Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 18.10.2019 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав,в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№950/ 2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №272,
издадено на 02.05.2019г. от Директора на Регионалната дирекция по горите-Стара
Загора, с което на Д.В.Д. по чл.266,ал.1 от ЗГ е била наложена глоба в размер
на 210 лева за това, че е извършил нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ, като на
08.03.2019г. в с.Д. С., общ.П. б., източно от магазин на улица „И.“№* е
съхранявал 7 простр.куб.м. дърва за горене от зимен дъб, непридружени с
превозен билет. Деянието било открито на 08.03.2019г. в 15.30 часа и било
квалифицирано като немаловажен случай. На основание чл.273,ал.1 от ЗГ са били отнети
в полза на държавата вещите, предмет на нарушението- 7 простр.куб.м. дърва за
горене от зимен дъб.
Жалбоподателят останал недоволен
от наложеното му наказание. Чрез свой процесуален представител моли съда да отмени
обжалваното от него НП, което намира за незаконосъобразно и неправилно. В
жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални
правила,както и такива за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. В
с.з. жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуалния му
представител, който поддържа жалбата и сочи допълнителни аргументи в нейна
подкрепа.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на АУАН
и наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените
към делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
От събраните по делото доказателства, взети
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Доказателствата по
делото сочат, че описаното действително представлява нарушение по чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ, поради което и
правилно е била ангажирана административно-наказателна отговорност по чл.266,ал.1
от същия закон. Видно от разпоредбата на чл.15,ал.3 от Наредба №1/30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии, издадена от Министъра на
земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, превозният билет удостоверява законния
произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в
билета място на доставка, като съгласно ал.6 от същия когато с едно превозно
средство се транспортира дървесина до различни адреси, се издават отделни
превозни билети за всеки адрес. Следователно описаното деяние правилно е квалифицирано
по чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ, забраняващ покупко-продажба, други разпоредителни
сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването,
съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.
Въпреки липсата на
мотиви в тази насока, съдът намира, че правилно административно-наказващия
орган не е приложил и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая не е налице маловажен случай на
административно нарушение. Добивът на дървесина, в това число и нейното
съхраняване, е правно регламентирана дейност, която следва да се осъществява
при стриктно спазване на правилата, установени в ЗГ и подзаконовите актове по
неговото прилагане. Завишените изисквания към извършването на тази дейност
следват и от водещите цели на закона, визирани в разпоредбата на чл.1,ал.2 от
ЗГ. Предвид и сравнително немалкото количество дървесина с оглед и генералната
превенция на административното наказание съдът счита, че правилно санкцията е
била определена от АНО в такъв размер, тъй като в противен случай у дееца би
останало чувство за безнаказаност, което би го подтикнало към повторно, респ.
системно нарушаване на тези правила.
Граматическото, логическо
и систематично тълкуване на нормата на чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ налага на
категоричния извод, че възможен предмет на нарушението по чл.213,т.2 от
ЗГ/липса на превозен билет/ са само дърва за огрев, маркирани с контролна
горска марка, тъй като фактически и юридически не е възможно издаване на
превозен билет за немаркирана по съответния ред дървесина. В конкретния случай и
най-вече поради това, че върху част от дървата е била поставена контролна
горска марка №Б-1088, видно от констативен протокол серия ЮИДП №151680,
съставен на 08.03.2019г., съдът намира, че дееца, поне за част от дървата, не е
извършил нарушение по чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ.
В случая и в АУАН и в НП
е посочено, че нарушението е по т.2, а именно- съхраняване на дървесина, за
която няма издаден превозен билет. В случая обаче превозен билет е представен и
е приложен по делото. Посочването на т.2 от чл.213,ал.1 от ЗГ- дървесина,
непридружена с превозен билет, не отговаря на доказателствата по делото. Такъв
превозен билет е представен. Никъде
в НП не е обсъждано дали представения превозен билет е относим към откритата
дървесина, на чие име е издаден, от коя фирма и т.н. Не е посочен и начина, по
който е изчислена паричната равностойност на предмета на нарушение. По този
начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за
нарушение, доколкото деянието противоречи на предписаната в съответната норма
правило за поведение, квалифицирано като нарушение. Тежестта за установяване на
конкретното деяние, съставляващо административно нарушение по чл.213,ал.1,т.2
от ЗГ, неговият извършител и вината, е на административно-наказващия орган.
Негово е задължението да проведе пълно доказване на спорните по делото
обстоятелства, които са останали неизяснени в хода на административно-наказателното
производство. С това е било нарушено правото на защита на наказаното лице.
Нарушението, чието
извършване е вменено на жалбоподателя, е квалифицирано в АУАН и НП по
чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ, който въвежда забрана за покупко-продажба и други
разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване,
съхраняване и преработване на дървесина, непридружена с превозен билет, като
нарушаването й е скрепено със санкция, определяема по реда на чл.266,ал.1 от ЗГ-
глоба в размер от 50 до 3000 лева. Следователно формално е налице съответствие
между констатираното нерегламентирано съхранение на дървесина и основанието за
наложената санкция. От друга страна обаче, с оглед приложените по преписката
превозен билет и констативен протокол, съдът споделя тезата на защитата за
това, че АНО неправилно е определил субекта на извършване на нарушението. Видно
от тези писмени доказателства превозният билет е бил издаден на името на лицето
В. Д.Д., предвид което за настоящия
съдебен състав остава недоказано от обективна и субективна страна, че именно Д.В.Д.
е извършител на нарушението по чл.213,ал.1,т.1 от ЗГ. Не следва да се забравя,
че тежестта на доказване в наказателния процес е на наказващия орган и
посочения като нарушител не следва да доказва невинността си. При така
установеното, съдът приема, че наказващия орган не се е съобразил със
задълженията си по закон, вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН и ако бе
извършил детайлна и задълбочена проверка на приложените по преписката писмени
доказателства очевидно би достигнал до извод за виновност, но на друго лице, а
не на посочения като нарушител. Гореописаното сочи, че по делото липсват
каквито и да са доказателства за личното неправомерно поведение на
жалбоподателя. В конкретния случай е следвало АУАН да бъде съставен, съответно
въз основа на него да бъде издадено НП, на името на посоченото в превозния
билет лице.
Издавайки НП срещу
жалбоподателя, без да са били събрани безспорни доказателства, че именно той е
съхранявал дървесина, непридружена с превозен билет,
административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила.
С оглед на изложеното и
установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира,
че от субективна страна въззивника не е извършил административното нарушение по
ЗГ, за което е бил наказан, поради което НП е издадено в нарушение и на
чл.54,пр.1 от ЗАНН, и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден от горното и на
основание чл.63,ал.1,предл.2 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №272, издадено на 02.05.2019г. от Директора на Регионалната
дирекция по горите-Стара Загора, с което на Д.В.Д. ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание- глоба в размер на 210 /двеста и десет/ лева и са
отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението- 7 простр.куб.м.
дърва за горене от зимен дъб.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: