РЕШЕНИЕ
№ 219 24.07.2020 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
въззивна гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
при участието на секретаря Р* Р*
като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш
Цветанов в. гр. д. № 327 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 6 от 07.01.2020г., постановено по гр. д. №590/2019
г., РС- Димитровград е отхвърлил като
неоснователни предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК
********* искове за признаване за установено съществуване на вземания на
дружеството спрямо А.Й.М. с ЕГН ********** за сумите: 598,69 лв. – стойност на
допълнително начислена електрическа енергия за периода от 04.11.2016г. до
02.02.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.12.2018г. до
окончателното й изплащане; и 97,79 лв. – обезщетение за забава за периода от
10.05.2017г. до 18.12.2018г., за които суми по ч. гр. д. № 2036/2018г. на РС- Димитровград
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Недоволен от постановеното решение е
останал въззивникът "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, който, чрез процесуалния си представител, го обжалва в срок с доводи за неправилност. Изтъква
се, че през исковия период са действали правилата на ПИКЕЕ, които допускат
едностранна корекция на потребителски сметки при констатирано неточно отчитане
или пълно неотчитане на количеството ел. енергия, като отговорността на
потребителите в тези случай е специална и безвиновна. В същия смисъл се
поддържа и че за отговорността на ответника не е необходимо да се доказва, че
именно той е осъществил нерегламентиран достъп до електромера. Сочи се, че
съгласно чл. 183 от ЗЗД купувачът дължи цената на доставената стока, а с ПИКЕЕ
е предвиден ред за коригиране на потребителски сметки, гарантиращ защита
правата на клиентите. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски.
В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК отговор от въззиваемата страна се твърди неоснователност
на жалбата. Поддържа се, че по аргумент от разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД корекция
на сметка за ел. енергия за минал период може да бъде извършвана само при
доказано виновно поведение на клиента довело до неизмерването, неправилното или
неточно измерване на енергията, и че поради подзаконовия нормативен характер на
ПИКЕЕ с тях не може да се предвижда безвиновна отговорност, а те само
регламентират принципите за установяване на грешното измерване и процедурата за
изчисляване на консумираната ел. енергия. Моли се за отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
В
съдебно заседание и двете страни не се явяват, нито изпращат представители.
Като взе предвид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, Хасковският окръжен съд намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящият въззивен състав счита, че
разгледано по същество същото е неправилно по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД е предявило срещу А.Й.М. искове по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415, ал.1,т.2 от ГПК с правни основания: чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от
598,69лв., и чл. 86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 97,79лв.
Правилно първоинстанционният съд е приел,
че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, към
което са приложими общите условия на ответника.
От приложения по делото констативен протокол
№ 335509, показанията на свидетеля Д* Н* и заключение на съдебнно-техническа
експертиза се установява, а и между страните няма спор, че към дата
02.02.2017г. обектът с ИТН 1561* и адрес – гр. Д*, ул. „В*“ № 7, ет.1, ап.3, на
ответника – А.М. с клиентски номер 100098*** е бил неправомерно директно
присъединен към въздушната мрежа ниско напрежение, в следствие на което
наличният електромер не е отчитал ползваната
енергия. Предвид това „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е извършило корекция
на сметката на потребителя на основание регламентацията, съдържаща се в чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР на 14.10.2013г. и влезли в
сила на 16.11.2013г.
В тази връзка - неправилно
първоинстанционният състав е приел и определил посочената регламентация като „нищожни
клаузи по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД“. Разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 от
ЗЕ и издадените въз основа на законова делегация ПИКЕЕ не са договорни клаузи,
а имат нормативен характер. Затова преценката за валидността и
законосъобразността им не е в компетентността на районния съд, а на ВАС. С
Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на 5-членен състав на
ВАС - съдът е приел, че ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата делегация и в
съответствие с чл. 2 от ЗНА, поради което доводите за нищожността им
са неоснователни.
С Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.
дело № 3879/2017 г. на ВАС, (потвърдено с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д.
№ 4785/2018г. на ВАС) - последно
действалите разпоредби на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са били отменени. Съгласно чл.
195, ал.1 във вр. с чл. 194 от АПК това е станало считано от обнародването на
решението в ДВ бр. 97/ 23.11.2018 г..
От изложеното следва, че посочените
разпоредби на ПИКЕЕ са били в сила за времето от 16.11.2013г. до 23.11.2018г. и
тъй като процесното установяване и коригиране на сметките на
въззиваемата А.Й.М. е в рамките на това време (за период от 04.11.2016г. до 02.02.2017г.)
– то чл. 48-51 от ПИКЕЕ са приложимия материален закон по случая.
Настоящият състав счита за правилно
поддържаното от районния съд становище, че необходима предпоставка, за да се
допусне коригиране на сметките е установяването на виновно поведение на клиента
– доколкото принципно договорната отговорност не може да е безвиновна.
Неправилно обаче първата инстанция е приела, че М. не е отговорна за
неизпълнението на договорното задължение да не се въздейства върху електромера.
Наистина поддържането на електромерните табла и на средствата за търговско
измерване в изправност е задължение на електроразпределителното дружество ( чл.
120, ал.1 от ЗЕ и чл. 28, ал.8 от Наредба №6/09.06.2004г.), но в конкретния случай
неотчитането на процесния електромер не е свързано с неизправност на СТИ или неосъществен
контрол върху достъпа до него, а с манипулация, която не е зависела от тези
фактори („Невъзможността за достъп до ел. таблото, в което е бил поставен
електромерът, не може да се отрази върху извършената манипулация“ - отговор по
въпрос 2.3 от СТЕ). От доказателствата по делото се установява, че именно
апартамента на въззиваемата е бил захранен с шунтиращия електромера кабел. В
този контекст нормалната житейска логика предполага да се приеме, че
манипулацията е извършена от потребителя или поне – не без неговото знание. При
това положение може да се направи извод за виновно неизпълнение на задължението
на потребителя за бездействие по отношение на СТИ, което е основание за
ангажиране на договорната му отговорност.
Въззивният състав приема за доказани и
останалите предпоставки, обуславящи допустимостта на едностранната корекция на
сметката на потребителя. По отношение
изчисляването на потребеното и неотчетено количество електрическа енергия в
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че
правилно е приложена методиката, съдържаща се в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "б" от ПИКЕЕ, както и че при остойностяване на изчисленото
като неизмереното в горепосочената хипотеза количество ел. енергия са съобразени
определените за периода цени от
страна на КЕВР.
Следователно се установява дължимост на
процесната сума от 598,69лв. от страна на А.Й.М., а
предвид приложените по делото доказателства за фактурирането й, датата на падеж
и липсата на твърдения от въззиваемата страна за заплащането на тази сума – основателна
е и претенцията по акцесорния иск - за законната лихва за забава, чийто размер
от 97,79 лв. не е спорен между страните.
Достигайки до различен краен извод РС-
Димитровград е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
При този краен изход по делото, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД има право на
претендираните и описани в молба (л.26) деловодни разноски за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производства.
За заповедното производство се искат
сторени разноски в общ размер 75 лв. (25лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение), които съдът счита, че следва да се присъдят в
този размер. За първоинстанционното производство са претендирани разноски в общ
размер 705 лв. (75 лв. – държавна такса, 300 лв. юрисконсултско възнаграждение,
180 лв. – депозит за СТЕ, 150 лв. – депозит за особен представител). Предвид
фактическата и правна сложност на спора и проведеното единствено открито
съдебно заседание с явяване на страната в първа инстанция, настоящият състав
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер
на 100 лв. Така за първоинстанционното
производство на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД следва да се присъдят
разноски в общ размер 505 лв. За въззивното производство са поискани разноски в
общ размер 400 лв. (50лв. – държавна такса, 150лв. – депозит за особен
представител и 200лв. – юрисконсултско възнаграждение). При гореизложените
съображения относно фактическата и правна сложност на спора, както и
съобразявайки особеностите на въззивното производство (ограничен въззив) и че
представител на въззивника не се е явявал в съдебни заседания, юрисконсултското
възнаграждение и за тази инстанция следва да бъде определено (на осн. чл. 78,
ал.8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал.1 от НЗПП) в размер
100лв. Така за въззивното производство на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
следва да се присъдят разноски в общ размер 300 лв.
Така мотивиран, Хасковският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 6 от 07.01.2020г.,
постановено по гр. д. №590/2019
г. по описа на РС- Димитровград.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Й.М.
с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ №37, сумата от 598,69 лв. – стойност на допълнително начислена
електрическа енергия за периода от 04.11.2016г. до 02.02.2017г. за обект с ИТН:
15***, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.12.2018г. до
окончателното й изплащане; и сумата от 97,79 лв. – законна лихва за забава за
периода от 10.05.2017г. до 18.12.2018г., за които суми по ч. гр. д. №
2036/2018г. на РС- Димитровград е била издадена заповед № 1131/21.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А.Й.М.
с ЕГН **********, адрес *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ №37, сумата от 75 лв. – сторени от ответната страна разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. №
2036/2018г. на РС- Димитровград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А.Й.М.
с ЕГН **********, адрес *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ №37, сумата от общо 805 лв. – деловодни разноски по първоинстанционното
и пo настоящото въззивно производство по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.