№ 400
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501128 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба от ИВ. СТ. Д.,подадена от пълномощника му адв.Я.
против съдебно решение № 260666 от 28.042021г.,постановено по гр.д.№4138 /2020г.по описа на
БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на ищеца И.Д. против Сдружение на собствениците
„гр.Бургас,ул.“Шейново 29“ ,с рег.№415/04.04.2016г.,представлявано от Н Г Р за установяване
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 679 от
10.03.2020г.по ч.гр.д.№1708/2020г.по описа на БРС,а именно: сумата от 3 731.07 лева-
главница,дължима за извършен със средства на кредитора ремонт на покрива на сградата-етажна
собственост,находяща се в гр.Бургас,ул.“Шейново“№29 ,в частта му над вх.А,която сума
представлява припадащата се част от стойността на ремонта,дължима от сдружението,ведно със
сумата 1135.90 лева-мораторна лихва за периода от 10.03.2017г.до 09.03.2020г.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като са изложени подробни аргументи
относно неправилността на крайния извод на съда,че ответното сдружение не е надлежния
ответник по предявения иск.Направен е анализ на правната уредба в ЗУЕС относно сдруженията
на собствениците,като се прави извод,че след като в чл.50 от ЗУЕС е предвидена възможност
сдружението да създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“,то законодателят е предвидил,че
когато е регистрирано сдружение на собствениците,именно то,а не общото събрание на ЕС е
органът,който следва да полага грижата и да носи отговорността относно поддръжката и ремонта
на общите части на сградата.Намира за несъстоятелен мотивът на БРС,че към момента на
извършване на ремонта сдружението не е съществувало,като прави довод,че макар да е
регистрирано няколко месеца по-късно,то със създаването му възниква субект,отговорен за ремонт
на етажната собственост и доколкото всички собственици членуват в сдружението,то се
1
припокриват ОС и сдружение ,като сдружението се явява универсален правоприемник на правата
и задълженията на ОС. Направен е анализ на доказателствата,събрани по делото,като се изтъква,че
те безпротиворечиво сочат,че ремонт на покрива е извършен от въззивника Д.,който не е получил
съдействие от съседите си относно финансирането на ремонта и го е извършил със собствени
средства. По отношение размера на иска въззивникът счита,че е доказан напълно,както от
писмените доказателства,така и от СТЕ. Моли решението на БРС да бъде отменено изцяло ,а
предявеният иск да бъде уважен. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В представения писмен отговор въззиваемото сдружение,чрез пълномощника си адв.К. е
оспорило въззивната жалба като неоснователна.Счита,че правилно и законосъобразно районният
съд е приел, че сдружението е ненадлежен ответник В тази връзка се сочи,че сдружението е
създадено с предмет и цел единствено „Обновяване и енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради по Европейска процедура- Изпълнение на интегрирани планове за градско
възстановяване и развитие.“ Твърди се,че сдружението е създадено единствено и само по реда на
чл.25 ал.1 ЗУЕС за усвояване на средства и фондове от ЕС с цел основен ремонт и обновяване,но
не и по чл.25 ал.2 ЗУЕС ,а именно – за други дейности,свързани с управление на общите части на
етажната собственост. Посочва,че пасивно легитимирани по предявения иск могат да бъдат само
ЕС на двата входа на жилищната сграда ,каквото е изискването на чл.48 /7/ ЗУЕС.Намира за
незаконосъобразно твърдението във въззивната жалба,че сдружението е универсален
правоприемник на правата и задълженията на ОС на ЕС.В тази връзка се сочи,че ремонтът на
покрива е извършен през м.юли 2015г.- преди регистрацията на сдружението,поради което то не
може да отговаря за задължения,възникнали преди регистрацията му,а имуществена отговорност
може да носи само при виновно неизпълнение на Националната програма за енергийна
ефективност с оглед усвояването на европейски средства. Изложени са доводи и относно
недоказаност на исковата претенция по същество и по отделните и пера. Отправеното до
въззивния съд искане е да се потвърди решението на БРС ,а въззивната жалба да се остави без
уважение като неоснователна. Няма доказателствени искания.Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът Д.,редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемото сдружение ,редовно уведомено,се представлява от
адв.К.,който оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните,въззивният съд намери от фактическа и правна страна следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна
защита районният съд е дал правна квалификация на предявения иск по чл.422 ГПК вр.с чл.41
предл.първо от ЗУЕС и чл.86 ал.1 ЗЗД. Страните не спорят,че ищецът е собственик на апартамент
№8 в сграда,находяща се в гр.Бургас,ул.“Шейново“№29, ответникът не е оспорил и твърденията на
ищеца,че през м.юли 2015г. е извършил ремонт на покрива. Ответникът е оспорил размера на
претенцията на ищеца,но основното му възражение е било,че сдружението не е универсален
правоприемник на Етажната собственост и не може да отговаря за задължения,възникнали преди
регистрацията му,както и че по предявения иск са пасивно легитимирани да отговарят отделните
етажни собственици,предвид съдържанието на разпоредбата на чл.48 ал.7 ЗУЕС.
Въззивният съд споделя изложените от БРС мотиви,довели до извода му за неоснователност
на предявения иск срещу ответното сдружение,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК. В
отговор на оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи,че районният съд е тълкувал и
приложил правилно разпоредбата на чл.41 предл.първо ЗУЕС и на чл.48 ал.7 ЗУЕС. Въззивникът в
жалбата си се е позовал на разпоредбите на чл.25 ал.2 ЗУЕС и на чл.50 ЗУЕС в подкрепа на
твърдението си,че ответното Сдружение на собствениците създава и поддържа фонд „Ремонт и
обновяване“.Действително,в чл.33 ал.5 от ЗУЕС законодателят е предвидил,че ако сдружението
бъде учредено от всички собственици,ОС на сдружението има и правомощията на ОС на
собствениците,предвидени са и редица хипотези,в които е прието,че не е необходимо решенията
на ОС на сдружението да бъдат внасяни за разглеждане и от ОС на ЕС. В случая обаче е
2
несъмнено,че нито ОС на ЕС,нито ответното Сдружение на собствениците са изразили съгласие
или са взели решение за възстановяване на разходите,направени от ищеца Д. за ремонта на
покрива,каквото изисква разпоредбата на чл.48 ал.6 ЗУЕС.Правилно и законосъобразно в тази
връзка е приел БРС,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.48 ал.7 ЗУЕС и
ищецът разполага с правото да предяви иск за възстановяване на разходите срещу останалите
етажни собственици,а не срещу Сдружението или Етажната собственост. Разпоредбата на чл.48
ал.7 ЗУЕС е ясна ,тълкува се и се прилага безпротиворечиво от съдилищата в същия смисъл.
Водим от горните мотиви и при споделяне на мотивите,изложени от БРС,въззивният съд
намери,че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната
жалба-оставена без уважение като неоснователна.
С оглед изхода от въззивното обжалване,право на присъждане на разноски има въззиваемото
сдружение,което е направило своевременно искане за присъждането им и е представило списък на
разноските по чл.80 ГПК.Претендират се разноски в размер на 600 лева за адвокатско
възнаграждение,представени са доказателства за извършването им,поради което съдът ги възлага в
тежест на въззивника Д..
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260666 от 28.042021г.,постановено по гр.д.№4138
/2020г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. Д. с ЕГН-**********,със съдебен адрес:гр.Бургас,ул.“Стара
планина“№12,вх.Б,ет.2,офис 8- адв.С.Я. да заплати на Сдружение на собствениците
„гр.Бургас,ул.“Шейново 29“ ,с рег.№415/04.04.2016г.,представлявано от Н Г Р,с адрес:
гр.Бургас,ул.“Шейново“№29 сумата от 600 лева,представляваща направени от сдружението
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3