№ 4
гр. Кюстендил, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500192 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260294/18.12.2020 г.,постановено по гр.д. № 2629/2019 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил е признато за установено в отношенията между страните, че
********************** ЕООД, ЕИК: **********************, има задължения към
"********************** ЕООД, ЕИК **********************, в размер на 1144,90 лева,
представляваща непогасена главница по Договор № 88013/21.03.2018 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния предявен размер от
2568, 05 лева искът е отхвърлен като неоснователен,, за които суми е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК в хода на заповедното производство по ч. гр. д. №
2304/2019 г. на КРС; ********************** ЕООД е осъдено да заплати на
"********************** ЕООД сумата от 412, 99 лева, представляваща разноски по
делото, както и сумата от 219, 06 лева сторени разноски в хода на заповедното производство
по ч. гр. д. № 2304/2019 г. на КРС; "********************** ЕООД е осъдено да заплати на
********************** ЕООД сума в размер от 415, 63 лева, представляваща разноски в
производството.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 262956/08.02.2021 г. от **********************
ЕООД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление:
********************** и съдебен адрес: **********************, представлявано от
1
управителите Р.И. и Д.Т., чрез пълномощника му адв. Ю.С. от САК, насочена против
решение № 260294 от 18.12.2020 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2629/2019 г.
по описа на същия съд.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която РС – Кюстендил е
оставил без уважение, като неоснователна и недоказана 0 претенцията на
********************** ЕООД за разликата от признатото за установено в отношенията
между страните, че „**********************“ ЕООД има задължения към ищеца в размер
1144,90 лева, представляваща непогасена главница по Договор № 88013/21.03.2018 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
12.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, до пълния предявен размер от
2568,05 лева. Въззивникът релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната
част. Твърди се, че същото изцяло противоречи на събрания по делото доказателствен
материал, включително изслушаните по делото заключения на ССЕ. Подчертава се, че
спорът между страните се съсредоточава досежно теглото на пратките, които били приети и
фактурирани. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд в мотивите си неправилно е
приел, че в ОУ липсвали указания за процедурата при разминаване в теглото при повторно
претегляне. Твърди, че съдът неправилно не бил кредитирал заключението на в.л., според
което бил установен размера на задължението на база реално извършено измерване на
пратките, както и неправилно не бил кредитирал допълнителното заключение на в.л., с
което е установен размерът на задълженията, с оглед реално измерено тегло в офиса на
ищеца при приемане на пратките и с оглед отчетено от автоматична теглилка в офиса в гр.
София реално тегло. Позовава се на чл. 5 от ОУ, според който цената на пратката се
изчислявала върху по-голямото от реално или обемно тегло, като в същия член се
предвиждала възможност за претегляне и измерване повторно на всяка отделна пратка, за да
се получи потвърждение на изчисленията. В случая в.л. било установило, че за всяка от
процесните пратки имало извършено измерване от автоматизирана система - автоматична
теглилка на реалното и обемно тегло, с изрично посочени параметри, като данните от тази
автоматизирана система били меродавни за изчисляването на задълженията на ответника.
Твърди се, че ОУ са неразделна част от сключения между страните договор от 21.03.2018 г.
и с подписването му ответникът се бил запознал и съгласил с тях. Въззивникът се
противопоставя като неправилно на заключението на съда, че по делото не били
представени разпечатки от автоматизираната система на ищеца, с която е извършено
повторното претегляне, като подчертава, че такива разпечатки били предоставени на вещото
лице при посещението му в централния офис на Ди ейч ел в гр. София, където то се било
запознало с въведената система за автоматизирано претегляне на пратките – Автоматична
теглилка и с целия механизъм за измерване на пратките с нея, като при извършените
изчисления определянето на обемното тегло съвпадало с посоченото в издадените фактури
и всичко това било отразено в приетото му и неоспорено заключение. Въззивникът твърди,
че в случая не е налице нарушаване на принципа на равнопоставеност, както неправилно
съдът бил мотивирал решението си.
2
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на
предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва. Претендират се разноските за две
съдебни инстанции.
Отговор по въззивната жалба от насрещната страна не е постъпил.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба с вх. №
264666/26.02.2021 г., депозирана от адв. В.П. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, в качеството й на пълномощник на ответника
„**********************“ ЕООД с ЕИК **********************, със седалище и адрес на
управление гр. Кюстендил, ул. „**********************, насочена против решение №
260294 от 18.12.2020 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2629/2019 г. по описа на
същия съд.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта за сумата над 1083,49 лева до
1144.90 лева /или за разликата от 61,41 лева/, която сума КнРС е признал за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество, представляваща непогасена главница по
Договор № 88013/21.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 12.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно поради необоснованост.
Въззивникът обосновава твърденията си с оглед изявлението на вещото лице в о.с.з от
10.06.2020 г. за допусната техническа грешка в заключението, при което след корекцията
реално дължимата сума била 2230,19 лева, от които заплатени са 1146,70 лева и дължими
1083,49 лева.
Иска се изменение на обжалваното решение, с признаване за установено в
отношенията на страните, че ответникът има задължения към ищцовото дружество в
посочения размер от 1083,49 лева непогасена главница по Договор № 88013/21.03.2018 г.,
ведно със законната лихва, като за разликата до пълния предявен размер 2568.05 лева
претенцията бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора се прави изрично искане
за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор по насрещната въззивна жалба от
„**********************“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Ю.С. от САК, с който се
изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност и се иска оставянето й без
уважение.
В изпълнение на закона, настоящият състав извърши проверка на депозираната
въззивна жалба и насрещна въззивна жалба и констатира, че същите са редовни и
допустими, подадени са в срок, от процесуално легитимна страна и насочени срещу
подлежащ на обжалване акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка настоящият съдебен състав
3
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на
обжалваното съдебно решение, съдъ, след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и като такова следва
да бъде отменено.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателствата, доводите и
възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 235 ГПК
намира за установено следното:
Производството пред РС – Кюстендил е образувано по предявени от
„**********************“ ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на
управление: гр. **********************, представлявано заедно от всеки двама управители
Р.И и К.М. чрез адв.Х.Х. от САК, съдебен адрес гр. **********************, против
"**********************" ЕООД, ЕИК: **********************, гр. Кюстендил, ул.
**********************, представлявано от В.Н.В. специални установителни искове по
реда на чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, за
установяване съществуването на част от вземане на ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се сочи, че между страните по делото бил сключен Договор №
88013/21.03.2018 г., по силата на който ищецът извършвал куриерски услуги за доставка на
пратки.
За всяка от доставените пратки била издавана електронна фактура по см. на чл. 3
от ЗЕДЕП, удостоверяващи пратката, размера на дължимата цена, както и срока за нейното
плащане.
При съобразяване с изискванията на ЗЕДЕП и ЗДДС издадените от ищцовото
дружество фактури представлявали електронни данъчни и счетоводни документи,
подписани с електронен подпис и удостоверявали извършването на услугите и размера на
дължимите суми. Същите били издадени посредством системата за обмен на електронни
документи и електронни фактури – http: //www. efaktura. bg/, предоставяна от
"**********************" АД, ЕИК **********************.
Към момента на депозиране на исковата молба, падежът на всяка от фактурите бил
настъпил и вземанията на ищцовото дружество към ответника били изискуеми и ликвидни.
Задължението на ответника към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК било, както следва: по
Фактура № **********/22.10.2018 г. с падеж на 06.11.2018 г. – 123. 06 лева /фактурата била
издадена за 269, 78 лева, по която постъпило частично плащане от длъжника в размер на
146, 72 лева/; по Фактура № **********/29.10.2018 г. с падеж на 13.11.2018 г. – 263. 03 лева;
по Фактура № **********/31.10.2018 г. с падеж на 15.11.2018 г. - 402, 23 лева; по Фактура
№ **********/12.11.2018 г. с падеж на 27.11.2018 г – 317, 11 лева; по Фактура №
**********/19.11.2018 г. с падеж на 04.12.2018 г. – 284. 08 лева; по Фактура №
4
**********/26.11.2018 г. с падеж на 11.12.2018 г. – 136. 80 лева; по Фактура №
**********/30.11.2018 г. с падеж на 15.12.2018 г. – 1059. 02 лева и по Фактура №
**********/10.12.2018 г. с падеж на 25.12.2018 г. – 1009. 72 лева. На 28.11.2019 г., след
образуване на заповедното производство, ответникът извършил плащане на сумата в размер
на 1000,00 лева, като погасил частично задължението си и към настоящия момент останали
дължими 2568,05 лева.
Поддържа се искане за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът има задължения към ищеца в размер на 2568,05 лева, представляваща
непогасена главница по Договор № 88013/21.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. Навежда
доводи за допустимост и частична основателност на заявената претенция. Не спори, че
страните се намирали помежду си в търговски взаимоотношения, към които било относимо
представеното от ищцовото дружество последно сключено споразумение, но без да се
представи и Приложение № 2 към него, в което били договорени конкретните условия и
параметри по договора.
При приемането на всяка пратка на ответника се издавала товарителница с
посочено в нея тегло. Дни по-късно, ищецът издавал и електронна фактура, в която освен
цената били посочени още и номера на товарителницата и теглото на пратката. Години
наред търговските отношения между страните били нормални, но от м. юни 2018 г.
ответната страна забелязала разминаване между теглото на пратките, посочено в
товарителницата и фактурираното тегло. Ето защо в края на 2018 г. ответникът прекратил
отношенията си с ищеца.
Фактурираното тегло на пратките било по-голямо от това, посочено в
товарителниците. Така с Фактура № ********** била фактурирана пратка с тегло 17 кг., а
съгласно товарителница № **********, теглото й било 12 кг; с Фактура № ********** била
фактурирана пратка с тегло 29 кг, а съгласно товарителница № **********, теглото й било 5
кг.; с Фактура № ********** била фактурирана пратка с тегло 21 кг., а съгласно
товарителница № **********, теглото й било 12 кг.; с Фактура № ********** била
фактурирана пратка с тегло 18 кг., а съгласно товарителница № **********, теглото й било
12 кг.; с Фактура № ********** били фактурирани две пратки, първата от които била с
тегло 35 кг, а съгласно товарителница № **********, теглото й било 22 кг., а втората пратка
била фактурирана с тегло 25 кг, но и нейното тегло било по-малко; с Фактура № **********
били фактурирани пет пратки, първите две от които били с тегло от по 13 кг, а петата била с
тегло от 18, 50 кг, а съгласно товарителница № ********** и товарителница № **********,
теглото на всяка една от пратките било по 12 кг.
Ето защо ответното дружество не дължало на ищеца сума в претендирания размер.
Платената частично сума от 1000, 00 лева на 28.11.2019 г., била резултат от постигнато
между страните споразумение, като се очаквало такова да се сключи и за остатъка от
5
дължимата сума, но това не се случило.
Във връзка с твърденията на страните по делото и с оглед представените
доказателства е установено и не се спори, че страните са били в облигационни отношения по
силата на сключен Договор № 88013/21.03.2018 г. за куриерски услуги и доставка на пратки.
С Приложение № 2 към същия договор са конкретизирани транзитните времена и ценови
зони и е отразено, че за леки пратки, чието обемно тегло надвишава реалното й такова,
теглото на пратката ще се изчислява според пространството, което заема в превозното
средство по стандартен IATA метод, посочен е начинът на изчисляване на обемното тегло,
както и цените за извършваните услуги.
В т. 5 от представените Общи условия за взаимоотношенията с потребители на
куриерски услуги на "********************** ЕООД е посочено, че цената на пратката се
изчислява върху по-голямото от реалното или обемното тегло, като
"********************** ЕООД има право да претегля и измерва повторно всяка пратка,
за да получи потвърждение на изчисленията. В същите ОУ липсват указания за процедура
при разминаване в теглото при повторното претегляне.
Представените процесни фактури № **********/22.10.2018 г., №
**********/29.10.2018 г., № **********/31.10.2018 г., № **********/12.11.2018 г., №
**********/19.11.2018 г. № **********/26.11.2018 г., № **********/30.11.2018 г. и №
**********/10.12.2018 г., придружени с описание на пратките, за които е отразено
задължението не са оспорени от ответника. Не е спорно, че част от сумите, дължими за тях –
1000 лева, са заплатени след образуване на заповедното производство.
По делото е изготвено и прието заключение вх. № 10376/01.06.2020г. по
допуснатата ССЕ, според което процесните фактури са осчетоводени надлежно в
счетоводството на ищцовото дружество, а в счетоводството на ответното дружество била
отразена единствено фактура № **********/29.10.2018 г. на стойност 236, 03 лв. Вещото
лице посочило дължимата сума по фактури и товарителници.
Изготвена е допълнителна ССЕ от същото вещото лице с вх. № 14086/13.07.2020
г., в която вещото лице след посещение на място в офис на ищцовото дружество в гр. София
и запознаване с въведената система за автоматизирано претегляне на пратки – Автоматична
теглилка, тип ЕС, № на модел 72104047 и разпечатките от измерване на процесните пратки
чрез нея е определило размера на задължението на база реално извършеното замерване на
пратките.
По делото е прието допълнително заключение с вх. № 266320/20.11.2020 г. от
същото вещо лице, в което е извършен сравнителен анализ и е дадено заключение за реално
измереното тегло /кг., размери на пратката и обемно тегло/ в офиса на ищеца в гр.
Кюстендил при приемането на пратките и измереното в офиса на дружеството и отчетеното
чрез автоматизираната система Автоматична теглилка в офиса в София реално тегло, както
и цената на пратките, изчислена върху по-голямото от реалното или обемно тегло.
От приложеното и прието по делото ч. гр. д. № 2304/2019 г., е видно, че същото е
6
образувано по заявление на ********************** ЕООД, за издаване на заповед и
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК, за сумите, предмет на
установяване в настоящото производство. По делото е издадена заповед № 1149/15.11.2019
г., като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение. Това обстоятелство е
съобщено на заявителя, настоящ ищец, който в срока по чл. 415 от ГПК е депозирал искова
молба по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
При така установената по делото фактическа обстановка КнОС намира от правна
страна следното:
С предявяване на иска за реално изпълнение по чл. 79 ал. 1 ЗЗД кредиторът търси
съдействие чрез съдебна намеса за получаване на дължимото с цел да се удовлетвори по
предвидения в закона ред. За да бъде основателен така предявеният иск, в тежест на ищеца е
да докаже, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно отношение, по
силата на което и поради неизпълнение от страна на длъжника, за него е възникнала
правната възможност да търси защита на накърнените му права. Първоинстанционният съд
правилно е квалифицирал предявеният иск по чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. с чл.327, ал.1 ТЗ, доколкото страните по делото са търговци по см. на чл.1 ТЗ.
Съгласно нормата на чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго.
В настоящият случай между страните е установено и не се спори, че е съществувало
валидно облигационно отношение – сключен е договор за предоставяне на куриерски и
транспортни услуги, обективиран в Споразумение № 88013/21.03.2018 г., в връзка с чието
изпълнение от ищеца са предоставени услуги, за които са били издадени процесните
фактури. Като неразделна част от договора са приобщени и Общите условия за
взаимоотношения на потребители на куриерски услуги на ********************** ЕООД.
Спорният по делото момент е относно теглото на приетите и фактурирани пратки,
предвид различията между измерените параметри на пратките в офисите на ищцовото
дружество в гр. Кюстендил, където пратките са предавани и в гр. София, където пратките са
измервани контролно повторно.
Настоящият състав не споделя мотивите на районния съд, относно неяснотата на това
от кого, къде и как са направени контролни измервания на процесните пратки, поради това,
че по делото не били представени разпечатки от автоматизираната система на ищеца, с
която е извършвано повторно претегляне, за да се изчисли дължимата цена на услугата по
по-голямото сочено от ищеца във фактурите тегло и с оглед предвидената в чл. 5 от ОУ
възможност, тъй като не можело да се установи дали това е ставало за всички пратки или
само за някои от тях, респективно не е установено къде, от кого и как са правени
контролните измервания и какво е установено като разлика, предвид което е приел че
липсват каквито и да било доказателства, които да сочат различно от посоченото в
товарителниците тегло.
7
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на въззиваемата
страна, че „**********************“ ЕООД не се били съгласили ищецът да има
възможност да претегля и измерва повторно пратките и да фактурира същите на база
повторно претеглено/измерено тегло на пратките, тъй като не можело да се удостовери дали
измереното е реално обемно тегло предвид липсата на подписи от тяхна страна.
В чл. 5 от цитираните Общи условия към договора е предвидена възможност за
ищеца за осъществяване на контролни измервания на пратките за сравнение на
количествените данни както за реалното им тегло, така и относно обемното им тегло с цел
потвърждение на изчисленията, като изрично е посочено, че цената на всяка пратка се
изчислява върху по-голямото от реалното или обемното тегло. ОУ са неразделна част от
сключения между страните договор, съгласно клаузата, включена в раздел „Други“ , и с
подписването на този договор, ответникът се е съгласил с прилагането на същите.
В заключението си с вх. № 14086/13.07.2020 г. по допълнителната ССЕ, в.л. В. е
посочила, че за целите на изготвяне на заключението се е запознало подробно с приложените
по делото доказателства и е посетило офис на ищеца в гр. София, където се е запознала с
използваната от тях система за автоматизирано претегляне на пратки – Автоматична
теглилка, тип ЕС, № на модел 72104047 и му били предоставени разпечатките от тази
система за повторно измерване на пратките. Вещото лице е потвърдило, че за всяка пратка
има извършено измерване от тази система на реално и обемно тегло като се посочват
конкретни параметри: кг., дължина, ширина и височина. Посочило е начина, по който се
изчислява обемното тегло, както и, че при фактурирането на пратките като килограм е
посочена по-високата от двете величини – реално и обемно тегло.За отделните повторни
имервания на всяка от процесните пратки е установено къде, кога и от кого са извършени,
като данни за това се съдържат в заключението на в. л. и поясненията му дадени в о.с.з.
В приложение към заключението си в табличен вид и за всяка конкретна пратка под
номер вещото лице е възпроизвело извършените в автоматизираната система записвания
като е посочило изходните данни при приемане на пратките, отразени в товарителниците и
данните от автоматизираната система и в заключение е обобщило, че при извършените
изчисления от извлеченията от измерване с автоматичната теглилка, определянето на
обемното тегло съвпада с посоченото в издадените фактури, като общата стойност на
фактурираните доставки възлиза на 3 714,77 лв.
В с.з. от 23.09.2020 г. вещото лице е пояснило, че разпечатките, които са му били
предоставени от автоматизираната система, съставлявали цялото досие на конкретната
пратка с услуга, дата и час на извършване на записите, направление, измерените кг в
Кюстендил и измерените кг в София, като освен килограми, били отбелязани размерите в
сантиметри на пратката, посочени били също имената на служителите, извършили
съответните замервания. Конкретизирал е, че разминаванията в килограмите са малки в
рамките на допустимата грешка, при обемното тегло обаче имало разминавания в трите
измерения. Подчертал е, че информацията във въведената система за автоматично измерване
в гр. София постъпвала автоматично, което изключвало човешка намеса при нея.
8
Всички тези електронни данни, запаметени в архив, представляват доказателство
за осъществените контролни измервания, които са предвидени като възможност в ОУ.
Действително възможно е да липсва обратна връзка като недостатък в
комуникацията между страните относно тези контролни измервания преди издаването на
фактурите, но предвид запознаването на ответника с процедурата по приемане на пратките
/отчитайки и установените между него и ищеца трайни търговски отношения/ и
предвидената възможност за контролни измервания в чл. 5 от ОУ не може да се твърди, че
ответникът по какъвто и да било начин е поставен в неравностойно положение, както
неправилно е посочил първоинстанционния съд.
Съгласно трайната практика на ВКС, при изготвяне на заключението си вещите
лица могат да работят на база документи, от които взимат информация за правени от тях
изчисления и които документи не се съдържат като доказателство по делото, като липсва
законово задължение тези документи да бъдат представени като доказателство по делото.
Изготвеното въз основа на тези документи заключение, което е прието по делото и
неоспорено от страните, е годно доказателство.
Поради това съдът ще кредитира заключението с вх. № 14086/13.07.2020 г. на в.л.
В., изготвено на база разпечатките от автоматизираната система за претегляне, които са
възпроизведени в заключението, като компетентно, обективно и пълно като приема, че
реално дължимата сума за процесните пратки е 3 714,77 лв., изчислена на базата на по-
високата стойност от реално тегло и обемно тегло и след извършеното контролно измерване
с автоматичната система за претегляне. След приспадане на общо заплатената сума от 1146,
72 лв., която е установена в заключение на вещото лице № 10376/01.06.2020 г. и за което
обстоятелство между страните не се спори, искът е доказан по основание и за размер
2568,05 лв., като по делото липсват данни за заплащане на така посочената сума.
Доколкото по делото ищецът е успял да докаже по безспорен и категоричен начин, че
страните в настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор № 88013/21.03.2018 г, по силата на което и поради
неизпълнение от страна на длъжника, за него е възникнала правната възможност да търси
защита на накърнените му права, то решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в обжалваната част, като вместо това бъде постановена исканата с въззивната
жалба промяна и искът бъде уважен за разликата над приетия за установен от районния съд
размер от 1144,90 лева до пълния предявен размер от 2568,05 лева, като по отношение на
ответника бъде признато за установено съществуване на задължение и горепосочената
разлика в размер на 1423, 15 лева.
Предвид основателността на иска за главницата, основателна е и претенцията за
акцесорното вземане и следва да бъде уважена, като бъде признато за установено
дължимостта на обезщетение за забава в размер нса законната лихва върху горепосочената
разлика, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.11.2019 г. до
окончателното й заплащане.
9
По насрещната въззивна жалба
Съдът счита, решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част за
правилно и с оглед гореизложеното и възприетото от настоящия състав разрешение на спора
и уважаване на въззивната жалба на ********************** ЕООД като основателна и
доказана за сумата, изчислена на базата на по-високата стойност от реално тегло и обемно
тегло, съдът ще остави без уважение депозираната от ********************** ЕООД
насрещна въззивна жалба като неоснователна. В конкретния случай цитираната разлика в
изчисленията е в резултат на приемане от страна на вещото лице като килограми на
пратката, отразени в товарителницата, на килограмите, които са отразени във фактурата, за
които се установи, че съответстват на повторно измереното обемно тегло и са били
правилно фактурирани.
По отношение на разноските в производството пред КнРС:
С оглед изхода на спора и уважаването в пълен размер на предявения иск
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, които
"********************** ЕООД е осъден да заплати на ********************** ЕООД в
размер от 415, 63 лева., представляваща деловодни разноски в исковото производство пред
КнРС.
Съгласно представен списък на разноски /справка л. 131 от гр.д. № 2629/2019 г./
ищецът е направил разноски по гр.д. № 2629/2019 г. по описа на КнРС в общ размер 926,36
лева и разноски по ч.гр.д. № 2304/2019 г. по описа на КнРС в общ размер 491,36 лева. При
този изход на спора и уважаване претенцията на ищеца в пълен размер и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК "********************** ЕООД, следва да бъде осъдено да заплати в полза
на "********************** ЕООД сумата от още 513,37 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред КнРС и сумата от още 272,30 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 2304/2019 г. на КнРС.
По отношение на разноските в производството пред КнОС:
Въззивникът е представил доказателства за извършени разноски в общ размер на
532,46 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството
пред КнОС.
Предвид горното, при този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.
273 ГПК ********************** ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на
"********************** ЕООД сумата от 532,46 лева, представляваща разноски за
заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред КнОС.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият
съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Решение № 260294/18.12.2020 г.,постановено по гр.д. № 2629/2019 г. по
описа на Районен съд - Кюстендил, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения по реда на
чл. 422 ГПК иск от ********************** ЕООД, с ЕИК **********************, със
седалище и адрес на управление: ********************** против **********************
ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил,
ул. „********************** , за разликата над уважения размер размер от 1144,90 лева до
пълния предявен размер от 2568,05 лева, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2304/2019 г.
на КнРС, както и в частта за разноските, с която ********************** ЕООД, с ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление: ********************** е
осъдено да заплати в полза на ********************** ЕООД, ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул.
„********************** сума в размер на 415,63 лева, представляваща деловодни
разноски в исковото производството пред КнРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
********************** ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „********************** има задължения към
********************** ЕООД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на
управление: ********************** в размер на 1423,15 лева /разликата между 2568,05
лева и 1144,90 лева/, представляваща непогасена главница по Договор № 88013/21.03.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2304/2019 г. на КнРС.
Решение № 260294/18.12.2020 г.,постановено по гр.д. № 2629/2019 г. по описа на
Районен съд - Кюстендил в необжалваната част е влязло в сила.
ОСЪЖДА ********************** ЕООД, ЕИК **********************, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „********************** да заплати
на „********************** ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес
на управление: ********************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още
513,37 лева, представляваща разноски сторени в исковото производство пред КнРС.
ОСЪЖДА ********************** ЕООД, ЕИК **********************, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „********************** да заплати
на „********************** ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес
на управление: **********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още
272,30 лева, представляваща разноски сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
2304/2019 г. по описа на КнРС.
ОСЪЖДА ********************** ЕООД, ЕИК **********************, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „********************** да заплати
на „********************** ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес
11
на управление: **********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК,
сумата от 532,46 лева, представляваща разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение във въззивното производство пред КнОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12