Решение по дело №16097/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            18.07.2016 г.      гр. В

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На двадесети юни                                                                 две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар В.Т.

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 16097 по описа за 2015 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С.С.С., ЕГН ********** и И.П.П., ЕГН **********, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Община В и Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, че не са собственици на имот, представляващ ПИ с идентификатор ***.69, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. дир. на АГКК с площ от 5296кв.м., находящ се в гр. В, район П***, м. „*** 053” № 69, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ***.68, ***.7, ***.8, ***.9, ***.10, ***.686, ***.704, ***.702, ***.66, ***.67.

В исковата молба се сочи, че ищците придобили собствеността върху процесния имот, представляващ имот № 060473 по КВС на землището на В*** с договор за покупко-продажба сключен с нкя и жня, за който е съставен нотариален акт № 39/12.02.2015г. Праводателите им се легитимирали като собственици въз основа на КНА № 38/12.02.2015г., като придобит по наследство от техния наследодател Киряк Димитров Янев. В полза на последния с влязло в сила реституционно решение № 567/29.10.1998г. на ПК В било възстановено правото на собственост върху имот № 060473 по КВС на землището на В***. Доколкото решението на ПК е постановено преди изменението на чл.14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/30.07.1999г./, то с издаването му е приключила реституционната процедура. След като подали заявление в СГКК- В на 23.03.2015г. за вписването на имота в кадастъра, на 07.04.2015г. постъпило искане от ответната Община за вписване на съставен АЧОС за имота, а вторият ответник с писмо от 21.05.2015г. макар и неразполагащ с документ за собственост възразил срещу вписването. Оспорват се ответниците да имат права върху имота, като твърдят, че имотът представлява частна гора, като начинът му на трайно ползване не създава права за РДГ /предишно ДАГ- Държавно лесничейство- В/. Не са били налице и предпоставките по издаване на АЧОС, доколкото за съставянето като основание е посочена нормата на чл.59, ал.1 ЗОС, а предходен АЧОС се твърди да не съществува. Посоченият акт № 2990/12.05.2004г. сочи, че касае сграда, но не и земя, а отделно от това, местонахождението й се намира в имот № 148 по КП от 1982г. В акта е посочен и АДС № 656/03.07.1990г., в който като основание за актуване е посочен протокол от 30.09.1983г. на АПК с. Аксаково, с който е предоставено единствено право на ползване на терен от около 50дка на ОС на БСФС- В. Оспорват процесният имот изобщо да попада в терена предоставен за ползване на АПК с. Аксаково. Доколкото имотът не е бил одържавяван, то и след деактуването му, ответната община не е станала собственик. И тъй като имотът в случая има собственици, то изключено е по силата на чл. 6 ЗС /ДВ бр.92/1952г./ и чл. 2, ал.2, т.5 ЗОС /ДВ бр.44/1996г./ държавата, респ. общината да са придобили имота по силата на закона. Твърди, че правата на Държавата са изключени вкл. предвид на факта, че не притежава документи удостоверяващи правото й на собственост, предвидени в чл. 27, ал. 5 ЗГ. Имотът попада в жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване. Доколкото ответниците оспорват правата на ищците, заявявайки собствени такива, за последните е налице правен интерес от отричане съществуването им. Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община В оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че решение № 567/29.10.1998г. на ПК В, с което е реституиран имота в полза на праводателя на ищците е незаконосъобразно и не е произвело конститувно действие, тъй като са били налице пречки за осъществяване на реституцията, доколкото към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, в имота са били реализирани комплексни мероприятия /строежи и съоръжения/ по см. на чл. 10б ЗСПЗЗ и §1в, ал.1 и ал.2 ДР на ППЗСПЗЗ. Твърди, че по силата на решение по протокол от 30.09.1983г. от заседание на комисия свикана по искане на ОС на БСФС- В, АПК с. Аксаково е бил предоставен безвъзмездно исканият терен на ОС на БСФС- В за изграждане на спортно- учебно състезателна база по конен спорт и модерен петобой на територията на стопанския двор на АПК с. Аксаково, филиал кв. В*** състоящ се от северна и южна площадка, с описани площ и  граници. С протокол от 09.11.1983г. на УС на АПК с. Аксаково на ОС на БСФС- В е предоставено възмездно ползване на всички стопански постройки, ограждения и водоснабдяване. С АДС № 656/03.07.1990г. имотът е актуван като държавен и предоставен за оперативно управление на ОС на БСФС- В, с бивш собственик АПК с. Аксаково. Впоследствие, със заповед № РД-1-7703/1/18.03.2002г. на областния управител, по искане на кмета на общината и по силата на чл.2, ал.1, т.9 ЗИД на ЗОС, имотът е деактуван като държавен. С АЧОС № 2990/12.05.2004г., на основание чл.2, ал.1, т.6 и т.9 ЗОС е актуван имот сграда за модерен петобой, находящ се в ПИ 148 по плана на м-ст Бялата чешма и Дъбравата, построена 1975г. и с посочен бивш собственик- държавата. В забележка е отбелязано и че с АЧОС № 2988, 2989 и 2991 е актувана цялата „конна база”- север и юг. Твърди, че намиращите се в имота сгради представляват строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и ЗТСУ, ППЗТСУ /отм./. В изпълнение изискванията на чл. 59, ал.1 ЗОС за ПИ 2053.69, в който са разположени двете сгради е издаден АЧОС № 6991/14.06.2012г., като липсва предходно издаден такъв. По КП от 1982г. имот 2053.69 попада в имот № 148 и е записан като база за модерен петобой „Черно море” и съобразно предвижданията на общия градоустройствен план от 1982г. попада в обществени терени- „Дом майка и дете”. Оспорва твърденията имотът да попада в устройствена зона- жилищна с преобладаващо ниско застрояване, доколкото съгласно ОУП от 2012г. имотът попада в устройствена зона за спорт и атракции и територия за спорт и развлечения. По изложените аргументи твърди, че е собственик на имота по силата на закона и в частност разпоредбите на чл. 2, ал.1, т.6 и т.9 ЗОС /изм. ДВ бр.26/2000г./ и §7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА. Оспорва ищците да са носители на твърдяното от тях право по силата на НА за покупко- продажба, доколкото праводателите им не са били собственици на същия легитимирайки се с КНА № 38/12.02.2015г. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че понастоящем в КР като собственик на процесния имот е вписано ТП „Държавно горско стопанство- В”. Съгласно ЛУП от 2007г. на ТП „ДГС- В” имотът попада в горска територия в отдели/подотдели 157/е1,ч1,и,к,л и 11- частна държавна собственост. С решение № 567/29.10.1998г. на ПК В е възстановено правото на собственост на Киряк Димитров Янев в съществуваващи стари реални граници върху имоти заявени с пореден номер 3 и установени със съдебно решение от 06.03.1996г. на ВОС и делба от 1953г., с ограничения в ползването- да се стопанисват съгласно ЗГ, като липсва протокол реституентите да са въведени във владение. Твърди, че е налице разминаване по отношение на имотите по решението на ВРС по гр.д. № 478/1995г. и тези по реституционното производство. С тези съображения оспорва правата на праводателите на ищците по КНА, съотв. техните придобити с договора за покупко- продажба. Оспорва и правата на другия ответник по повод съставяне на АЧОС № 6991/14.06.2012г. с твърдения, че същата се легитимира като собственик единствено на сградите в имота. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

С нотариален акт №39/12.02.2015 г. нкя и жня продали на ищците ПИ с идентификатор ***.69, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план 060473, с площ от 5297 кв.м., находящ се в гр. В, район П***, м. „*** 053” № 69, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ***.68, ***.7, ***.8, ***.9, ***.10, ***.686, ***.704, ***.702, ***.66, ***.67. С нотариален акт за собственост №38/12.02.2015г. нкя  и жня са признати за собственици на същия имот.

С влязло в законна сила решение № 567/29.10.1998г. на ПК В е възстановено правото на собственост на Киряк Димитров Янев върху нива от 5.298 дка, представляваща  имот № 060473 по КВС на землището на В***, при описани граници в решението. Посочено е в решението, че същото е издадено въз основа на съдебно решение от 1996г. на ВОС. От представеното по делото удостоверение за наследници №386/22.11.2004г. се установява, че праводателите на ищците нкя и жня са наследници на Киряк Димитров Янев, б.ж. на гр. В, починал на 07.09.1997г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт № II-687/08.09.1997г.

В представеното копие от административна преписка по заявление № 41063/06.03.1996 г. на ОСЗ В се съдържа заверено решение № 567/29.10.1998г. на ПК В. Видно от протокол от 30.09.1983 г. на комисия от представители на АПК с. Аксаково и на ОС БСФС-гр. В е взето решение, с което АПК с. Аксаково  предоставя на ОС БСФС-гр. В две площадки-северна и южна, подробно описани в протокола.  Видно от протокол от 09.11.1983 г. на УС на АПК с. Аксаково е решено да се предадат на БСФС В, описани основни средства срещу заплащане на остатъчната им стойност.С фактура №11783 от 1983г. издадена от АПК с. Аксаково са фактурирани основните средства, съгласно справка. Като начин на плащане е посочено – „по сметка”. В справка на АПК „Г.Петлешев” с. Аксаково, КБПБ с. Кичево са описани основните средства и тяхната стойност.

С АДС №656/03.07.1990 г. са актувани като държавни двете площадки и сгради като основание за съставяне на акта е посочен протокол от 09.11.1983 г. Със заповед №2329/09.11.1998 г.  Областния управител на Варненска област е отказал да отпише от актовите книги имот по акт за държавна собственост №656/03.07.1990 г. Със заповед №РД-1-7703(1)/18.03.2002 г. е отменена заповед №2329/09.11.1998 г. и имота е отписан от актовите книги. С акт за общинска собственост №2990/12.05.2004 г. се актува подробно описана сграда, находяща се в  поземлен имот №148 по плана на „Бялата чешма” и „Дъбравата”, землище В***. Като основание за съставяне на акта е посочена и заповед №РД-1-7703(1)/18.03.2002 г. Посочено е и че предходен акт е АДС №656/03.07.1990 г.

Представен е АЧОС №6991/14.06.2012 г.с който се актува процесния имот №***.69. като правно основание за съставяне на акта е посочено чл.59, ал.1 от ЗОС. Посочено е и че предходен акт е №2990/12.05.2004 г. Според извадка от КП-1982 г., имот №148 е обособен като самостоятелен. В разписен лист от 1982 г. №148 е вписана база за модерен петобой „Черно море”.

В скица издадена от СГКК Вна 09.02.2016 г., за процесния имот са вписани като собственици – община В, И.П.П., С.С.С., ДАГ-Държавно Лесничейство-В. В цветна извадка от ОГП 1982 г. имота е отреден за дом „Майка и дете”. В цветна извадка от ОУП 2012 г. имота попада в зона отредена за жилищно строителство и е предвиден път преминаващ през сградата в имота.

Съдът намира, че останалите доказателства, които са приети от съда са ирелевантни за настоящия правен спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.

По делото са ангажирани специални знания и умения посредством допусната съдебно-техническа експертиза. От заключението и изслушването на вещото лице се установява, че имота по решение №567/29.10.1998г. на ПК В е идентичен на имот №60.473 по КВС и е идентичен на процесния имот ПИ 2053.69 по КККР. Първия действал план е бил от 1956 г., технически приет но неодобряван с нарочна заповед, последващ е КП-1982 г., също неодобряван с нарочна заповед, след това КВС обнародван през 2000 г. и последния е КККР одобрени през 2008 г., действащ по настоящем. Установява се още, че имотът не е урбанизирана територия /населено място или селищно образувание/, намира се извън регулационните и строителни граници и извън околовръстния полигон на населеното място и на съседното с.о. ”Ман рид, бялата чешма и дъбравата”. Бил с предназначение земеделска земя в КП 1956 г. и КП 1982 г., едва в КВС- 2000 г. и КККР-2008 г. предназначението й е горска територия. Няма документи за промяна на предназначението на земята от земеделска в горска. За имота няма конкретно отреждане с нито един план. В ОГП от 1982 г.  процесната територия е била предвидена за Дом „Майка и дете”, като тези предвиждания не са реализирани  в процесния имот, като домът е на запад от процесната територия като има явна граница-голямо дере. В ОУП от 2012 г. имота попада в територия с устройствена зона „ЖМ” /жилищна зона с преобладаващо ниско застрояване/ с посочени  съответните параметри на застрояване. Вещото лице описва съдържанието на АДС №656/1990 г., като посочва, че част от процесния имот, съответстваща на ПИ 148 по КП 1982 г. е бил издаден този АДС. Част от процесния ПИ 2053.69 попада върху част- 1971 кв.м от ПИ 148 по КП 1982 г., която е площа на припокриване между двата имота. Съгласно представената от вещото лице комбинирана скица частта от имот №148, попадаща в имот с ид.№***.69 от кадастралната карта на гр.В е в размер на 1971 кв.м., като същата е повдигната на комбинираната скица със син цвят. На комбинирана скица е отбелязано застрояването в имота, като сградата е отразена още в КП 1956 г. /оранжев цвят/. Твърди, че сградата в процесния имот не е описана в АДС. Вещото лице счита, че сградите са в съответствие с предвижданията на ОГП 1982 г. Вещото лице сочи, че в КК  през 2009 г и 2011 г. сградата е била селскостопанска и едва през 2012 г е записана като спортна, като няма документи за промяна на статута на сградата от селскостопанска в спортна. Не са открити строителни книжа и друга строителна документация за сградите в ПИ-148 от КП 1982 г. Вещото лице е определило необходима прилежаща площ на съществуващото в имота застрояване в размер на 579 кв.м., унагледено на скица приложение №3 към експертизата. Вещото лице посочва, че трите съществуващи конюшни са с идентификатори ***.11.1, 10135.2029.32.1 и 10135.2029.32.2 , находящи се в съседни имоти на процесния, представляващи конна база-север и конна база-юг.

Съдът кредитира  като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице, непротиворечащо на събраните по делото доказателства с изключение на извода на вещото лице в т.8.2 в който вещото лице счита, че сградите са в съответствие с предвижданията на ОГП 1982 г., доколкото този извод противоречи на становището, че предвиждането за дом „Майка и дете” не е реализирано в процесния имот. След като предвиждането по ОГП не е реализирано, то не може да се приеме, че съществуващото в имота застрояване е в съответствие с него.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищеца право, какъвто е настоящия случай. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск, които съставляват винаги субсиди форма на искова защита. С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава това право. За да е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, то следва чрез него ищецът да защити това право. При уважаване на иска, макар че се отрича притежаването на спорното право от ответника, следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му. Следователно, за да бъде допустим отрицателен установителен иск, то следва със съдебното решение по него ищецът пряко да почерпи права, изгодни последици, в своята правна сфера. Съобразно разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които  произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. 

В настоящия процес ищците установяват фактите, от които произтича правния им интерес, като представят писмено доказателство, нотариален акт №2, том VII, вх.рег.№2856, дело №1237 от 12.02.2015 г. на Службата по вписвания-В за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който нкя и  жня им продават поземлен имот с идентификатор № ***.69 по кадастралната карта на р-н П***, гр. В, одобрена със заповед №РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. С оглед горното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск е допустим.

Предмет на доказване в производство по предявен отрицателен установителен иск за собственост е отрицателен факт, и доколкото отрицателни факти не подлежат на доказване, то в това производство тежестта за доказване на фактите, от които черпи правото си правото на собственост върху процесния имот пада върху ответника. Независимо, че ищците основават правото на собственост на основание договор за покупко-продажба, то същите са придобили собствеността от лица, които са наследници на бивш собственик, в полза на който е постановено решение на ПК.

Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС, тези решения имат конститутивно действие – т.е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ПК, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Освен това - ако трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ПК, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение. Тази възможност е утвърдена в практиката на ВКС при действието на ГПК от 1952г. /отм./., а сега произтича пряко от чл.17, ал.2 ГПК.

В отговора на исковата молба ответника община В е направил такова възражение за незаконосъобразност на решение №567/29.10.1998 г. на ПК В, поради осъществени комплексни мероприятия по смисъла на чл.10 б, ал.1 от ЗСПЗЗ, които са пречка за реституция. При това положение съдът следва да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ПК и да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е основателно. Ответниците не разполагат с други възражения срещу законосъобразността на решението на ПК и по-специално – че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и възстановения имот. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл.17, ал.2, пр.2 ГПК е ограничен. Това ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон.

На първо място – принцип както на ЗСПЗЗ, така и на другите реституционни закони е, че имотите се възстановяват на лицата, от които са отнети. Този принцип е заложен както в чл.3, ал.1 ЗВСОНИ, така и в чл.1, чл.2 и чл.3 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а също и в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, според който се възстановяват правата, притежавани преди образуването на ТКЗС. В съответствие с него е и облекченият режим на доказване на притежаваните земеделски земи в административното производство пред ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Заявителят може да представи както нотариални актове, които са пълно доказателство за правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, така и косвени доказателства - делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и др., изброени в чл.12, ал.2 /предишна ал.3/, а също и нотариално заверени декларации, които бяха допустими доказателства за собственост преди отмяната на чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./. На базата на тези доказателства административният орган издава решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което заедно с приложената скица има силата на констативен нотариален акт. В исковото производство, ако не се повдига спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете това решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Той няма основание да изисква повторно доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, при това чрез пълно доказване по общите правила на гражданския процес.

В случая законосъобразността на решението на Поземлената комисия се преценява от съда в спорното исково производство по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК с предмет право на собственост, тъй като решението се противопоставя на лица, които не са били страни в административното производство по възстановяването на собствеността - чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК. Решението на Поземлената комисия е писмен административен акт, за което важат разпоредбите на чл. 59, ал. 2 АПК, като косвения контрол за валидност следва да обхване въпросите за нищожност и унищожаемост на индивидуалния административен акт. В случая процесното решение на Поземлената комисия е изготвено в предвидената от закона форма от компетентен административен орган според правилата на териториалната и материалната компетентност при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целите на закона.

Съобразно с изложените доводи, съдът приема, че не са били налице пречки за реституция. Чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ посочва правата на третите лица, които законно са построили сгради върху земеделски земи, включени впоследствие в строителните граници на населеното място. Приложното поле на нормата е очертано освен с местонахождението на имотите, също и с кръга на правоимащите лица. Имат се предвид физически лица, построили сграда на основание законно отстъпено им право на строеж.

Видно от СТЕ имотът не е урбанизирана територия /населено място или селищно образувание/, намира се извън регулационните и строителни граници и извън околовръсния полигон на населеното място и на съседното с.о. „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата”.  От това следва, че тази норма е неотносима в настоящия случай, доколкото текста на разпоредбата не е променян и във всички редакции винаги е касаел имоти, находящи се в строителните граници на населеното място. Дори да е относима към настоящия спор, то същата изисква изрична законност на построените сгради. Не е налице в процесния имот строеж извършен при спазване на всички нормативни изисквания, т.е. „законен строеж”, извършен след издаването на съответните за него разрешения и други строителни книжа, нито строеж осъществен от несобственик или от правен субект, на който е надлежно учредено право на строеж.

Видно от СТЕ както и събраните в съвкупност доказателства такива книжа липсват, поради което сградата се явява незаконна. В събраните по делото доказателства не са цитирани такива документи с техните номера и дата на издаване, за да се приеме евентуално, че са  съществували в един минал момент, но към настоящия не се съхраняват.

В тази връзка, твърдението от процесуалния представител на Община В в съдебно заседание от 20.06.2016г. за евентуалното съществуване на строителни документи, в архив в сградата на „Юнашки салон”, съдът счита за несвоевременно направено с оглед разпоредбата на чл.131 и чл.143 от ГПК. Ответната страна е имала възможността да се снабди с тези документи / при необходимост да поиска съдебно удостоверение/, но не е сторила това, което е нейно задължение, а не на вещото лице. Едва в хода по същество от процесуалния представител на ответника община В излага твърдения, че е започнала процедура по издаване на удостоверение за търпимост. Дори и да бъде издадено такова, то същото не узаконява сградата, която няма да подлежи на премахване, но остава незаконна. Издаването на удостоверение за търпимост потвърждава извода за незаконност на сградата, доколкото такова удостоверение не се издава за законни сгради, а цели предотвратяване  събарянето на незаконни такива и възможност същите да бъдат обект на прехвърлителна сделка. Това обстоятелство обаче е без значение, доколкото чл.10 ал. 7 ЗСПЗЗ е неприложима, тъй като имота не представлява урбанизирана територия и не попада в строителните граници на населеното място. 

Въпреки наличието на данни, че територията е представлявала стопански двор, стопанисван от АПК с. Аксаково, съдът намира, че е неприложима нормата на чл.10 ал. 12 ЗСПЗЗ. Възстановяването на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земи включени в стопанските дворове на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да стане само ако имат земеделски характер, което означава, че не следва да бъдат застроени, да не бъдат прилежащи площи към сгради и съоръжения и да бъдат годни за земеделско ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собственици по реда на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ върху земите в и извън границите на урбанизираните територии, включително в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени и не съставляват прилежащи площи към сгради. Разпоредбата на чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ не поставя изискване за законност на строежа. Видно от т. 2 на протокол  от 30.09.1983 г. на комисия от представители на АПК Аксаково и на ОС БСФС-гр. В филиала на АПК Аксаково в кв. В*** е закрит. С оглед горното и доколкото  основните средства на АПК са предадени на ОС на БСФС следва да се приеме че към правнорелевантния момент 1 март 1991 г.- влизането в сила на ЗСПЗЗ, процесния имот не е представлявал част от стопански двор. Част от процесния имот припокриваща се с имот №148 от КП 1982 г. е била част от стопанския двор, но в един по предходен етап от време.

В случай, че към 1 март 1991 г. процесния имот е представлявал стопански двор, то решението на ПК В би било незаконосъобразно за частта от възстановения имот представляваща необходима прилежаща част към сградата, която е с площ 579 кв.м. отразена от вещото лице на скица приложение №3 от СТЕ. Съдът счита за приложима методиката указана в наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, използвана от вещото лице, а не методика  действала към датата на построяване на сградата, в какъвто смисъл бе оспорването от страна на ответника община В.

Трайната практика на ВКС приема, че съществува разлика в основанията за връщане на собствеността по чл.10, ал. 7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В единия случай се следи дали една сграда е била започната или е била законно построена до 01.03.1991 г. от физическо лице, а във втория случай – дали при влизане в сила на ЗСПЗЗ включената в строителните граници на населеното място земеделска земя е била застроена, или върху нея са били проведени комплексни мероприятия, непозволяващи възстановяването й, поради което при спазване на разпоредбите на гл.ІІІ ЗСПЗЗ, държавата си запазва правото на собственост.

Според чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, в двете хипотези собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността си – когато те са застроени или върху тях са проведени мероприятия. Пречка за възстановяване на собствеността е всякакво застрояване на терена, което представлява комплекс от строителни дейности, като се има предвид земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях. В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, а регламентира само завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Разпоредбата не въвежда и изискване да е било проведено отреждане на терена за определен вид строителство – чл. 17 и чл. 25 ЗТСУ (отм.), чл. 13 ППЗСГ (отм.). Няма изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективния факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон. Само по себе си обстоятелството, че един имот е застроен не означава, че същият не подлежи на възстановяване. Нормата има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. В настоящия случай, видно от т.12.1.б на неоспореното по надлежния ред заключение, вещото лице е посочило, че се касае за единични сгради. 

Вещото лице е констатирало, че сградата е отразена още в КП 1956 г.,  т.е. касае се за едно заварено строителство, което не е извършено от Държавата и от други лица, а лично от наследодателя на праводателите на ицщите. В първото съдебно заседание е наведено такова твърдение от ищеца, като съда съобразявайки СТЕ и обсъдените доказателства по делото го намира за основателбно. Сградата е нанесена още през 1956 г. преди образуване на ТКЗС, като ноторно известно е обстоятелството, че ТКЗС  е образувано през 1958 г. Това се установява и от броя на сградите очертани в описателната скица на терена към протокола от 30.09.1983 г., която не следва да се кредитира като официална скица на самостоятелен имот, доколкото същата не е издадена от компетентен орган и не представлява официален документ.  В нея са посочени общо 5 сгради в двете площадки, номерирани с номера 4,5,6,7 и 8, а  списъка на основните средства в протокол от 09.11.1983г., както и справката за остатъчната стойност на основните средства са описани 4 сгради, които се предават на БСФС а именно - краварник, кокошарник и две конюшни. Очевидно АПК с. Аксаково не е бил нейн собственик, поради което не е включена в описа на основните средства, съответно не е заплатена от ОС на БСФС  и в последствие не е включена и в АДС №656 от 1990г.  Такова е и становището на вещото лице, което при изслушването му в съдебно заседание, посочва, че сградата находяща се в процесния имот, не е включена в АДС.

Видно от АДС №656/1990 г. в северната площадка, в която Община В твърди, че попада процесния имот включва: - пясъчен плац-конкурипик, тревен плац конкурипик, тренировъчен плац, трибуна, конюшна, паркинг асфалтиран. В тази връзка съда кредитира становището на вещото лице в т.12.3 от заключението, че трите конюшни се намират в съседни имоти на процесния, като посочва техните номера по кадастрална карта. Четвъртата конюшна вече не е налична на терен, респ. от предадените 4 сгради са останали само три, като конюшните описани в АДС се намират в съседни имоти на процесния и не са идентични със сградата находяща се в процесния имот.

Вещото лице в т.8.1 от СТЕ   посочва, че в КП от 1982 г. и КВС  от 2000 г. сградата е означена като „МС”. В съдебно заседание допълва, че при справка в СГКК-В в кадастралната карта през 2009г. сградата е имала начин на трайно ползване –селскостопанска сграда, по късно през 2011 г. също е била селскостопанска, като едва през 2012 г. е променена на спортна сграда, като за промяната на предназначението няма документи. Видно от представената скица издадена от СГКК на сградата, няма заповед за изменение на КК и КР, с която начина на трайно ползване да бъде променен от селскостопанска сграда на спортна сграда. Всичко това налага извода, че сградата не е била собственост на АПК . Същата не е била част от основните средства на АПК, съответно не е била заплатена от ОС на БСФС, не е включена в АДС от 1990 г., както и в заповедта за  деактуване от 2002 г. на областен управител.

От това следва, че сградата, наличието на която би било пречка за възстановяване на част от имота не е построена от трети лица, държавата или общината. Доколкото понятието "проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността" няма пряка дефиниция в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, смисълът му следва да се извлече от разпоредбите на закона и правилника, съдържащи пречки за възстановяване на собствеността, като такива пречки са предвидени в чл.24 ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ, съгласно които държавата запазва собствеността върху земи, предназначени и служещи за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката и културата,сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините и мероприятията,с осъществяването на които се задоволяват такива нужди следва да се разглеждат като непозволяващи възстановяване на собствеността, когато са реализирани съответните строителни дейности. Във всички случаи, за да се приеме, че е реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, имотът следва да е променен до степен да не може да се приеме, че е запазил земеделския си характер, т. е. предназначението му вече да е променено и то като последица от застрояване или изграждане на съоръжения, свързани с осъществяване на производствена, търговска или друга стопанска дейност.

Такава промяна относно процесния имот не е осъществена, доколкото сградата в имота е отразена още преди образуването на ТКЗС, няма данни за промяна на предназначението й, като е отразена в кадастралната карта до 2012 г. като селскостопанска сграда. Наличието на заварена селскостопанска сграда, съществувала още преди образуването на ТКЗС не сочи за осъществено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б ,ал.1 ЗСПЗЗ. Към правнорелевантния момент 01.03.1991 г. е действал КП 1982 г. и  имот №148 е бил обособен като самостоятелен имот и не би могло да се приеме, че застрояването в имота е част от комплексно мероприятие проведено едновременно в съседни имоти. В случай, че сградата в имота е била построена от Държавата, то решението на ПК В би било незаконосъобразно за частта от възстановения имот представляваща необходима прилежаща част към сградата, която е с площ 579 кв.м. отразена от вещото лице на скица приложение №3 от СТЕ.

Няма данни за наличието на дейности в имота които да са пречка за реституция, които са от категорията на тези строителни дейности, които по см. на § 1в ДР ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ/ не позволяват възстановяване на собствеността. Вещото лице при изслушването му в последното с.з. сочи, че описаните  в АДС  тревен плац, тренировъчен плац, пясъчен плац, трибуна, паркинг и две конюшни не попадат в процесния имот. От назначената по делото експертиза се установи, че към правнорелевантния момент - 01.03.1991г. процесния имот е представлявал земеделска земя, поради което съдът намира, че не е имало пречки за възстановяване на собствеността.

Твърдението на процесуалния представител на Министъра на земеделието и храните са, че съгласно ЛУП от 2007г. на ТП на ДГС В, ПИ с идентификатор ***.69 попада в горска територия. Релевантния момент, в който следва да се извърши преценка за наличие на пречките по чл.10б от ЗСПЗЗ, е влизането на закона в сила. Разпоредбата регламентира само завареното фактическо състояние на имота, поради което настъпилите след това промени – както на предназначението, така и на собствеността, са последващи и не се обхващат от предпоставките на закона, при който реституцията на земята е възможна.

В тази връзка и предвижданията  на ОУП 2012 г. за процесния имот относно  зоната в която попада а именно – зона „Жм” -жилищна зона с преобладаващо ниско застрояванене не са от значение. Твърденията на Община В, че имота попада в зона за спорт атракции и територия за спорт и развлечения са опровергани, доколкото ОУП се възлага по искане на кмета на общината, и прякото участие на общински съвет, а тяхната воля е била предвижданията за имота да са за жилищно застрояване, като сградата в имота да бъде премахната, доколкото през нея е проектиран път, видно от извадката от ОУП.

Съдът приема, че решение № 567/29.10.1998г. на ПК В е законосъобразно, доколкото не са били налице пречки за реституция. Съгласно чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ в редакцията с ДВ бр. 17 от 01.03.1991 г., ОСЗ се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на заявлението, т. е. няма изискване към решението да бъде приложена скица. С изменението на текста с ДВ бр. 45 от 16.05.1995г. законодателят е формулирал изисквания, че в решението с което се възстановява правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. С оглед на записаното изискване, скицата е условие за индивидуализирането на имота, но когато в решението имотът е описан чрез посочване на номера му по кадастрален план, включително и по действащия към момента на постановяване на решението, следва да се приеме че имотът е надлежно индивидуализиран, дори и границите му да не са посочени, тъй като границите са нанесени в кадастралния план и се определят от него. В настоящия случай са посочени дори и границите на имота, като  наличието на скица не е задължителен елемент от фактическия състав по възстановяване на собствеността. Освен това видно от СТЕ за вещото лице е нямало затруднения да идентифицира имота и прави ясен извод за идентичност дори и чрез съвпадение на 4 граници. Решението е постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ

, в редакция на нормата преди 1999 година, съдържа надлежна индивидуализация на възстановения имот, поради което се ползва с конститутивен ефект, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС. В тази връзка липсата на протокол за въвод във владение не е определящо за правото на собственост.

С оглед горното решението на ПК има силата на констативен нотариален акт и  издадения нотариален акт №38, том I, регистър №737, дело №23 от 12.02.2015 г.  с който са признати Николай Янев и Железа Янева като за собственици на процесния имот е законосъобразен, поради което искането на ответника за отмяна на констативния нотариален акт  е неоснователно.

Относно правото на собственост на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните не са събрани доказатества, които да доказват същото.  В отговора на исковата молба единственото наведено твърдение е че съгласно ЛУП от 2007 г. на ТП на ДГС В, ПИ с идентификатор ***.69 попада в горска територия в отдели /подотдели/ -157е1, ч1 и 11-частна държавна собственост. Други твърдения извън горното не са въведени, а и не са представени доказателства установяващи права на Държавата. Аргумент за обратния извод не е вписването в кадастралния регистър на ДАГ-Държавно лесничейство В като собственик на имот №***.69, както и отбелязването в ЛУП от 2007 г., че имота е частна държавна собственост. Ето защо и настоящият състав приема, че по отношение на спорния имот, Държавата не е установила собственически права. Същите не могат да произтекат от закона, доколкото не са налице изключенията визирани в  чл. 27, ал.1 от Закона за горите.  В допълнение следва да се посочи и становището на вещото лице относно земеделския характер на земята, както и липсата на актове за промяна на предназначението й в горска територия.

Ответника Община В съдът намира, че не е установила по пътя на пълното и главно доказване правото си на собственост. Недоказано остана твърдението й, че имота е бил държавен и в последствие общински. Актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Ищците твърдят, че имота не е бил държавна собственост и Община В следваше да установи това обстоятелство и деактуването на имота от страна на Държавата в полза на Община В,  със заповед №РД-1-7703(1)/18.03.2002 г. на областен управител.

За да се приеме, че действително правото на собственост върху спорния имот е придобито от Държавата, следва да бъде установено наличието на всички предпоставки за това. В АДС №656/1990 г. е цитиран  протокол от 30.09.1983г., като видно от самия протокол, същия е на комисия в състав двама членове на АПК с. Аксаково и 5 членове на ОС на БСФС -В. Ссъгласно чл. 38 от примерния устав на АПК /обн., ДВ, бр. 25 от 28.03.1980г.,/, върховен орган на управление е общото събрание. Съгласно чл. 43 управителният съвет е изпълнителен орган на АПК и се състои от 11 до 31 члена. Той ръководи АПК в съответствие с решенията на общото събрание, устава на АПК и нормативните актове. За да се вземе валидно решение то трябва да е на управителния съвет на АПК, а не на комисия, в чийто състав влизат представители на организацията ползваща се от решението. С протокол от 30.09.1983 г. се договаря като планирано едно бъдещо правоотношение. Именно поради тази причина, изрично е посочено  в т. 4  от протокола, че преотстъпването на описаните терени следва да се оформи документално със заповед на председателя на АПК с.Аксаково в съгласие на чл.108 и чл. 109 от Правилника за Икономическия механизъм. Такава заповед не беше представена въпреки изричното възражение за липсата й направено от ищеца в първото съдебно заседание. Поради тази причина съдът приема, че не е налице валидно решение взето с протокол от 30.09.1983 г. и същия е нищожен. Решението е следвало да бъде взето от управителния съвет на АПК, така както е взето последващото решение с протокол от 09.11.1983 г. на заседание на УС  на АПК „Г. Петлешев” - с. Аксаково, касаещо основните средства на АПК.

Освен това видно от протокол от 30.09.1983 г. на комисия от представители на АПК Аксаково и на ОС БСФС-гр. В се предоставя на ОС на БСФС-гр. В две площадки. Използван е термина „предоставя”. Етимологията на този термин не предполага прехвърляне на право на собственост, като разпореждане. Продажбата, като разпоредителен акт  е най-разпространеното транслативно действие по отношение правото на собственост. Не е осъществена продажба, както и разпоредителни актове като замяна, дарение и др. За да е придобита собствеността, то следва да е налице правомерно прехвърляне на вещни права. В настоящия случай не може да се приеме, че е налице такова прехвърляне, доколкото не е налице сделка. Реалното ползване на предоставеното имущество, не е елемент от фактическия състав на собствеността.

Съгласно чл. 8. (1) от примерния устав на АПК имуществото на АПК се състои от: основни и оборотни средства, вземания и задължения, от права върху търговски марки, лицензии, делово участие и др. Като основание за съставяне на АДС №656/1990 г. е посочен протокол от 09.11.1983 г. на УС  на АПК  с. Аксаково. С този протокол се взема решение от ОС на БСФС да се заплати остатъчната стойност на основните средства, сред които няма земя, т.е същата не е била част от имуществото на АПК, което само е стопанисвало същата. С оглед горното съда приема, че не е било налице основанието посочено в АДС, досежно земята, доколкото същата не е предмет на сочения като основание протокол.

В допълнение следва да се отбележи и липсата на платежни нареждания за плащане на останалите основни средства по фактура №11783/1983 г. издадена от АПК с. Аксаково, в която като начин на плащане е посочено - по сметка, но доколкото същите не касаят процесния имот това обстоятелство е без значение за настоящия спор.

Видно от т.7.4 от заключението на вещото лице, за част от процесния имот 2053.69 по КККР, съответстваща на ПИ №148 по КП 1982 г. е бил издаден АДС, като площта на ПИ №148 по КП 1982 г. попадаща върху процесния имот 2053.69 е 1971 кв.м., означена на комбинираната скица. Вещото лице сочи, че липсва конкретно отреждане за процесния имот. Доказателства в противния смисъл не се събраха, въпреки, че в протокола от 30.09.1983 г. се споменава за искане на ОС на БСФС за отреждане на терен за изграждане на спортен комплекс. В  случай на конкретно отреждане следваше да има надлежно отчуждаване и изплащане на обезщетения. Самото отреждане няма непосредствено отчуждително действие.

Съдът споделя становището на ВОС, изложено в решение от 09.06.2004г., постановено по гр. дело №1698 по описа за 2003 г., според което, каквито и части от имота да са включвани в  акт за държавна собственост, то при липса на надлежно отчуждаване въпросния акт е непротивопоставим на ищците. Решението на ВОС касае същия АДС №656/1990 г., разглеждан в настоящия спор. Не се представиха доказателства, видно от които имота или дори частта от него в размер на 1971 кв.м., /площта на имот №148/, за която вещото лице сочи че е съставен АДС, някога да са били отчуждавани. Установяването на това обстоятелство по своята същност представлява доказване на положителен факт, като тежестта в случая е на страната, която се ползва от него, а именно ответника община В. Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, но съгласно изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие. С оглед горното съда приема, че не е доказано правото на собственост върху процесния имот на Държавата, произтичащо от  АДС №656/1990 г. Респективно след деактуването  със заповед №РД-1-7703(1)/18.03.2002 г. на областен управител имотът не е попаднал в патримониума на община В по силата на закона.

След като по  делото не бе установено, че соченият имот е бил държавна собственост към момента на влизане в сила на §7 от ПЗР на  ЗМСМА, то не може да се приеме, че Община В е станала собственик на имота и на основание т.6 от разпоредбата, където се визират и обектите с местно значение, предназначени за спортното обслужване. Твърдяното от ответника правно основание за трансформацията на собствеността ex lege предполага държавна собственост върху имота до момента на влизане в сила на цитираната законова разпоредба. Няма основание процесния имот да се счита за обект на общинската инфраструктура с местно значение и  че в имота са осъществявани дейности, свързани изключително със задоволяване на потребностите на местните жители.

По делото не се установи и 3325/5296 кв.м ид.ч. от ПИ с идентификатор №***.69 да са били собственост на Държавата към момента на влизане в сила на §7 от ПЗР на ЗМСМА.  Вещото лице посочва, че част от процесния имот 1971 кв.м, съответстваща на ПИ 148 по КП 1982 г. е бил издаден този АДС. За останалата, неактувана част от имота с площ  3325 кв.м  също не са ангажирани каквито й да доказателства, че се явява собствена на държавата. 

Сградата в процесния имот е отразена в плановете до 2012 г. като селскостопанска. Вещото лице сочи, че няма документи за промяна на прадназначението на тази сграда от селскостопанска на спортна и няма конкретно отреждане за имота. Към 17.09.1991 г., влизането в сила на ЗМСМА е действал КП 1982 г., по който вещото лице сочи, че процесният имот представлява земеделска земя, а сградата в имота заварена селскостопанска.

Следва да се отбележи и предвиждането на имота по действащия ОУП 2012 г. а именно за жилищно застрояване и събаряне на сградата поради предвиден път, който преминава през нея. В случай, че поземления имот и сградата представляваха спортен обект с местно значение, за нуждите на населението на общината, то предвижданията на ОУП нямаше да са такива, а щяха да са като за съседните имоти конна база – север и конна база-юг, които очевидно са спортни и съответно предвидени в ОУП за спорт и атракции /Са/.

С оглед горното община В не е станала собственик и на основание  чл.2 от ЗОС /ДВ бр.26/2000г./, според т.6 и т.9 на който  е определено, че общинска собственост са обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за „…спортно обслужване на населението на съответната община.”

Като основание за съставянето на АЧОС №6991/14.06.2012 г. е посочен чл. 59, ал.1 от ЗОС, според който при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост. От събраниите по делото писмени доказателства не се установява наличието на предходен акт за общинска собственост досежно поземления имот.

Същевременно от ответника община В в отговора на исковата молба се признава, че за поземления имот не е съставян предходен акт за общинска собственост. Това се установява и от представената от ответника справка на гл. експерт „ИАДОС”, дирекция „ОСИСД”в т.I от която е посочено, че „АЧОС №6991/14.06.2012 г., изготвен на основание предходен АОС  №2990/12.05.2004 г. с предмет само сгради за модерен петобой”. От  т.II, т.III  и т.IV на същата справка се установява, че  останалите актове №2988, 2989 и 2990  са били и за поземлени имоти но същите не касаят процесния имот  а ПИ ***.65, 10135.2029.32 и ***.11. Двата последни имота са посочените от вещото лице в т.12.3 от заключението като имоти в които се намират трите конюшни, като вещото лице сочи, че имот 2128.11 е конна база-север а имот 2029.32 конна база-юг и е упоменато отстоянието им от процесния имот.

Община В твърди в отговора на исковата молба, а и в АОС  №2990/12.05.2004 г. е записано, че с АОС № 2988, 2989 и 2991 е актувана цялата конна база. Както беше отбелязано обаче, видно от справката  тези три акта, касаещи съседни имоти включват и земя, за разлика от АОС  №2990/12.05.2004 г., който е само за сграда и не включва земя. С оглед горното следва извода, че не е било налице основанието за съставянето посочено в АЧОС №6991/14.06.2012 г.  а именно чл.59, ал.1 от ЗОС. Налице е такова основание за съставянето на актове за съседните поземлени имоти  ***.65, 10135.2029.32 и ***.11, за които са съставени предходни АОС 2988, 2989 и 2991, които, както се твърди от ответника община В представляват цялата конна база, но не е било налице основанието за съставяне на акт за процесния имот, който е съседен.

Наличието на предходен АЧОС за сградите, не е основание за съставяне на АЧОС за земята, доколкото горецитираната норма изисква наличието на предходен акт за общинска собственост за конкретния имот, в случая земя, какъвто акт не съществува.Със съставянето на АЧОС №6991/14.06.2012 г., както за поземления имот, така и за сградата, Община В е упражнила неправомерно оперативната си самостоятелност.

Сградата в процесния имот не е била част от имуществото на АПК Аксаково, доколкото не фигурира в списъка на основните средства в протокол от 09.11.1983 г. на УС на АПК „Г. Петлешев” с. Аксаково. Същата не фигурира и в справката за остатъчната стойност на основните средства, които се предават на ОС на БСФС и в последствие не е включена и в АДС №656 от 1990 г. , респективно в заповедта за деактуване от 2002 г. на областен управител. С оглед горното съда приема, че АЧОС №2990/12.05. 2004 г.,  неможе да легитимира община В като собственик на посочените в него сгради. Основанието за съставянето на същия е деактуването със заповед от 2002 г. на областен управител, като за предходен акт е посочен АДС №656 от 1990 г. Видно и от самото съдържание на този АДС такава сграда не е описана. Констатация, потвърдена от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание.

Видно от заповед №РД-1-7703(1)/18.03.2002 г. на областен управител за деактуване, на която се позовава ответника, няма описани други сгради освен три конюшни, за които както вещото лице установява, че не се намират в процесния имот. Съответно след деактуването през 2002 г. община В не е станала нейн собственик доколкото сградата не е била предмет на АДС от 1990 г., и съответно на заповедта за деактуване.

Неправомерно с АЧОС №2990/12.05. 2004 г. е актувана като общинска сградата и съответно този АЧОС не би могъл да е основание за съставяне на АЧОС №6991/14.06.2012г. за земята. Видно от АЧОС №2990/12.05. 2004 г. е описано, че сградата се намира в поземлен имот №148, но имот заема само 1971 кв.м от процесния имот, който е с площ 5296 кв.м., т.е освен, че акта за сградата неправмерно е използван за съставяне на акт за земята, той дори не е съставен за 1971 кв.м /площта на имот №148, в който се намира сградата/  а за 3325 кв.м. повече.

Община В не доказа правото си на собственост относно сградата в процесния имот, но тя не е въведена като предмет на делото.

АЧОС №6991/14.06.2012 г. има декларативен, но не и конститутивен ефект. Съдът не е обвързан да приеме, че общината е собственик на актувания имот въз основа на АЧОС №6991/14.06.2012 г., а преценява материалната й легитимация по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства по делото и разпоредбите на закона. Правилото на чл.537, ал.2 ГПК изр. последно представлява законна последица от уважаване на предявения в случая установителен иск за собственост и се прилага служебно от съда, независимо дали е направено или не искане от страната в тази насока. Тази последица обаче е относима и може да се приложи само за констативни нотариални актове, но не и спрямо такива, които имат диспозитивен характер или представляват актове за държавна или общинска собственост. Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Той  е официален удостоверителен документ, а разпоредбата на чл. 537, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като той е издаден от административен орган, а не в резултат на проведено охранително производство по реда на ГПК.         

    Съдът приема, че Община В не е станала собственик на процесния имот и по реда на чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на общината, а след изтичане на десет години стават общинска собственост, доколкото имота е заявен и възстановен. Заверено решение на ПК  е изпратено от ОСЗ-В, като  в тази връзка съдът счита, че писмо на ОСЗ от 18.02.2005 г. в които се посочва, че за имот №148 няма реституционни претенции, не могат да се противопостави на решението, издадено от същата служба.

По изложените съображения, съдът намира от събраните по делото доказателства за недоказано, че ответниците са собственици на процесния имот, поради което предявения отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.

В тежест на ответниците, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат възложени  направените от ищците разноски, за които е направено искане от процесуалния представител на ищеца, като за същите  е представил списък по реда на чл.80 от ГПК. По делото е представен договор за правна помощ от процесуалния представител на ищеца П., с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., като от страна на процесуалния представител на ответника община В, беше направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира, че справедливото адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания и осъществените в тях процесуални действия, съответно бе съобразена и цената на предявения иск следва да бъде намалено в размер на 1500 лв. На ответниците следва да се възложат и сторените от ищците разноски по делото за държавна такса и експертиза в размер на 394 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С.С.С., ЕГН ********** и И.П.П., ЕГН **********,***, представлявана от Кмета и Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, не са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***.69, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с площ от 5296кв.м., находящ се в гр. В, район П***, м. „*** 053” № 69, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ***.68, ***.7, ***.8, ***.9, ***.10, ***.686, ***.704, ***.702, ***.66, ***.67.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Община В и Държавата да заплатят на И.П.П., ЕГН ********** сумата от 1500 лева, представляваща адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Община В и Държавата да заплатят на С.С.С., ЕГН ********** и И.П.П., ЕГН ********** сумата от 394 лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: