Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на девети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 474 по
описа за 2019 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба от Е.К.Н. *** срещу Заповед № РД-25-468/02.09.2019 г. на
Кмета на Община Каспичан, с която е разпоредено премахването на незаконно
извършени укрепителни дейности в обект „сграда в строеж“, находящ се в УПИ XVII-213 кв.40 по плана на с. Кюлевча, с административен адрес ул.
„В. Коларов“ №28.
В
жалбата се изразява несъгласие с така издадената заповед, като оспорващият
счита, че същата е издадена при съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон, като излага подробни съображения в тази
насока. В частност доводите се свързват до извършване на проверка, която не е
разпоредена по съответния ред от компетентен орган, а по същество се сочи, че
констатираните строителни дейности не представляват строеж по смисъла на ЗУТ и
попадат в приложното поле на &5 т.43 от
ДР на ЗУТ.
Отправено
е искане до съда за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна,
както и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично, моли
съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът по жалбата - кмета на Община гр. Каспичан,
редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Административният съд, като се запозна с
доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка на оспорената заповед съгласно изискванията на чл. 168 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорващият
е собственик на имот ХVII – 213, кв.40 по плана на с.Кюлевча, общ.Каспичан,
обл.Шумен, съгласно нотариален акт №177, т.8, дело № 1423/2018г. от
08.08.2018г., представляващ дворно място от 550 кв.м. и жилищна сграда. След
придобиване на имота установил, че прилежащата кирпичена жилищна сграда е
напълно разрушена, като са останали единствено каменните основи.
При извършена проверка от служители на Община Каспичан
по жалба №В-76/06.03.2019 г. от В.Д.С. са извършени проверки, приключили със
съставянето на Констативен акт № 1/21.03.2019 г., №2/21.03.2019 г. и
№3/30.05.2019 г.
Видно от Констативен акт № 1/21.03.2019
г., служители при ответника извършили проверка в отсъствието на оспорващия, в
хода на която констатирали, че в имота е съществувала жилищна сграда, обявена
за недвижима културна ценност, описана в нотариален
акт №177, т.8, дело № 1423/2018г., която към момента на проверката е била
съборена, като са останали каменни зидове на избените помещения, които са били
разположени под източната част на сградата. Максималната височина на зидовете е
1.80 м., измерена от кота дъно. На границата със съседния имот горния край на
зидовете е на нивото на терена. Дебелината на зидовете е около 0.50 м., с
разлика от около 0.05 м. Избените помещения са два броя с вътрешни средни
размери в план: 4.60 м./7.65 м. и 2.50 м./8.30 м. Преградната стена между двете
помещения е разделена от отвор с дължина 1.40 м. Северната част на стената е с
дебелина 0.50 м. и до нея е излята стоманобетонна стена с дебелина 0.20 м.
Южната част от преградната каменна стена е с дебелина 0.45 м. От вътрешната
стена на северния зид е извършена подготовка за отливане на допълнителна
стоманобетонна стена към зида, направен е кофраж, монтирани са армировка и
хидроизолационна мембрана за основи, заляти с минимално количество бетон. На
пода на избените помещения е частично положена стоманобетонна настилка. В
югозападния край на имота, на имотната граница с имот №214 е извършен
самостоятелен изкоп с размери 2.10 м. /5.00 м. и с дълбочина 3.00 м.
Въз основа
на тези констатации е направен извод, че строителните работи, извършени при
каменните зидове и при самостоятелния изкоп са без одобрени проекти и издадени
разрешения за строеж. Констативният акт е връчен на оспорващия на 28.03.2019 г.
срещу подпис.
С възражение
№ В-100/28.03.2019 г. Н. оспорил констатациите, обективирани в КА №1/21.03.2019
г.
С Констативен акт №2/21.03.2019 г. е
установено, че извършеният единичен изкоп в имота на оспорващия не съответства
на действащият ПУП, одобрен със Заповед №РД-25-236/1991 г., съгласно който:
план за регулация-неприложен; план за застрояване: основно – едноетажно жилищно
застрояване-сграда паметник на културата; допълващо застрояване-не е
предвидено.
Констативният акт е връчен на оспорващият
на 28.03.2019 г. срещу подпис.
С възражение
№ В-101/28.03.2019 г. Н. оспорил констатациите, обективирани в КА №2/21.03.2019
г.
Със Заповед
№РД-25-169 на кмета на Община Каспичан са разгледани депозираните възражения,
като са уважени частично- т.2 от
възражение № В-100/28.03.2019 г. и т.2 от възражение № В-101/28.03.2019 г.
Разпоредена е допълнителна проверка и издаването на заповед по чл.194 от ЗУТ.
В
изпълнение, на 30.05.2019 г. била извършена последваща проверка, във връзка с
която е съставен Констативен акт №3. Проверката била извършена в присъствието
на упълномощен представител на оспорващия. Към момента на проверката в имота
жилищната сграда е била съборена, като са останали каменни зидове на избените
помещения, които са били разположени под източната част на сградата.
Максималната височина на зидовете е 1.80 м., измерена от кота дъно. На
границата със съседния имот горния край на зидовете е на нивото на терена.
Дебелината на зидовете е около 0.50 м., с разлика от около 0.05 м. Избените
помещения са два броя с вътрешни средни размери в план: 4.50 м./7.75 м. и 2.40
м./8.30 м. Преградната стена между двете помещения е разделена от отвор с
дължина 1.40 м. Северната част на стената е с дебелина 0.50 м. и до нея е
излята стоманобетонна стена с дебелина 0.20 м., измазана с глинен разтвор. Южната
част от преградната каменна стена е с дебелина 0.45 м. От вътрешната стена на
северния зид е извършена подготовка за отливане на допълнителна стоманобетонна
стена към зида - монтирани са армировъчна мрежа и хидроизолационна мембрана. В
средата на северния зид на западното избено помещение е монтирана армировка за
изпълнение на колона с размери 0.30 м./0.30 м. Излята е част от стена в това
помещение с височина 0.40 м. и дебелина 0.20 м. и така излятият бетон е прикрит
с камъни и дървен материал. В източното избено помещение е излята част от
стенас дебелина 0.20 м. на изток до 1.30 м. на запад. Върху така изпълнения
бетон е започнато да се изпълнява мазилка от глинен разтвор и след това е
прикрит с дървен материал. На пода на избените помещения са изпълнени
стоманобетонни настилки с дебелина 0.08 м. и с размери в план 5.60 м./4.43 м. в
западното помещение и 2.40 м./4.10 м. в източното помещение.
Въз основа
на констатациите е направен извод, че монтажните работи при строителството на сградата
са извършени без одобрени проекти и издадени разрешения за строеж, в нарушение
на чл.148 от ЗУТ.
Констативният
акт е връчен на оспорващия на 21.06.2019 г. срещу подпис, на същата дата е
депозирано възражение №В-252/21.06.2019 г. срещу същия.
Последвало е издаването на оспорената Заповед № РД-25-468/02.09.2019 г. на Кмета на Община
Каспичан, с която е разпоредено премахването на незаконно извършени укрепителни
дейности в обект „сграда в строеж“, находящ се в УПИ XVII-213 кв.40 по плана на с. Кюлевча, с административен адрес ул.
„В. Коларов“ №28.
Заповедта е редовно съобщена на
жалбоподателя чрез куриер с обратна разписка на 09.09.2019 г. /л. 48/, като в законоустановения 14-дневен срок същият е
упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр. Шумен.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор
на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че при огледа на 16.12.2019
г. няма извършени строителни дейности в имота, собственост на оспорващия.
Вещото лице е установило останки от каменни основи и частична бетонова
настилка, за която не може да се определи кога е полагана. Към момента на
огледа не съществуват описаните в констативни актове №1/21.03.2019 г.,
№2/21.03.2019 г. и № 3/30.05.2019 г.
строителни дейности. Констатациите, обективирани в тях не съвпадат с
това, което съществува на място. Процесната частична бетонова настилка не може
да се определи като строеж, по смисъла на &5 т.38 от ДР на ЗУТ.
Съдът възприема изцяло заключението на
вещото лице, като компетентно и безпристрастно дадено, неоспорено от страните
по делото.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, но в
противоречие материалноправните разпоредби по издаването й. Заповедта е
издадена на основание разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т.
8 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста
категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповеди за премахване на незаконни строежи, извършени без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Издаването й се предхожда
от съставени констативни актове, което е задължителен етап в административната
процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативните актове са редовно съобщени на жалбоподателя
поради което съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила в тази насока.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
Между страните по делото не се спори
относно собствеността на имота. Обект
„сграда в строеж“, находящ се в УПИ XVII-213
кв.40 по плана на с. Кюлевча, с административен адрес ул. „В. Коларов“ №28 е квалифициран като
незаконен строеж: в имота е съществувала жилищна сграда, обявена за недвижима
културна ценност, описана в нотариален акт
№177, т.8, дело № 1423/2018г., която към момента на проверката е била съборена,
като са останали каменни зидове на избените помещения, които са били
разположени под източната част на сградата. Максималната височина на зидовете е
1.80 м., измерена от кота дъно. На границата със съседния имот горния край на
зидовете е на нивото на терена. Дебелината на зидовете е около 0.50 м., с
разлика от около 0.05 м. Избените помещения са два броя с вътрешни средни
размери в план: 4.50 м./7.75 м. и 2.40 м./8.30 м. Преградната стена между двете
помещения е разделена от отвор с дължина 1.40 м. Северната част на стената е с
дебелина 0.50 м. и до нея е излята стоманобетонна стена с дебелина 0.20 м.
Южната част от преградната каменна стена е с дебелина 0.45 м. От вътрешната
стена на северния зид е извършена подготовка за отливане на допълнителна
стоманобетонна стена към зида. Към 21.03.2019 г. е бил подготвен кофраж,
монтирани са армировка и хидроизолационна мембрана за основи. Към 30.05.2019 г.
кофражът е премахнат, а са останали монтираните хидроизолационна мембрана и
армировъчна мрежа.
В средата на
северния зид на западното избено помещение е монтирана армировка за изпълнение
на колона с размери 0.30 м./0.30 м. Излята е част от стена в това помещение с
височина 0.40 м. и дебелина 0.20 м. и така излятият бетон е прикрит с камъни и
дървен материал. В източното избено помещение е излята част от стенас дебелина
0.20 м. на изток до 1.30 м. на запад. Върху така изпълнения бетон е започнато
да се изпълнява мазилка от глинен разтвор и след това е прикрит с дървен
материал. На пода на избените помещения са изпълнени стоманобетонни настилки с
дебелина 0.08 м. и с размери в план 5.60 м./4.43 м. в западното помещение и
2.40 м./4.10 м. в източното помещение.В средата на северния зид на з, заляти с
минимално количество бетон. На пода на избените помещения е частично положена
стоманобетонна настилка с дебелина 0.08 м. и с размери 5.60 м./4.43 м. в
западното помещение и 2.40 м./4.10 м. в източното помещение.
Изброените
дейности са квалифицирани като «строеж» от пета категория, съгл. чл.137 ал.1
т.5 б. «а» от ЗУТ.
Както вече се установи от заключението на
вещото лице, че описаното в констативни актове №1/21.03.2019 г., №2/21.03.2019
г. и № 3/30.05.2019 г. не съвпада с
това, което съществува на място. Вещото лице е констатирало единствено наличие
на частична бетонова настилка, за която е счело, че не може да се определи като
строеж, по смисъла на &5 т.38 от ДР на ЗУТ.
Съдът възприема изцяло заключението на
вещото лице, като компетентно и безпристрастно дадено, неоспорено от страните
по делото.
Към заключението е приложен снимков
материал, който онагледява състоянието на имота.
На първо място, възприетият от административният
орган като незаконен строеж и подробно описан обект „сграда в строеж“ обективно
не съществува. Констатациите и на административният орган и на вещото лице са,
че съществувалата жилищна сграда в имота е разрушена, като са останали само
каменни зидове на избените помещения.
Вещото лице не е установило извършването
на подробно описаните строителни дейности, като констатациите си е подкрепило
със снимков материал. Действително на една от снимките се вижда положена
частично бетонова настилка, която сама по себе си не може да се квалифицира
като строеж, по смисъла на & 5 т.38 от ДР на ЗУТ,
както и липсват данни и констатация кога е положена.
Предвид изложеното, съдът намира за
безспорно установено, че между обекта, който съществува в имота на
жалбоподателя и описания в заповедта обект не е налице идентичност.
Административният орган е издал акта си, без да е изяснил всички релевантни за
случая факти, а това води до неговата незаконосъобразност, поради което същият
следва да бъде отменен.
На следващо място, административният орган
е изброил множество монтажни дейности, като е обобщил, че са извършени без
разрешение за строеж. Липсва преценка за отделните по вид и обем дейности дали
всяка поотделно, или в тяхната съвкупност представляват незаконен строеж.
Съдът намира, че в случая липсват конкретно установени
и възприети факти, въз основа на които е направен извод кои от ремонтните
работи, извършени от оспорващия, административният орган възприема като такива,
за които се изисква разрешение.
Липсата на мотиви е самостоятелно и
достатъчно основание за незаконосъобразност на административният акт.
Поради гореизложеното, съдът счита, че
подадената жалба е основателна и като такава, същата следва да бъде уважена, а
атакуваната с нея заповед да бъде отменена, като противоречаща на
материалноправните разпоредби.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид направеното искане за присъждане на
разноски в полза на оспорващия, ответникът - Община Каспичан, ще следва да бъде
осъден да заплати от бюджета си направените от оспорващия съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 310 лв., от които: 10 лв. - платени за държавна такса и
300 лв. възнаграждение на вещо лице.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2
вр. чл. 146
т. 4 от АПК
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-25-468/02.09.2019 г. на Кмета на Община
Каспичан, с която е разпоредено премахването на незаконно извършени укрепителни
дейности в обект „сграда в строеж“, находящ се в УПИ XVII-213 кв.40 по плана на с. Кюлевча, с административен адрес ул.
„В. Коларов“ №28.
ОСЪЖДА Община Капичан да заплати на Е.К.Н.
с ЕГН ********** *** съдебно-деловодни разноски в размер на 310 (триста и десет) лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: