РЕШЕНИЕ
№ 12068
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110135782 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Т. Г. и В. Б. Х., чрез
адв. Д. К., срещу /фирма/ ЕИК *********, с която са предявени установителни искове по чл.
439 от ГПК за установяване на недължимост на суми по издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК от 21.03.2011г.,издадена по ч.гр.д. № 2801/2011 г. на
СРС,69 състав и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 10.05.2011г.,въз основа на
който е образувано изпълнително дело 2021***0402087 по описа на ЧСИ Г.К. рег.№*** в
регистъра на КЧСИ,в размер на 13913.97 лв.главница,в едно със законната лихва върху тази
сума,считано от 21.01.2011г. до окончателно плащане на вземането,лихва за периода
20.07.2010г.до 20.01.2011г.в размер на 5333.25 лева,както и сумата от 1019.88 разноски.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът /фирма/ е подал отговор на исковата
молба, в който признава предявените искове. Твърди, че още преди образуването на
настоящето дело изпълнителното производство по отношение на ищците е прекратено по
силата на закона на основание чл.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Счита, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което моли разноските да бъдат възложени върху ищците на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В откритото заседание на 23.05.2025 г. ищецът е поискал постановяване на решение
при признание на иска. Счита искането за разноски от ответника за неоснователно, тъй като
единствената възможност за установяване, че вземането не съществува, е чрез предявяването
на иск по чл. 439 ГПК. Съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на
решение при условията на чл. 237 ГПК, направеното от ответника чрез надлежно
1
упълномощения по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК пълномощник – юрк. Антонова, признание
на иска, както и обстоятелството, че признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда, намира, че са налице
условията за постановяване на решение при признание на иска, с което предявеният иск
следва да бъде изцяло уважен и което по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се
мотивира по същество.
Съдът намира, че в случая отговорността за разноските следва да се разпредели по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, а не по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително
ответникът е направил признание на иска, но не е налице втората кумулативна предпоставка
за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК – с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на
делото, защото при образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителен
лист предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт,
настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
изпълнителният лист , е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е
възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факт,
който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването
му.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да бъдат
присъдени разноските, които са направили за производството, както следва: 810.68 лева –
държавна такса и 2 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Т. Г.,ЕГН **********,от /адрес/ и В. Б. Х.
от /адрес/ не дължат на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, следните суми: 13 913.97 лева -главница,в едно със законната лихва върху тази
сума,считано от 21.01.2011г. до окончателно плащане на вземането,лихва за периода
20.07.2010 г.до 20.01.2011г.в размер на 5 333.25 лева,както и сумата от 1 019.88 лева
разноски по делото,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК от 21.03.2011г., издадена по ч.гр.д. № 2801/2011 г. на СРС,69 състав и издаден
въз основа на нея изпълнителен лист от 10.05.2011г.,въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2021***0402087 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ *** в регистъра на
КЧСИ.
ОСЪЖДА /фирма/,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:/адрес/,да
заплати на Т. Т. Г.,ЕГН ********** от /адрес/ и В. Б. Х.,ЕГН **********, от /адрес/ , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 110.68 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2