Решение по дело №341/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 357
Дата: 10 ноември 2023 г. (в сила от 10 ноември 2023 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20237120700341
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 август 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 10.11.2023 г.

Административен съд – Кърджали, в  публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха Халил                 

като разгледа докладваното от съдия   Божкова

административно дело № 341/ 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Х.Г.Р. с адрес: *** срещу Решение № 2153-08-182/ 02.08.2023 г. на „За“  директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х. Г. срещу Разпореждане № РП-3-08-01388476/ 05.07.2023 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. С последния административен акт е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на Х.Г. от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по ЗД чл.50, за периода месец април 2023 година, сума в размер на *** лв. – главница. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно тъй като е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Искането е да се отмени обжалвания административен акт. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. В писмена защита на пълномощник посочва доводи в подкрепа на твърденията си. Претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С писмо с изх. № 1056-08-254/ 21.09.2022 г. началникът на сектор „Краткосрочни плащания“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ – Кърджали, е поискал от началник-сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в същия отдел да се установи дали за периода от 18.06.2019 г. до 09.12.2021 г. лицето Х.Г.Р. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ на основание § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. При извършената проверка е установено, че жалбоподателката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 18.06.2019 г. - 09.12.2021 г. Въз основа на описаните констатации от контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали в констативен протокол № КВ-5-08-01198922/ 23.09.2022г., същия е издал задължителни предписания № ЗД-1-08-01198930/ 23.09.2022 г., с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице Х.Г.Р., ЕГН **********, за периода 18.06.2019 г. - 09.12.2021 г. с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и 2. да заличи декларация обр. ОКД-5, подадена в ТД на НАП - Пловдив, офис - Кърджали от жалбоподателката като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопанин за периода, за който е заявила упражняване на дейност в това качество, считано от 18.06.2019 г. и прекъсване на дейността, считано от 10.12.2021 г.

С решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали № 2153-08-78 от 28.02.2023 г. разпореждане № РВ-3-08-01282616/ 16.01.2023 г., с което е разпоредено Х. Р. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете в размер на *** лв., от които *** лв. – главница и *** лв.  – лихва, е потвърдено като правилно и законосъобразно.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ – Кърджали. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви за издаването си и е поставен в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно  чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване.

От представените по делото доказателства безспорно се установява, че на Х.Р. е отпуснато обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, като с Разпореждане № РВ-3-08-01282616/ 16.01.2023 г., с което е разпоредено Х. Р. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете в размер на *** лв., от които *** лв. – главница и *** лв.  – лихва. От приетата административна преписка се установява, че това разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който с Решение № 2153-08-78/ 28.02.2023 г. е отхвърлил жалбата срещу него.

АС – Кърджали приема, че в случая, към датата на постановяване на разпореждане № РП-3-08-01388476/ 05.07.2023 г., жалбата срещу което е отхвърлена с оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали,  са били налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането.

Вземането на ДОО е било установено по основание и размер с № РВ-3-08-01282616/ 16.01.2023 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Същото не е било доброволно погасено в определения срок, следователно то подлежи на прихващане по реда на  чл. 114, ал. 5 от КСО и с обжалваното разпореждане е извършено именно прихващане по смисъла на изречение първо, предл. последно на  чл. 114, ал. 5 от КСО и като такова се явява форма на принудително събиране на установения с разпореждане от 16.01.2023 г. година дълг.

Оспорващият има изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане за м. април 2023 година и следователно са изпълнени предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило, между изискуемото от лицето вземане по ДОО и вземането на държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 213, ал. 2 от ДОПК, не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, но в случая е налице специална разпоредба на  чл. 114, ал. 5 от КСО, съгласно която дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал. 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване и е налице хипотезата именно на прихващане с издаване на разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Предвид горното, съдът намира, че решението е законосъобразно като издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на правния спор в полза на ТП на НОИ – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. съгласно чл. 24, изр.1-во от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Кърджали

                                        

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Х.Г.Р. с адрес: *** срещу Решение № 2153-08-182/ 02.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № РП-3-08-01388476/ 05.07.2023 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

Осъжда Х.Г.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно съгласно чл. 119, във връзка с чл. 117,ал. 1, т. 2 б. "д" от Кодекс за социално осигуряване.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.

                                                                     

 

       Съдия: