Решение по КНАХД №1618/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. М. с [ЕГН] от [населено място], подадена чрез адв. М. П., срещу Решение № 127/06.08.2025г., постановено по НАХД № 284/2025г. по описа на Районен съд Харманли.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като се претендира, че същото е постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото. Оспорва се извършването на вмененото с процесното НП нарушение, като се претендира липсата на умишлено поведение на водача за неизпълнение задължението за спиране при подаден сигнал. При тези доводи се иска отмяна на въззивното решение и отмяна на НП изцяло или алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание. Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административен съд Хасково, I -ви касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
С Решение №127/06.08.2025г., постановено по НАХД №284/2025г. по описа на Районен съд Харманли е потвърдено Наказателно постановление 25-0271-000170 от 11.03.2025 г. на Началник група на ОД на МВР-Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, е наложено наказание "Глоба" в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

РС е приел фактическата обстановка такава, каквото е описана в АУАН и в НП. Счел е, че в административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, връчени са надлежно на наказаното лице, като е приел, че жалбата срещу НП е неоснователна, а описаното в същото нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. За този си извод се е позовал на показанията на св. Т., Г. и Ч., както и на писмените доказателства, в частност на АУАН.

При така приетото и с оглед изложените в оспореното решение доводи за потвърждаване на оспореното НП, касационният състав намира, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон.
Приетата от Районен съд Харманли фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, не съответства на събраните по делото доказателства.

Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на въззивния съд, че НП е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Видно от доказателствата по делото, не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно основание.

Не се споделят обаче изводите на ревизирания съд, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касационната жалбоподателка е осъществила от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушението на чл. 103 от ЗДвП, поради което законосъобразно е била привлечена към административнонаказателна отговорност по посочения текст.

Настоящият състав намира, че с оглед събраните в хода на въззивното съдебно производство гласни доказателства, не се достига до еднозначен и непротиворечив извод за осъществяване състава на вмененото на наказаното лице деяние.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“ За да е осъществен състава на посоченото нарушение, следва да е налице неизпълнение от страна на водач на МПС да изпълни задължението си да спре автомобила на указано от контролния орган място при наличие на подаден сигнал за това.

Съгласно чл. 207 от Правилника за прилагане на Закон за движение по пътищата „при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!" Последната разпоредба вменява на контролния орган задължение спирането на пътно превозно средство да бъде извършено чрез подаване на ясен сигнал със стоп палка, а през нощта сигналът може да бъде с описване на полукръг с червена светлина.

От така цитираните разпоредби е видно, че сигналът със стоп палка следва да е ясен и да указва на водача на автомобила неговото отбиване от пътя на посочено място.

От събраните по делото доказателства не се установява на посоченото в НП място и време, спрямо жалбоподателката да е бил подаден ясен сигнал със стоп палка за отбиване на управлявания от нея автомобил вдясно от пътното платно. От показанията на св. Ч. се установява, че същата е била с палка насочена надолу към светлините на преминаващия през мястото автомобил, което не води до единствения и безпротиворечив извод, че сигналът е бил ясен и вменяващ на преминаващият през мястото водач на автомобил да отбие последния от пътното платно.

По изложените съображения, касационният състав намира постановеното от районния съд решение за валидно но неправилно и като такова същото следва да бъде отменено, като се отмени и оспореното НП.
С оглед изхода по делото, на касатора се дължат разноски, като същите следва да бъдат присъдени в доказания им размер от 400 лв. съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Хасково, I-ви касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 127/06.08.2025г., постановено по НАХД № 284/2025г. по описа на Районен съд Харманли.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 25-0271-000170 от 11.03.2025 г. на Началник група на ОД на МВР-Хасково.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково да заплати на И. Н. М. с [ЕГН] от [населено място], сумата от 400лв., представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.