Р
Е Ш Е Н И Е № 15
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. Сливен,
20.01.2020 г.
Административен съд - Сливен, в публично
съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Детелина Бозукова
при секретаря Николинка Йорданова и с
участието на прокурора……..като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно
дело № 540/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.Г.В. ***,
подадена чрез адв. С.Р. *** срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-0304-000397/08.08.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР – Бургас, РУ
Несебър.
Административният акт се оспорва с
твърдение за незаконосъобразност поради липса на компетентност на издалия го
орган, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни разпоредби.
Мори съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед. Претендира
разноски.
В съдебно заседание оспорващият не се явява.
В писмено становище по делото от упълномощен представител – адв.
Ст. Р. *** поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът – Началник сектор към ОДМВР – Бургас,
РУ Несебър, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законово установения
срок /заповедта е връчена на 18.09.2019 г., а жалбата е подадена на 01.10.2019
г./, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално
допустима.
При преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената ЗППАМ № 19-0304-000397/08.08.2019 г. на Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ
Несебър на В.Г.В. ***, за това, че на 08.08.2019 г.,
около 10.10 часа, в Слънчев бряг до хотел „Мида“ посока хотел „Болеро“
управлява личния си автомобил "Фолксваген пасат" с рег. № ……….., като
при проверка от полицейски служители отказва да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство и не е изпълнил предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за употребата
на наркотични вещества или техни аналози, чрез даване на кръвна проба и урина
за химически анализ, е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б."б" от ЗДвП "Прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца" и са отнети 2 бр. рег. табели на МПС с рег.№ …………. В
ЗППАМ е записано, че е съставен АУАН № АА326381/08.08.2019
г. от О. М. И.. Съгласно отразеното в акта за установяване на административно
нарушение същият е съставен срещу В.Г.В. за това, че на 08.08.2019
г., около 10.10 часа, в Слънчев бряг до хотел „Мида“ посока хотел „Болеро“
управлява личния си автомобил "Фолксваген пасат" с рег. № …………., като
при проверка от полицейски служители отказва да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство и не е изпълнил предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за употребата
на наркотични вещества или техни аналози, чрез даване на кръвна проба и урина
за химически анализ. В АУАН е записано, че е издаден талон за медицинско
изследване № 0050630. Прието е, че извършеното представлява нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. АУАН е връчен на лицето, което е удостоверено с
подписа му.
От заверено копие на Талон за изследване,
бл. № 0050630 се установява, че В. отказва да му бъде направен тест за
наркотични вещества с "Дръг тест 5000". В
талона за изследване проверяваното лице е отбелязало "Приемам" и се е
подписало.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171,
т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган –
Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър с делегирани правомощия съгласно
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №
251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР – Бургас, поради което наведените
в жалбата доводи за липса на компетентност са неоснователни. Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите
ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС
съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се
установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните
длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б."б" от ЗДвП ( в редакцията от ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г.) може да се приложи ПАМ "прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство" на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В случая ПАМ, съгласно описаното в
заповедта, е наложена, защото е установено, че жалбоподателят В.В. управлява собствения си автомобил, като при проверка от
полицейски органи, отказва да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества и не изпълнява предписание за химико-токсикологично
изследване за установяване употребата на наркотични вещества.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, включително
и такива от вида на процесната, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
От изложеното се установява, че
оспорената ЗППАМ № 19-0304-000397/ 08.08.2019 г. на Началник
Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър е издадена от компетентен орган. Същата е
постановена в предвидената в закона форма, тъй като са изложени мотиви за
издаването й. Изложените в заповедта обстоятелства, че жалбоподателят управлява
лекия си автомобил, като при проверката е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и не е
извършил медицинско изследване по издадения талон, представляват същевременно
мотиви за определяне размера на срока, за който се прилага принудителната
административна мярка.
Обжалваният административен акт е в
съответствие с посочената като основание за издаването му материалноправна
норма – чл. 171, т.2а, б."б" от ЗДвП. Този извод следва от обстоятелството, че от
съставения АУАН става ясно, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за
употребата на наркотични вещества с тест – "Драг тест 5000". Следователно
от приобщените към административната преписка по издаване на оспорената ЗППАМ
писмени доказателства се установява по безспорен начин описаната в нея
фактическа обстановка, на която съответства посочената правна норма – чл. 171, т.2а, б."б" от ЗДвП.
Освен това в случая административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и при наличието на
изискуемите предпоставки е длъжен, без извършване на преценка за тежестта или
отражението, да приложи предвидената в закона принудителна административна
мярка, което той е сторил за минималния предвиден срок, поради което не може да
се приеме, че е действал незаконосъобразно.
Въпреки дадените на оспорващия изрични
указания за носената доказателствена тежест, същият
не ангажира в хода на съдебното производство доказателства, с които да установи
твърденията в жалбата си или да опровергае верността на събраните по делото
писмени доказателства, за да се наложат различни правни изводи.
Предвид посоченото атакуваната заповед е
валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга
на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните
предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми,
поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Заповедта за налагане на ПАМ е в
съответствие и с целта на Закона за движение по пътищата – осигуряване на безопасността на движението по
пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се
осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на ЗДвП.
От приложените писмени доказателства към
административната преписка се установява, че описаната в заповедта фактическа
обстановка е правилно установена и съответства на посочената правна норма на чл. 171, т.2а, б."б" от ЗДвП. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този изход на правния спор не може да
се уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК,
Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.В. *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0304-000397/08.08.2019 г. на Началник Сектор "Пътна полиция" към
ОДМВР –Бургас, РУ Несебър, като неоснователна.
Решението на основание чл.172 ал.5 изр.
второ от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Административен съдия: