№ 352
гр. Плевен, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20234400500485 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,VІ-ти гр.с. №765 от 29.05.2023г.,
постановено по гр.д.№3929/2022г.по описа на същия съд на основание чл.558
ал.7 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД С. А. С.,ЕГН ********** от с.***,Пл.обл.,*** е
осъден да заплати Гаранционен фонд гр.София ,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.***,представляван заедно от изп.директори М. К. и
С. С. сумата 21 803,13лв.,представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №210247/28.07.2017г.на Гаранционен фонд и гр.д.
№14121/2017г.по описа на СГС,ведно със законната лихва ,считано от датата
на подаване на исковата молба-19.07.2022г.до окончателното изплащане на
сумата.Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.1 от ГПК С. А. С.
с гор.а. е осъден да заплати на Гаранционен фонд гр.София направените
деловодни разноски в размер на 872,13лв.за ДТ; 2000лв.за особен
представител,200лв.за съдебно-счетоводна експертиза ,200лв.за съдебно-
медицинска експертиза,300лв.за съдебно-автотехническа експертиза и
100лв.юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна
1
жалба от С. А. С. –ответник пред ПРС,чрез назначения му особен
представител адвокат С. Г. от ПАК , с която същото се обжалва изцяло като
неправилно.Изложени са доводи,че предявеният иск е недоказан по
основание и размер,че още с писмения отговор е посочено,че по делото не са
представени съществени документи ,касаещи регресната отговорност на
ответника.По искане на ищеца са назначени няколко
експертизи,заключенията по които се позовават единствено и само на
материали по приложените дела, което особеният представител счита за
излишно,тъй като е натоварило ответната страна с допълнителни разноски.
Направено е възражение,че ПРС неправилно е допуснал назначаването на
трите експертизи - ССЕ, СМЕ, САТЕ, поради преклудиране срока на ищеца за
тяхното поискване.Твърди се,че с определение №719 от 10.02.2023г. съдът е
разпределил доказателствената тежест,указал е на страните, че в
едноседмичен срок от получаване на проекта за доклад могат да сочат нови
доказателства, изрично на страните е указано, че при неизпълнение страните
губят тази възможност да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147
от ГПК,но въпреки това ищецът е направил своите доказателствени искания
за назначаване на 3 експертизи едва в първото съдебно заседание по делото –
на 02.03.2023г. Твърди се,че по делото не са представени АУАН и влязло в
законна сила НП за извършеното от ответника административно нарушение,
че управлява автомобила без сключена застраховка „ГО”.Посочено е,че не се
споделят доводите на съда,че това се установява от справката на КАТ по
приложеното НОХД №248/17г.на РС-Раднево,тъй като административни
нарушения се установяват с АУАН и съответно издадено и влязло в сила НП,
а не със справка за нарушения от КАТ. Обстоятелството, че липсата на ГО за
управлявания от ответника автомобил е отразено и в Констативния протокол,
също не доказва виновното поведение на водача и съответно понесената от
него санкция за това нарушение.Посочено е,че образуваното и приключило
производство по НОХД №248/2017г. на РС-Раднево е по обвинение по чл.343,
ал.З,б.”а”, вр. чл.342, ал.1 и чл.129, ал.2 от НК, а именно за причиняване на
ПТП в пияно състояние и причиняване на средна телесна повреда на
пострадалата П. И..В жалбата са цитирани нормите на 588 ал.7 КЗ и на чл.557
КЗ,като са изложени доводи,че по делото не са налице доказателства за
виновното поведение на ответника по повод настъпило ПТП с автомобил без
сключена задължителна застраховка „ГО“, което е основен и съществен
елемент от регресната отговорност на ответника.На следващо място се
твърди,че по делото не са събрани категорични доказателства за
изключителната вина на ответника за настъпилото ПТП,че не е разпитана
като свидетел пострадалата П. И., за да се установи механизма за настъпване
на ПТП и дали същата по някакъв начин не е допринесла за съпричиняване на
ПТП-то /примерно да е заслепила ответника с фаровете/. Посочено е,че от
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че
произшествието е станало извън населено място, в тъмната част на
денонощието.Навеждат се доводи ,че размера на предявения иск е завишен
2
спрямо стойността на неимуществените вреди на пострадалата П. И. към
датата на ПТП-то - 25.12.2016г,като в жалбата е посочено,че Гаранционният
фонд правилно и справедливо е определил сумата 7 000лв.като разумен
размер обезщетение на причинената телесна повреда на пострадалата И.,че в
тежест на ищеца е било да докаже,че сумата от общо 18000лв.е
действителния размер на обезщетение за такава телесна повреда към датата на
ПТП - 25.12.2016г. Твърди се,че по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е потвърдило единствено плащанията на
всички суми, претендирани от ищеца,с което заключение ищецът не доказва
размера на иска си. Изложени са доводи,че съгласно съдебната практика на
съдилищата,когато регресните искове са неоснователни или
недоказани,регресните претенции се отхвърлят от съда или се намалява
техния размер,независимо от това какво застрахователно обезщетение е било
изплатено на увреденото лице.В заключение въззивникът чрез особения си
представител счита,че обжалваното решение на PC-Плевен е неправилно,а
регресният иск - неоснователен и недоказан.
В съдебното заседание на 13.09.2023г.пред ПОС въззивникът С. С. чрез
назначения му особен представител –адвокат С. Г. от ПАК поддържа така
подадената въззивна жалба и изложените в нея съображения,като моли
Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС,постановено по гр.д.
№3929/2022г.по описа на същия съд като неправилно.
Въззиваемата страна-Гаранционен фонд гр.София-ищец пред ПРС не е е
депозирала писмен отговор на жалбата в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В
съдебното заседание на 13.09.2023г.не се е явил представител и не е взето
становище по жалбата.
Окръжният съд като прецени оплакванията изложени в жалбата,
становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна
страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен
регресен иск с правно основание чл.558 ал.7 КЗ от Гаранционен фонд
гр.София срещу С. А. С. за сумата 21 803,13лв.,ведно със законна лихва върху
сумата,считано от датата на завеждане на ИМ -19.07.2022г.до окончателното
й изплащане.Сумата се претендира на основание изплатено от ГФ на
пострадало лице обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП
3
,настъпило на 25.12.2016г.,съгласно щета №210247/28.07.2017г.и влязло в
сила решение на СГС по гр.д.№14121/2017г.,което ПТП е настъпило по вина
на С. С.,управлявал МПС-л.а“***“С ДКН *** без сключена задължителна
застраховка“Гражданска отговорност“.
За да уважи изцяло така предявения иск за сумата 21 803,13лв.,ведно
със законна лихва върху нея,считано от датата на подаване на ИМ-
19.07.2022г.до окончателното й изплащане,ПРС е приел,че са налице
предпоставките на чл.558,ал. 7 от КЗ: изплатено е застрахователно
обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно
събитие, причинено от водач, който не е имал сключена застраховка
“Гражданска отговорност и Гаранционния фонд има регресен иск срещу
лицето, причинило вредата.
Изложените от ПРС съображения за уважаване на предявения иск
изцяло до претендирания размер от 2 803,13лв.са правилни,законосъобразни ,
кореспондират със събраните по делото доказателства и се възприемат от
въззивната инстанция.
От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
26.12.2016г./л.5 от делото на ПРС/е видно,че на 25.12.2016 г., около 22,25
часа на общински път от гр.Раднево към с. ***,въззивникът С. А. С. като
водач на МПС “***” с рег. №***, собственост на М. И. И., вследствие на
употреба на алкохол е загубил управлението на МПС , частично е навлязъл в
лентата за насрещно движение,като е блъснал движещия се в същата лента
участник - лек автомобил “***” рег №***,управляван от П. В. И., собственост
на И. В. И.. В протокола за ПТП е отразено,че ответникът няма сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, че е управлявал с концентрация на
алкохол в кръвта 1,39 на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“.
Безспорно от приложеното НОХД №248/2017г.по описа на Районен съд
Раднево се установява,че същото е образувано на основание внесен от РП
Раднево обвинителен акт срещу С. С. за престъпление по чл.343, ал.3,б.а“ във
вр.с чл.342 ал.1 НК вр.чл.129ал.2 НК,както и вр.чл.16 ал.1,т.1 и ч.20 ЗДвП.В
съдебното заседание на 12.09.2017г.по НОХД №248/2017г.РС Раднево е
одобрил постигнатото между страните споразумение,по силата на което
подсъдимият С. А. С. се е признал за виновен за престъпление по чл.343
4
ал.3,б.“а“ във в вр.чл.342 ал.1 и чл.129 ал.2 НК във вр.чл.16 ал.1т.1 и чл.20
ал.1 ЗДвП за това,че на 25.12.2016г. на общински път гр.Раднево-с.***
,Общ.Стара Загора ,в южния край на моста над автомагистрала Тракия,при
управление на МПС-„***“с рег. №***,собственост на Т. С.,в посока юг-
север,в пияно състояние ,с концентрация на алкохол в кръвта 1,28 на хиляда и
без да има необходимата правоспособност нарушил правилата за движение
по пътищата-чл.20 ал.1 и чл.16 ал.1,т.1 от ЗДвП,като навлязъл в лентата за
насрещно движение по направление север –юг /от.с.*** към с.***/,
предизвикал сблъсък с лек автомобил „***“с рег.№***, управляван от П. В.
И. от гр.Стара Загора,с което по непредпазливост причинил на П. И. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник, поради многофрагментарно счупване на петата
предноходилна кост на лявото ходило, включващо и ставната повърхност към
предноходилнофалангеалната става.За извършеното престъпление на С. С. е
наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с 3 годишен изпитателен
срок.Съгласно чл.383 НПК одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда.
Безспорно от представените доказателства се установява,че
пострадалата от станалото на 25.12.2016г.ПТП -П. И. е депозирала
уведомление до Гаранционен фонд на 28.07.2017г.с искане да й бъде
изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди,в резултат на
причинените й увреждания,въз основа на което в ГФ е образувана щета
210247/28.07.2017г. УС на ГФ е одобрил обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 700лв./л.14-17/.С платежно нареждане от 04.10.2017г./л.26/
сумата от 7 000лв. обезщетение по щета 210247/2017г.е изплатена от ГФ
гр.София на П. И..
Няма спор с оглед приложеното гр.д.№14121/2017г.по описа на СГС,че
пострадалата П. И. е предявила иск срещу Гаранционен фонд за заплащане на
допълнително обезщетение в размер на 28 000лв.за претърпените
неимуществени вреди в резултат на станалото на 25.12.2016г. ПТП,при което
й е причинена средна телесна повреда.С решение на СГС №6395 от
16.10.2018г.постановено по гр.д.№14121/2017г. на основание чл. 557,ал.1, т.2,
б. „а“ КЗ Гаранционен фонд е осъден да заплати на П. И. сумата от 11 000лева
5
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП , настъпило на
25.12.2016г.,ведно със законна лихва от 31.10.2017г.до окончателното
изплащане.Със същото решение на СГС, ГФ гр.София е осъден да заплати на
адвокат М. на основание чл.78 ал.1 ГПК адвокатско възнаграждение в размер
на 538,21 лв.На основание чл.78 ал.6 ГПК ГФ е осъден да заплати на СГС ДТ
в размер на 440лв. и 86,43лв. възнаграждение за вещо лице.Искът е отхвърлен
за разликата над 11 000лв.до пълния предявен размер от 28 000 лв.Решението
на СГС не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 19.11.2018г.В
производството по гр.д.№14121/2017г.по описа на СГС въззивникът С. С. е
привлечен като трето лице-помагач на страната на ответника Гаранционен
фонд.На 12.12.2018г.е издаден изпълнителен лист за присъдените с влязлото
в сила решение суми.От представеното към ИМ уведомление за доброволно
изпълнение на осн. чл.182,ал.2 ДОПК/л.25/ е видно,че след влизане в сила на
решението,със същото СГС по гр.д. №14121/2017г.е поканил Гаранционен
фонд да заплати по сметка СГС присъдените по делото 440 лв. държавна
такса и 86,43 лв. възнаграждение за вещо лице.С два броя преводни
нареждания от 14.12.2018г. /л.27-28/тези суми са заплатени от ГФ по сметка
СГС.
Няма спор с оглед представените писмени доказателства,че въз основа
на издадения от СГС изпълнителен лист е образувано изп.дело
№2019***0400027 по описа на ЧСИ М. Д.,с рег.№*** и район на действие
СГС.На 11.02.2019г./л.23/ЧСИ Д. е изпратил покана за доброволно
изпълнение до Гаранционен фонд гр.София,в която е посочен размера на
дължимите суми,съгласно изпълнителния лист,както и разноските по изп.д.,в
т.ч.и таксата на ЧСИ по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ,като е видно,че с поканата за
доброволно изпълнение е наложен и запор върху банковите сметки на ГФ в
„Уникредит Булбанк“АД до размера на посочените суми .Видно от
представеното банково извлечение/л.29/ на 20.02.2019г.ГФ е превел по
сметката на ЧСИ М. Д. сумите,предмет на изпълнителния лист,както и
съответните такси и разноски по изп.дело общо в размер на
14 912,71лв.Впоследствие на 14.05.2019г.ЧСИ Д. е възстановил чрез банкова
превод на ГФ сумата 636,01лв.Към ИМ ищецът ГФ гр.София е представил
справка/л.30/ за изплатените суми по щетата,по изп.дело №27/2019г. по описа
на ЧСИ М.Д. и по гр.д.№14121/2017г.на СГС,съгласно която общо
изплатената сума е в размер на 21 803,13лв.,като са описани по пера и размер
6
отделните плащания.
За установяване размера на действително заплатените от ГФ суми е
назначена и счетоводна експертиза.От заключението на ВЛ В. В.,което не е
оспорено от страните и като обективно съдът възприема изцяло , се
установява, че по щета № 210247/2017г. по описа на Гаранционен фонд
София са изплатени общо 21 803,13 лв.,от които:на пострадалото лице П. И. е
изплатена сума общо 19 460,56лв.,съответно 18 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – главница /
7000лв.изплатени по щетата на 04.10.2017г.и 11 000лв.,присъдени с влязлото
в сила решение на СГС по гр.д.№14121/2017г./; 1460,56 лв. законна лихва за
периода от 31.10.2017г.-20.02.2019г.;526,43лв.суми платени на СГС за ДТ и
възнаграждение за ВЛ.;538,21 лв. за адвокатско възнаграждение,платени на
адвокат А. М. ;1277,93 лв. такси в изп.производство,преведени по сметката на
ЧСИ М. Д..
Безспорно от представените писмени доказателства се установява,че
преди завеждане на ИМ,ищецът Гаранционен фонд с регресна покана №ГФ-
РП-257/14.04.2022г.е уведомил въззивника С. С.,че на осн.чл.557 ал.1 КЗ и
гр.д.№14121/17г.на СГС е изплатил на П. И. към дата 14.05.2019г. сума в
размер на 21 847,83лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания,причинени с МПС „***“ с рег. №***,управлявано от С. без
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“на 25.12.2016г.На осн
.чл.558 ал.7 КЗ въззивникът е поканен в едномесечен срок от получаване на
поканата да внесе описаната сума по посочена банкова сметка.Регресната
покана ,изпратена на постоянния адрес на получателя е върната неполучена,с
обратна разписка с отбелязване, че адресът е преместен и не съществува
имот.
Съгласно чл.558 ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557,
ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му.Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 урежда
правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за
платеното от него обезщетение за вреди,причинени при ПТП срещу
причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена
чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" –
7
аргумент чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ. За да бъде уважен предявения регресен
иск по чл.558 ал.7 КЗ ищецът следва да докаже наличието на следните три
кумулативни предпоставки: 1./настъпване на описаното в исковата молба
ПТП;2./ предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 45
ЗЗД като пряк причинител на деликта:противоправно поведение,вреди
,причинна връзка между действията на ответника и причинените вреди,както
и техния размер; 3/изплащане от ищеца на обезщетение в полза на
увреденото лице при наличието на някое от основанията за плащане от страна
на Гаранционния фонд по чл.557, ал.1 КЗ.
При преценка на събраните по делото доказателства ,въззивната
инстанция намира,че са налице всички гореописани предпоставки за
уважаване на регресния иск с правно основание чл.558 ал.7 КЗ,в който смисъл
са и изводите на първоинстанционния съд.Съгласно разпоредбата на чл. 300
ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца.Одобренето от РС Раднево споразумение по НОХД
№248/2017г.по описа на същия съд има последиците на влязла в сила присъда
и съгласно чл.300 ГПК съдът приема,че е осъществен състава на чл.45 ЗЗД за
ангажиране деликтната отговорност на ответника С. С., а именно:виновни и
противоправни действия,изразяващи се в управление на МПС в пияно
състояние,без да има необходимата правоспособност , в нарушение на
посочените в присъдата правила за движение на ЗДвП,при което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пострадалата П. И.
,изразяваща се в трайно затруднение на движенията на левия крак,поради
многофрагментно счупване на петата.Деянието е извършено виновно от
ответника ,като е налице причинна връзка между действията на С. и
причинените на пострадалата увреждания,в резултат на стналот на
25.12.2016г.ПТП.Изцяло неоснователни са изложените в тази насока
възражения във въззивната жалба,че не са налице доказателства за
виновното поведение на въззивника.Механизмът на ПТП,както и
причинените на пострадалата травматични увреждания са факти,безспорно
установени в наказателното производство, поради което според въззивната
инстанция ПРС ненужно и безпредметно е назначил автотехническа
експертиза за установяване механизма на станалото на 25.12.2016г.ПТП,както
8
и медицинска експертиза за вида и характера на травматичните увреждания
на пострадалата И..Не следва да се обсъжда по същество направеното едва с
въззивната жалба възражение за евентуално съпричиняване на вредосния
резултат от страна на пострадалата П. И..На първо място това възражение е
недопустимо,с оглед забраната на чл.266 ал.1 ГПК във въззивното
производство да се твърдят нови обстоятелства,след като същото не е
направено с писмения отговор по чл.131 ГПК в производството пред ПРС,а се
прави едва с въззивната жалба.На следващо място това възражение е
преклудирано,тъй като въззивникт С. като пряк причинител на деликта, не е
правил подобно възражение за съпричиняване, както в наказателното
производство по НОХД 248/2017г.по описа на РС Раднево,приключило с
влязла в сила присъда, така и по приключилото с влязло в сила решение гр.д.
№14121/2017г.по описа на СГС,с което е уважен иск по
чл.557,ал.1,т.2,б.“а КЗ.
Неоснователни са доводите в жалбата,че не е установено с
категоричност,че въззивникът е управлявал лекия автомобил при станалото
на 25.12.2016г. ПТП без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.С
влязлото в сила решение на СГС е уважен иск по чл.557,ал.1,т.2,б.“а КЗ.
Настъпилите неимуществени вреди, причинени противоправно и виновно от
ответника с управлявания от него автомобил, за който не е била налице
действаща към ПТП застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите",са факти, установени с влязлото в сила решение,за които е
формирана сила на пресъдено нещо.Липсата на застраховка „Гражданска
отговорност“ се установява и от представените по делото доказателства.От
справката от база данни на Информационен център към Гаранционен
фонд/л.9 от делото на ПРС/ е видно,че л.а. с рег. №***СК е имал застраховка
ГО ,с период на полицата до 28.07.2014г.Идентична справка се намира и на
л.18 от приложеното гр.д.№14121/2017г по описа на СГС,съгласно която към
дата 25.12.2016г. МПС с посочения ДКН няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“.От приложеното НОХД №248/2017г. по описа на
РС-Раднево, съдържащо ДП №372/2016г. по описа на РУ-Раднево, пр.пр.
№1055/2016г. по описа на РП Раднево се установява,че на ответника С. С. е
издаден АУАН №972020/26.12.2016г.и НП, влязло в сила на 02.02.2017г.,с
което му е наложена адм.наказание глоба в размер на 400лв.за нарушение по
чл. 638, ал.3 КЗ / Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
9
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв./В този смисъл е приложената
справка за нарушител/водач, на л. 24-25 от досъдебното производство.
От друга страна по гр.д.14121/2017г. по описа на СГС ответникът С. е
участвал като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд и с оглед
разпоредбата на чл. 223 ал. 1 ГПК, постановеното решение има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.Налице е
обвързваща сила на мотивите на влязлото в сила решение по цитираното
гр.д.между ответника като трето лице-помагач и подпомаганата от него
страна Гаранционен фонд,съгласно чл.223 ал.2 ГПК.В този смисъл
неоснователни са направените с въззивната жалба възражения ,с
които се оспорва размера на присъденото обезщетение на увреденото лице за
претърпените неимуществени вреди.
Установено е безспорно ,с оглед приетата счетоводна експертиза, че ГФ
е изплатил общо сумата 21 803,13лв.,включваща обезщетение за
неимуществените вреди на пострадалата П. И.,в т.ч.главница, присъдена
законна лихва върху главницата,такси и разноски ,свързани с определяне на
обезщетението,присъдени с решението на СГС,както и направените разноски
и такси в изп.производство.
Изплащайки обезщетението на увреденото лице, Гаранционният фонд
съгласно чл.558 ал.7 КЗ е встъпил в неговите права ,като от момента на
плащането за ищеца е възникнало регресното право да поиска от прекия
причинител възстановяване на изплатените суми и разноски общо в размер на
21 803,13лв.Искът с правно основание чл.558 ал.7 КЗ е основателен,доказан и
следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 21 803,13 лв.Върху
сумата ответникът дължи и законна лихва,считано от датата на завеждане на
ИМ -19.07.2022г.до окончателното й изплащане.
След като е стигнал до същите правни изводи и е уважил изцяло
предявения иск по чл.558 ал.7 КЗ във вр.с чл.45 ЗЗД,ПРС е постановил едно
правилно и законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да
бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивникът С. С.
следва да заплати на въззиваемата страна Гаранционен фонд направените
10
разноски за настоящата инстанция в размер на 2000лв.,изплатено адвокатско
възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,VІ-ти гр.с.№765 от 29.05.2023г.,постановено по гр.д.№3929 за
2022г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК С. А. С. , ЕГН ********** от
с.***,Община Долна Митрополия, Пл.обл.,ул. *** със съдебен адрес за
призоваване: адвокат С. Г. от ПАК ,гр.Плевен,ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София,ул.*** , представлявано заедно от
изпълнителните директори М. К. и С. С. деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 2 000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11