Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря
Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 12869 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №166288
от 03.08.2020 г., постановено по гр. д. № 46096/2018 г., по описа на СРС, 45
състав, Р.М.К. е осъден на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД да заплати на В.Н.С. сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на обществената репутация и добро име и засягащи честта и
достойнството му, причинени от противоправно поведение на ответника, изразяващо
се в отправяне на обидни и клеветнически твърдения - „Но той просто не е българин“ и „Думите му са думи на човек, който е
продал повече от рода си, продал е душата си“, съдържащи се в изявление на
ответника, публикувано на 09.03.2018 г. на интернет адрес www.mediapoll.bg, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2018 г. до окончателното
изплащане, като искът
е отхвърлен за разликата над сумата от
2000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева. Със същото решение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р.М.К. е осъден да заплати на В.Н.С. сумата от
210,67 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
Срещу решението
в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 2000 лв. до
15 000 лв. е подадена въззивна жалба от ищеца В.Н.С. с доводи за неговата неправилност, като постановено
в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита за безспорно доказано в
настоящото производство извършването на противоправно и вредоносно деяние от
страна на ответника Р.К. спрямо В.С., изразяващо се в публикуване на 09.03.2018
г. на интернет страницата на www.mediapool.bg на изявление от личния профил на Р.К.
във Facebook, което съдържа груби обиди и клевети за личността, честта и
достойнството на ищеца и които са го засегнали дълбоко. Счита, че всички
квалификации и твърдения по негов адрес, преценени самостоятелно и взети в
своята съвкупност водели до изграждане и насаждане на един силно негативно
наситен образ, като се внушава, че В.С. има подчертано противобългарско
поведение и отношение, което влиза в разрез с позициите и ценностите,
защитавани от него. Цялостното внушение за противобългарски прояви от негова страна
следвало да бъдат разчетени в контекста на политическата и обществената му
активност, която е с изразена патриотична позиция, предвид което счита за
особено оскърбителни, както тонът, така и конкретните внушения на публикацията.
Оспорва като неправилен
изводът на СРС, че използваните в публикацията изрази „мекере“, „хюмне“,
„предател“, „ибрикчия“ не са обидни за ищеца, тъй като не били употребени по
отношение на него. Счита изказването „Каквото и да се каже, е малко. Никога,
никога българин не е обиждал така България, народа ни, нацията ни, наследството
ни. Никое мекере, хюмне, предател и ибрикчия не го е правил. И затова С. не
заслужава тези думи. Много са му.“, за засягащо достойнството на ищеца и
представляващи оценка на личността му. Според въззивника цялостният смисъл на
изказването е, че личността и поведението му са толкова низки и недостойни, че
думите „мекере“, „хюмне“, „предател“, „ибрикчия“ не са достатъчни да ги
охарактеризират. Видно било от словесната постройка на изказването, че
ответникът действително използва тези думи по адрес на В.С., като подчертава,
че те са твърде недостатъчни, за да опишат поведението му, което навеждало на
извод, че ищецът С. имал поведение, което е по-низко дори от това на „мекере“,
„хюмне“, „предател“, „ибрикчия“. Така направеното изказване било силно
оскърбително, целящо да го дискредитира, навеждащо внушение, че същият има
продажническо поведение, а изводът на СРС, че изразът не засягал личността на В.С.
се явявал несъответстващ на действителната фактическа обстановка по делото.
Неправилно CPC
бил приел, че следните изказвания от процесната публикация не са обидни, респ.
- клеветнически, а представлявали форма на изразяване на мнение и оценка: „Защото
ви е страх от господарите на В. или защото си чакате заплатата от тях?“. Счита,
че това изказване представлявало разгласяване на несъществуващо позорно
обстоятелство, каквото несъмнено е внушението, че ищецът има зависимост от
определени кръгове с антибългарски интереси и че получава нерегламентирани
средства от тях, което внушение представлявало противоправното деяние - клевета
(чл. 147, ал. 1 от НК). Наред с това внушение, процесната декларация насаждала
и твърдението, че ищецът е зависим от определени кръгове, които обслужват
противобългарски интереси, на които той служи и чиито конюнктурни интереси
провежда в своята политика. Внушавало се и, че ищецът, наред с други лица,
извлича определена материална облага от служенето на чужди интереси, което също
било опозоряващо и опит името му да бъде свързано с морално укорими и наказуеми
деяния. Освен че имало клеветнически характер, горното изказване било и обидно,
целящо да се наложи негативен образ на ищеца и да се изгради представата, че
той е зависим от волята и инструкциите на други хора, при това такива, чийто
интереси не се покриват с националните.
Изтъква, че в
конкретиката на случая липсвала каквато и да е необходимост от горните
изказвания по негов адрес, дори и по повод изразяване на открито негативната позиция
на ответника спрямо него. Счита, че дори острото политическо противопоставяне,
което е мотивирало изказванията в публикацията, не можело да оправдае
използваните крайно груби и неприемливи изрази, отразили се негативно върху
професионалното самочувствие, личното достойнство и чест на увредения. Ето защо
счита за неправилно виждането на СРС, че така заявената позиция представлява
мнение на ответника и счита, че тя съдържа конкретни твърдения, че В.С. е
замесен в посочените неправомерни, недостойни прояви, включително престъпления.
Не можело да се приеме, че сведенията за държавна измяна, шпионство и връзки с
престъпни организации, които са заложени в горните твърдения, са коментар и
оценка на факти, които не подлежат на проверка за вярност. Поради това не се
касаело за мнение, доколкото, макар и по-общо били изложени факти, които могат
да бъдат подложени на проверка за истинност и които не били доказани.
С въззивната
жалба се оспорва и размера на присъденото обезщетение, което не отговаряло на
характера и интензитета на понесените неимуществени вреди от приетото за
противоправно изказване. Счита за неправилен извода на СРС, че в производството
пред първата инстанция не са доказани реално понасяне на вреди с по-голяма
продължителност или по-голям интензитет, обосноваващи присъждането на
претендираното обезщетение в пълен размер. Сочи, че и към момента на депозиране
на въззивната жалба процесната публикация е изцяло свободно достъпна за
възприемане от неограничен кръг лица в интернет пространството, което създавало
допълнителни предпоставки за понасяне на репутационни и други неимуществени
вреди и което следвало да бъде отчетено при определяне на справедливия размер
на дължимото обезщетение.
Предвид
изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
част, а предявеният иск уважен в пълния му размер от 15 000 лева.
По делото е
постъпила и въззивна жалба от ответника Р.М.К. срещу решението на СРС в частта,
с която е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2000 лв., с доводи
за неправилност и необоснованост, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Излага, че в
обжалваното решение съдът не е обсъдил събраните доказателства за наличие на
афект, предизвикан от конкретни изказвания на ищеца, които са обидни за всички
български граждани, а не конкретно за него, както и че по същество
представляват политическа позиция на високопоставен политик от средите на
управляващата коалиция и като такива, следва да търпи остра критика. Изтъква,
че Българската национална телевизия му е отказала предоставянето на запис на
предаването, в което тези изявления са направени, но в отговора на исковата
молба е посочил конкретния интернет линк, на който цялото изказване е достъпно.
Отделно от
горното, СРС отказал да признае за ноторни обстоятелства от българската
историография, които разкриват въпросното изявление на ищеца като обидно за
всички български граждани и противоречащо на трайната българска национална
доктрина и патриотичен идеал, като необсъждането на така събраните
доказателства, погрешната преценка на събрани такива и недопускането на събиране
на нови относими доказателства, са обусловили формирането на изцяло погрешни
фактически и правни изводи за наличие от негова страна за противоправно
поведение. Предвид изложеното моли решението да бъде отменено в обжалването му
осъдителна част.
Срещу въззивната
жалба на ответника е депозиран отговор от ищеца, в който е изразено становище
за нейната неоснователност. Счита за неоснователни оплакванията, че делото е
останало недоизяснено от фактическа страна поради допуснати от съда процесуални
нарушения, като посочването на интернет адрес, на който може да се гледа
предаването, в което е участвал ищеца, не представлявало искане за оглед по
реда на чл. 155 ГПК или за назначаването на съдебно-техническа експертиза.
Въззивните жалби
са подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което се явяват процесуално допустими.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба оплаквания.
Решението е
валидно и допустимо, като постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира подадената от В.Н.С. въззивна жалба за неоснователна, а тази
на Р.М.К. за основателна. Съображенията за това са следните:
В исковата молба ищецът е посочил като
противоправни и увреждащи неимуществената му сфера, употребените от ответника
спрямо него думи „мекере, предател и
ибрикчия“, както и изразът: „И затова
С. не заслужава тези думи много са му.“. Като засягащи честта и
достойнството на В.С. е определено и изказването на Р.К.: „Но той просто не е българин. Думите му са думи на човек, който е
продал повече от рода си, продал е душата си.“, както и израза „Защото ви е страх от господарите на В. или
защото си чакате заплатата от тях“.
Няма
противоречие между страните по делото, че горепосочените изрази са част от
публикация на ответника в личния му открит обществен профил в социалната мрежа
Facebook, както и че на 09.03.2018 г. в сайта www.mediapoll.bg е публикувано
същото това изявление, което е със следното съдържание:
„Зарежете С. -
той е ясен.
Човек, който
може да каже, че в средата на XIX век не е имало българи, и така да плюе на
цялото Ранно Възраждане, на Паисий, на Софроний, на Неофит Рилски, на Васил Априлов,
на Иван Богоров, на Чинтулов, на Бозвели, на Иларион Макариополски, на цялата
първа фаза на Църковните борби, че дори на Славейков и Раковски...
Каквото и да се
каже, е малко. Никога, никога българин не е обиждал така България, народа ни,
нацията ни, наследството ни. Никое мекере, хюмне, предател и ибрикчия не го е
правил. И затова С. не заслужава тези думи. Много са му.
Но той просто
не е българин. Думите му са думи на човек, който е продал повече от рода си, продал
е душата си.
За друго ми е
думата - мълчанието на Обединените „патриоти“. На ГЕРБ. На Б.. На Р.. На
червените. На разните му там консерватори, божем наследници именно на ранните
възрожденски родове. На останалите „патриоти“, които скачат като ужилени на
всяка дребна провокация и са винаги готови да разгромят разни „прозападни
родоотстъпници“... Всички мълчите. Позорно мълчите. Защото ви е страх от
господарите на В., или защото си чакате заплатата от тях?
Мълчанието на
агнетата...
За вас, а не за
народа си, един велик руснак е написал: „К чему стадам дари свободи? Их должно
резать или стричь.““.
Въпреки че не е
отделено като безспорно по делото обстоятелство, страните в производството не
са спорили, че при участието си на 08.03.2019 г. в предаването „Денят започва“
по Българската национална телевизия, ищецът В.С. е направил следното изказване:
„В средата на XIX век няма български
народ, няма българска нация, никой не знае, че има българи изобщо - ние сме
заличени. И това, че се възраждаме като народ, като нация, се дължи на Русия,
на руския император“. Цитираното се потвърждава и от показанията на ищцовия
свидетел Кристиян Димитров, разпитан пред СРС в съдебно заседание от 11.02.2020
г..
В практиката на
ВКС е възприето константно, че случаите, когато не се касае за превратно
упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България
и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго,
твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или
занятие. Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39,
ал. 1 от Конституцията, представляват коментар на фактите и не пораждат
отговорност. За разлика от негативните оценки, обидата е противоправно деяние и
е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго. Дефиницията на деянието „обида“ се съдържа в чл. 146,
ал. 1 от НК, но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на
казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми
за нормално човешко общуване (така и решение № 213 от 26.01.2021 г. по гр. д. №
970/2020 г., ІV г. о. на ВКС). На проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения, като те могат да ангажират отговорността на соченото за делинквент лице,
само ако позорят адресата и са неверни. Оценките и мненията не подлежат на
проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от
обективната действителност, но за тях се носи отговорност, когато представляват
обида.
Въззивният съд
намира, че правилно първата инстанция е съобразила думите „мекере, хюмне,
предател и ибрикчия“, които са част от изказването на ответника, не
фрагментарно и изолирано, а в целия контекст на поста, публикуван в социалната
мрежа. Както се изтъква и в отговора на исковата молба, сами по себе си тези
думи са обидни, но в конкретиката на употребата им във въпросното изказване, те
не са насочени пряко към личността на В.С., а са използвани като изразно
средство от Р.К., за да подсили явното му и силно негативно отношение към
заявеното от ищеца по Българската национална телевизия, че в средата на XIX век не е имало българи, български
народ и българска нация. Аргумент за това е и следващото изречение „И затова С.
не заслужава тези думи. Много са му“, което сочи, че с горепосочените думи
ответникът не цели пряко да обиди ищеца, а посредством тяхната експресивност да
подсили своя укор относно казаното от В.С.. В този смисъл „мекере, хюмне,
предател и ибрикчия“ са използвани за колорит на речта, целящо да подчертае на
читателите критичното отношение на ответника към изказването на ищеца и макар и
да са на границата на допустимия и общоприет изказ, не го надхвърлят,
превръщайки се в обида, т.е. да засягат достойнството на адресата.
Не представлява
обида или клевета и изразът, посочен в исковата молба „Защото ви е страх от
господарите на В., или защото си чакате заплатата от тях“. Това изказване
следва да бъде съобразено с предходните изречения, в които ответникът
заклеймява липсата на реакция и коментар по отношение процесната медийна изява
на ищеца, от страна на представителите на останалите политически партии. В този
контекст инкриминираният от ищеца израз представлява част от коментар на
политическата обстановка и оценъчно съждение за състоянието на парламентарно
представената политическата класа в страната, което проличава и от изброяването
ѝ в лицето на управляващите коалиционни партньори „Обединени патриоти“ и ГЕРБ,
на министър – председателя, на президента, на опозицията в лицето на Българската
социалистическа партия, наречена с нарицателното „червените“. Въпреки че остава
недоказано ищецът да съобразява политическото си поведение с интересите на
други лица, изказването, макар да е остро и провокативно, не надхвърля рамките
на политическата реторика. С него се цели да се насочи вниманието на читателите
към пасивното поведение на останалите политически партии, създаващо съмнение у
ответника, че всички те (задно с ищеца) се съобразяват с интересите на трети
лица. Изказването носи силно негативната оценка на автора за личността на В.С.,
но то е крайно неконкретизирано и твърде общо, поради което съобразено с
контекста на цялостната публикация в социалната мрежа, не е нито обидно, нито
позорящо и целящо да се увреди доброто име на ищеца. Следва да се отбележи, че
противно на изложеното във въззивната жалба на ищеца, написаното от ответника не
внушава неправомерни, недостойни прояви, включително престъпления, нито съдържа
сведенията за държавна измяна, шпионство и връзки с престъпни организации,
каквито интерпретации се правят от процесуалния представител на В.С..
Действително, негативното внушение по отношение на личността на В.С. като човек,
чийто думи се разминават с афиширания от него силен патриотизъм, е налице, но
то не е направено самоцелно, за да се увреди ищеца, а с оглед обществено значима
тема и предвид обществената фигура на В.С. като политик от управляващото
парламентарно мнозинство и част от патриотична формация „Обединени патриоти“.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на СРС, че са обидни и съдържат клеветнически
твърденията изразите „Но той просто не е
българин. Думите му са думи на човек, който е продал повече от рода си, продал
е душата си“. Същите са използвани в преносен смисъл, поради което макар и
буквално възприети да носят твърдения за факти, те представляват изразно
средство, за да се подчертае негативната оценка на ответника за В.С. като
политик, която оценка впрочем открито се признава в отговора на исковата молба.
Очевидно е, че не се отрича нито българското гражданство на ищеца, нито може да
се възприеме, че се твърди в действителност той да е продал рода си, а още
по-малко е възможно да продаде душата си и в този смисъл не е налице клевета.
Изказването е крайно и провокативно, но не е обидно, макар и да е наситено с
отрицателно съдържание и отричане В.С. да притежава патриотизъм, какъвто
заявява в обществения и политически живот – именно в този смисъл е употребен и
изразът „Но той просто не е българин.“.
Същият и следващото го изречение „Думите
му са думи на човек, който е продал повече от рода си, продал е душата си“ следва
да се съобразят с цитираното по-горе изказване на В.С. по БНТ, в което самият
той отрича в средата на 19 век да е имало български народ и нация, поради което
думите на ответника представляват остра политическа реакция. Следва да се
отбележи, че извън предмета на спора е дали е исторически признато и безспорно
заявеното в предаването „Денят започва“ по БНТ от В.С., но дори и изказването
да би било невярно и да е от естество да създаде афект у ответника, последният
не се освобождава от задължението си при упражняването правото си на изразяване
на мнение, да не накърнява доброто име на ищеца, включително да не го обижда
или клевети. Реакцията на Р.К., макар и да носи негативен смисъл, представлява
мнение, ненакърняващо честта и доброто име на В.С., тъй като изразяването му е
конституционно гарантирано право, упражнено извън хипотезата на чл. 39, ал. 2
КРБ, въпреки че не се харесва на ищеца.
Необходимо е да
бъде отбелязано, че при извършваната преценка за наличието на противоправно
поведение, изразяващо се в обидни или клеветнически изказвания по адрес на ищец,
и формираните по-горните съждения, настоящият състав съобразява обстоятелството,
че страните в настоящото производство са видни политически фигури към момента
на въпросните изказвания на две популярни политически партии. В практиката си
Върховен касационен съд (решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. дело № 2808/2016
г. IV ГО) е имал възможността да разясни значението на обстоятелството, че
пострадалият и извършителят са политици, а отправените по адрес на единия от
тях е използвано във връзка с политическата му и обществена дейност. Посочено
е, че политиците са приели доброволно една публична роля, която изисква от тях
да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти
и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото,
което предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и
безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се
излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на
журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока
степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по -
висока степен от частните лица, включително чрез използване на различни
художествени езикови и изразни похвати. Позовавайки се на решение по делото „Де
Хайс и Гайселс срещу Белгия” и дело „Хендисайд срещу Обединеното кралство”, ВКС
изтъква, че Европейският съд по правата на човека приема, че свободата на
изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи,
които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или
неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни,
шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото. Съобразно
стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на
ЕСПЧ, следва да се търси баланса между правото на свободно изразяване на
мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест,
достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко
конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и
необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на
правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по
отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура
са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат.
Съдът намира,
че въпросната публикация има изцяло политически характер и представлява критика
срещу недопустимо, според автора на поста, политическо послание, направено от
ищеца. С нея Р.К. повдига пред обществото темата за съществуването на българска
нация и народ през средата на 19 в., отричайки тезата на ответника, но
същевременно акцентира и върху състоянието на политическата класа в лицето на
управляващи и политици предвид липсата на реакция от тяхна страна срещу
изказването на В.С.. Макар и посочените в исковата молба изрази да носят
негативен смисъл и дори някои от тях да са груби, те не се използват
целенасочено за накърняване на правата и доброто име на ищеца, и са допустимо
средство в политическата риторика, когато се критикува изказвания и поведение
на политик.
Тъй като
крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат изцяло, решението на СРС
следва да бъде отменено в осъдителната му част, в която е присъдено обезщетение
от 2000 лв. в полза на В.С., както и в частта с възложените в тежест на
ответника съдебни разноски от 210,67 лв. В останалата обжалвана част, с която
претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над 2000 лв. до 15 000 лв.,
първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване като правилно.
На ответника не
следва да се присъждат разноски, тъй като искане в тази насока не е направено.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК,
въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №166288 от 03.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 46096/2018 г., по описа на СРС, 45 състав, в частта, в която Р.М.К. е осъден, на основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД, да заплати на В.Н.С. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на обществената
репутация и добро име и засягащи честта и достойнството му, причинени от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в отправяне на обидни и
клеветнически твърдения - „Но той просто
не е българин“ и „Думите му са думи
на човек, който е продал повече от рода си, продал е душата си“, съдържащи
се в изявление на ответника, публикувано на 09.03.2018 г. на интернет адрес
www.mediapoll.bg, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта с
присъдените в полза на В.Н.С. съдебни разноски от 210,67 лева, и вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.С., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез
адв. Р. И. срещу Р.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 2 – АС „Р.К.“,
иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на обществената репутация и добро име и засягащи
честта и достойнството му, причинени от противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в отправяне на обидни и клеветнически твърдения - „Но той просто не е българин“ и „Думите му
са думи на човек, който е продал повече от рода си, продал е душата си“,
съдържащи се в изявление на ответника, публикувано на 09.03.2018 г. на интернет
адрес www.mediapoll.bg, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.07.2018 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №166288 от 03.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 46096/2018 г., по описа на СРС, 45 състав, в останалата обжалвана част.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.