима от пътниците са били
настанени в Транзитен център – Пъстрогор на 08.10.2020 година и от 12.10.2020
година са в неизвестност; Допълнение № 7 от 03.11.2020 година на Списък към
посоченото по-горе Удостоверение за регистрация, видно от което процесното моторно
превозно средство (МПС) е отписано; Разрешение № 1 от 17.12.2019 година на
Община – Свиленград, видно от което ЕТ „Сийка Стефанова Петкова”
има разрешение за извършване на таксиметрова дейност с един автомобил, който не
е процесния и Фискален бон, видно от които процесното МПС не е регистрирало
извършване на таксиметрови услуги от края на 2017 година.
По делото бе разпитан и свидетеля И.Т.У., както и бяха
изслушани обясненията на жалбоподателя, които установиха, че двамата (жалбоподателят
и свидетеля, който му е приятел) били на кафе на процесната дата, след което И.
оставил У.на една бензиностанция в град Свиленград и тогава
около И. се насъбрали 5-6 чужденци, които го молили да ги заведе до град София.
И. първоначално им отказал, тъй като автомобилът му не бил таксиметров, но в
последствие се съгласил, защото ги съжалил и тъй като щял да пътува до град
Хасково по лична работа. За пътуването не уговорили да се заплати.
Приложена е и Справка от Търговския регистър относно
актуалното състояние на ЕТ „Сийка
Стефанова Петкова”.
В АНП е налично Писмо от Общинска администрация – Свиленград, от което става ясно, че за 2020 година за
процесния автомобил не е издавано разрешение за извършване на таксиметров
превоз и не фигурира в Регистъра на таксиметровите автомобили.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 09.02.2021 година
свидетели – М.К.И. и Д.И.З.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на М.К.И.
и Д.И.З., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези
свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на РД „АА” – Стара Загора, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – З., е
и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването
на нарушението, а относно факта, че това лице, както
и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да
бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от
15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето
защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният
факт, че водач, който извършва таксиметров превоз на пътници, не притежава Разрешение
за извършване на таксиметров превоз, издадено от Община - Свиленград. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на
свидетеля И.Т.У. – познат на жалбоподателя, по-точно негов приятел – и допуснат
до разпит в съдебното производство по искане на последния, като очевидец на част
от случилото се. Същите се възприемат единствено в частта на твърденията, които
не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (М.К.И.
и Д.И.З.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност
те се очертават, конкретно за обстоятелствата, касаещи процесните дата и МПС и
посоката на движение на автомобила. В останалата им част и по-специално,
досежно изложената фактологическа версия относно това че не се извършва
таксиметрова дейност, а превозването е на добра воля, показанията на свидетеля Иван
У.са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания,
като остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените
доказателствени източници. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в
обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед
тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради
близките му отношения и фактът, че жалбоподателят му е приятел, от тук и
пряката му заинтересованост от изхода на делото. Установиха се явно
несъответствие между заявеното от свидетеля У.и сведенията, дадени от
свидетелите М.К.И. и Д.И.З. – последните заявяват, че жалбоподателят в момента
на проверката им е заявил, че въпросните лица – пътници са му се обадили,
докато У.сочи, че те била на бензиностанцията и там са искали от И. ***.
Доколкото показанията на свидетеля У.сериозно се компрометират при съотнасяне с
всички останали доказателства, събрани в производството, в контекста на обсъденото
пряко противоречие, наред с отчитане на обстоятелството за неговата
заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на Съда да
счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на
обективната истина по делото, в опит за изграждане и потвърждаване на защитната
версия на жалбоподателя. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да
кредитира показанията на свидетеля Иван У.в тази им част – убедително
опровергана, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не ползва
при формиране на фактическите и правните си изводи.
Съдът не кредитира частично обясненията на
жалбоподателя досежно изнесения факт за това, че не е извършвал таксиметрова
дейност, а на добра воля, тъй като и той щял да пътува в тази посока и защото
ги съжалил, взел шестимата пътници в автомобила със себе си, тъй като приема
обясненията в тази част за защитна теза с цел избягване на административнонаказателната
отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски
показания и писмените доказателства, налични по делото. Обясненията в
посочената част са неиздържани от житейска (човешка) гледна точка, тъй като от
началото на месец октомври 2020 година България беше в изключително тежка
пандемична обстановка поради широкото и всеобхватно разпространение на вирусното
заболяване „Ковид 19” и звучи нелогично при това положение и при тази влошена
обстановка за здравето на всички ни, да качиш в автомобила си, така на добра
воля лица, при това 6 на брой и при това чужденци, при условие че навсякъде (в
медиите, по брифингите, от Координационния център за Ковид 19) се сочеше че
заболяването се е разпространило в България от чужденците. В подкрепа на
изложеното е и фактът, че процесното МПС е било облепено със стикери с квадрати
– отличителен знак за таксиметровите автомобили (наведената версия, че тези
стикери не са премахнати, тъй като това е трудно, не звучи логично, тъй като в
днешното съвремие има изключително много и ефективни препарати, средства и
начини за премахване на какво ли не) и обстоятелството, че процесното МПС е
отписано от Списъка към Удостоверението за регистрация за извършване на
таксиметрова дейност чак един месец след датата на нарушението – 03.11.2020
година (, а се твърди, че то не работи от края на месец декември 2017 година,
което навежда на извода, че продължава да извършва таксиметрова дейност, тъй
като около 3 години това МПС не е отписано като таксиметров автомобил). Тези
изводи на Съда не се променят и предвид представеното Разрешение № 1 от
17.12.2019 година, тъй като явно с процесното МПС е извършвана таксиметрова
дейност без надлежно Разрешение за това.
За да не кредитира обясненията на жалбоподателя и
показанията на свидетеля Узунов, Съдът съобрази и обстоятелството, че и двете
лица говорят в обясненията си, респ. в показанията си, че чужденците
„приказвали” с И., „казвали” му, той им „обяснявал”, „казвал” и че „не говорят
нашия език” – тогава възниква въпросът: „Как са провели разговор след като
чужденците не владеят български език, а жалбоподателят – техния език?”. Ето
това навежда на мисълта, че изложената фактологическа версия от двете посочени
лица е предварително обмислена и преигравана многократно, за да бъде повторена
в съдебно заседание.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е
от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Фактът, че трите посочени
поименно в АУАН и в НП лица (пътници) са в неизвестност от 12.10.2020 година, не
променя горните изводи на настоящия Съдебен състав; както и фактите, че в
процесното МПС не е имало касов апарат, че не е имало светеща табела с надпис
„Такси” и изписване на наименованието на превозвача, не променят горните изводи,
тъй като санкцията е точно за това, че се извършва таксиметрова дейност без
надлежно Разрешение за това, поради което и липсата на посочените атрибути
(елементи) на таксиметров автомобил е логична.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на
депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на
чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано
по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците
на същото и да организира адекватно правото си на защита (в този ред на мисли
са неоснователни твърденията на адвокат Г., касаещи неточност и некоректност в
описанието на нарушението). Налице е и пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на
установеното нарушение.
За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи, че нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 година
е изменена, считано от 02.02.2021 година, но задължението за представяне от
водача на таксиметровия автомобил на Разрешение за извършване на таксиметров
превоз, валидно за територията на съответната Община, продължава да е валидно.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
актосъставителят е посочил, че нарушената Наредба е издадена от Министъра
на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и че в АУАН и в НП марката на
процесният автомобил е посочена „С4 Пикасо”, а в другите документи, съдържащи
се в АНП – „Пикасо”, не води до различни правни
изводи, тъй като не се засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде,
кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил), а и правилно в НП е посочено, че нарушената Наредба
е издадена от Министъра на транспорта. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха
допуснати, биха довели до друг резултат,
което в настоящия случай не е налице. По същите
съображения Съдът намира, че не представлява съществено процесуално нарушение
фактът, че в АУАН и в НП са посочени поименно само трима от общо шестимата
пътници – като допълнително следва да се посочи, че и трима пътници са
достатъчни, за да се реализира (осъществи) инкриминираното деяние.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН,
вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се
установяват нарушенията във връзка с осъществен контрол при извършването
на превози на пътници и товари с МПС с българска или
чуждестранна регистрация, се съставят от длъжностните лица на Изпълнителна
агенция „АА”. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 07.10.2020 година
актосъставителят М.К.И. е заемал длъжността „Инспектор в Отдел
„Контрол” при РД „АА” – Стара Загора към Изпълнителна агенция „АА””. В този смисъл са и изявленията на свидетеля И. направени в открито съдебно
заседание, проведено на 09.02.2021 година. Предвид
изложеното актосъставителят М.К.И. безспорно се явява
длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията
по чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП –
А. Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор
на РД „АА” – Стара
Загора”,
считано от 01.08.2020 година и деянието е извършено в зоната на отговорност
на РД „АА” – Стара Загора, която е с компетентност
на територията на областите
Стара Загора, Хасково и Кърджали
съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„АА”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 година.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал.
3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за
установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият
извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП. В § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В
случая свидетелите – служители РД
„АА” – Стара Загора, са категорични, че именно И. е бил водач на процесния лек
автомобил, осъществяващ таксиметров превоз на пътници, тъй като именно той го е
управлявал и на него са състави АУАН, при което
той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си и в открито съдебно заседание. В случая жалбоподателят
не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
В чл. 31, ал. 1, т. 1
от Наредба № 34 от 1999 година е посочено, че при управление на
таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи Разрешението за извършване на
таксиметров превоз. Установява се от представените по делото доказателства –
писмени и гласни, че към момента на извършване на проверката С.Д.И. е извършвал
таксиметров превоз на пътници по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвПр, т.е. бил е водач (шофьор) на таксиметровия
автомобил. В момента на извършената му проверка не е представил валидно Разрешение
за извършване на таксиметров превоз на територията на Община - Свиленград. Това
Разрешение е един от документите по чл. 31, ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 година,
които водачът на таксиметров автомобил е длъжен да носи при управлението му и
да представя при проверка от контролните органи. Адресат на задължението да
представи по време на проверката Разрешението по чл. 31, ал. 1, т. 1 от посочената
Наредба е именно водачът на таксиметровия автомобил. В конкретния случай е
безспорно, че И. като водач на таксиметров автомобил не е представил в момента
на проверката изискуемото Разрешение. Това е и единственият релевантен от
обективна страна факт, за наличието на който следва да преценява Съда. Т.е. няма
спор, че изискващият се от нормативния акт документ не е бил представен нито
при извършената проверка, нито по - късно, тъй като такъв не е бил издаден.
Това обстоятелство е потвърдено и от извършената справка в Община - Свиленград,
видно от която към 2020 година процесният таксиметров автомобил не притежава Разрешение
за извършване на таксиметров превоз. Ето затова Съдът прие, че И. е извършил
инкриминираното деяние – извършване на таксиметров превоз на пътници по смисъла
на чл. 2 от Наредба № 34 от 1999 година (в редакцията на нормата към датата на
деянието и към настоящия момент след измемението в сила от 02.02.2021 година) без
надлежно Разрешение за това и не прие, че се касае за случайно, частно пътуване,
несвързано с извършване на таксиметрова дейност.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е.
жалбоподателят в качеството си на водач (шофьор) на процесния таксиметров
автомобил е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно
наясно, че следва да се намират в таксиметровия автомобил, управляван от него, определен
набор от документи, включително и Разрешение за извършване на таксиметров
превоз, издадено от Община - Свиленград.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО
за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка,
при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното административно нарушение по
убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък
изобщо - липса на такава. Нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят е формално на просто извършване, поради
което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни
последици. Отделно от това самото нарушение касае дейност, строго
регламентирана от националното ни право, имаща за цел осигуряване безопасността
на движението по пътищата. Нарушената норма е предвидена с оглед осигуряване
безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия
характер на защитаваните от нея обществени отношения. В този смисъл не са
налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Съобразно изложените до тук правни
съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл.
28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и
обосновано е издадено НП.
В АУАН и в НП
(както
вече бе посочено) правилно е посочена законната
разпоредба, която е нарушена, респ.
процесуалното правило,
имащо
за последица законосъобразност на така издаденото НП.
Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която се твърди да е била нарушена, а приложената
от АНО санкционна норма на чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвПр напълно
съответства на установеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от
ЗАвПр, водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от Регламент на
европейските институции, от този закон
(ЗАвПр) и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с: т. 1 - Глоба
2 000 лв. - при първо нарушение. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр предполага налагане на наказание при административно
нарушение, изразяващо се в без редовно издадени Разрешение за
извършване на таксиметров превоз и всички посочени в текста документи. Т.е.
тази
разпоредба е приложима в хипотезата, когато превозът се осъществява при липса
на изискваните документи (за пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 93, ал. 2
от ЗАвПр, предвижда санкция при по-леката хипотеза на извършено административно
нарушение - непредставяне на документи при поискване, т.е. документите
съществуват, но не се представят). В тази връзка жалбоподателят се явява годен
субект на административнонаказателна отговорност по посочената от АНО санкционна
норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Казано по друг начин от
текста на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр е видно, че не е релевантно дали
изискващите се документи се представят в момента на проверката, а дали
документите изобщо съществуват. Т.е. санкцията по първата хипотеза – ал. 1 на чл. 93 от ЗАвПр е предвидена за
извършване на превоз без изначално издадени изискуеми съответни документи без
значение дали те са на разположение или не на водача към момента на
проверката. След като в случая е безспорно установено, че водачът е извършвал
превоза без редовно издаден документ, правилно АНО е
наложил наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр.
Обстоятелството, че санкционната норма е посочена в НП след изписване на
размера на Глобата, не променя горните изводи на Съда.
В подкрепа на изложеното следва да се посочи,
че при съставянето на АУАН актосъставителят не е длъжен да знае, че водачът изначално няма изискуем документ, той само констатира че не го
представя. Изначалната липса се сочи в НП
и подлежи на доказване от страна на АНО - нещо, което се установява чрез
доказателствата по делото в конкретния случай. Освен това както вече бе посочено, видно от АУАН и НП, в
същите се съдържа ясно и точно описание на нарушението, поради което
няма съмнение, че е налице в достатъчна степен възможност за лицето от даденото
описание и посочената като нарушена норма да разбере какво противоправно
поведение му се вменява и да организира адекватно защитата си.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения
от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване
на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания
размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание
за определянето му под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание
– да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Относно разноските:
По делото се констатираха действително направени
разноски от страна на жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските. Не се претендират разноски от страна на АНО.
При този изход на делото, искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и
правилно НП № 43-0000622 от 24.11.2020 година на Директора на
РД „АА” –
Стара Загора, с което на С.Д.И. с ЕГН ********** ***, за нарушение на
чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 година, издадена
от Министъра на транспорта (в редакцията на разпоредбата към датата на
деянието), е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на жалбоподателя С.Д.И. с ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)