№ 1253
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110152296 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 45,
ал. 1,във вр. чл. 52 от ЗЗД от Б. Л. В. срещу Ж. К. В. за заплащане на сумата 1130,02 лева за
главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – стойност на
стъклопакети на прозорци, и 8869,98 лева за главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от осъществено видеонаблюдение
в имота собствен на ищеца, находящ се в *************. Твърди се, че той живее
************, а на съседната улица **********, отв. Ж. В., която поставила през м.08.2020
г. на покрива на къщата й камера за видеонаблюдение, насочена към прозорците на дома на
ищеца. Той възразил срещу това, но камерата не била преместена. Пояснява се, че с
разпореждане на председателя на КЗЛД е постановено ответницата да преустанови
видеонаблюдението в чуждия имот, но към датата на подаване на искова молба не е
изпълнено. Ищецът сторил разноски за смяна на стъклопакета на процорците, към които е
насочена камерата, за да изолира видимостта, макар и не изцяло, тъй като камерата
пораждала безпокойство у ищеца и семейството за постоянно следене. Счита, че правото на
личен и семеен живот е неоснователно накърнено и претендира като вреда от това
имуществени и неимуществени вреди. Претендира съдебни разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като възразява по твърденията
за настъпилите вреди и наличието на причинна връзка с негово поведение. Счита
претенцията за имуществени вреди за недопустима и неоснователна, тъй като
доказателствата по делото сочат, че разходите не са сторени от ищеца, а от трето лице,
евентуално за задоволяване на битови нужди предвид датата на поставянето и тази на
подаване на сигнал в КЗЛД. Посочва, че страните са във влошени междуличностни
отношения, породени от спор за съсобствен поземлен имот, в който са построени къщите
им. Поставената камера е с цел защита здравето и имуществото на ответницата, и да възпира
ищеца от посегателства. Поддържа, че след получаване на Решение №ППН-02-03/23.07.2021
г. на КЗЛД е предприела действия за неговото изпълнение и направени указаните корекции
1
на видеозаснемането. Заявява, че ищецът също е поставил камери от преди повече от 10 г.,
които сочат към дома на ответника, а от след като се запознала с подадения срещу нея
сигнал от ищеца до КЗЛД, постоянно изпитвала тревожност, тъй като записването и
наблюдението на чужди имоти е именно практика на ищеца. В тази връзка и по реда на чл.
211 от ГПК е предявен от Ж. К. В. срещу Б. Л. В. насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал.1, във вр. чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата 9000,00 лева за
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат от поставени от Б. В. камери за видеонаблюдение в имот *************, респ.
спрямо имота на Ж. В. „Тодорини кукли“ №16-18, ведно със законна лихва от 10.01.2022 г.
до окончателното й изплащане. Пояснява, че иска обосновава по идентични съображения на
ищеца по главните искове, поради което след като той счита действия й за противоправни,
то неговото поведение също нарушава неиния личен и семеен живот.
В срока по чл. 211, във вр. чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва иска като недоказан и
неоснователен.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от писмените и гласни доказателства, показанията на св. В., Б.а,
Василева, Димитров, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, и заключение на съдебна
техническа експертиза се установява, че страните по спора са съседи, като имотът на ищеца
Б. В., с административен адрес: гр. Нови Искър, ул. „*******“ № 3, граничи от две страни с
имотите на ответника Ж. В., с административен адрес съответно ************. Изясни се,
че през месец август 2020 г. ответникът Ж. В. е поставила общо осем охранителни камери,
от които една, находяща се в имота на **********, а останалите в имота на ул. **********.
Камерите са поставени за защита на живота и имуществото на Ж. В.. След монтирането на
камерите, ищецът Б. В. установил, че някои са насочени към спалните помещения на дома
му. Той възразил на ответника за начина на поставяне, но тя не предприела действия. В тази
връзка съдът отчита, че страните от по-рано са във влошени междуличностни отношения. Б.
В. е сезирал на 22.01.2021 г. Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) с оплакване, че е
заснеман неправомерно.
От адм. преписка №ППН-02-31/22.01.2021 г. се изяснява, че с Решение №ППН-02-
31/23.07.2021 г. КЗЛД разпорежда на ответника Ж. В., в качеството на администратор на
лични, доколкото е установено, че се събират и обработват такива чрез охранителните
камери, да съобрази операциите по обработването им с чл. 6, пар. 1, б.а-е от Регламент (ЕС)
2016/679, като преустанови видеонаблюдението на публични места – части от уличното
платно и прилежащи тротоари, както и в чужди имоти, включително в имота на ищеца
Влайков, посредством изградената система за видеонаблюдение в поземлен имот, находящ
се в ************; чрез корекция на ъгъла на видеозаснемането, където е възможно, чрез
въвеждането на система за замъгляване на заснеманите публични места и чужди имоти; или
премахване на системата за видеонаблюдение. Решение №ППН-02-31/23.07.2021 г. КЗЛД е
връчено на ответника на 29.10.2021 г. На 10.05.2021 г. се установява, че е запозната със
сигнала и заповедта за проверка по него, който факт е релевантен за довода на Ж. В., че от
тази дата търпи неимуществени вреди, предмет на обезвреда по предявения насрещен иск.
Вещото лице по СТЕ потвърждава констатациите на комисията и изяснява, че
широкоъгълна камера, с ъгъл на виждане над 100 градуса, е разположена на комин на една
от къщите в имот на ответника В. и заснема част от двора на ищеца, включително задната
фасада на къщата на ищеца, с прозорци и тераси; друга камера заснема част от ул.
„*******“, с прилежащите тротоари, вкл. чужди имоти на срещуположната страна на
улицата.
Прякото заснемане на имота на Б. В. ответникът не оспорва, предвид че
извънсъдебно е предприел действия за преустановяването му, а именно на 03.11.2021 г. са
извършени корекции на зоните на заснемане по указанията на Комисията.
2
Гласните доказателства установяват, че откъм страната на видеозаснемането Б. В. е
извършил подмяна на стъклопакети на прозорците на къщата- с по-тъмни, с цел да ограничи
притесненията си. Писмените доказателства и ССчЕ изясняват, че за това е издадена
фактура на стойност 1130,02 лева, платена от получател третото лице „**********“ ЕООД, с
управител Б. В., която е включена в дневниците за покупки и използван данъчен кредит.
Гласните доказателства на двете страни и СТЕ установяват, че в имота на Б. В. също
са поставени четири охранителни камери, като две от тях са разположени на стълбове на ул.
„*******“ и обхващат улицата на ул. „*******“ от №2 до №4, вкл. порта, ограда и
паркирани коли, за което съседите му са дали съгласие. Констатира се, че има две камери,
които са разположени от страната на имота на Б. В., която граничи с имота на Ж. В..
Вещото лице при огледа установява, че тези камери не са в работен режим, доколкото не са
свързани към записващо устройство.
Гласните доказателства изясняват, че Ж. В. през лятото отсъствала често от дома й. Б.
В. за периода м.08.2020 г. до 03.09.2021 г./дата на подаване на искова молба/ е бил
разстроен, че е сниман без негово съгласие и се пристеснявал, че неговия личен и семеен
живот е станал чуждо достояние.
За да възникне претендираното спорно материално право ищецът трябва да установи
виновно и противоправно поведение на ответника; настъпването на претендираните вреди;
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, размер на иска.
Правото на личен и семеен живот и неговата неприскосновеност е основно човешко
право, съгласно чл. 32 от КРБ. Установена е забрана за филмиране без знание или въпреки
изричното несъгласие на гражданина. Правото на личен и семеен живот е гарантирано и в
членове 7 и 8 от Хартата за защита на основните права на Европейския съюз, чл. 8 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. То не е абсолютно и е
допустимо да бъде ограничавано при спазване принципа за пропорционалност, който
поставя изискването това ограничение да е необходимо в едно демократично общество.
Правото на защита и неприкосновеността на жилището е друго конституционно
защитено право (чл. 33 от КРБ).
В съдебната практика е утвърдено разбирането, че фотографиране, филмиране,
въобще обработване на лични данни, без съгласието на лицето се дерогира, когато тези
дейности се извършват за целите на журналистическа дейност, литературно или
художествено изразяване, ако имат за задача единствено публичното разгласяване на
информация, мнения или идеи, които се ползват с висок обществен интерес и значимост за
публичния дебат (вж. Решение от 14.02.2019г. на СЕС по дело C-345/2017г.); както и при
условията на чл. 7, б. е) от Директива 95/46/ЕО (отм.), на който е аналогичен действащия чл.
6, б. е от Регламент 2016/679. Инсталирането на система за видеонаблюдение може да
представлява нарушение на правото на зачитане на личен живот. Според чл. 6, б. е от
Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно
свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, обработването
на лични данни, респ. филмириане (видеозаснемане) е необходимо за целите на легитимните
интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси
преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които
изискват защита на личните данни. Преценката на условието, предвидено в тази разпоредба,
относно съществуването на основни права и свободи на лицето, субект на защитата на
данните, които имат предимство пред законните интереси, преследвани от администратора
на данните или от трето лице или лица, на които се разкриват данните, изисква претегляне
на разглежданите противоположни права и интереси, което по принцип зависи от
обстоятелствата на конкретния случай и в рамките на което лицето, които го извършват,
трябва да отчетат значението на правата на съответното физическо лице, произтичащи от
членове 7 и 8 от Хартата (вж. т. 32 от Решение от 11.12.2019 г. на СЕС по дело С-708/2018
г.).За разлика от обработването на данни, съдържащи се в общодостъпни източници,
3
обработването на данни от източници, които не са общодостъпни като видеонаблюдение за
лична и домашна дейност, неизбежно предполага, че администраторът и евентуално едно
или повече трети лица, на които се разкриват данните, ще узнаят сведения за личния живот
на съответното лице. Това е по-тежко засягане на правата на съответното лице, прогласени в
членове 7 и 8 от Хартата, и трябва да се вземе предвид, като се претегли спрямо законните
интереси, преследвани от администратора или от едно или повече трети лица, на които се
разкриват данните, съответно лицето, което го осъществява. В настоящия случай се
установи, че са поставени камери за видеонаблюдение от ответника, довело до заснемане на
ищеца без негово съгласие, а с оглед на обекта на заснемане е накърнена неговата интимна
сфера. Това положение не може да се оправдае с общите съображения за неприскосновеност
на жилището, респ. със защита правото на собственост. Съдът приема, че правото на личен и
семеен живот на ищеца Б. В. има преимущество пред преследваните от ответника цели.
Вярно е, че заснемането не е тайно, но образът на дадено лице, заснето с камера,
представлява „лични данни“ по смисъла на чл. 2, б.а) от Директива 95/46/ЕО на ЕП и СЕС,
тъй като позволява да се идентифицира засегнатото лице, което може да бъде сторено
съвкупно с други индивидуализиращи лицето обстоятелства. Записването, чрез
видеонаблюдение, пряко на спалните помещения на ищеца Б. В. в дома му е в нарушение
чл. 32 от Конституция на Р България, и равновесието между правото на зачитане на личния
живот и правото на неприкосновеност на жилището е нарушено, тъй като с действията си
ответникът е проявил незачитане на личното пространство на ищеца, за което пострадалия
има право на обезщетение за изпитаните негативни изживявания за периода м.08.2020 г. до
03.11.2021 г.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. За тази преценка следва да се съобразят обстоятелствата на конкретния
случай като причинените морални страдания и тяхната продължителност, възраст на
увредения, вида и характера на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е
извършено; общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество, конкретните икономически условия към момента на деликта. Безспорно е,
че видеонаблюдението е причинило на ищеца В. напрегнатост, неудобство и притеснения,
че чувствителна информация от интимната сфера е узната. Всички тези обстоятелства
кореспондират с понятието за неимуществени вреди за страдания и неудобства –
емоционални и психически сътресения, които в случая съдът намира, че се съизмеряват със
справедливото парично обезщетение от 1000,00 лева, а претенцията за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Ищецът претендира сумата 1130,02 лв. за смяна на стъклопакет за ограничаване на
вредите от видеозаснемането, което е причина разноската да бъде сторена. Съдът намира, че
заявената имуществена вреда не е пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на ответника. На първо място, това е разноска, сторена по повод увреждането, но
то не е вреда, защото нито е необходима, нито е разумна разноска, в контекста за спазване
на принципа за неоснователно обогатяване; или ищецът има на разположение и други
житейски обосновани начини да избегне увреждането. На следващо място, съдът споделя
доводът на ответника, че не ищецът, а трето лице е платило сумата и не може да се направи
извод, че имуществена сфера на физическото лице-ищец е накърнена. Поради това съдът
намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Насрещната осъдителна претенция съдът приема за недоказана по следните
съображения:
Обстоятелството, че е поставена камера в съседния имот, в конкретния случай
релевантни са камерите на фасадата на къщата на отв. В., които вещото лице е
констатирало, че не работят, само по себе си не обосновава извод, че се осъществявява
заснемане и то неправомерно. Ето защо не може да се приеме категорично, че правото на
личен и семеен живот на ищеца е накърнено. През твърдения период на увреждане от
10.05.2021 г. до 09.01.2022 г., се установи, че лятото Ж. В. не е обитавала дома си. Под лято
4
следва да се счита общоприетия период от 21 юни до 23 септември, което дава основание да
се приеме, че липсва увреждащо въздействие. От друга страна, показанията на свидетелите
на ищеца по насрещния иск не убедиха съда, че тя е изпитала психологически дискомфорт,
стрес и неудобства от заснемане на неиното лично пространство. Показанията на св.
Василева относно тези правнорелевантните факти са общи и непълни, а тези на св.
Димитров неотносими, доколкото касаят причините за поставяне на камери от Ж. В. и други
спорове между страните. Ето защо исковата претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка страна има
право на съдебни разноски. Б. В. претендира съдебни разноски за сумата 400 лв.-платена
държавна такса, 900 лв.-възнаграждение на адвокат и 200 лв. за възнаграждение на адвокат
по чл. 7, ал. 9 от НМРАВ (ред. ред.ДВ бр.68/2020 г.). Ж. В. претендира съдебни разноски за
360 лв.-платена държавна такса, 1000 лв.- възнаграждение на адвокат и 500,00 лв. –
възнаграждения на вещи лица, от които счита относими за защитата по предявените срещу
В. искове 200 лв. за ССчЕ и 150 лв. за СТЕ. Тъй като страните са определили
възнаграждението за правна помощ общо, то следва да се приеме, че то е поравно за
защитата по главните искове и насрещния иск. В тази връзка с оглед на наведеното
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на отв. В. съдът намира, че е
неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес и
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени.
Съразмерно на уважената част от главните исковете, в полза на Б. В. следва да се пресъдят
съдебни разноски за сумата 95 лв., а съразмерно на отхвърлената част от насрещните искове
– сумата 550 лв., или общо 645 лв. Според правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът В.
има право на разноски за сумата 765 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. К. В., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати на Б. Л. В.,
с ЕГН:**********, с адрес: *************, на основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД,
сумата 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат от поставени камери за видеонаблюдение в имот ***********, през
периода м.08.2020 г. до 03.09.2021 г., като иска над уважения размер от 1000,00 лева до
пълния предявен размер от 8869,98 лева; и иска за заплащане на сумата 1130,02 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- стойност на стъклопакети
на прозорци – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. К. В., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, срещу
Б. Л. В., с ЕГН:**********, с адрес: *************, иск по реда на чл. 211 от ГПК с правно
основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, за заплащане на сумата 9000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от
поставени камери за видеонаблюдение в имот ************, през периода от 10.05.2021 г.
до 09.01.2022 г., ведно със законна лихва, считано от 10.01.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Ж. К. В., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати на Б. Л. В.,
с ЕГН:**********, с адрес: *************, на основание на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78,
ал. 3, във вр. чл. 211 от ГПК, сумата 645,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б. Л. В., с ЕГН:**********, с адрес: *************, да заплати на Ж. К.
В., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, на основание чл. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
765,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
5
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6