№ 61
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900169 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Инж.Павлин Николов №11, срещу
ПИРС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Никола Михайловски №22, ет.5, ап.9, и В. К. П., с която са предявени
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.327, ал.1 във вр. с чл.318, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да му заплатят при условията на солидарност сумата от
4378,32лв, представляваща стойността на доставени, но незаплатени стоки по
Рамков договор за продажба на стоки №В1477/02.01.20г., изменен с Анекс
№1 от 30.10.20г., за която е издадена фактура №**********/02.12.20г., ведно
със законната лихва върху нея от предявяване на иска до оконч. й изплащане,
и сумата от 88,96лв, представляваща обезщетение за забава за периода
01.01.21г. до 16.03.21г.
В исковата молба твърди, че между страните е сключен Рамков
договор за продажба на стоки №В1477/02.01.20г., изменен с Анекс №1 от
30.10.20г., по силата на който ищецът се задължил да продава стоки на
купувача ПИРС ЕООД , а последният да заплаща стойността им в
1
договорените срокове. Твърди, че отв.В.П. е сключил договора в качеството
си на солидарен длъжник. Излага, че ответникът е закупил метални изделия,
за което е издадена фактура № **********/02.12.20г. с падеж 01.01.21г.,
ведно с експедиц.бележка, като стоките били предадени на купувача. Тъй като
купувачът не заплатил задължението по фактурата, била отправена покана за
добр.изпълнение от 27.01.21г., връчена на ел.адрес. Твърди, че ответникът
дължи и лихва за забава, считано от датата на падежа 01.01.21г. С
допълн.искова молба оспорва изложените в отговора възражения, като сочи,
че фактурата не е изплатена от застрахователя.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ПИРС ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола
Михайловски №22, ет.5, ап.9, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска по основание. Твърди, че претендираната сума е изплатена на ищеца от
Българска агенция за експортно застраховане ЕАД. Навежда възражения, че
стоката не е предадена на купувача, като фактурата и експедиц.бележка не
били подписани от представляващия отв.дружество. Счита, че вземането не е
изискуемо поради уговорен срок на отложено плащане. Оспорва размера на
морат.лихва като твърди, че не е уведомен за плащане на просрочени
задължения. С допълнителения отговор поддържа възраженията си.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът В. К. П., е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска по допустимост и основание. Твърди,
че претендираната сума е изплатена на ищеца от Българска агенция за
експортно застраховане ЕАД. Навежда възражения, че стоката не е предадена
на купувача, като фактурата и експедиц.бележка не били подписани от
представляващия отв.дружество. Счита, че вземането не е изискуемо поради
уговорен срок на отложено плащане. Оспорва размера на морат.лихва като
твърди, че не е уведомен за плащане на просрочени задължения. С
допълнителения отговор поддържа възраженията си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен рамков договор за продажба на стоки от
02.01.20г., по силата на който ИНТЕРКОМ ГРУП ООД в качеството си на
продавач е приело да достави на купувача ПИРС ЕООД стоки - метални
2
изделия съгласно писмено подадени заявки-спецификации, а последният се е
задължил да заплати тяхната цена. Видно от договора в чл.36 е уговорена
солидарна отговорност на отв.В.П. за задълженията на купувача. Към
договора е представен анекс от 30.10.20г., с който страните са изменили
неговия срок и договорената общата стойност на закупуваните стоки. Тези
документи са оспорени от ответниците в срока за отговор в частта относно
авторството на подписа, положен в тях от K. П., представляващ
отв.дружество. От заключението на вещото лице по допусната съдебно-
почеркова експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че подписите в тези документи, положени за купувач,
не са изпълнени от него. Доколкото направеното от отв.страна оспорване бе
доказано по делото, то съдът приема, че тези представени от ищцовата страна
документи са неистински в частта относно подписването им от
представляващия ответника ПИРС ЕООД, поради което и на осн. чл.194, ал.2
ГПК изключва същите в тази им част от доказателствата по делото.
Въпреки успешно проведеното доказване на оспорването на
горепосочените документи и оборването на тяхната формална доказ.сила
съдът съобразява, че доколкото договорът за търговска продажба по смисъла
на чл.318 ТЗ е консенсуален и неформален, то за сключването му е
достатъчно постигането на съгласие между продавача и купувача относно
съществените елементи на продажбата, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма. В конкр.случай ищецът представя и съставена
фактура №**********/02.12.20г. с падеж 01.01.21г., ведно с
експедиц.бележка, като доказателство за сключването на договора.
Ответниците са оспорили авторството и на положените в тях подписи, за
които изрично в допълн.искова молба ищецът поддържа твърдението, че са
положени от К.П.. Съгласно заключението на вещото лице по допусната
съдебно-почеркова експертиза и допълнителната такава, подписите в тези
документи, положени за „получател“ и „приел“, както и ръкописния текст във
фактурата, не са изпълнени от К.П.. Доколкото направеното от отв.страна
оспорване бе доказано по делото, то съдът приема, че тези представени от
ищцовата страна документи не могат да бъдат ценени като доказателство по
делото по аргумент от чл.194, ал.2 ГПК.
По делото ищцовата страна не е ангажирала годни доказателства
посредством специални знания на вещо лице за това, процесната фактура,
3
макар и неавтентична, да е отразена счетоводно от отв.страна, както и да е
ползван данъчен кредит във връзка с нея, за да се приеме, че същата
удостоверява факта на възникване на отразените в нея задължения. Съгласно
константната съдебна практика, фактурата като счетоводен документ не е
основание за плащане, тъй като основанието за плащане е доставка на стоката
вследствие сключен договор. Доказ.тежест за установяването на този факт,
предвид неговото оспорване, се носи от ищцовата страна, която не е
ангажирала годни доказателства по делото в тази връзка. С оглед отпадането
на формалната доказ.сила на експедиц.бележка, последната не доказва факта
на извършена доставка на стоки, а други доказателства за неговото
установяване ищецът не е ангажирал. Обстоятелството, че БАЕЗ АД е
извършил плащане на застр.обезщетение в размер на сумата от 39404,88лв,
представляващо част от вземането по фактура №**********/02.12.20г. /за
която сума поради направен отказ от иска е прекратено производството по
делото/, не може да обоснове извод за доказване изпълнението на
задължението на продавача за предаване на договорената стока.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото ищцовата
страна, въпреки носената от нея доказ.тежест, не установи при условията на
пълно доказване както наличието на продажбено правоотношение между
страните, така и реално извършена доставка на процесната стока и размера на
дължимата за нея цена. Ето защо не са налице и основанията за ангажиране
солидарната отговорност на отв.В.П..
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 във вр. с чл.318, ал.1
ТЗ се явява недоказан, а оттам и неоснователен, и следва да бъде отхвърлен.
Изходът на спора по главния иск обуславя извод за неоснователност на
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза
на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски,
възлизащи на 350лв-депозит за експертизи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ул.Инж.Павлин Николов №11, срещу ПИРС ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола Михайловски №22, ет.5,
ап.9, и В. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, бул.*** * №***, ет.4, ап.1,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.327, ал.1 във вр. с чл.318, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да му заплатят при условията на солидарност сумата от
4378,32лв, представляваща стойността на доставени, но незаплатени стоки по
Рамков договор за продажба на стоки №В1477/02.01.20г., изменен с Анекс
№1 от 30.10.20г , за която е издадена фактура №**********/02.12.20г., ведно
със законната лихва върху нея от предявяване на иска до оконч. й изплащане,
и сумата от 88,96лв, представляваща обезщетение за забава за периода
01.01.21г. до 16.03.21г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ИНТЕРКОМ ГРУП ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Инж.Павлин
Николов №11, ДА ЗАПЛАТИ на ПИРС ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола Михайловски №22, ет.5,
ап.9, и В. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, бул.*** * №***, ет.4, ап.1,
сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5