РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 20.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 285 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Г.Л.Д. – главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР
към отдел „Административен“ пи ОДМВР – Русе в качеството на процесуален
представител на главен инспектор М.З.Х. - ВПД–началник на Второ РУ – Русе
при ОДМВР - Русе, против Решение № 420 от 09.06.2020 г., постановено по АНД №
301/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 19-3393-000606 от 07.01.2020 г. на Началник Второ РУ - Русе при Областна
дирекция на МВР – Русе, с което на Й.С.Й. ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказани „глоба”
в размер на 400 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изведени са
основно твърдения, че нормата на чл. 175 ал. 3 ЗДвП не изисква конкретна форма
на вина, за да се счете деянието за съставомерно. Иска се да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна в производството депозира
становище, с което счита касационната жалба за неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение. В условията на евентуалност моли да се измени НП в
частта за наложената глоба, като същата бъде намалена в минимума.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Русенският районен съд
е бил сезиран с жалба срещу НП № 19-3393-000606 от 07.01.2020 г. на Началник
Второ РУ - Русе при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на касационния
жалбоподател било наложено административно наказание "глоба" в размер
на 400 лв. за това, че на 30.10.2019 г. около 17.25 часа като неправоспособен
водач на МПС – лек автомобил "Форд Транзит" с рег.№ Р 4066 РМ,
управлявал по път, отворен за обществено ползване, превозното средство, което
не е било регистрирано по надлежния ред. Прието е, че макар формално в
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да опорочават издадените актове, извършването на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП не
е безспорно доказано. За да достигне до този извод въззивният съд е анализирал
както приложимите правни норми – разпоредбата на чл. 140 ал. 1 и връзката й с
чл. 143 ал. 15 ЗДвП и относимите към тях факти, установени в хода на
административнонаказателното производство, така и субективната страна на
нарушението. Приел е, че в настоящия случай не е налице виновно поведение у
нарушителя, тъй като към датата на осъществяване на нарушението няма данни той
да е знаел, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация. Не е имал и
задължението да знае за покупко-продажбата на автомобила, тъй като не е страна
по сделката, респективно не е могъл
да знае за фактите, които имат отношение към съставомерността на деянието. Въз
основа на така приетото районният съд е стигнал до извода, че фактически не е
доказано Й.Й. да е действал нито в условията на умисъл, ниво непредпазливо при
осъществяване на вмененото му нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП, поради което е
отменил НП като незаконосъобразно.
Решението е правилно.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон и при липса на съществени
процесуални нарушения.
Наведените касационни оплаквания са
неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано
пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното
превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Нормата на чл. 3 ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Наредбата) уточнява, че всяка промяна в
данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за
регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един
месец от настъпването й. Нарушението на това материално правило за поведение е
възведено в състав на административно нарушение по чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, според който текст на лице, което
не изпълни задължение по чл. 144, ал. 3 или по чл. 145, ал. 2, се налага глоба или имуществена
санкция в размер 200 лв..
Съответно, според правилото
на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с
административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съобразно легалната
дефиниция, дадена в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г.,
"Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Според чл. 4, ал. 1 от цитираната
наредба, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията.
Анализът и тълкуването на
цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, водят на извода,
че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство
и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за
регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното
средство "нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство"
е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Принципът "Ignorantia
legis non excusat" налага приобретателят на моторно превозно средство,
което той не е регистрирал по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, да знае, че това МПС не е
регистрирано по надлежния ред и съответно не е снабдено с административно
разрешение да участва в пътното движение. Това знание обаче се налага за
собственика на съответното ППС, но не може да се приеме, че е налице и за всяко
друго лице, което управлява автомобила, особено ако по съответния автомобил
няма никакви външни признаци за липса на регистрация – например липсата на
регистрационни табели. В настоящия случай в хода на
административнонаказателното производство е установено, че процесния автомобил
"Форд Транзит" с рег.№ Р 4066 РМ е собственост на „Фреш Енерджи“
ЕООД, гр.Русе, с управител И.Л.В., като собствеността е прехвърлена в
резултат на договор за покупко-продажба от 02.08.2018г. с нотариална заверка на
подписите. Същевременно не са събрани доказателства за знание у Й.Й. относно
факта на извършената покупко-продажба между предходния собственик на автомобила
и новия собственик. При това положение за същия не се е формирало и знание, че
новият собственик е бил длъжен съгласно закона да регистрира тази промяна в
определен срок. Съответно нарушителят обективно не е имал възможността да знае,
че по отношение на този автомобил има какъвто и да било проблем с неговата
регистрация, респективно – законова забрана за управлението му по пътищата,
отворени за обществено ползване. Действително по отношение на нарушения като
процесното е ирелевантен фактът, дали служебното прекратяване на регистрацията
на автомобила е съобщена на собственика и дали административният орган има
задължение да съобщава това обстоятелство. Но тъй като само за новият собственик
е налице законово задължение да заяви
промяната в собствеността пред съответната служба за регистрация на ППС,
само по отношение на него може да се приеме по силата на цитирания по-горе
правен принцип, че е налице и знанието за последиците от неизпълнението на тези
му задължения. За всяко друго лице, което управлява съответния автомобил, АНО
следва да докаже по безспорен и категоричен начин наличието както на
обективните, така и на субективните елементи от нарушението.
Поради гореизложеното касационният
съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
420 от 09.06.2020 г., постановено по АНД № 301/2020 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-3393-000606 от
07.01.2020 г. на Началник Второ РУ - Русе при Областна дирекция на МВР – Русе.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.