Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260483 / 30.12.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2203 по описа за 2018
година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
от „Креди йес" ООД, с ЕИК *********, представлявано от Владислав Михайлов
Инджов, със съдебен адрес ***; против М.В.К. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК до PC- Хасково с вх.рег. № 7168/13.04.2018 г. за
сумата от 7 923,59 лв., представляваща главница и дължим остатък по запис на
заповед от 31.10.2017 г., предявен за плащане на 01.11.2017 г., ведно с
разноските по заповедното производство от 158,47 лв. държавна такса и 730 лв. адвокатско
възнаграждение - срещу длъжниците издателя М.Г. Ч. с ЕГН ********** и авалиста –
ответницата в настоящото производство. Било образувано ч.гр.дело № 928/2018 г.
на ХРС, по което съдът издал заповед № 409/ 17.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
от 19.04.2018 г. срещу двамата длъжника за посочените суми, против която
постъпило възражение от ответницата, предвид на което ищецът предявявал
настоящия си иск. Процесното му вземане било във връзка с неизпълнение на поето
задължение за плащане по посочения запис на заповед, по който ответницата била
поръчител. С издаването на записа, издателят Ч. поела безусловно и неотменяемо
задължение за плащане на сумата в размер на 9 192 лв. на предявяване на
поемателя – ищцовото дружество. Записът бил надлежно предявен за плащане на
издателя на 01.11.2017 г. За изпълнение на задължението като поръчител се
задължила ответницата – авалист, която изписала собственоръчно своите три имена
и положила своя подпис. Така издаденият запис на заповед представлявал валидна ценна
книга, материализираща изявлението на издателя си, т.к. бил издаден изцяло при
спазване законовите изисквания за форма и съдържание по чл.535 от ТЗ.
Редовността му обуславяла не само действителността на задължението на издателя,
но и на поръчителя - чл.485 ТЗ. Поръчителството
по записа също било валидно, като отговарящо на изискванията за форма по чл.484,
вр. чл.537 ТЗ. Така валидно била ангажирана отговорността на поръчителя за
задълженията, произтичащи от записа, заедно с издателя. Поръчителството било
годно основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата.
Самият запис на заповед съставлявал предвидено в закона и редовно от външна
страна основание, удостоверяващо годно за принудително изпълнение притезание в
полза на заявителя срещу лицата, сочени като длъжници по изпълняемото право. За
авалиста се пораждало задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за
принудително осъществяване се определяло от обезпеченото задължение, като
авалистът дължал същата по вид престация, както и авалата, предвид разпоредбата
на чл.485 ал.1 ТЗ. Авалът бил самостоятелно задължение, което възниквало
единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от
задължението, което обезпечава. В случая представеният запис на заповед
отговарял на предвидените в чл.535 от ТЗ изисквания за валидност, което
обуславяло отговорността и на ответницата като менителничен поръчител, солидарно
с издателя – чл.513 ал.1, вр. чл.537 от ТЗ. Приложими в случая били разпоредбите
на ТЗ, а не на чл.147 и чл.148 от ЗЗД. Така представените пред заповедния съд
документи били редовни не само от външна страна, но и доказвали съществуването
на право на принудително изпълнение и удостоверявали изискуемо притезание в
полза на лицето, което се сочи като кредитор- ищецът против солидарните
длъжници – издател и авалист. Неоснователно било ответното възражение, заявено
в заповедното производство, че липсвали знание и съгласие от нейна страна, да
авалира записа на заповед. В молба за заем № 52573/31.10.2017 г., в графата
„Данни за поръчител", били посочени данните на ответницата, която декларирала,
че се е запознала с общите условия и договора за заем на заемоискателя,
съгласна е с тях и желае да поръчителства. Ответницата собственоръчно написала
трите си имена и се подписала, предоставила копие от личната си карта, което
заверила с оригинала; подписала и декларация за използване на личните й данни
за целите на депозираното искане за заем, в което обективирала желанието си да
поръчителства; подписала и общите условия по договор за заем в сила от
01.04.2016 г. заедно със заемоискателката, като знак за запознаването и
съгласието й с тях. Ето защо не можело да бъде споделено като основателно
възражението й, че не е знаела, че се ангажира като поръчител по издадения запис
на заповед от 31.10.2017 г. заедно с издателя Ч.. Знанието и съгласието й да
поръчителства били обективирани в така представените документи, подписани по
повод авалирането на процесния запис на заповед. Неоснователно
било и ответното възражение срещу размера на определения адвокатски хонорар,
т.к. присъденият такъв от съда по заповедното производство бил договорен между
страните и изплатен, изчислен съобразно Наредба № 1 за минимални адвокатски
възнаграждения - чл.7 ал.2. Ето защо в случая не била налице прекомерност на
претендирания и присъден размер на хонорара.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумата от 7
923,59 лева главница по запис на заповед от 31.10.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 13.04.2018 г. до окончателно
изплащане, както и сумата от 158,47 лв. заплатена държавна такса и 730 лв.
адвокатско възнаграждение - разноски по заповедното производство, за които суми
по ч.гр.д. № 928/2018 г. на РС-Хасково била издадена заповед № 409 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК; като му
присъди и направените в настоящото производство разноски. Тези искания се
поддържат в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищеца, който
иска уважаването на иска изцяло, като основателен и доказан.
Ответницата представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим или
„относително недопустим“. Налице били измамливи действия, т.к. записът на
заповед заобикалял закона, доколкото се скривало, че той обезпечавал кредит,
отпуснат на издателя на записа Ч., за който ответницата не е давала
обезпечение. Двете жени били колежки. Налице била каузална облигационна сделка
между дружеството и Ч., за която ответницата дала само съгласие за проучване,
но при представяне на окончателните условия по договора и щом тя узнала, че при
заета сума от 4 000 лв. следвало да се възстанови сума в размер над 9 200 лв. –
ответницата категорично отказала да поеме поръчителство за този дълг.
Ответницата доброволно не била подписвала записа на заповед, като ако
положеният подпис бил неин, това е станало, чрез подпъхване на този документ
наред с другите документи за даване съгласие за проучване и съдържанието му не
отразявало нейната воля. Наличието на каузалната сделка правело предявения иск
за относително недопустим. Искът бил още изцяло неоснователен и недоказан. В
офис на ищцовото дружество отишли заедно издателят на записа на заповед и
ответницата, на която представили редица документи за подписване, за даване
съгласие за извършване от тяхна страна на проучване, дали ще я одобрят за
поръчител. Обяснили, че данните й са нужни само за това проучване и ако бъде
одобрена, ще бъде поканена да подпише договор за поръчителство. С тези документи
ответницата дала съгласие само и единствено за проучването й, като възможност
да стане поръчител. Тя нямала спомен да е подписала запис на заповед, с който
да поеме поръчителство за дълга на Ч., а ако положеният подпис е неин, то той бил
положен при горепосочените обстоятелства. Самата Ч. и служител на ищцовото
дружество били категорични, че същата няма други заеми, като ответницата не
съобразила, че Ч. й е споменавала, че има заем към банка. На следващия ден,
когато в офиса на ищеца ответницата разбрала, че дългът за които ще стане
поръчител не е в размер на 4 000 лв., а почти 10 000 лв., тя отказала
да подпише представен й проекто договор за поръчителство, още повече, че тя
вече имала съмнение за това, че Ч. има заем към банка, който се опитала да
скрие. Ответницата имала обосновано съмнение, че някой е подправил трите й
имена и подпис под представения запис на заповед, т.к. тя не била полагала
такива със съгласие за поемане на поръчителство. По- късно същия ден, Ч. казала
на ответницата, че засега нямало да й дадат кредит. През месец януари започнали
обаждания от представители на ищцовото дружество, с които уведомявали ищцата,
че им дължи сума, като поръчител на Ч.. По това време Ч. вече била напуснала работа
и се установило, че дължи огромни суми пари на кредитни институции и физически
лица, в т.ч. и на ответницата. При направена проверка на место при ищеца,
ответницата установила, че няма подписан договор за поръчителство, като тогава
не видяла записът на заповед. По – късно същия ден, същата служителка на ищеца
я помолила, да отиде в офиса и да подпише договор за поръчителство, защото
подала заявка и била одобрена, което тя категорично отказала. Служителката й
заявила, че дори да не подпише договора за поръчителство, тя имала документ
подписан от нея, че е съгласна да поръчителства, като по-късно й било показано
нечетливо копие на процесния запис на заповед, като отново била изнудвана да
подпише и договор за поръчителство. Телефонните обаждания продължили и ответницата
подала писмено искане за проверка от ищеца, че не е поемала поръчителство за
дълг на Ч., на което й отговорили с изх. № 52/25.01.2018г.
Ответницата възразява, че липсвали данни за реално изпълнение по каузалната
сделка, което водело до липса на правна стойност на записа на заповед. Ищецът
трябвало да докаже съществуването на тази казуална сделка, нейното изпълнение,
както и наличието на поет от ответницата ангажимент за поръчителство по този
заем, за което се представи оригинален договор. Искът бил недоказан и по
размер. Искането за кредит било за сума от 4 000 лв., дължимото по записа
на заповед било в размер на 9 192 лв., а ищецът претендирал 7 923,59 лв.,
без на записа да има отбелязване, че издателят е правил вноски. Това също доказвало,
че самият основен дълг, за който ответницата не била давала съгласие да
поръчителства, се уреждал от други документи и представлявал по съществото си
друго правоотношение, породено от договор за кредит. Самият запис на заповед
бил издадена от Ч. на 31.10.2018 г., преди самото одобрение и отпускане на
кредита, предявен на издателя на 01.11.2017 г. Затова и предвид гореописаното
разминаване в сумите, ответницата възразява, че записът на заповед не
обезпечава именно заема, отпуснат по заявка № 52570/ 31.10.2018 г. Липсата на
валидна каузална сделка била абсолютна предпоставка за липса на валидност и на
издадената ценна книга. Предвид гореизложените възражения на ответницата за
възможния начин на подписването от нейна страна на записа, тази правна сделка
била нищожна, алтернативно унищожаема – не било налице изискването на чл.32 и
сл. от ЗЗД, което не можело да се заобиколи с представяне на запис на заповед с
подправен подпис или издаден при грешка или липса на съгласие. Валидността на
записа на заповед се подчинявала на общите правила на ЗЗД, в т.ч. чл.26– 35, предвид
на което ответницата прави възражение за нищожност и алтернативно за
унищожаемост, както на каузалната сделка, така и на записа на заповед.
Съобразно чл.26 ал.1 от ЗЗД – липсвало съгласие от ответницата, ползването на
процесния запис по един нищожен договор за заем пък противоречало на закона или
го заобикаляло – чл.138 и сл. от ЗЗД. Нищожни били и договорите, които имали
невъзможен предмет - чл.26 ал.2 от ЗЗД, а в случая липсвала яснота, какъв е
предметът на каузалния договор, което правело нищожен и записът на заповед. Липсвало
съгласие от ответницата за поемане на поръчителство за дълг на Ч., както по
реда на чл.138 и сл. от ЗЗД, така и по реда на чл.535 и сл., вр. чл.455 и сл.
от ТЗ, липсвало и основание за това. Унищожаеми пък били правните сделки,
сключени при грешка или измама - чл.27 от ЗЗД. Записът на заповед бил подписан
от трето лице, а не от ответницата, без да има представителна власт; или дори и
подписан от нея, то това станало при условията на измама и без да й е била
предоставена възможност да се запознае изцяло със съдържанието на
предоставените й за подпис документи. Договорът за кредит бил с нищожни клаузи
и на основание чл.19 ал. 4 и 5 от ЗПК, т.к. ГПР не може да надхвърля 50 % на
годишна база. Налице било нарушение и на чл.19 ал.4 от ЗКИ и предвид наличието
на неравноправна клауза, ако съдът приеме, че ответницата е поръчител – искът
следвало да се отхвърли за размера над 4 000 лв.
Предвид изложеното, ответницата иска отхвърляне на предявения иск изцяло
като неоснователен и недоказан, като й се присъдят направените по делото
разноски. Това си искане в открито съдебно заседание тя поддържа лично и чрез
пълномощник – адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По повод постъпило на 13.04.2018 г. заявление от ищеца в
настоящото производство солидарно против ответника и против М.Г. Ч., е образувано производство по ч.гр.дело № 928/2018 г. по описа на
ХРС, с правно основание чл.417 от ГПК. Приложен към заявлението в оригинал е
запис на заповед, издаден в гр. Хасково на 31.10.2017 г. от Ч., чиито три
имена, ЕГН и адрес са посочени. По силата на същия, издателят се е задължил
безусловно и неотменяемо да плати на ищцовото дружество, с посочени ЕИК и
седалище, на предявяване сумата от 9 192 лв. по настоящия запис на
заповед. Посочено е, че записът е бил предявен на издателя на 01.11.2017 г.
Записът съдържа ръкописно изписаните три имена на издателя му, както и негов
подпис. Непосредствено под текста на записа като поръчител по него е посочена
ответницата в настоящото производство с три имена, ЕГН, адрес и данни за
личната й карта, както и ръкописно изписаните й три имена и неин подпис. Въз
основа на това заявление и приложения към него запис на заповед, със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 409/17.04.2018
г., е разпоредено – издателят на записа на заповед и поръчителят по него - ответницата
в настоящото производство да заплатят солидарно на ищеца сумата от 7 923,59
лева главница по записа на заповед от 31.10.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението 13.04.2018 г. до окончателно изплащане, както
и сумата от 158,47 лв. заплатена държавна такса и 730 лв. адвокатско
възнаграждение - разноски по заповедното производство. На 19.04.2018 г. е бил
издаден изпълнителен лист за същото, за което върху заповедта е направено
отбелязване. В законоустановения срок ответницата е подала възражение по чл.414
от ГПК, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. На 21.08.2018
г. на заявителя е било указано, да предяви иск за установяване на вземането си
против ответницата, което той е сторил в срок с настоящата си искова молба от 17.09.2018
г. По повод ответните оспорвания и по искане на ищеца, по делото се назначи и
изслуша съдебно– графологична експертиза, чието заключение съдът приема като
компетентно и безпристрастно дадено. След направените от него изследвания,
вещото лице е категорично, че подписът, положен за поръчител под процесния
запис на заповед е изпълнен именно от ответницата. Страните по делото не
спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесният
запис на заповед е издаден, по повод сключен между ищеца, като кредитодател, и издателя
на записа, като кредитополучател, договор за потребителски кредит. За
сключването му е била подадена молба за заем № 52578/31.10.2017 г. от издателя на записа на заповед, в
която за поръчител е посочена ответницата, подписала се и изписала трите си
имена в съответно поле на молбата за кредит, представляващо декларация на
поръчителя, че се е запознала, разбира и безусловно приема ОУ към искането и
договора за заем, като е съгласна, да бъде договорно обвързана от договора,
съгласно тях. За това, че е запозната с ОУ, е и нарочна нейна декларация, също
подписана от нея и с изписани трите й имена. Представени са и самите Общи
условия по договор за заем, в сила от 01.04.2016 г., приподписани на всяка
страница с два подписа. Ищецът представи по делото копия от личните карти на
ответницата и на кредитополучателя, и двете заверени като верни с оригиналите
на 30.10.2017 г. Ищецът представи и самия процесен договор, а именно - договор
за паричен заем № 31471 към искане № 52579, с дата на сключване 31.10.2017 г.,
с погасителен план към него, надлежно подписани. Договорът се сочи за сключен
между ищеца, като кредитодател, и издателя на записа, като кредитополучател, с
подробно описани параметри на кредита, в т.ч. и по т.6, вр. т.3 ал.9 – поне две
обезпечения – запис на заповед, поръчител или банкова гаранция.
Кредитополучателят е подписал и представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити на ищцовото дружество. С разходен касов
ордер № 721/ 31.10.2017 г., надлежно подписан от броилия сумата и получилия
сумата, ищецът е заплатил на кредитополучателя по договора сумата от 4 000
лв., с основание – отпуснат кредит. Ответницата представи по делото договор за
поръчителство към процесния договор за кредит, в който като поръчител се сочи
тя самата – неподписан от който и да било. По повод ответните
оспорвания и по искане на ищеца, по делото се назначи и изслуша и съдебно– счетоводна
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно
дадено. След направените от него проверки и изчисления, вещото лице сочи, че по
процесния договор за кредит не са постъпвали никакви плащания.По искане и на
двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, като от тях по-долу
в настоящите си мотиви съдът ще коментира единствено тези части, необходими за
разрешаването на настоящия правен спор.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Искът е допустим, а разгледан по същество се явява основателен. В
конкретния случай ищецът се позовава на възникнало валидно менителнично
правоотношение по повод процесния запис на заповед с издателя на записа,
авалист по който е ответницата в настоящото производство. Записът съдържа необходимите
по закон- чл.535 от ТЗ седем реквизита, т.е. спазена е предвидената в закона
форма, която е форма за действителност. Наименованието "запис на
заповед" се съдържа в текста на документа на езика, на който е написан;
налице са и изявления, които съставляват безусловно обещание да се плати
определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер. Посочени са
дата на издаване, както и място на издаване и място на плащане. В съдържанието
на документа е налице посочване името на лицето, на което трябва да се плати,
записът е подписан от лицето, посочено за издател, както и от поръчителя по
него – ответницата. Ето защо, следва да се приеме, че записът на заповед, с
оглед разпоредбите на чл.535 и чл.536 от ТЗ, е акт, редовен от външна страна,
както и редовно е поръчителството по него, според чл.484, вр. чл.537 от ТЗ. В
тази връзка, изцяло неоснователни са ответните възражения за обратното.
Назначената по делото съдебно- графологична експертиза е категорична, че
подписът, положен за поръчител под процесния запис на заповед е изпълнен именно
от ответницата. Тя е била наясно със съдържанието на подписания от нея документ
и за задълженията, които той поражда за нея, без констатирани пороци във волята
й. В тази връзка съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства. Свидетелката
Д. А. И.е работила като ръководител екип при ищеца и лично е присъствала при
сключването на процесния договор за кредит. Сочи, че М. Ч. довела ответницата
за поръчител по кредита в офиса. На двете било
разяснено, какви документи подписват, в т.ч. и запис на заповед и договор за
поръчител; като подписването на записа се случило на втория ден, заедно с пакета
документи. За подписването на записа на заповед и непосредствено след това,
ответницата споделила със свидетелката М.И.И., с която по това време били
колежки и в близки отношения. Тяхна колежка била и кредитополучателката и
издател на записа на заповед, за която се разбрало, че била кредитополучател по
множество договори за кредити. Що се отнася до възраженията на ответницата,
касаещи самия договор за заем, съдът съобрази установената трайна съдебна
практика по въпроса, обективирана в решение № 26/ 24.04.2014 г. по т.д. № 102/2013
г. на ВКС, ІІ т.о., и решение № 248/ 28.01.2019 г. по т.д. № 213/ 2018 г. на
ВКС, І т.о.; двете постановени в производства по чл.290 от ГПК. Според същата, противопоставянето
на лични възражения от авалиста, основани на каузалното правоотношение между
приносителя и хонората, е допустимо само в случаите, при които: 1./ авалистът
също е страна по това каузално правоотношение или 2./ ако поемателят е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на
лични възражения по каузалното отношение с хонората. В настоящия случая не е
налице нито една от тези две хипотези. Същевременно, от чл.485 ал.2 от ТЗ се
извежда самостоятелният характер на авала, като дори задължението, за което е
дадено менителничното поръчителство, да е недействително по някаква причина
/освен порок на формата/, задължението на авалиста е действително и валидно го
задължава. Правилото на посочената норма важи и в хипотезата, когато с
менителничното поръчителство е гарантирано задължение по запис на заповед, издаден
за обезпечение на каузално правоотношение между издателя и поемателя по
менителничния ефект, по което авалистът не е страна; както е в случая. Нещо
повече, поради акцесорния характер на менителничното поръчителство,
погасяването на поетото от издателя менителнично задължение, вследствие
погасяване на обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение между
него и поемателя е ирелеватно за отговорността на авалиста. След като не е
страна по каузалното правоотношение, авалистът остава задължен за сумата по
записа на заповед и принципно дори няма право да противопоставя на поемателя
възраженията на издателя за погасителния ефект на извършените в изпълнение на
каузалната сделка плащания. В случая ответницата не е въвела валидно възражение
за недобросъвестност на поемателя, нито за негова злоупотреба с права, нито го
е доказала, което по аргумент от чл.154 ал.1 от ГПК подлежи на доказване от
авалиста, респ. от нея. Така ответницата, като авалист, не е установила
възможността си, да противопостави на ищеца личните възражения на хонората по
каузалното правоотношение – договора за кредит, по който не е страна. Същевременно,
следва да се има предвид и това, че предявеният иск е насочен към реализиране
на отговорността на авалист по запис на заповед, а не на поръчител, какъвто
договор за поръчителство към договора за кредит и въобще не е бил сключен. В
практиката си ВКС последователно приема, че за менителничното поръчителство не
намират приложение разпоредбите на чл.146- 148 ЗЗД. Поради съществените разлики
между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, към
менителничното поръчителство не се прилага принципът на акцесорност на договора
за поръчителство, установен от чл. 147 и 148 от ЗЗД, с изключението по чл.485
ал.2 in fine ТЗ. /решение № 120/30.07.2010 г. по т.д. №988/2009 г. на ВКС, ТК, и
решение № 185/22.11.2010 г. по т.д. № 136/ 2010 г. на ВКС, ТК /.
Ето защо, съдът приема, че процесният запис на заповед е валиден и е
породил целените правни последици – породило се е задължението на ответницата
като поръчител по същия запис, въз основа на който се претендира процесната сума
от ищеца, като поемател. Предвид изложените съображения, искът се явява
основателен и съдът следва да го уважи изцяло.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответницата за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. Съобразно изцяло уважения иск,
ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички деловодни разноски
в общ размер на 1 646,94 лв. за двете
производства, включваща както следва: по 158,47 лв. за държавни такси за двете
производства, 730 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и
общо 600 лв. за вещи лица.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.К. с
ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „Креди
йес" ООД с ЕИК *********, представлявано от Владислав Михайлов Инджов, със
съдебен адрес ***; сумата от 7 923,59 лева, представляваща
неизплатена главница по запис на заповед, издаден от М.Г. Ч. с ЕГН ********** в
гр. Хасково на 31.10.2017 г., предявен на 01.11.2017 г., по който запис М.В.К. е
поръчител; ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -13.04.2018 г. до
окончателното изплащане; за която
сума са били издадени заповед № 409 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.04.2018 г. и изпълнителен лист от
19.04.2018 г. по ч.гр.дело № 928/2018 г. на ХРС – СОЛИДАРНО против ответницата
и против издателя на записа на заповед.
ОСЪЖДА М.В.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Креди йес" ООД с ЕИК ********* СУМАТА от 1 646,94
лв. за
деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на
страните – на съдебните им адреси.
СЪДИЯ :/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.