Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
пети април две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 1325 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.С.К., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 18-0819-004121/01.11.2018 год. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за допуснато
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
В
жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото не се установявала
описаната фактическа обстановка, която от друга страна не съответствала на
действително случилото се.
В съдебно заседание, жалбоподателят, нередовно призован, тъй като не е
установен на посочения в жалбата адрес и не пребивава на регистрираните си
адреси, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 16.05.2018г. въз.К. закупил л.а. „Рено Клио“ с рег. №
В 6360 ВК.
Договорът бил нотариално заверен, като въз.К. имал задължение в двумесечен
срок да регистрира закупеното превозно средство, което той не изпълнил.
Поради това, на 17.07.2018г. регистрацията на автомобила била служебно
прекратена на основание чл.143 ал.15 от ЗДП.
Въпреки това, на 18.08.2018г. около
22,10ч. въззивникът К. управлявал описания
автомобил, като бил спрян за проверка от
служители на Сектор „Пътна полиция“, сред които и св. Г.И..
При нея се установило, че автомобила е със служебно прекратена регистрация,
тъй като не е регистриран в двумесечния срок от закупуването му.
Поради това против въз.К. бил съставен акт за установяване на нарушението,
което било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и преписката била
изпратена на ВРП за вземане на отношение за отговорността на водача предвид
данни за наличие на предходни осъждания на същия.
С постановление от 16.10.2018г. прокурор при ВРП е постановил отказ от
образуване на ДП и е изпратил обратно преписката на Сектор „Пътна полиция“ за
ангажиране на отговорността на лицето по административен ред.
Въз основа на съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган
приел описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП.
За него на въз.К. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на
300лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното производство
като свидетел бе разпитан св. Г.И. - актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви
макар по същество той да препрати към записаното в АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, в това число постановление за отказ от образуване на ДП,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 18-0819-004121/ 01.11.2018г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
То е изцяло съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на закона реквизити.
Вмененото във вина на въз.К. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна
пълнота и конкретика.
Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция.
По същество съдът намира, че
правилно административно-наказващият орган е констатирал наличието на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, като е
отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, че въз. К. е управлявал автомобил, който е бил с
прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
В случая от наличното постановление за отказ от образуване на ДП, се
установява, че автомобилът е бил закупен от въз.К. на 16.05.2018г. и той е бил
длъжен в двумесечен срок да го регистрира, което не е сторил.
Поради това и на 17.07.2018г. регистрацията на превозното средство е била
служебно прекратена и е била направено съответното отбелязване в
информационната система.
С оглед на това към 18.08.2018г. превозното средство не е било регистрирано
по смисъла на чл.140 ал.1 от ЗДП.
Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено.
Съдът не споделя възраженията, че
нарушението не е било извършено виновно от въз.К..
Същият, като водач и собственик на МПС е бил длъжен да изпълни задължението
си за неговото регистриране в законоустановения срок,
като в ЗДвП изрично е разписана процедурата, която се предприема при
неизпълнение на това задължение, а именно служебно прекратяване на
регистрацията на превозното средство.
Въззивникът от своя страна не
е представил каквито и да било доказателства за твърдяната в жалбата обективна
невъзможност да регистрира автомобила в законоустановения
срок, като следва да се има предвид, че законът допуска възможност за
регистриране на превозно средство и от упълномощено лице в случай, че правоимащото такова е било в чужбина.
Поради това съдът намира, че нарушението е осъществено и от субективна
страна и възраженията в тази насока са неоснователни.
Правилно е била приложена и санкционната норма- чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП,
тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС , който управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението, което въз. К. е
извършил не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е
наложил на К. административно наказание
„Глоба” и „Лишаване от право да
управлява МПС” , тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото
нарушение.
Правилно е било наложено наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ в
минималния предвиден от закона срок от 6 месеца.
При определяне на размера на наказанието „Глоба“ правилно са били съобразени всички
обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН и видно от наличната по делото справка
за нарушител това не е първото нарушение, извършено от К..
Поради това съдът намира, че следва да потвърди изцяло издаденото НП.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0819-004121/01.11.2018
год. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с което на И.С.К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл.
140, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: