Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 1102 от 09.12.2014г. по гр.д. № 865/2014г. по описа на ВТРС, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от "С. П." О.-гр.С. срещу Р. Е. С. от гр.В.Т. иск по чл.207 ал.1 т.2 от КТ за заплащане на сумата от 6768,51 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от липса на пратки, подробно описани по баркодове и дати, за периода от 27.08.2013г. до 14.01.2014г. Присъдени са разноски в полза на Р. С.. С определение от 25.02.2015г. по реда на чл.248 ал.1 ГПК ВТРС е оставил без уважение молбата на "С. П." О.-гр.С. от 30.01.2015г. за изменение в частта за разноските на решение № 1102 от 09.12.2014г. по гр.д. № 865/ 2014г. по описа на ВТРС. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от "С. П." О.-гр.С. чрез пълномощника адв.Василева. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита за неправилен извода на съда, че не са налице останалите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на С., освен качеството й отчетник. Счита, че неправилно и приел, че липсват доказателства за предаване на ответницата С. на процесните пратки. Излага, че въпреки че процесните пратки са предадени обшо в кашони към офис В.Т., това не е била практиката в дружеството и пратките се предават по този начин, но получателят следва да върне подписан протокол за получаването им. Счита, че в случая именно ответницата като приемател е следвало да върне към централния офис протокол за получените пратки, което не е сторила. Счита, че отразяването на пратките в онлайн системата чрез потребителското име и парола на ответницата е годно и достатъчно достоверно доказателство за получаване на пратките, тъй като няма как да се въведе пратка в системата ако не е получена, поради това, че при въвеждането баркод-четецът отчита уникалния баркод на всяка пратка, който е отпечатан върху плика,както и че въвеждането на информацията с потребителското име и паролата на ответницата, по несъмнен начин доказва кой е въвел пратката. Счита за неправилен извода на съда, че обстоятелството че не може да се установи дали пратките не са поверени на куриер, изключва отговорността на ответницата. Счита за неправилен извода на съда, че за пратките, за които не е установено плащане към клиента, не е налице вреда за ищеца. Моли въззивния съд да отмени решението на ВТРС и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпила частна жалба от "С. П." О.-гр.С. срещу определението на ВТРС по чл.248 ал.1 ГПК. Иска се неговата отмяна като неправилно по изложени за това доводи. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Р. С. чрез пълномощника й адв.Китанов. Счита жалбатаза неоснователна по изложени за това доводи и моли като такава същата да бъде оставена без уважение, а решението на ВТРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговорите на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция е прието като доказателства по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно. От заключението на вещото лице се установява, че след като е извършена проверка на онлайн-системата на дружеството, са установени за въведени в нея като получени в офис-В.Т. пратки с данни за: баркод, потребителско име, парола, дата и час и IP адрес, които пратки са посочени в исковата молба. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е установило, че потребителското име и паролата се въвеждат от лицата, които са били на компютъра и са работили в системата. Посочва, че баркодът системата автоматично го поставя за съответната пратка. Предявен е иск по чл.207 ал.1 т.2 от КТ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявения иск. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Оплакването, че е неправилен изводът на съда, че не са налице останалите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на С., освен качеството й отчетник, е неоснователно. За успешното провеждане на иска по чл.207 ал.1 т.2 КТ работодателят следва да установи по безспорен и несъмнен начин следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение със служителя, чиято трудова функция е свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и стоково-материални ценности, факта на поверяване на тези стоково-материални ценности на този служител, настъпване на липса и нейния конкретен размер в резултат на дейността на отчетника, момента на настъпване или откриването й. Безспорно по делото, предвид приложената длъжностна характеристика на С., е, че същата притежава качеството "отчетник" по смисъла на КТ, тъй като е била в трудово правоотношение с жалбоподателя през процесния период, и трудовата й функция е била свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и стоково - материални ценности, а именно- същата като "мениджър" на офис В.Т. е имала задължението да получава от Централния офис /ЦО/ на куриерската фирма предназначени за съответния район пратки, да ги разпределя между куриерите, да събира и обобщава отчетите от куриерите и изготвя месечна справка до ЦО. Недоказан обаче е единият от елементите на фактическия състав на посочената по-горе норма, а именно-фактът на поверяване на С. на процесните пратки, за които се твърди от жалбоподателя да е установена липсата им. Липсват доказателства, че тези пратки са предадени, респективно-получени от ответницата по жалба, за да може да бъде ангажирана отговорността й по този текст от закона, а от приложените по делото доказателства не може да се направи този категоричен извод. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, изцяло възприето от съда, се установява, че процесните пратки са въведени в онлайн системата в офис В.Т. като получени в този офис пратки с данни за баркод, потребителско име, парола, дата и час и IP адрес. Вещото лице е посочило, че потребителското име и паролата се въвеждат от лицата, които са били на компютъра и са работили в системата, както и че системата автоматично поставя баркода за съответната пратка. Видно от експертизата е, че използваното потребителско име за процесния период за част от пратките е "rosi", а за друга част-"14100". Жалбоподателят обаче не е ангажирал доказателства, въпреки дадената му възможност за това, кой от работещите в офиса кое потребителско име и парола е ползвал, нито че именно ответницата по жалба е ползвала някое от констатираните от вещото лице потребителски имена, за да може да се направи извода, че именно тя е получила фактически и въвела процесните пратки в онлайн системата. Напротив, в молба от 28.10.2014г. пълномощникът на жалбоподателя изрично е посочил, че от страна на доверителя му не му е представена справка на лицата, имали пароли за достъп до офиса на дружеството и до онлайн системата за процесния период. Освен това е посочено и описание на "технологията на разпределяне на пратките по градовете"-пратките се опаковали в големи кашони, които имали товарителници и се доставяли до съответния офис от куриери на дружеството, като товарителницата на кашона се връща до Централния офис. Т.е. товарителница има само кашонът, но не и всяка пратка поотделно, и пратките, поместени в кашона, не са описани в тази товарителница-това описание се правело на място в офиса при получаването. Дори този факт е достатъчен, за да се приеме, че липсват доказателства за реалното фактическо получаване на процесните пратки от ответницата по жалба. Фактът, че същите са въведени в онлайн системата на офиса във В.Т., не дава основание да се направи извода, че именно С. е въвела тези пратки, а още по-малко-че е получила същите. Липсват доказателства, че тези две потребителски имена, посочени по-горе от експертизата, се ползват от С., и то само и единствено от нея, респективно-че тя е въвела тези данни в системата. Дори и това обстоятелство да бе установено, липсват доказателства, че С. е получила процесните пратки, тъй като само фактът на въвеждането им като данни в онлайн системата не е достатъчен, за да се направи този извод при липсата на други доказателства за това. С оглед изложеното, неоснователни са останалите възражения на жалбоподателя. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба направените пред въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение в размер на 500лв. Обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК е също правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Видно от делото е, че същото представлява фактическа и правна сложност, предвид обема от факти, предмет на обсъждане по делото, поради което възражението за прекомерност на присъденото адв.възнаграждение е неоснователно. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 1102 от 09.12.2014г. по гр.д. № 865/ 2014г. по описа на В. районен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.02.2015г. по гр.д. № 865/ 2014г. по описа на В. районен съд. ОСЪЖДА "С. П." О. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."О. П." № 1. В, да заплати на Р. Е. С. от гр.В.Т., ул."Г. Б." № 2, .8, А.29, ЕГН *, направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 500лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |