Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. Силистра, 10 ноември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на двадесет и
шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 183 по описа
за 2020 година на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „ИЛКО 92” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Б. А. Н., срещу Заповед № 185-ФК / 30. 07.
2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП за прилагане на принудителна административна мярка,
изразяваща се в запечатване и забрана за достъп за срок от 14 дни до ползвания
от жалбоподателя търговски обект – магазин на едро и дребно, находящ се в гр.
Силистра, ул. „Тутракан“ № 4.
В жалбата се изтъква, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен и се моли за неговата
отмяна. Посочва се, че налагането на принудителна административна мярка по чл.
186 от ЗДДС предполага развило се административнонаказателно производство и издадено
наказателно постановление за същото нарушение, за което е приложена мярката.
Жалбоподателят счита, че липсата на издадено наказателно постановление преди
издаването на заповедта на ПАМ ограничава правото му на защита. Посочва, че
мотивите относно определянето на срока на мярката са бланкетни, а срокът е
определен в нарушение на принципа на съразмерност, поради което е налице
несъответствие на акта с целта на закона.
Ответникът по жалбата - началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - не изпраща представител в съдебно
заседание.
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което
е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят „ИЛКО 92” ООД стопанисва
търговски обект – магазин на едро и дребно, находящ се в гр. Силистра, ул.
„Тутракан“ № 4. На 03. 07. 2020 г. в обекта е извършена проверка от органи
по приходите с месторабота ГД "Фискален контрол", сектор „Мобилни
групи“ – гр. Варна. При проверката е съставен протокол № 0386827 / 03. 07. 2020 г., от който се
установява, че е извършена контролна покупка на плодове и зеленчуци на обща
стойност 6. 40 лева, заплатени в брой на каса в 11. 00 часа, при която не е
издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта и
работещо фискално устройство. При съпоставка на наличността на парични средства
в касата (423. 80 лв.) и отчетените по фискален апарат средства (417. 88 лв.) се
установява минимална разлика от 5. 92 лв., близка до стойността на контролната
покупка . Поради неиздаването на касова бележка за покупката на дружеството е
съставен акт за установяване на административно нарушение - № F559372 / 14. 07. 2020 г. за нарушение
на чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18 / 13. 12. 2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
За това нарушение органът по
приходите в условията на обвързана компетентност издава Заповед № 185-ФК / 30.
07. 2020 г. за прилагане на принудителна административна мярка. Установеното
деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Въз основа на това органът е приел, че са
налице предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС,
изразяваща се в запечатване и
забрана за достъп за срок от 14 дни до ползвания от търговеца обект.
Оспорването на посочената заповед е
станало повод за инициирането на настоящото производство, в което, съгласно чл.
168 АПК, следва да се прецени законосъобразността на акта на всички основания
по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. В чл. 7 от Закона за Националната агенция за приходи са
посочени органите по приходите, като в
т. 1 е отбелязано, че такъв е изпълнителният директор на НАП и неговите
заместници. Със Заповед № ЗДУ-ОПР-16 от 17. 05. 2018 г., приложена на л. 19 от
делото и цитирана в обжалваната заповед, изпълнителният директор на НАП на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП е
предоставил правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности"
в дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ-запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. С оглед изложеното процесната заповед, като
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, се явява издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия.
Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са изложени фактическите основания,
обуславящи издаването ѝ – описано е нарушението, извършено чрез
бездействие - неиздаване на фискален бон от ЕКАФП, като от една страна са
посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга страна е налице
препратка към съставения протокол от проверката. Отделно са изложени мотиви
относно определената продължителност на срока на ПАМ. Въз основа на това съдът приема, че
формата на оспорения акт позволява ефективна съдебна проверка на неговата
материална законосъобразност. Няма допуснати съществени нарушения на разписаната административна
процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на постановената
заповед.
От приложения по делото протокол за
извършена проверка (л. 10-12) се установява факта, че за направената контролна
покупка от проверяващите на плодове и зеленчуци на обща стойност 6. 40 лева не е била издадена фискална касова
бележка. Протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма
от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от тях действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. От страна на жалбоподателя не са
предприети действия по опровергаване на установените с протокола обстоятелства,
поради което фактът на неотчитане на продажбата се явява безспорно доказан.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Цитираният текст е категоричен, че при неиздаване
на фискална касова бележка при продажба, което е нормативно задължение по
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, органът не е могъл да
преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи, т. е. в този
случай издаването на заповедта за ПАМ от компетентния орган се извършва при
условията на обвързана компетентност. В тази връзка издаването на заповедта за ПАМ
се явява с съответствие с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че липсата на развило се административнонаказателно производство и издадено
наказателно постановление преди издаването на заповедта на ПАМ води до
незаконосъобразност на същата. Съдебната практика е категорична, че издаването
на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна
санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката
по чл. 186, ал. 1 ЗДДС (в този смисъл Решение № 7472 от 6.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 14765/2017 г., VIII о., Решение № 8186 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13923/2017 г., I о., Решение №
3986 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14990/2018 г., I о. и много други). Цитираната
разпоредба изрично регламентира, че принудителната административна мярка се
прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции.
Предвид изложеното, съдът приема, че
са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при
издаване на оспорения акт.
На следващо място е необходимо да бъде
преценено съответствието на оспорената заповед с целта на закона, което изисква
обсъждане на изложените от органа мотиви за продължителността на срока на
наложената ПАМ, тъй като ако при издаването на заповедта органът действа при
обвързана компетентност, то определянето на срока на принудителната мярка е
упражняване на оперативната му самостоятелност. Съдебната практика безпротиворечиво
приема, че при индивидуализирането на срока е необходимо административните
органи да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол
по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени (в този смисъл Решение № 9590 от
14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2020 г., I о., Решение № 8147 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2020 г., I о., Решение № 9352/13.07.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 14504/2019 г., VIII о. и много други).
Съдът счита, че мотивите относно
продължителността на наложената мярка не съдържат никакви конкретни
обстоятелства или ясни критерии. Органът е посочил, че: „При определяне на
продължителността на мярката са взети предвид вида и местоположението на
обекта, тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, а също така
и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършването на ново нарушение“. Изложени са и общи съображения
относно фискалната дисциплина, която данъчнозадължените лица следва да спазват,
направен е извод, че деянието показва поведение на лицето, насочено срещу
фискалната дисциплина, и организация в търговския обект, която няма за цел да
спазва данъчното законодателство. Направено е изявление, че при определянето на
срока е съобразен принципа на съразмерност, според който административният
орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо,
а срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
Изложените мотиви са бланкетни. От
тях могат да се извлекат принципно отправните точки и насоките за определянето
на срока, но самото определяне би следвало да стане въз основа на съобразяване
и оценка на конкретното деяние и дееца, което не е сторено. От мотивите не
става ясно как оценява органът тежестта на извършеното нарушение и установените
последици от него – неиздаден фискален бон за 6. 40 лв., при условие, че е
отчетена минимална разлика от около 1 % между фактическа и разчетена касова
наличност в обекта, приблизително равна на стойността контролната покупка. Не е
ясно по какъв начин местоположението на обекта е оказало влияние за определяне на продължителностт на ПАМ.
Вписаните като мотиви формални
изявления, лишени от конкретна връзка с установените обстоятелства относно
търговеца, стопанисвания от него обект и извършеното деяние, не дават отговор
защо е определена толкова дълга продължителност на срока на ПАМ. Както се
коментира не е ясно как органът е оценил тежестта на нарушението. Не е ясно
също въз основа на какво е направил извод за тенденциозност в поведението на
търговеца, при условие че няма данни субектът да е извършвал други нарушения на
фискалното законодателство, а в деня на проверката фактическата и отчетената
наличност по ЕКАФП почти са съвпадали. Не е съобразено също, че видно от
съкратения отчет на фискалната памет годишният оборот на дружеството е 1728349.
74 лева, т. е повече от 144 000 лева средно на месец, на фона на който
неотчетена продажба за 6. 40 лева се явява нищожна сума. Действително,
неиздаването на касов бон за продажбата съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и е предпоставка на налагане на ПАМ по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, но запечатване на обекта за срок от 14
дни, при установено за първи път
нарушение за ниска сума и съответствие на отчетените средства от ЕКАФП и
наличните в обекта, се явява в разрез с принципа на съразмерност, закрепен в
чл. 6, ал. 1 от АПК.
Освен гореизложеното следва да се коментира и
това, че не е направена преценка относно
необходимия баланс между ограничаването на правата на търговеца и евентуалния
размер на пропуснатите приходи за държавата от данъчни плащания за периода на
спиране на работа на търговския обект, тъй като административната принуда
засяга не само права на данъчнозадълженото лице, но и интересите на фиска, свързан
с генерирането на данъчни приходи от извършените продажби в обекта.
Извършването на тази преценка от органа е необходимо във връзка с изискването
на чл. 6, ал. 5 от АПК, но в случая тя липсва. Стана ясно, че средно месечният
оборот на дружеството е над 144 000 лева. Спирането на дейността на обекта
за 14 дни несъмнено ще доведе до много по–големи загуби за фиска спрямо
загубата от неотчетена единична продажба.
По изложените съображения се налага крайния
извод, че оспорената заповед не съответства на целта на закона, поради което е
налице основание на отмяната ѝ по чл. 146, т. 5 от АПК.
С оглед изхода на делото и на
основание разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски. Същите са претендирани в общ
размер на 353 лева и са формирани от платена такса за образуване на дело и заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
представен договор за правна защита и съдействие. С оглед представените
доказателства за извършените плащания за разноски съдът намира, че искането
следва да бъде уважено изцяло. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на
Националната агенция за приходите, доколкото последната е юридическото лице, в
структурата на което е административният орган, издал отменения акт – арг. от
чл. 2, ал. 2 от ЗНАП във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 185-ФК / 30. 07. 2020 г. за налагане на принудителна
административна мярка, издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, спрямо „ИЛКО 92” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. А. Н., е
наложена принудителна административна мярка изразяваща се в запечатване на стопанисвания
от дружеството търговски обект– магазин на едро и дребно, находящ се в гр.
Силистра, ул. „Тутракан“ № 4, и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите – гр. София да заплати на „ИЛКО 92” ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Б. А. Н., направените по делото
разноски в размер на 353. 00 (триста петдесет и три) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: