РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500358 по описа за 2022 година
Обжалвано е Решение №1851 от 22.10.2021г.. на ПРС, трети бр.с., постановено по
гр.д.№11204/2021г., с което е изменен размера на месечната издръжка, която Г. И. С. ЕГН
********** е осъден да заплаща съгласно Решение от 21.03.2011г. постановено по
гр.д.252/2011г. на ПРС 10гр.с. на непълнолетния си син И. Г. С. ЕГН ********** –
действащ лично и със съгласието на своята майка М. К. К. ЕГН **********, като същият е
увеличен от 120лв. на 350лв., начиная от депозиране на исковата молба пред съда –
05.07.2021г. занапред, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска – от падежа ,до окончателното и
изплащане. Издръжката е определена да се заплаща до 10-то число на месеца, за който се
отнася, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 350лв до пълния
предявен такъв от 400лв месечно. С постановеният съдебен акт е осъден Г. И. С. ЕГН
********** , да заплати на И. Г. С. ЕГН ********** като непълнолетен, действащ лично и
със съгласието на своята майка М. К. К. ЕГН **********, сумата от 800 лв разноски по
делото, а по сметка на ПРС сумата от 220,80лв/ двеста и двадесет лева и осемдесет ст.
/,дължима държавна такса в първоинстанционното производство.
Жалбоподателят Г. И. С. ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.
Г.К. обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд, в частта с която е
1
уважен иска за увеличение на месечната издръжка на непълнолетния му син И. Г. С. ЕГН
********** за разликата над 170лв месечно до уважения размер от 350лв месечно,
начиная от депозиране на исковата молба пред съда –05.07.2021г. занапред до навършване
на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска – от падежа до окончателното и изплащане, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, по съображения
изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, като
вместо това въззивният съд уважи претенцията за увеличение на издръжка в размер около
200лв. Претендират се разноски, съгласно представените доказателства за направени такива.
Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна И. Г. С. ЕГН ********** –непълнолетен, действащ лично и със
съгласието на своята майка М. К. К. ЕГН **********, чрез процесуалния му представител
адв. Д. У. Н. А. оспорва жалбата, като неоснователна, моли да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно по
съображения подробно изложени в отговора.. Претендира разноски, съгласно представения
списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес за обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен
състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част –
допустимо.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд.Събраните в първата
инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти
и обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо фактическата
обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Няма спор по делото, а и това обстоятелство се установява от представените писмени
доказателства, че Г. И. С. е баща на непълнолетния И. Г. С. ЕГН **********.
С влязло в сила Решение постановено по гр.д.№252/2011г. по описа на ПРС, е изменен
размер на издръжката, която Г. И. С. заплаща на И. Г. С., като размерът е увеличен от 50лв
на 120лв, считано от 07.01.2011г. до настъпване на законна причина за нейното изменение
2
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
падежа до окончателното и заплащане.
Съгласно чл. 143 от СК безусловно е задължението на родителите да изплащат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, като същата се определя в съответствие с
нуждите на търсещия издръжка и с възможности на родителя. При изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на
обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на чл.150 СК е налице при трайно съществено
изменение на нуждите на издържания, или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е налице
трайно съществено изменение на нуждите от издръжка. Налице са няколко обстоятелства,
които предпоставят изменената нужда, като най-същественото от тях е промяната във
възрастта на детето. Изминали са 10 години от определяне на предходния размер на
издръжката като за този период от време, детето е пораснало, на възраст е 16 години
към момента на завеждане на иска. Това израстване е свързано със съществени промени в
живота на младия човек, обвързани както с физическата промяна в него – бързото му
израстване, предполагащо и нужда от по-честа смяна на облекло, обувки; така и с
навлизането в етап от живота му, в който И. следва да прояви активност в интелектуален
и образователен план, за получи добро средно образование, както и при възможност за
това, да положи усилия в други извънкласни дейности, развиващи благоприятни личностни
характеристики в младия човек. Всичко изброено неминуемо предполага нуждите от
повече храна и повече почивка, последната от своя страна, възприемана в различните и
форми – както на отдих, така и на забавления и социални контакти.
Тези изводи се подкрепят от показанията на разпитания в съдебното заседание
свидетел П. И. К. – баба на ищеца, чийто показания въпреки родствената връзка, съдът
кредитира като основани на непосредствени възприятия. Установява се от свидетелските
показания, че непълнолетния И. тренира карате и бадминтон, като месечната такса само на
едната от дисциплините е 100лв. Отделно от това участва в клуб „***“ в гимназия „***“ в
гр.П...
При определяне размера на издръжката следва да бъдат отчетени и обективни
фактори, каквито са: увеличилия се размер на минималната работна заплата – служещ като
база за определяне на минималния размер на издръжката, както и индекса за променящите
се икономически реалности в държавата, наличието на значителна инфлация и поскъпване
на множество битови услуги в страната.
Гореизложеното обосновава извода, че е налице промяна в обстоятелствата при
определяне на месечна издръжка към 2011г в размер на 120лв и тази промяна е
съществена и трайна, като предполага завишаване на размера на същата.
Що се касае до размера на издръжката, спори се между страните относно това дали
3
определеният размер от 350лв, е съответен на възможностите и материалното състояние
на бащата, доколкото същият твърди, че е безработен.
Действително по делото липсват писмени доказателства относно финансовото
състояние на бащата. Установява се от събраните писмени доказателства, че Г.С.
притежава два броя МПС - лек автомобил и ремарке. Съгласно показанията на свидетелката
П. И. К., имаща непосредствени впечатления като съсед по земя, че Г.С. реализира
високи доходи от селскостопанска продукция, предвид на обстоятелството, че последният
има близо осем оранжерии, в които се отглежда продукция през цялата година. Според
свидетелката, родителите на Г. му помагат активно при отглеждане на селскостопанската
продукция, а Г. ходи на борсата да реализира произведената стока. Жалбоподателят
оспорва показанията на свидетелката, като твърди че е безработен. По делото обаче липсват
надлежни писмени доказателства, че ответникът е регистриран като безработен.
Мотивиран от гореизложеното, имайки предвид от една страна възможностите на
родителите, а от друга - възрастта на ищецът, нуждата от храна, дрехи, учебни пособия и
помагала необходими за образованието му, както и други ежедневни разходи, включително
и разходи за задоволяване на извънкласните му интереси, съдът намира че за ежемесечната
издръжка на непълнолетния И.С. са необходими средства не по-малко от 600лв. месечно.
Въпреки, че са събрани само гласните доказателства относно доходите на дължащия
издръжка Г.С., съдът като взе предвид обстоятелството, че последният е в трудоспособна
възраст, не страда от тежко заболяване, което да намалява работоспособността му, приема,
че Г.С. би могъл без затруднения да реализира средната за страната работна заплата. Ето
защо и доколкото последният няма задължение към други ненавършили пълнолетие деца,
то съдът намира, че бащата следва да поеме по голяма част от ежемесечната издръжка
необходима на непълнолетния му син И., а именно в размер на 350.00лв. Разликата от
250лв, явяваща се по-малкия размер от необходимата за детето месечна издръжка, следва
да се поеме от майката – М. К. К., по отношение на която съдът отчита обстоятелството, че
полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на И..
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя направените от
първоинстанционният съд изводи, поради което решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение.
На въззиваемата страна следва да се присъдят направени по делото разноски, които
възлизат на сумата в размер на 400лв, представляващи договорен и заплатен адвокатски
хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие №16759 от 11.03.2022г. Съдът
като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, наличието на депозиран
отговор и участието на процесуалния представител в проведеното открито съдебно
заседание, намира направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски за
неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1851 от 22.10.2021г.. на ПРС, трети бр.с.,
постановено по гр.д.№11204/2021г, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. И. С. ЕГН ********** ОТ с.Ч., обл.Пловдивска, ул.“***“ *** , да
заплати на И. Г. С. ЕГН ********** – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на
своята майка М. К. К. ЕГН **********, и двамата от гр.П., ул.*** сумата от
400.00лв/четиристотин лева/, направени пред въззивната инстанция разноски.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5