Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№               ,        06.04.2016г.,       гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и шести наказателен състав

   На двадесет и първи март,  две хиляди и шестнадесета  година

   В публично заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПЕТРОВА

 Секретар Р.И.

 

 като разгледа докладваното от съдията НАХД №961 по описа за 2016 година, за  което съобрази, че производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.                                

       Постъпила е жалба от А.Т.Х. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление №15-0819-006064/18.12.2015г. на Началник-група в сектор ПП-КАТ към ОД на МВР -Варна, с което му е наложена Глоба в размер на 140лв.,  на основание чл.179ал.2 във вр. с ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.25ал.1 от ЗДвП, както и Глоба в размер на 80лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВА МЕСЕЦА, на основание чл.175ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123ал.1т.3 от ЗДвП,  в която не оспорва допуснатите нарушения. Сочи, че не  разбрал, че е ударил паркиран автомобил, тъй като улицата била тясна и от двете страни имало паркирани автомобили. Заявява, че няма претенции по акта, но моли за по-нисък размер на Глобата и лишаването от право да управлява МПС, тъй като имал две деца и това била професията му. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя оспорва извършеното нарушение, тъй като автомобилът, който бил блъснат, бил паркиран на кръстовище и пешеходна пътека. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил ТИР,  поради което същият не е имал възможност да усети, че е причинил ПТП. С оглед горното счита,  че не е осъществил  състава на нарушение по чл.123ал.1т.3 от ЗДвП.  Навежда доводи, че дори жалбоподателят да е извършил маневра, то не тя била причина за настъпването на ПТП, а паркирания неправилно автомобил. По изложените съображения моли съда да отмени наказанието Глоба и лишаването от право да управлява МПС, тъй като жалбоподателят бил шофьор по професия и с това си изкарвал прехраната. Претендира разноските по делото.

       Въззиваемата страна – сектор ПП при ОД на МВР-Варна, при редовност в призоваването, не се явява представител и не ангажира становище по жалбата.

             Варненският  районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: За това, че на 28.08.2015 г. около 06:40 часа в гр.Варна,  на ул. „Селиолу”, жалбоподателят като водач на товарен автомобил – м. „Волво ФМ 9” с ДК  № СА5565ТР, собственост на "Вестотранс" – гр. София, движейки се в посока стадион "Спартак", на кръстовището с ул. „Брегалница” до дом №42 на ул. „Селиолу”, извършвайки маневра отклоняване на ляво по платното за движение,  за да може да продължи направо по платното за движение, допуснал ПТП с паркирания от дясната му страна л.а. с ДК № В8395РН. ПТП било с материални щети, като водача го напуснал без да спре и установи вредите от ПТП по МПС. Открит бил от контролните органи по- късно същият ден около 14.00 часа.

               С това си поведение според административно-наказващият орган, жалбоподателят е извършил следните административни нарушения, а именно: 1. Предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, с което виновно е нарушил чл.25ал.1 от ЗДвП.; и 2. Не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП, с което виновно е нарушил чл.123 ал. 1 т.3 от ЗДвП

        За тези нарушения на жалбоподателя е съставен акт с балнков № 209732/28.08.2015г., а въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление.

         По делото като доказателства са представени Заповед на МВР, обяснения,  протокол за ПТП, справка за нарушител.

         Горното се потвърждава и от разпита на актосъставителя-св. И.  и свидетеля по акта Г., последният от които очевидец на нарушенията. С показанията си свидетелите потвърждават възприетата от административно-наказващият орган фактическа обстановка в наказателното постановление.

        Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок от лице, което има право на жалба и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна служебна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

       На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл.25ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба : „ водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра…, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.”  Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, като за  направата на този извод съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите не са опровергани в процеса посредством други,  поради което съдът възприема описаната в наказателното постановление фактическа обстановка за безспорно доказана. От показанията на свидетелите се установява, че на посочената дата и час в наказателното  постановление, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил по ул. „Селиолу”.  От двете страна на тази улица имало паркирани автомобили. Автомобилът, собственост на  св. Г. бил спрян непосредствено преди пешеходната пътека. Свидетелите сочат, а и от протокола за ПТП, съдържащ схемата на настъпилото произшествие се установява, че кръстовището с ул. „Брегалница” не е под прав ъгъл и водачът, за да извърши маневрата за движение направо следва да се отклони наляво, за да може да продължи направо, така както е приел наказващият орган в НП. При извършване на тази маневра за продължаване направо, жалбоподателят, видно от показанията на св. Г. спрял на знак „Стоп” , при което тя чул шум, като веднага след това той продължил движението си. Тогава свидетелката видяла, че автомобила е ударил техния автомобил, записала му номера и съобщила за това на съпруга си. Сочи още, че била ударена предна  и задна врата, както и стъклото на предната врата било счупено. Горното се потвърждава и от отразеното в протокола за ПТП. Св. И. сочи, че ПТП настъпило когато товарния автомобил се е изнасял и със задната част закачил паркирания автомобил. В допълнение заявява, че по улицата  имало паркирани автомобили и от двете страни, поради което автомобилът на жалбоподателя е могъл да мине безпрепятствено през това кръстовище чрез маневра, тъй като трудно биха се разминали два автомобила. С оглед горното, съдът намира за безспорно установено, че в случая има настъпило ПТП по смисъла на §6т.30 от ДР към ЗДвП. Цитираната норма дава легалното определение за ПТП, което представлява  събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая от показанията на свидетелите и протокола за ПТП се установява, че има причинени материални щети, поради което и е налице  ПТП. Вина за същото има именно жалбоподателят, тъй като с поведението си при извършването  на маневрата, същият не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и именно той е причинил ПТП. Обстоятелството, че другият автомобил е бил паркиран неправилно не води до отпадане отговорността на жалбоподателя, тъй като същият е имал възможност да се съобрази с неговото положение и така да извърши маневрата, че да не причини щети. Както и св. И. сочи, следвало е при необходимост да извърши и друга маневра, за да премине безопасно през кръстовището, което той не е сторил и следва да понесе следващата му се административно наказателна отговорност, така както това е станало за собственика на другия автомобил, видно от показанията на св. Г.. Обстоятелството, че другият автомобил е бил паркиран неправилно не дава право на жалбоподателят да му причинява щети, като същият е бил длъжен да го заобиколи, като при необходимост извърши и друга маневра. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателя не е спазил необходимото странично разстояние при заобикалянето на паркирания автомобил, поради което е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Намира, че нарушената правна норма е правилно определена, тъй като в ЗДвП няма специална правна норма, регулираща правилата за заобикаляне, а такава съществува в чл.91ал.1 от ППЗДвП. Съгласно същата заобикалянето е минаване покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в движението, както е в конкретния случай. Безспорно обаче заобикалянето е вид маневра, а нормата на чл.25ал.1 от ЗДвП съдържа задължението при извършването на каквато и да е маневра, водача да съобрази поведението си с останалите участници в движението и да я извърши по начин, че да не създава опасност за тях. Предвид горното, съдът намира, че нарушената правна норма е правилно определена, като същата е правилно отнесена и към санкционната такава. Наложеното наказание е по чл.179ал.2 във вр. с ал.1т.5 от ЗДвП, съгласно която, наказва се  с глоба от 100 до 200 лв. водач,  който причини ПТП поради неспазване правилата за заобикаляне,  ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.  Наложеното наказание в размер на 140лв. е малко над минимума на предвиденото, но същото е съобразено с целта на закона и с обществената опасност на жалбоподателя, който е  многократно наказван за нарушения на правилата за движение. Наложеното от наказващия орган наказание се явява справедливо определено и съответно на тежестта на нарушението, поради което наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          По отношение на второто административно нарушение: Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.123ал.1т.3 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда три хипотези на нарушения, като в случая наказващият орган не е конкретизирал по коя точно хипотеза е квалифицирал поведението на нарушителя, поради което съдът намира, че е допуснал нарушение на чл.57ал.1т.6 от ЗАНН. Горното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до невъзможност нарушителя да разбере какво точно нарушение му е вменено. От друга страна, съдът намира, че по делото по несъмнен и безспорен начин се установи, че нарушителят е напуснал местопроизшествието. Същият твърди, че с оглед габаритите на автомобила не е разбрал, че е причинил ПТП. От показанията на св. Г., която е очевидец на случилото се установява, че тя чула шум след потегляне на камиона, но дали водача е разбрал, че е ударил паркирания автомобил и въпреки това съзнателно не е останал на мястото на произшествието, не се установи в хода на процеса. Нещо повече, същият е бил установен по-късно същият ден и не е отрекъл, че е бил на мястото на ПТП.  С оглед горното съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е допуснал нарушение на задължението си като участник в ПТП, но не се установи неговата субективна съставомерност. Предвид горното, съдът намира, че наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено поради допуснато нарушение на процесуалните правила и недоказаност на субективната страна на нарушението.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазването на законоустановения ред и срокове.

          Относно претенцията на жалбоподателя за заплащане на разноски по производството, същата следва да бъде оставена без уважение. В настоящия случай се прилагат правилата на НПК, а именно чл.189  и сл. от НПК, които обаче изключват възможността в полза на нарушителя да бъдат присъждани разноски при отмяна на наказателното постановление.

          По изложените съображения, съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-0819-006064/18.12.2015г. на Началник група в сектор ПП  към ОД на МВР-Варна, в частта, с което на  А.Т.Х. ***, ЕГН **********  е наложена Глоба в размер на 140лв.,  на основание чл.179ал.2 във вр. с ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.25ал.1 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        ОТМЕНЯВА наказателно постановление №15-0819-006064/18.12.2015г. на Началник група в сектор ПП  към ОД на МВР-Варна, в частта, с което на  А.Т.Х. ***, ЕГН **********  е наложена Глоба в размер на 80лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВА МЕСЕЦА, на основание чл.175ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123ал.1т.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           Районен съдия: