РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300101752 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 87, ал. 3 във вр. с чл. 88 от
ЗЗД.
Ищецът Р. Н. З., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.
В.К., със съдебен адрес г***, моли съда да постанови решение, по силата на
което да развали следните договори за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, до размера на 2/3 идеални части от
недвижимите имоти: Договор за гледане и издръжка, сключен на 21.04.2016г.
между Р. Н. З. и Б. К. З., от една страна, и М. Б. Б., от друга страна,
обективиран в нот. акт №146, том 31, дело №5944 от 21.04.2016г. на СВ -
Пловдив, представляващ нот.акт № 129, том 1, рег.№1608 дело №100/2016г.
по описа на ***П. М. с рег. №***на Нотариалната камара с район на действие
Районен съд - Пловдив и Договор за гледане и издръжка, сключен на
25.09.2015 г. между Р. Н. З. и Б. К. З., от една страна, и М. Б. Б. от друга
страна обективиран в нот. акт №65, том № 8, дело № 15419/25.09.2015г. по
описа на СВ - Пловдив, представляващ нот. акт № 144, том 2, рег.№ 4579,
дело №284/2015г. на ***П. М. с рег. №***на Нотариалната камара с район на
действие Районен съд – Пловдив.
Исковата претенция се основава на твърденията, че между ищцата и
покойния й съпруг, от една страна, и ответницата М.Б., от друга страна, която
е дъщеря на прехвърлителите, са сключени два договора за гледане и
издръжка, съответно на 25.09.2015г. и на 21.04.2016г., с които на ответницата
са прехвърлени недвижим имот, представляващ самостоятелен обект сграда с
1
ИД №56784.526.552.48, находящ се в гр. ***, и недвижим имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. ***. Твърди се, че по
силата на двата договора ответницата е поела задължение до края на живота
на прехвърлителите, заедно или поотделно, лично или чрез другиго, да им
предоставя грижи, да им създава добра и спокойна обстановка, обслужване и
лечение при болест, старческа немощ и всякога, когато те се нуждаят от
такива. Твърди се, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по двата
договора, че не е полагала грижи за баща й Б. З., че двамата с него са живели
в едно жилище, но ответницата е разчитала на парични средства, които
ищцата е изпращала от ***и с чиито парични средства е гледала баща си.
Твърди се, че ответницата не е полага адекватни грижи по отношение на
нейния баща до неговата смърт, същият е бил болен и на легло от години.
Твърди се, че ответницата не е полагала и грижи по отношение на ищцата,
както и се е държала грубо и арогантно с нея, като се сочи инцидент станал на
***г., когато ответницата е подложила ищцата на психическо и физическо
насилие, за което има издадена Заповед за незабавна защита.
Ответникът М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник
адв. К.К., със съдебен адрес ***, в срока по чл.131 е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Ответницата
твърди, че е полагала непрекъснати и адекватни грижи за баща си до неговата
смърт. Твърди, че след като баща й е претърпял инсулт, същата се е
преместила да живее при него, като грижите за него са станали още по-
интензивни. Твърди, че вторият договор за прехвърляне на жилището в ***,
сключен на 21.04.2016г., е привиден и прикрива съглашение между страните
за дарение на недвижимия имот.Оспорва твърденията на ищцата за грубо
държание с нея, както и за харчене на нейни пари. Твърди, че ищцата от ***г.
живее в ***, където и работи, че от сключването на договорите до настоящия
момент ищцата няма нужда от гледане и издръжка, тъй като тя самата работи
и изкарва средства, с които покрива нуждите си.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
Обстоятелствата, на които ищцата основава исковете: че между нея и
покойния й съпруг, от една страна, и ответницата, от друга страна, са
сключени за договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу поето от
2
ответницата задължение за издръжка и гледане, че ищцата е наследник по
закон на покойния си съпруг, както и че ответницата не е изпълнявала
задълженията си по тези договори, поради което се иска развалянето им,
попадат в хипотезата на чл.87,ал.3 от ЗЗД и правят исковете допустими, с
надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в
производството. Във връзка с повдигнатото от ответницата възражение за
недопустимост на исковете в частта над размера от ½ (една втора) идеални
части от правото на собственост на процесните недвижими имоти следва да
се посочи, че правото да иска разваляне на договора принадлежи и на
наследниците на кредитора, което право те притежават на лично наследствено
основание. Правото е имуществено и наследимо, затова всеки наследник,
съобразно законоустановената си квота може да иска разваляне на договора,
ако приживе на наследодателя му договорът не е бил изпълняван.
По основателността на исковете.
От приетите по делото писмени доказателства – преписи от нотариален
акт № 144, том 2, рег.№ 4579, дело №284/2015г. и нотариален акт № 129, том
1, рег.№1608 дело №100/2016г. и двата по описа на ***П. М. с рег. №***на
Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Пловдив /л.6 – л.8,
гр. д. № 15256/ 2020г. на ПдРС/ се установява, че на 25.09.2015 г. и на 21.04.
2016г. между Р. Н. З. и Б. К. З., от една страна, и М. Б. Б., са сключени два
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка и запазено право на ползване, по силата на които Р. Н. З. и Б. К. З.
са прехвърлили на дъщеря си М. Б. Б. /тогава с фамилия З./, свои собствени
недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на
обекта № 56784.526.55.2.48, по КККР на ***, одобрени със Заповед №РД-18-
48/03.06.09г. на ИД на АГКК, с адрес ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда, отразена под № *** в кадастралната схема, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.526.55, с предназначение на обекта –
жилище, апартамент, със ЗП от 63 кв.м., ведно с прилежащо избено
помещение със ЗП от 5,86 кв.м., ведно с 0,666 % от ид. ч. от общите части на
сградата и съответното право на строеж върху мястото; 2/ апартамент № ***,
находящ се в ***, разположен в западната част на етаж трети на сградата,
построена от ***, в поземлен имот № 3128, от кв.100 по КП, одобрен със
Заповед № РД -0214-2299/ 2000г., със ЗП от 96,38 кв.м., ведно с избено
3
помещение № 5 с площ от 8,73 кв.м., ведно с 8,894 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, срещу
задължението на приобретателя М.Б. да гледа и издържа своите родители Р.
Н. З. и Б. К. З. до края на живота им, заедно и поотделно, лично или чрез
другиго, което включва грижи, създаване на добра и спокойна обстановка,
обслужване и лечение при болест, старческа немощ и всякога, когато се
нуждаят от такава, като прехвърлителят Б. З. си запазва правото на ползване,
безвъзмездно и пожизнено, на недвижимия имот в ***, а прехвърлителката
Р.З. си запазва, безвъзмездно и пожизнено, правото на ползване на
недвижимия имот в ***.
Установява се, от приетото по делото като писмено доказателство
Удостоверение за наследници, изх. № ***/ ***г. /л.11, гр. д. № 15256/ 2020г.
на ПдРС/, че прехвърлителят Б. З. е починал на ***г., като негови законни
наследници са ищцата Р.З. – съпруга, ответницата М.Б. – дъщеря, и Б. З. –
внук, син на починалия на прехвърлителя З. син К.
От приетата по делото медицинска документация – епикриза ИЗ №
***/ *** /л.37/ и епикриза ИЗ № ***/ *** /л. 9, гр. д. № 15256/ 2020г. на
ПдРС/ се установява, че през март ***г. прехвърлителят З. е прекарал
мозъчен инсулт, като за периода ***г. – ***г., е бил хоспитализиран в
УМБАЛ „***“ ООД, гр. ***, а на ***г. е претърпял ампутация на ляв крак на
ниво бедро, във връзка с което за периода ***г. – ***г. е пролежал в УМБАЛ
„***“ ЕАД, гр. ***.
От представения по делото препис от Решение № 260012/ 04.01.2021г.,
постановено по гр. дело № 14653/ 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив,
се установява, че на ***г. ответницата е извършила по отношение на ищцата
акт на домашно насилие, като поведението й е квалифицирано като акт на
физическо, емоционално и психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН,
на ответницата е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, наложена й е глоба в
размер на 200 лв. и е постановено да бъде издадена заповед за защита.
По делото са приети като писмени доказателства разпечатка от вайбър-
кореспонденция, съдържаща снимки и текстови съобщения, водена между
ищцата и Н. Д. – сестра на Б. З. /л. 38 – л.48/, от които се установяват
състоянието на Б. З. към датата на направата на снимките и впечатленията на
неговата сестра от състоянието, в което го е заварила, и състоянието на
4
жилището.
По делото са събрани гласни доказателства – изслушани са свидетелите
Б. З. /сестра на ищцата/ и Г.К. /без родство със страните/.
От показанията на св. З. се установява, че когато Б. е направил първият
инсулт, е докаран в болницата в гр. ***, и цяла седмица само свидетелката е
ходела в болницата. М. е отказала рехабилитация на баща си, уредена от
свидетелката, отказала е да си вземе десет дена болнични, който й се полагат
по закон, за да гледа баща си. След инсулта Б. е бил на рехабилитация един
месец в ***, която рехабилитация е била уредена и платена от съпругата му
Р., след което Б. се е бил почти възстановил, започнал е да ходи с бастун.
Свидетелства, че през юли месец ответницата й пратила снимка на крака на
баща й, от която се виждало, че кракът бил лилав и подут, на въпроса на
свидетелката от кога не е къпала и преобличала баща си, ответницата
отговорила от месец декември. След като закарали Б. в болницата в това му
състояние, ампутирали крака му. Ответницата отказала да си вземе болнични,
за да гледа баща си, както и отказала предложението на майка си да вземат
човек срещу заплащане да обгрижва баща й. Свидетелства, че за една
седмица през лятото, това е било след ампутацията на крака, сестрата на Б. –
Н. Д., е дошла от *** в ***, за да се грижи за Б., за да могат ответницата и
съпругът й да отидат на море. Същата е направила снимки и е описала
състоянието, в което е намерила брат си и жилището, които снимки и
описание, като текстови съобщения по вайбъра, е изпратила на ищцата и на
свидетелката. Свидетелката твърди, че сестрата на Б. е била много разстроена,
казала е, че в хладилника е имало само доматена манджа, под дюшека е имало
памперси и изпражнения. От показанията на свидетелката се установява, че
при последното си пребиваване в страната, преди да почине Б., ищцата е
оставила на ответницата двете дебитни карти – нейната и на Б., с пиновете, за
получаваните от ищцата и Б. пенсии, за да може при нужда ответницата да
тегли пари за отопление, храна, лекарства. Установява се, че ответницата се е
преместила да живее при баща си в жилището в ***, след като е била
изгонена от предишния си приятел, с когото е живяла в неговата къща, което
се е случило малко след инсулта на баща й. От показанията на св. З. се
установява, че ищцата не е успяла да си дойде от ***за погребението на Б.,
тъй като ответницата е съобщила на ищцата за смъртта на баща си в 22,00 ч.,
5
а погребението е било на следващия ден. Установява се, че ищцата си е дошла
в ***във връзка с предстоящия помен на съпруга си – 40 дни от смъртта му,
като първоначално е била отседнала при ответницата в апартамента в ***, но
е била изгонена оттам, имало е инцидент на домашно насилие, от страна на
ответницата по отношение на ищцата е било проявено насилие. След
случилото се ищцата е останала при свидетелката, като се е наложило ищцата
и свидетелката да отидат да вземат личните вещи на ищцата от жилището на
ответницата в ***.
От показанията на св. К. се установява, че свидетелят е съсед на ответницата,
ответницата се е преместила се живее при баща си, след като се разделила с
предишния си приятел. Свидетелства, че преди да се премести при баща си,
ответницата минавала вечер с колата, за да види баща си и да му занесе нещо
за ядене. Свидетелства, че след като ответницата се преместила при баща си,
тя готвила, всяка вечер я виждал да се прибира с покупки, тя му била
споделила, че тя вече се грижи за баща си, сменя памперси и такива неща.
При тези установени в процеса факти, съдът направи следните правни
изводи по съществото на спора:
Договорът за прехвърляне правото на собственост на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане е двустранен възмезден договор, по
силата на който продавачът прехвърля на купувача със сключване на договора
правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на договора
/чл.24,ал.1 от ЗЗД/, като купувачът се задължава да престира насрещно на
прехвърлителя издръжка и гледане. За да се развали един договор за
прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане, на
основаниечл.87, ал.3 от ЗЗД е без значение дали неизпълнението на поетото
задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или
неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за
издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение.
Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й
обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени
средства за издръжка. Ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи.
Ищцата е установила в производството стоящия в нейна тежест
6
релевантен факт, че тя и покойният й съпруг са прехвърлители, по силата на
сключени между тях и ответницата два договора за прехвърляне правото на
собственост на два техни недвижими имоти в полза на ответницата, като
ответницата като приобретател, е поела задължението да гледа и издържа
прехвърлителите, до края на живота им, заедно и поотделно, лично или чрез
другиго, което включва грижи, създаване на добра и спокойна обстановка,
обслужване и лечение при болест, старческа немощ и всякога, когато се
нуждаят от такава.
В тежест на приобретателя по алеаторния договор, при иск за
развалянето му поради неизпълнение, е да установи надлежното изпълнение
на поетите със сключения договор задължения.
При носена от ответницата доказателствена тежест, същата не установи
в настоящото производство, че е изпълнила своето задължение, произтичащо
от процесните договори и е осигурила на прехвърлителя З. дължимите грижи
и издръжка, което я квалифицира като неизправна страна по договора. В
случая съдът приема, предвид представените от страните доказателства, вкл.
свидетелски показания, за недоказан фактът, че ответницата е изпълнила
задълженията си, поети с процесните договори. Напротив, от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че
ответницата е неизправна по договорите страна, че същата не е полагала
адекватни грижи по отношение на баща си, не му е осигурила нужната
издръжка. По делото е безспорно установено, че здравословното състояние на
прехвърлителя З. – след прекаран инсулт, а впоследствие и ампотация на
крак, които обстоятелства не са спорни, а и се установяват от приетите по
делото писмени доказателства- медицински документи, е изисквало
ежедневни грижи и обслужване. Обстоятелството, че ответницата не е
изпълнявала задълженията си за осигуряване на необходимите грижи и
издръжка се установява от показанията на св. Б. З.
Съдът кредитира показанията на св. З. като достоверни, логични и
добросъвестно дадени. Възприема ги, защото отразяват непосредствени
впечатления на свидетелката върху отношенията между ищцата и
ответницата, и ответницата и баща й. Не са налице нито вътрешни
противоречия в показанията на св. З., нито противоречия с останалия събран
по делото доказателствен материал, в това число показанията на допуснатия
7
на ответницата свидетел Г.К.. Отделно от това показанията на св. К. не могат
да мотивират извод в обратен смисъл. От показанията на св. З. се установява,
че ответницата не е полагала усилие да осигури необходимите медицински
грижи на баща си, не е полагала нужните грижи за поддържане на личната му
хигиена, необходимата помощ при обслужване за баня и тоалетна, за
осигуряване на здравословна и съобразена със здравословното му състояние
храна, не е била ангажирана със състоянието на баща си – физическо и
емоционално. Ответницата не е полагала системни грижи за баща си, които да
са били адекватни на здравословното му състояние. Фактът, че ответницата и
баща й са живели в едно жилище, не обуславя извод, че ответницата е
полагала непрекъснати и ежедневни грижи за него, както и че му е
осигурявала необходимата издръжка. Това е така, защото прехвърлителят З. е
запазил правото на ползване върху прехвърленото жилище, като се
установява от свидетелските показания, че ответницата се е преместила да
живее при баща си, тъй като се е разделила с мъжа, с когото е съжителствала
и е останала без дом.
По спорния по делото въпрос дали ищцата може да иска разваляне на
договорите и по отношение на починалия си съпруг, също прехвърлител по
процесните договори, е налице трайна съдебната практика по приложение на
чл.87,ал.3 от ЗЗД, съгласно която е прието, че когато е поето неделимо
задължение за гледане и издръжка към повече от един кредитор по алеаторен
договор, преживелият прехвърлител може да иска разваляне на договора
поради неизпълнение след смъртта на другия прехвърлител за частта,
отговаряща на правата му в съсобствеността /респ. прекратената със смъртта
СИО/, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на последния
(Решение №615/09.03.2010г. по гр.д.№3824/2008г., ІІ г.о. на ВКС; Решение
№467/18.06.2010г., по гр.д. №1706/2009г., ІІІ г.о на ВКС; Решение
№11/25.02.2011г., по гр.д. №1510/09г., ІVг.о на ВКС; Решение
№346/04.10.2011г., по гр.д. №341/2010г. на ВКС/. Горното дадено от
съдебната практика трайно решение е продиктувано от съображенията, че
когато задължението за издръжка и гледане е поето към повече от едно лице
и с договора не е уговорено разграничението му към всяко едно от тях по вид
и обем, то следва да се смята, че поетото задължение е неделимо по волята на
страните и че намерението на прехвърлителите е било приобретателят да
изпълнява едновременно и неделимо задълженията си по отношение на
8
всички правоимащи, като така създадената неделимост на задълженията по
договора се прекратява със смъртта на някой от прехвърлителите, тъй като с
настъпването договорът прекратява действието си по отношение на този
прехвърлител, но доколкото правото да се иска разваляне на договора, поради
неизпълнението му, е имуществено и наследимо, то всеки от наследниците
може да го упражни в обема на наследствената си част, при което договорът
следва да се развали за съответната част. В настоящия случай от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че ищцата е съпруга на
починалия Благо Златанов, съответно негов наследник по закон, при равни
наследствени дяла с останалите двата наследници по закон, при което
положение ищцата има право да иска разваляне на сключените договори в
размер на 2/3 идеални части от процесните недвижими имоти.
При носена от ответницата доказателствена тежест, същата не установи
в настоящото производство, че е изпълнила своето задължение, произтичащо
от процесните договор и е осигурила на ищцата дължимите грижи и
издръжка, което я квалифицира като неизправна страна по договора. В случая
съдът приема, предвид представените от страните доказателства, вкл.
свидетелски показания, за недоказан фактът, че ответницата е изпълнила
задълженията си, поети с процесните договори.
Задължението по договор за издръжка и гледане трябва да бъде
изпълнявано точно по вид и обем и по своята същност и характер не търпи
забава. Напълно неотносимо е възражението на ответницата, че тъй като от
сключването на договорите до настоящия момент ищцата живее и работи в
***и изкарва средства, с които покрива нуждите си, то тя няма нужда от
гледане и издръжка, т.е. ответницата не дължи изпълнение по престиране на
такива. Това, че ищцата живее в ***, работи и получава средства, не
освобождава ответницата от задължението й да полага грижи за ищцата и да
й осигурява издръжка. В случая не се твърди забава на кредитора, т.е. не се
твърди ищцата да отказва да получава предлагани от ответницата грижи и
издръжка. Принципно в тази хипотеза – на забава на кредитора, за да с есчита
изправна страна по договор за гледане и издръжка, длъжникът е длъжен да
престира паричен еквивалент на дължимата грижа и издръжка, каквито данни
по делото няма. Отделно от това данните по делото сочат на силно влошени
отношения между ищцата и ответницата, вследствие на проявено от
9
ответницата по отношение на ищцата физическо и психическо насилие. От
представения по делото препис от съдебно решение и от показанията на св. З.
се установява безспорно, че ответницата е проявила акт на физическо и
психическо насилие по отношение на ищцата, държала се е грубо и
неуважително към нея. Обстоятелството, че ответницата е имал грубо и
неуважително отношение към ищцата, се установява от показанията на св. З.,
чийто показания съдът кредитира като достоверни, логични и добросъвестно
дадени, основаващи се на непосредствени впечатления на свидетелката върху
отношенията между ищцата и ответницата. Показанията на св. З. се подкрепят
от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно
представения препис от влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д.
№ 14653/ 2020г. по описа на ПдРС.
Недоказано остана възражението на ответницата за относителна
симулация на договора за гледане и издръжка от 21.04.2016г. При
разпределена на ответницата доказателствена тежест и дадени изрични
указания по чл.146, ал.2 от ГПК ответницата не ангажира доказателства, че
действителната воля на страните по договора е била за дарение.
С оглед на гореизложеното се налага изводът, че ответницата не доказа,
при лежаща върху нея доказателствена тежест, че е предоставила пълно
изпълнение, покриващо изцяло задълженията й по договора за издръжка и
гледане. Ето защо исковете за разваляне на процесните договори за гледане и
издръжка се явяват основателни и като такава следва да се уважат.
В частта по разноските.
С оглед изхода по делото – основателност на исковата претенция,
своевременно заявената претенция за присъждане на направените по делото
разноски и представените доказателства за тяхната направа, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати разноски на ищцата в размер на 3256,06 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
10
РАЗВАЛЯ поради неизпълнение до размера на 2/3 (две трети)
идеални части договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка и запазено право на ползване, сключен на 25.09.2015 г.,
с нотариален акт № 144, том 2, рег.№ 4579, дело №284/2015г. по описа на
***П. М. с рег. №***на Нотариалната камара с район на действие Районен
съд – Пловдив, между Р. Н. З. и Б. К. З., от една страна като прехвърлители, и
М. Б. Б. /тогава с фамилия З./, като приобретател, по силата който Р. Н. З. и Б.
К. З. са прехвърлили на М. Б. Б. /тогава с фамилия З./ следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № 56784.526.55.2.48,
по КККР на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на
АГКК, с адрес ***, който самостоятелен обект се намира в сграда, отразена
под № 2 в кадастралната схема, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.526.55, с предназначение на обекта – жилище,
апартамент, със ЗП от 63 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение със ЗП
от 5,86 кв.м., ведно с 0,666 % от ид. ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху мястото, срещу задължението на
приобретателя М.Б. да гледа и издържа прехвърлителите до края на живота
им, заедно и поотделно, лично или чрез другиго, което включва грижи,
създаване на добра и спокойна обстановка, обслужване и лечение при болест,
старческа немощ и всякога, когато се нуждаят от такава, при запазено
пожизнено и безвъзмездно право на ползване на Р. Н. З. на недвижимия имот.
РАЗВАЛЯ поради неизпълнение до размера на 2/3 (две трети)
идеални части договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка и запазено право на ползване, сключен на 21.04.2016 г.,
с нотариален акт № 129, том 1, рег.№1608 дело №100/2016г. по описа на
***П. М. с рег. №***на Нотариалната камара с район на действие Районен
съд – Пловдив, между Р. Н. З. и Б. К. З., от една страна като прехвърлители, и
М. Б. Б. /тогава с фамилия З./, като приобретател, по силата който Р. Н. З. и Б.
К. З. са прехвърлили на М. Б. Б. /тогава с фамилия З./ следния недвижим имот:
апартамент №***, находящ се в ***, разположен в западната част на етаж
трети на сградата, построена от ***, в поземлен имот № 3128, от кв.100 по
КП, одобрен със Заповед № РД -0214-2299/ 2000г., със ЗП от 96,38 кв.м.,
ведно с избено помещение № 5 с площ от 8,73 кв.м., ведно с 8,894 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
срещу задължението на приобретателя М.Б. да гледа и издържа
11
прехвърлителите до края на живота им, заедно и поотделно, лично или чрез
другиго, което включва грижи, създаване на добра и спокойна обстановка,
обслужване и лечение при болест, старческа немощ и всякога, когато се
нуждаят от такава, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване
на Б. К. З. на недвижимия имот.
ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р. Н. З.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3256,06 лв. /три хиляди двеста
петдесет и шест лева и шест стотинки/, разноски за производството по гр.
дело № 1752/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12