Разпореждане по дело №58/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 26/18.08.015 г., постановено по гр. д. № 593/2015 г. по описа на К.йския районен съд, е прекратен гражданския брак между М.Б.Ш. и Г.В.Ш., сключен с Акт за граждански брак № 0497 от 03.12.2008 г. на Община К., без да се произнася по въпроса за вината. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете С. са предоставени на неговата майка и законна представителка М.Б.Ш.. С решението съдът е определил режим на лични отношения на бащата Г.В.Ш. с детето С., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в съботата до 18 ч. в неделята с преспиване на територията на гр. К., първите два дни от коледните празници всяка година за времето от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на втория ден с преспиване на територията на гр. К., на първи януари всяка година от 11 ч. до 19 ч., първия ден от великденските празници всяка година от 10 ч. до 18 ч. и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането всеки път става от дома на майката. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето С. чрез неговата майка и законна представителка М.Б.Ш. в размер на 95 лв., платима до 15- то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба- 08.05.2015 г., до навършване на пълнолетие на детето или друга прекратяваща или изменяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Постановено е след прекратяването на брака съпругата да носи фамилното име Ш., а ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга Г.В.Ш..

Постъпила е жалба от Г.В.Ш. против решението в частта, с която съдът е постановил режима на лични отношения с детето С. Г.Ш. в определените дни през месеца с преспиване да се осъществява „на територията на гр. К.”. В тази част решението се атакува като недопустимо, произнесено плюс петитум. Поддържа се и, че ако се приеме, че решението е допустимо, то е незаконосъобразно и необосновано. В жалбата са изложени подробни съображения. Сочи се, че в исковата молба ищцата не е направила искане режимът на лични отношения с детето да се осъществява на територията на гр. К.. Такова искане не било направено и от ответника. Поддържа се и това, че с така постановеното решение, съдът ограничавал правото на жалбодателя на свободно придвижване на територията на Република България, когато по съдебно решение следвало да осъществява режима на лични отношения с детето си. Мотива на съда, че бащата разполага с жилище в гр. К., поради което детето не следвало да напуска територията на гр. К., не бил достатъчен за да обоснове ограничението. С оглед възрастта на детето, бащата можел да замести грижите, които то получава от своята майка. Не можело да се предполага, че бащата ще постави детето си в по- неблагоприятни условия, от условията, които имал в неговия дом. Решението било необосновано, тъй като изложения мотив в решението не бил достатъчен, за да се приеме, че се налага ограничение в придвижването на бащата и детето, когато то трябвало да спи при него. Искането е да се обезсили решението в посочената част, или да бъде отменено. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.

Ответницата по жалбата в съдебно заседание чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и моли да се потвърди решението в атакуваната част като законосъобразно. Поддържа се, че съдът е изпълнил задължението си да определи такъв режим, който да отговаря в максимална степен на интересите на детето и не бил обвързан от исканията на страните, ако противоречат на неговите интереси като съдът трябвало да вземе предвид и отношенията между двамата родители. Съдът служебно е определил режим, при който преспиването да се осъществява на територията на гр. К. с оглед данните по делото, че бащата е имал възможност, предоставена от майката, да бъде с детето с преспиване извън територията на гр. К., но бащата не е спазвал уговорката с майката да върне детето, когато са се разбрали. Практиката била режимът да се изпълнява и реализира по местожителство на бащата и съдът отчел, че той има жилище в гр. К., където са живели с детето и майката, която среда и обстановка не била чужда за детето. Поддържа се, че правилно съдът е определил режима за лични отношения с детето.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК. Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е прекратен гражданския брак между М.Б.Ш. и Г.В.Ш., сключен с Акт за граждански брак № 0497 от 03.12.2008 г. на Община К.; упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете С. е предоставено на неговата майка и законна представителка М.Б.Ш.; определен е режим на лични отношения на бащата Г.В.Ш. с детето С., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в съботата до 18 ч. в неделята, първите два дни от коледните празници всяка година за времето от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на втория ден, на първи януари всяка година от 11 ч. до 19 ч., първия ден от великденските празници всяка година от 10 ч. до 18 ч. и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането всеки път става от дома на майката; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето С. чрез неговата майка и законна представителка М.Б.Ш. в размер на 95 лв., платима до 15- то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба- 08.05.2015 г., до навършване на пълнолетие на детето или друга прекратяваща или изменяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска; постановено е след прекратяването на брака съпругата да носи фамилното име Ш., а ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга Г.В.Ш..

Спорът между страните по делото е относно мястото, на което ще се осъществява режима на лични отношения на бащата с детето. В тази връзка, бащата счита, че съдът недопустимо и алтернативно- незаконосъобразно, е ограничил правото на придвижването на детето и на него в страната. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд в атакуваната част на решението, не е постановил недопустимо решение. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от СК, при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес и съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49 ал. 5 от СК. Съгласно ал. 2 на сочената разпоредба, ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Или, съдът се произнася служебно във връзка с режима на лични отношения на децата с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, дори и да няма искане от страните по делото, или ако то не е в интерес на детето.

Съставът на съда обаче счита, че така постановеното решение в атакуваната част не е съобразено с конкретните особености на случая и интереса на детето. Първоинстанционният съд като е постановил част от режима на лични отношения на детето с бащата да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в съботата до 18 ч. в неделята с преспиване на територията на гр. К. и първите два дни от коледните празници всяка година за времето от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на втория ден с преспиване на територията на гр. К., е определил един ограничителен режим за виждане на детето с бащата, който не е в интерес на детето. По въпроса за мерките относно личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, е налице задължително тълкуване с ППВС № 1/1974 г., съгласно което поддържането на личните отношения между детето и родителя поначало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване в зависимост от това, къде живее родителят, който упражнява родителските права...Личните отношения между родителя и детето трябва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като се съобрази интереса на детето от установяване и поддържане на близък контакт с родителя и неговите близки, а също и от възможностите на този родител. /Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Съгласно задължителната практика на ВКС, за да се решат въпросите относно личните отношения между родителите и децата, съдът трябва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможнос‗и. Мерките за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата и чрез тях трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители.

Изхождайки от горното, тази инстанция отчита, че по делото не са налице данни някой от двамата родители да няма възпитателски качества; при пребиваването си в страната бащата е осъществявал с разрешение на майката срещи с детето като го е извеждал и извън гр. К.; детето е привързано към бащата и между двамата съществува силна емоционална връзка; бащата би могъл да ползва и помощ от родителите си, с които младото семейство е живяло в един дом на село; детето познава своите дядо и баба /родителите на бащата/ и е било близко с тях; детето е било извеждано извън страната и е пребивавало в дома на своите баба и дядо по майчина линия в Р..

При решаване на въпроса за личните отношения между бащата и детето С., съдът съобрази и становището на социалния работник Р.Д., която обяснява в съдебно заседание, че то се отглежда добре от неговата майка, било изключително спокойно и общително, споделяло, че се чувства добре, както с майка си, така и в случаите, когато се среща с баща си. Проведена била среща и с бащата в дома на неговите родители, в който пребивавал, докато е в Б. Споделил, че няма притеснения относно отглеждането на детето от майката. Чувствал се прекрасно, когато е с детето и двамата се забавлявали много. Притеснявал го факта, че срещите трябвало да бъдат единствено и само на територията на гр. К., което ограничавало забавленията с детето. Социалният работник счита, че гр. К. като територия, ограничава срещите и връзката на дете и баща, макар че емоционалната връзка съществувала в случая и била силна, и мястото не би следвало да бъде от съществено значение, но допуска, че ще бъде в интерес на детето преспиването при срещите с бащата да се осъществява и извън територията на гр. К.. Обяснява, че бащата искал преспиване на детето извън града, за да бъде то с него и да се вижда с баба си и дядо си, които познавало и било близко с тях.

При така изложените обстоятелства, тази инстанция счита, че липсва основание детето да бъде ограничавано да осъществява срещите с баща си, вкл. и приспиването, само и единствено на територията в гр. К.. Очевидно по този начин се ограничава не само възможността на детето за придвижване, но и да посещава и общува със своите баба и дядо по бащина линия, които живеят в друго населено място. Още повече, както вече се посочи, родителите на детето са постигнали съгласие и на него е била дадена възможност да посещава своите баба и дядо по майчина линия, които живеят в друга държава. Поради това, не е в интерес на детето с оглед психичното му и интелектуално развитие да се препятства възможността му да пътува с баща си извън гр. К., вкл. и до мястото, в което живеят неговите баба и дядо по бащина линия, и да бъдат създадени по- близки контакти със семейството му. Твърденията на свидетелите по делото /С. А. и С. Д./, че имало случаи, при които бащата не спазвал уговорката с майката да върне детето в определения час или ден, не може да обоснове извод със съдебното решение за в бъдеще детето да бъде ограничавано да осъществява личните контакти с баща си само на територията на гр. К..

Поради изложеното, следва да се отмени като незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд в частта, с която съдът е постановил режима на лични отношения на бащата Г.В.Ш. с детето С. Г.Ш. да се осъществява на територията на гр. К. в определените дни /всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в съботата до 18 ч. в неделята, както и първите два дни от коледните празници всяка година за времето от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на втория ден/.

Разноски по делото не се претендират и не следва да се присъждат.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 26/18.08.015 г., постановено по гр. д. № 593/2015 г. по описа на К.йския районен съд, в частта, с която е постановено режима на лични отношения на бащата Г.В.Ш. от гр. К., с ЕГН *, с детето С. Г.Ш., от гр. К., с ЕГН *, да се осъществява на територията на гр. К..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/