Решение по дело №1376/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 9458/20.06.2023г. на „Бенита ойл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.„Цар Освободител“ ПИ 177 /***/, представлявано от управителя В.Е.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 64-ФК/31.03.2023г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 126, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се твърди, че заповедта е оспорена по административен ред и е потвърдена с Решение № ГДФК-116/11.05.2023г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „ФК“ в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради противоречието й с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита, че изложените в заповедта фактически основания не дават възможност да се установи в какво точно се изразява констатираното при проверката нарушение. Позовава се на протокола от извършената проверка според който е установено, че на 11.01.2023г. има доставка на дизелово гориво, която е отразена от нивомерната система в резервоар 2, в количество 10206.50л. и данните са предадени по дистанционната връзка към НАП, съответно при проверката е представен служебен бон от който се вижда, че са изпратени данни за документална доставка по АДД 7469186/11.01.2023г. за дизелово гориво в количество 10075л., но при справка в програмния продукт на НАП се установява, че за процесната доставка има подадени данни само за нивомерната доставка, а няма за документалната. Според жалбоподателя не се касае за неподаване на данни, т.к. доставката е отчетена чрез ЕСФП и няма неизпълнение на задължения към Държавата. Твърди, че по данни на сервизната фирма, причините за липса на данни за доставките на 24.02.2023г. е прекъсване на работата на сървъра на НАП или проблем с мобилната връзка между ЕСФП и сървъра. Счита още, че при установяване на фактическата обстановка административния орган не е изяснил причината, поради която не са постъпили в информационната система на НАП данните само за една доставка, при това няколко месеца преди проверката. По подробно изложени съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 64-ФК/31.03.2023г. да бъде отменена. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адвокат E поддържа жалбата на основанията изложени в нея.

Ответникът по жалбата – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с депозирана чрез процесуалния си представител Д Ф  – старши юрисконсулт, молба с.д. № 13455/25.09.2023г. оспорва жалбата. Намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, излагайки доводи в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Варна, като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

На 25.03.2023г. е извършена проверка от органите на НАП в търговски обект – бензиностанция: „Бенита-8“, находящ се в гр. Русе, бул.“Липник“ № 126, стопанисван от „Бенита ойл“ ООД. Констатирано е, че на 11.01.2023г. в обекта постъпва дизелово гориво в резервоар 2, което е отразено в нивомерната система и предадено по дистанционна връзка към НАП в количество 10206,5л. при 15 градуса, видно от служебен бон № 0392263 от 11.01.2023г. в 09:28:17 часа със статус 0 и съобщение ОК. Представен е служебен бон от ЕСФП № 0392293/11.01.2023г., от който е видно, че са изпратени данни за документална доставка по АДД0000000007469186/11.01.2023г., за дизелово гориво в количество 10075,00л. при 15 градуса, постъпило в резервоар 2 на 11.01.2023г. в 09:55:59 часа, но като резултат в служебния бон е изписан статус 1 и съобщение „Тimeout“. При извършена справка в програмен продукт на НАП „фискални устройства с дистанционна връзка“ /ПП „ФУДВ“/ е установено, че за извършена доставка на дизел в обекта на 11.01.2023г. по АДД с УКН № 0000000007469186/11.01.2023г. по дистанционната връзка към НАП има подадени данни само от нивомерната система за 10206,5л. при 15 градуса в резервоар 2, а няма документална доставка. Проверяващите органи са приели, че „Бенита ойл“ ООД е подало данни за документална доставка по изградената връзка с НАП, чрез въведената в експлоатация ЕСФП, но същите не са получени в НАП. Прието е, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл.59а, ал.1, изр. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ – документът за доставка не е въведен чрез баркод четец при постъпването му, с което е нарушило реда и начина за подаване на данни в НАП.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0066176/25.03.20223г.

Съставен е АУАН № F701306/30.03.2023г., с който извършеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, във вр. с чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед № 64-ФК/31.03.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 126, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Заповедта е оспорена по административен ред пред директора на Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК – 116/11.05.2023г. е отхвърлил депозираната от дружеството жалба срещу Заповед № 64-ФК/31.03.2023г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда писмени доказателства и административната преписка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е направено от легитимирано лице – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Оспореният административен акт е издаден в установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.

В производството пред административния орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл.118 в Националната агенция за приходите.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.118, ал.6 от ЗДДС, всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Установено от приложените по делото писмени доказателства в случая, а и между страните не се спори, че за извършена доставка на дизел в обекта на 11.01.2023г. по АДД с УКН № 0000000007469186/11.01.2023г. по дистанционната връзка към НАП има подадени данни само от нивомерната система за 10206,5л., а няма документална доставка.

Не се спори обаче и относно друг факт, а именно, че на 11.01.2023г. в обекта постъпва дизелово гориво, което е отразено в нивомерната система и предадено по дистанционна връзка към НАП в количество 10206,5л., видно и от служебен бон № 0392263 от 11.01.2023г., като резултата отразени в служебния бон е статус 1 и съобщение „Тimeout“.

Категорично установено е, че подадени от дружеството са данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива, от което следва извода, че дружеството не е имало за цел да укрие доставката на конкретно количество гориво. Дружеството като задължено лице е уведомило компетентната администрация относно всички факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане.

Контролните органи не са установили и липсват констатации, постъпилото количество по нивомер, на какво се дължи и по-конкретно дали се дължи на поведение на жалбоподателя, целящо осуетяване или възпрепятстване предаването на данни към НАП.

Жалбоподателят е представил обяснителна записка относно извършената на 25.03.2023г. проверка, в която твърди, че данните от нивомерната система са подадени автоматично към ЕСФП след приключване на доставката. ЕСФП в обекта автоматично е предало информацията към сървъра на НАП. Във фискалното устройство е въведено „Документална доставка“, като информацията също е изпратена към сървъра на НАП. Представено е и становище от обслужващ сервиз „Партнер“ ООД според което след като „Автоматичната доставка по НИС“ е успешно регистрирана на сървъра на НАП видно от съдържанието „статус 1“ и съобщение „ОК“ на издадения от ЕСФП служебен бон, с цел закриване на процедурата за регистрация на доставката на гориво, през ЕСФП е инициирана заявка за регистриране на „Доставка по документи“. Същата обаче остава без отговор и след изтичането на контролното време, от ЕСФП е издаден служебен бон със съдържание статус 1 и съобщение „Тimeout“. Причините дадена заявка/съобщение да не достигне до своя адресат могат да бъдат най-различни – проблеми с мобилния оператор; натоварването на адресата, в случая сървъра на НАП. Обяснителната записка и становището не са оспорени от ответника.

Настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е несъответна на целта на закона, защото не кореспондира с целите, които законът преследва с налагане на принудителни административни мерки. При положение, че данните са предадени автоматично към НАП, което обстоятелство не е оспорено от ответника, обективно за жалбоподателя не е налице възможност да отстрани твърдяното от ответника нарушение. Доказателствата по делото категорично доказват, че данни за конкретната доставка са подадени в НАП, което сочи на липса на намерение за избягване на данъчно облагане. В случая не е установено, че се касае за укриване на информация от органите по приходите, доколкото жалбоподателят е използвал ЕСФП с установена дистанционна връзка с ИС на НАП.

Административният орган е издал индивидуален административен акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. Запечатването на обекта ще има за последица блокиране дейността на търговеца, като по този начин ще му бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката. При налагането на принудителна административна мярка трябва да се прави преценка на конкретните относими факти спрямо конкретното лице, т.е. личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес. Налаганите ограничителни мерки /принудителни административни мерки/ по съображения за защита на държавен или обществен интерес трябва да са съответни на степента на опасност, която конкретните обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват. Т.е. засягането на субективното право трябва да е само в необходимата и достатъчна степен, за да преодолее осъществената реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения интерес. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен интерес, да засягат в най-малка степен правата на частното лице. В приложената административна преписка липсват доказателства, че некоректното подаване на данните за доставени количества горива е резултат на недобросъвестно поведение на задълженото лице поради манипулация на системата или други подобни действия с цел укриване на доставките. Поради това приложената ПАМ се явява несъразмерна, несправедлива и нецелесъобразна. Същата не може да изпълни законово предвидените превантивни цели и следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 64-ФК/31.03.2023г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 126, стопанисван от „Бенита ойл“ ООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Бенита ойл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.„Цар Освободител“ ПИ 177 /***/, представлявано от управителя В.Е.С., сумата от 50.00 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: