№ 300
гр. П., 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., *** ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело №
20234400500337 по описа за 2023 година
Производство по 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото пред ПОС е образувано въз основа на
постъпила въззивна жалба от Н. И. Г. от гр. Л. чрез пълномощника му адвокат
А. А. от АК Р. против решение № 65/07.04.2023 г., постановено по гр.д. №
587/2022 г. по описа на ЛРС. В жалбата се излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Според
въззивника от събраните по делото в първоинстанционното производство
доказателства се е установило, че ищецът не е собственик на процесната
лятна кухня, пристроена източно от обект № 3, както и че същата е
пристройка към този обект, а не към обект № 1 по скицата на имота, както и
че не са налице извършени действия от страна на въззивника, с които пречи
на ищеца да ползва имота си. Според въззивника от събраните по делото
доказателства – основно и допълнително заключение на СТЕ, изготвени от
вещото лице инж. С.С. се установява, че процесните две стаи попадат в
строителните граници на неговия имот и са прилежащи към сграда с
идентификатор ***, тъй като към момента на сключване на договора за
дарение 19.12.1997 г. е действал стария регулационен план, при който
1
парцели *** и *** са били разделени, а същите са обединени в един имот със
заповед № РД-18-2/23.01.2007 г.. Позовава се на сключен договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № ***/19.12.1997 г., с който са му дарени 450
кв.м., ведно с построените в западната част жилищна сграда, лятна кухня,
навеси и западния гараж. Наред с това се твърди, че повече от двадесет
години владее, ползва и подобрява процесните две стаи, чиито вход е откъм
антрето, построено от баща му, за което последният се е снабдил с
констативен нотариален акт и нямат вход от обекти с идентификатор *** и
идентификатор ***. Според въззивника въззиваемия се е регистрирал на ул.
*** № ***, на която улица се намират притежаваните от него гараж и
хранителен магазин и заблуждава съда, че същите са с вход на ул. „*** №***
Счита, с обжалваното решение се признават права върху сграда, която е
изградена без строителни книжа и не е отбелязана на скицата на имота и при
тези обстоятелства неоснователно са признати права на ищеца. Позовава се на
разпоредбите на чл. 98 и чл. 95 от ЗС. Моли се въззивният съд да постанови
решение, с което да уважи въззивната жалба, да отмени атакуваното решение
и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове и да присъди в
полза на въззивника направените в двете инстанции деловодни разноски.
Представени са квитанции за заплащане на сумата от 50 лв. по сметка на
П.ския окръжен съд, съответстваща на сумата за дължимата държавна такса
по делото, договор за правна помощ и адвокатско пълномощно.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Н. Г. Н. чрез пълномощника му адвокат Е. Р. от ПлАК, с
който се оспорва основателността на въззивната жалба. В отговора се
поддържа, че от заключенията на приетите по делото експертизи се
установява по категоричен начин, че именно той е собственик на спорните
две стаи, които са част от обект № 1, собственост на въззиваемия и никога не
са били собственост на въззивника. Твърди се, че имот, собственост на
въззивника не съществува, касае се за общ съсобствен имот, като и по старият
регулационен план не е имало имотна граница между двата парцела, а
единствено регулационна, но при новия план от 1991 г. тя не съществува,
поради което при действието на регулационния план от 1997 г. е извършено
прехвърляне на обектите в общия имот, вкл. обект № 1 и обект № 3. Според
въззиваемия бащата на въззивника е извършил самоуправство и незаконно
строителство в съсобствения имот, но това не може да доведе до извод, че
след като е направил антре към стаите откъм обект № 3 и е зазидал входа
откъм обекта на въззиваемия тези действия го ползват и същият е станал
техен собственик, като наред с това действията са признати за незаконни с
влязло в сила съдебно решение по гр. № 669/2016 г на РС Л., с което
2
жалбоподателят е осъден да възстанови предишното положение. Твърди се,
че процесните стаи са отразени на скицата, издадена от Община Л. за разлика
от незаконно построените антре и тоалетна, за които служителите на Община
Л. са дали предписание да бъдат отстранени като незаконни. Твърди се, че
въззивникът не е изпълнил решението на съда от 2017 г. и се позовава на
изтекла в негова полза придобивна давност без да е предявил насрещен иск
или в отговора на ИМ не е направил надлежно възражение в тази насока,
респ. въззивният съд не следва да обсъжда това възражение, тъй като не е част
от предмета на делото. Наред с това се възразява, че с цитираното по-горе
съдебно решение е отхвърлен предявения от въззивника иск за собственост,
поради което дори да се приеме, че след този момент е започнала да тече нова
придобивна давност, той може да се позове на нея като недобросъвестен
владелец най-рано след 24.11.2027 г.. Възразява се също, че давността е
прекъсната от водените след 2017 г. изпълнителни дела, в които са
извършвани действия прекъсващи давността. Поддържа се, че от събраните
по делото гласни доказателства се е установило по делото, че въззивникът
държи свои вещи пред гаража на въззиваемия и му пречи да ползва гаража си,
поради което правилно е постановено осъдително решение по чл. 109 от ЗС.
Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да остави без
уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди атакуваното решение,
като присъди в полза на въззивника направените по делото разноски. С
отговора не се правят доказателствени искания. Представя се договор за
правна защита и съдействие за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника не се явява, но чрез пълномощника си адвокат
Ангелов поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на
разноските.
В о.с.з. въззиваемата страна се явява лично и чрез пълномощника си
адвокат Р. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
поддържа писмения отговор. Поддържа представения с молба от 06.06.2023 г.
списък на разноските.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 258 от ГПК от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С исковата молба /ИМ/, депозирана на 19.09.2022 г. РС Л. е сезиран от
ищеца Н. Г. Н. със следните обективно комулативно съединени искове против
ответника Н. И. Г.:
Иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по
3
отношение на ответника, че ищецът е едноличен собственик на две стаи,
намиращи се в западната част на обект с идентификатор ***, граничещи на
запад с обект с идентификатор ***, както и да осъди ответника да предаде
владението върху тях на ищеца;
Иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да не
държи свои вещи в пространството, намиращо от врата към двора на общия
им имот до собствения на ищеца гараж, съставляващ обект с идентификатор
***, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на ползване върху
гаража и да отстрани намиращите се вещи /строителни материали/ върху
имота му.
С отговора на ИМ ответникът е оспорил исковете. Ответникът е
признал, че владее процесните две стаи, но е възразил, че същите са негова
собственост по силата на договор, обективиран в № ***/19.12.1997 г., с който
са му били дарени. Твърди, че по силата на договора, отразен в нотариален
акт № 46/19.12.1997 г. ищецът не се легитимира като собственик на тези стаи.
Твърди, че баща му и ищеца са съсобственици на имота и признава, че по
искане на ищеца в имота е направена проверка от служители на Община Л. и
същите са констатирали, че баща му е построил и ползва процесните две
стаи, като в съставения АУАН според него стаите неправилно са описани
като пристройка към обект с идентификатор ***.. Според ответника стаите
са кухнята, находяща се между сграда № 1 и сграда № 3, а не новопостроен
санитарен възел, за който претендира ищеца. Твърди, че от 3 - годишна
възраст обитава със семейството си изградените от баща му две стаи, а от
скицата на служителите на Община Л. се установява, че стаите са негова
собственост и владение. Оспорва негови вещи да пречат на ищеца да ползва
имота си.
С обжалваното решение РС Л. е уважил изцяло предявените искове.
За да признае за установено по отношение на страните, че ищецът е
собственик на процесните две стаи и да осъди ответника да предаде
владението върху тях РС Л. е приел, че процесните стаи се намират и
представляват част от сграда с идентификатор ***, на която ищецът е
изключителен собственик, съставляват реална част от нея, която не е
самостоятелен обект на право на собственост и следват собствеността на
обект с идентификатор ***, поради което са собственост на ищеца. РС е
4
намерил за ирелевантно обстоятелството къде е попадала регулационната
линия между съседните *** по отменения ЗРП на гр. Л., одобрен със Заповед
№474/1960 г., тъй като предмет на иска не е собствеността върху ПИ или
върху самостоятелен обект на правото на собственост, който да е придобит по
силата на приращение. Приел е, че след като предмет на иска е реална част от
самостоятелен обект на право на собственост техен собственик е
собственикът на последния. РС е приел, че преди съставяне на НА № ***/***
г., легитимиращ ищеца като собственик на процесната сграда, УПИ *** с
площ от 520 кв.м. и построените върху него сгради е бил собственост от
родителите на ищеца по силата на НА №***/08.06.1968 г., а съседният му
УПИ *** с площ от 520 кв.м. и построените върху него сгради е бил
съсобствен между ищеца и неговия брат по силата на НА №***/1981 г.. Приел
е, че с одобряване на застроителния и регулационен план на град Л. от 1991 г.
двата УПИ са били обединени в един поземлен имот – УПИ *** - 2133 в кв.
53, който родителите на ищеца, ищеца и неговия брат са придобили в
съсобственост съгласно приложимите към този момент разпоредби на чл. 29
ал. 3 ЗТСУ и чл. 31 ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм., в сила от 1973 г. до 2001 г./.
Приел е, че съществуващите до обособяването на новия парцел сгради и
подобрения остават в индивидуална собственост на притежателите на
маломерните имоти, т.е. те се изключват от съсобствеността при условията на
чл. 31 ал. 3 от ЗТСУ/отм./ и тъй като процесните две стаи са част от сградата,
която е била собственост на родителите на ищеца и прехвърлена на последния
с НА № ***/*** г., същите като част от сграта са станали негова собственост.
Приел е, че дори регулационната линия съгласно отм. план да минава през
част от сградата, като реална част от самостоятелен обект на собственост, тя
следва собствеността на сградата по арг. от чл. 98 ЗС. РС е приел въз основа
на събраните гласни доказателства, че стаите, предмет на иска като реална
част от сграда с идентификатор *** са идентични с тези, предмет на иска по
чл.109 от ЗС по гр.д. № 669/2016 г. по описа на РС-Л., за които е било
запазено пожизнено право на ползване от родителите на ищеца с Нотариален
акт № ***/*** г. и представляват спалня с площ от 14,20 кв.м. и кухня с площ
от 10,72 кв.м. и е намерил за неоснователни направените от ответника
възражения, че процесните две стаи представляват новопостроен санитарен
възел като пристройка към сградата с идентификатор *** или че двете стаи,
за които родителите на ищеца са запазили пожизнено право на ползване не са
5
идентични с процесните, а представляват незаконно построени дневна и
котелно, показани на схемите на стр. 5 от заключението на вещото лице и
приложената към допълнителното заключение скица. Съдът е приел, че
посочените от ответника дневна и котелно са пристройка към югоизточната
страна на сграда с идентификатор ***, а не към западната й част и не
граничат със сграда с идентификатор ***. За да уважи иска по чл.108 от ЗС в
осъдителната му част, РС е приел въз основа на събраните гласни
доказателства, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесните
две стаи, обитавайки ги. РС е обсъдил и направеното от ответника възражение
за придобИ.е на право на собственост върху процесните две стаи на
основание недобросъвестно владение, но е приел същото за неоснователно
поради липса на обективният елемент на владението. Приел е за доказано по
делото, че родителите на ищеца са живели в процесните стаи, върху които са
притежавали право на ползване до смъртта си, като смъртта на вторият от тях
е настъпила 2012 г., както и че давността е прекъсната с предявяването на
иска по чл.109 от ЗС по гр.д.№ 669/2016г. по описа на РС Л., по който е
постановено решение в сила от 23.11.2017 г. , от който момент до датата на
ИМ не е изтекъл визирания в чл.79 ал. 1 от ЗС десетгодишен срок. Наред с
това съдът е приел, че след влизане на решението по чл. 109 от ЗС в сила
ищецът е предприел действия по принудително изпълнение по изп. д. №
15/2018 г., всяко от които прекъсвало придобивната давност, като е направил
извод, че владението не е било през изискуемия от закона срок непрекъснато
и несъмнено, каквато характеристика следва да има като елемент от
фактическия състав на придобивната давност. В заключение РС е приел, че
ответникът владее спорната реална част от сградата без наличието на правно
основание и следва да бъде осъден да предаде владението върху процесните
две стаи, част от сграда с идентификатор №***.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС и да осъди
ответника да преустанови противоправното препятстване на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху гараж, намиращ се в обект с
идентификатор №*** в пълен обем и земята пред него, РС е приел, че с
влязлото в сила решение № ***/11.05.2017 г. по гр.д. № 669/2016 г. по описа
на РС Л. по отношение на ответника е признато за установено, че ищецът е
едноличен собственик на източен гараж, намиращ се в обект с
идентификатор №*** по скица на ПИ №***. на СГКК гр. П., с площ 24
6
кв.м.. Приел е въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите И.В. и Н.Н., че преди месеци са виждали пред гаража на ищеца
пясък, строителни материали, отлети мивки, арка за телфер, както и че
ответникът да прави мивки пред гаража, а към момента на разпита на
свидетелите пред гаража има пясък, коити вещи на ответника така както са
складирани пред гаража пречат да се вкара автомобил и мястото пред гаража
не може да се ползва по предназначението му като достъп до гаража.
П.ският окръжен съд приема от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на описания в ИМ
недвижим имот, като докаже, че е придобил собствеността върху имота на
посоченото придобивно основание, както и че ответникът владее имота. В
тежест на ответника е да докаже възраженията си и основанието, на което
осъществява владение върху спорните имоти, като докаже че е придобил
собствеността въз основа на сделка или на основание явно, необезпокоявано,
непрекъснато и несъмнено владение с намерение да се държи вещта като своя,
като владението следва да е продължило 10 години.
С влязло в законна сила на 23.11.2017 г. решение № ***/11.05.2017 г. по
гр. д. № 669/2016 г. по описа на РС Л. по отношение на въззивника Н. Г. е
признато за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че въззиваемият Н.
Н. е собственик на следните сгради, намиращи се на адрес: гр. Л., ***:
източен гараж, намиращ се в обект № 4 с идентификатор №*** по скица на
ПИ №***. на СГКК гр.П., с площ 24 кв.м.; източната част от нежилищната
сграда с идентификатор №*** по скица на ПИ №***. на СГКК гр.П. (при
обща площ на целия обект №6 86 кв.м., а по скица – 56 кв.м.), с площ 32 кв.м;
магазин с площ от 50,6 кв.м. (а по скица 51 кв.м.), представляващ обект №7 с
идентификатор №*** по скица на ПИ №***. на СГКК гр. П.. Със същото
решение РС Л. е осъдил на основание чл. 109 от ЗС въззивника Н. Г. да
преустанови всякакви действия, с които пречи на въззиваемия Н. Н. да
упражнява правото си на собственост върху цялата жилищна сграда,
намираща се на адрес: гр. Л., ***, която последният притежава по силата на
НА от 19.12.1997 г. № *** том VІ, дело № 4006/97 г. на РС Л.,
представляваща обект № 1 с идентификатор *** в ПИ с идентификатор ***
7
съгласно скица №***. на СГКК гр. П., като се въздържа занапред от такива
и възстанови предишното състояние на обекта, в това число – да зазида
отвора, който неправомерно е избил откъм западната част на сградата и
да разруши тухления зид, с който е зазидал входа от източната част на
сградата. Видно от мотивите както на първоинстанционното, така и на
въззивното решение по гр.д. № ***8/2017 г. от ПОС, че предмет на иска с
правно основание чл. 109 от ЗС са били двете стаи от жилищната сграда,
върху която е прехвърлена собствеността на Н. Н. от родителите му с НА
№46 от 19.12.1997 г., по отношение на които същите са запазили правото си
на ползване до смъртта си и по отношение на които през м. ІХ 2016 г.
ответника Н. Г. извършил преустройство като зазидал съществуващия източен
вход на стаите и избил такъв от западната страна, с което накърнил правото
на собственост на ищеца Н. Н.. С влязлото в сила решение са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от Н. Г. против Н. Н. насрещни
искове с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 109 от ЗС, първият от които е
с петитум: Да бъде признато за установено по отношение на ответника по
насрещния иск Н. Н., че ищецът по насрещния иск Н. Г. е едноличен
собственик на жилище – лятна кухня, пристроена източно от жилищната
сграда – обект № 3 по скица № 15 – *** г. на СГКК гр. П. . От насрещната
ИМ, с която е предявен този насрещен иск е видно, че искът за има предмет
пристройка /лятна кухня/, в която ищецът по този иск живее от 15 години и в
която е живяла и баба му Ж. И.а до смъртта си. Видно от мотивите на
решението по гр. д. № 669/2016 г. по описа на РС Л., че се претендира
собственост именно върху двете стаи, предмет на иска по чл. 109 от ЗС, в
които ищецът по насрещния иск е съжителствал със своята баба, но тези две
стаи не са идентични с лятната кухня, върху която ищецът по насрещния иск
е придобил право на собственост по договора за дарение. При тези решаващи
изводи РС Л. е отхвърлил насрещния установителен иск за собственост на Н.
Г. и е уважил иска с правно основание чл. 109 от ЗС за същите две стаи.
Установява се, че въззивникът, в качеството на ищец по насрещния
установителен иск по чл. 124 от ГПК е основал правото си на собственост
върху процесните и в настоящото производство две стаи, като се е позовал на
сделка - договор за дарение, отразен в нотариален акт № ***, том VІ дело №
*** г. по описа на РС Л. и е твърдял, че същите съставляват лятна кухня.
Установява се, че в отговора на ИМ по иска по чл. 109 от ЗС същият е
8
посочил, че стаите предмет на този иск са негови по силата на договора за
дарение и са различни от двете стаи, на които баба му и дядо му са си
запазили право на ползване. Признал е, че е зазидал източния вход и е избил
вход от запад за да влиза в тях от западната част на имота, като в противен
случай трябва да влиза в тях от източната част на имота, която е на ищеца.
Установява се, че договор за покупко-продажба, сключен на 08.06.1968
г. отразен в нотариален акт № *** том *** дело № *** г. по описа на
нотариуса при ПНС Г. Н. И. е придобил собствеността върху дворно място с
площ 520 кв.м., съставляващо парцела ХІV – 11*** в стр. кв. 53 по плана на
гр. Л., ведно с построените в него жилищни сгради.
Установява се, че с договор за покупко-продажба, сключен на
06.05.1981 г., отразен в нотариален акт № *** том І дело № 119/1981 г. по
описа на нотариуса при РС въззиваемият и брат му И. Г. Н. са придобили
собствеността върху дворно място с площ 520 кв.м., съставляващо парцела
****** в стр. кв. 53 по плана на гр. Л., ведно с построените в него жилищна
сграда, второстепенни сгради и други подобрения.
Установява се, че с договор за покупко-продажба сключен на 19.12.1997
г., отразен в нотариален акт № *** том *** дело № *** г.. по описа на
нотариуса при РС Л. Г. Н. И. и Ж. А. И.а са прехвърлили на въззиваемия и
техен син Н. Н. изцяло собствеността върху върху придобитият от тях като
СИО имот от 520 кв.м., целият от 1 040 кв., в който към същия момент са
били изградени жилищна сграда и лятна кухня, намиращи се в източната част
на цялото дворно място, съставляващо парцел *** с пл. № 2133 в стр.кв. 53 по
плана на гр. Л., като са си запазили правото на ползване да обитават двете
стаи от жилищната сграда до старата къща.
Установява се, че с договор за дарение, сключен на 19.12.1997 г.,
отразен в нотариален акт № *** том VІ дело № *** г. по описа на нотариуса
при РС Л. въззиваемият Н. Н. и брат му И. Н. са прехвърлили на въззивника
като малолетен, представляван от майка си Т. Н.а собствеността върху част от
придобитият от тях през 1981 г. имот, като са прехвърлили 450 кв.м. от
същия, целият от 1 040 кв., от които 260 кв.м. на И. Н. и 190 кв.м. на Н. Н.,
ведно с пълната собственост на изградените в западната част на
дворното място, съставляващо парцел *** с пл. № 2133 в стр.кв. 53 по плана
на гр. Л. откъм съседа С.И. жилищна сграда, лятна кухня, навеси и
9
западния гараж, като И. Н. и Т. Н.а са си запазили правото да обитават
гореописания имот до смъртта си, а Т. Н.а е дала съгласие за дарението на
жилищната сграда като семейно жилище.
Установява се, че въз основа на издадения по гр.д. № ***8/2018 г. на РС
Л. лист е образувано изп. дело № 15/2018 г. по описа на СИС при РС Л., в
което с постановление на ДСИ от 12.06.2018 г. като е приел, че длъжникът не
изпълнява доброволно задълженията си взискателят Н. Н. е оправомощен да
възстанови предишното състояние на имота, в това число да зазида отвора,
който неправомерно е избит откъм западната страна на сградата и да
възстанови и монтира ПВЦ врата на входа от източната част на сградата със
собствен труд и собствени средства, за сметка на длъжника. Установява се, че
с протокол от 19.08.2018 г. по същото изпълнително дело извършването на
действията е насрочено от ДСИ за 03.07.2018 г.. Установява се, че с протокол
от 03.07.2018 г. ДСИ е констатирал извършване на възложените на взискателя
действия чрез посочев изпълнител и приключването им на 04.07.2018 г..
Установява се, че въз основа на издадения по гр.д. № ***8/2018 г. на РС
Л. лист е образувано ново изп. дело № 236/2022 г. по описа на СИС при РС
Л., покана за доброволно изпълнение по което е връчена на въззивника на
15.07.2022 г..
Установява се, че с акт за установяване на административно нарушение,
съставен от главен специалист „Кадастър и регулация“ при Община Л. въз
основа на констативен акт № 4/19.08.2022 г. на работна група, назначена със
заповед на Кмета на Община П., при която е констатирано незаконно
строителство, извършено от И. Н. чрез израждане на баня с тоалетна през
2005 г., долепена до сграда с идентификатор №*** на Н. Н. и помещения,
ползвани от семейството на Н. Г..
Установява се от показанията на свидетелите И.В. и Н.Н., разпитани в
първата инстанция, че след разделянето на двамата братя Н. Н. и И. Н.,
последният от които е баща на въззивника Н. Г., Н. Н., заедно с родителите си
е останал в къщата, в която се намират и процесните две стаи, а брат му е
преминал в сградите в западната част на имота. Установяват, че именно в тези
две стаи, които граничат със сградите на И. Н. живее въззивника, допуснат от
въззиваемия и в същите стаи до смъртта си са живели родителите на двамата
братя. Установяват, че откакто въззивникът се е нанесъл в тази стаи има
10
спорове между страните във връзка с тях. Показанията на разпитаните
свидетели кореспондират частично с показанията на свидетеля И. Н., баща на
въззивника и брат на въззиваемия и показанията на свидетелите Ц.С. и П.С..
Свидетелят И. Н. установява, че живее в имота на сина си, че е поставил нова
врата на двете стаи, но е бил осъден от брат си, който претендирал, че стаите
са негови и след това дошли от съда в изпълнение на решението, съборили
вратата и я зазидали. Свидетелят установява, че родителите му са живеели в
сградата, обозначена с № 1 на скицата, както и че процесните две стаи и
сградата, обозначена № 1 имат един покрив. Според свидетеля родители му
са живеели в други две стаи, различни от процесните, намиращи се в къщата
на брат му, а в процесните две стаи е живял той със семейството си и след
това синът му, като тези стаи според свидетеля са купени заедно с имота през
1971 г.. Установява, че при идване на проверка от Община Л. са преценили,
че стаите се намират на ул. „***“, а не както е в действителност според него
на ул. „***“. Установява, че банята и тоалетната към двете стаи са незаконно
построени според служителите на Общината и му съставили акт. Свидетелите
С. и С. установяват, че въззивникът живее в процесните стаи, ходили са в
имота, но не помнят къде са живеели родителите на И. Н. /баба и дядо на
въззивника/. Свидетелите установяват, че знаят от И. Н. /бащата на
въззивника/, че имотът на ул. „***“ е бил негов и при закупуването му в
имота са били двете стаи. Свидетелят С. установява, че въззивникът живее в
спорните стаи откакто се е родил и подобрението, което е направил е слагане
на една врата наскоро. Свидетелят С. установява, че процесните стаи са
имали врата на запад, която И. Н. разширил, но след като се съдили с
въззиваемия вратата е затворена и се отворила врата на изток. Установява, че
към двете стаи са построени бана и тоалетна преди 15 години.
Установява се от заключението на основната СТЕ, изготвено от вещото
лице инж. С.С., прието в първата инстанция, че процесните две стаи, във
връзка с които са извършвани действия по изп. дело № 15/2018 г. по описа на
СИС при РС Л. са в западната част на обект с идентификатор №*** и имат
отделен вход на изток. Вещото лице заключава, че най-вероятно описаната в
НА № *** том *** дело № *** г.. по описа на нотариуса при РС Л. жилищна
сграда е тази отразена на застроителния, регулационния и кадастрален план
на гр. Л., одобрен със заповед № 130/26.03.1991 г. като МЖ. Вещото лице по
втората поставена задача е идентифицирало 11 постройки в имота, от които
11
на схемата на СГКК са отразени 7, една от които сграда с идентификатор
*** с площ 94 кв.м. с предназначение жилищна еднофамилна и липсват
отразените санитарен възел, пристроен към сграда с идентификатор ***,
гараж, разположен в източната част на дворното място, лятна кухня с навес в
източната част на дворното място, навес, разположен в източната част на
дворното място. Вещото лице установява, че към момента на огледа върху
западната фасада на сграда с идентификатор *** има следи от зазидан вход
и няма следи от зазиждане или избИ.е на вход на сграда с идентификатор
***., а пристроената баня е към сграда с идентификатор ***.
Влязлото в сила решение е задължително за страните при условията на
чл. 298 ал. 1 от ГПК, както и за съдилищата при условията на чл. 297 от ГПК
за същото искане и на същото основание. След влизане в сила на решението, с
което е отхвърлен насрещния му установителен иск за собственост, основана
на договор за дарение и е уважен предявения иск срещу него с правно
основание чл. 109 от ЗС въззивникът Н. Г. е следвало да изпълни доброволно
или принудително съдебното решение и не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение, като за въззивният съд не е
налице съмнение, че предмет и на двата посочени по - горе иска – основен по
чл. 109 от ЗС и насрещен по чл. 124 ал. 1 от ГПК са били именно процесните
и в настоящото производство две стаи, по отношение на които бабата и
дядото на въззивника, които са родители на въззиваемия са си запазили право
на ползване, а след смъртта им въззивникът е зазидал източния вход и е избил
вход от запад за да не преминава през имота на въззиваемия, както сам е
признал. Тези изводи изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, подробно посочени по-горе, които в тяхната съвкупност
установяват, че именно по отношение на процесните две стаи е проведено
принудително изпълнение в изпълнение на съдебното решение, входа на
помещенията от запад е зазидан и е отворен входа от изток.
Ирелевантни за настоящия спор по чл. 108 от ЗС са обстоятелствата,
свързани с регулационните промени на ПИ през 1991 г., за които са събрани
доказателства по делото, тъй като както правилно е приел
първоинстанционният съд възникването на съсобственост по регулация
между собствениците на два съседни парцела не води до съсобственост върху
построените преди регулационните промени сгради в имота и същите остават
индивидуална собственост на лицата, които се легитимират като техни
12
собственици към този момент. След като по силата на договор за покупко-
продажба, отразен в нотариален акт № *** том *** дело № *** г. по описа на
нотариуса при ПНС праводателите на въззиваемия Г. Н. И. и Ж. А. И.а са
придобили собствеността върху дворно място с площ 520 кв.м., съставляващо
парцела ХІV – 11*** в стр. кв. 53 по плана на гр. Л., ведно с построените в
него жилищни сгради и в последствие с договор за покупко-продажба,
сключен на 19.12.1997 г., отразен в нотариален акт № *** том *** дело № ***
г.. по описа на нотариуса при РС Л. са прехвърлили на въззиваемия и техен
син Н. Н. изцяло собствеността върху върху придобитият от тях като СИО
имот от 520 кв.м., целият към този момент от 1 040 кв., в който към същия
момент са били изградени жилищна сграда и лятна кухня, намиращи се в
източната част на цялото дворно място, съставляващо парцел *** с пл. №
2133 в стр.кв. 53 по плана на гр. Л., като са си запазили правото на
ползване да обитават двете стаи от жилищната сграда до старата къща,
то купувачът Н. Н. е станал изключителен собственик както на жилищната
сграда, така и на двете стаи, които съставляват реална част от нея и не могат
да се ползват самостоятелно. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че
стаите не са имали самостоятелен санитарен възел и не са отговаряли на
изискванията за самостоятелен жилищен обект, което е наложило въззивника
чрез своя баща да построи незаконно баня и тоалетна към тях за да осигури
ползването им, за което по делото са събрани множество доказателства. От
съществено значение обаче е, че правото на собственост на въззивника върху
двете стаи, основано на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
*** том VІ дело № *** г. е отречено с влязло в сила решение между
страните по гр.д. № ***8/2018 г. на РС Л. и този спор между страните не може
да бъде пререшаван в настоящото производство. Наред с това следва да се
посочи, че И. Н. не се е легимирал в какъвто и да е момент като изключителен
собственик на съсобствения парцел, придобит през 1981 г. и сградите в него и
съсобствеността върху всички сгради в имота е била поравно между него и
въззиваемия до дарението им през м. ХІІ 1997 г.. Установи се по делото също,
че въззиваемият Н. Н. не е прехвърлил изцяло собствеността върху земята,
закупена при съсобственост с брат му през 1981 г. и към момента се
легитимира като собственик на 590/1040 и.ч. от ПИ с идентификатор ***
/520+***/, а въззивникът Н. Г. се явява собственик само на дарените 450/1040
и.ч. от ПИ и построените в западната част на имота сгради, подробно описани
13
в нотариалния акт, но право да ги ползва изцяло, тъй като родителите му имат
запазено и учредено право на ползване върху дарената част от имота и няма
данни да са се отказали от това свое право до момента или правата им да
погасени. Тези изводи кореспондират с установените по делото
обстоятелства, че след 1997 г. бащата на въззивника е заживял в сградите в
западната част на имота, в които живее и към момента, а в процесните две
стаи от сградата, собственост на въззиваемия са останали родителите на двата
братя въз основа на запазеното от тях право на ползване.
Правилно и законосъобразно районният съд е намерил за неоснователно
възражението на въззивника за изтекла в негова полза придобивна давност по
чл. 79 от ЗС след смъртта на баба му на 10.04.2012 г.. Съгласно чл. 84 ЗС вр.
чл. 115 ал. 1 ЗЗД давността спира да тече само в определени, изрично
посочени от закона случаи, а съгласно чл. 84 ЗС вр. чл. 116 ЗЗД давността се
прекъсва само с определени, изрично посочени от закона действия. Съдебната
практика приема, че ако искът на собственика срещу владелеца на имота не
бъде уважен давността не се смята прекъсната. Тъй като докато трае процесът
давността е спряла да тече съгласно чл. 115, б. "ж" ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС,
след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността
продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се
уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова
придобивна давност, а изтеклата губи своето значение. Възззивният съд
приема, че предявяването на иск за защита на правото на собственост,
какъвто безспорно е негаторния иск по чл. 109 от ЗС, когато е предявен срещу
лицето, което е във владение на имота и се позовава на придобивна давност
съставлява действие прекъсващо придобивната давност на владелеца. С оглед
прекъсване на давността със завеждане на ИМ на 20.10.2016 г. , с която е
предявен иска с правно основание чл. 109 от ЗС и уважаване на иска следва да
се приеме, че придобивна давност в полза на въззивника не е текла през
периода до влизане в сила на съдебното решение на 17.11.2017 г.. Наред с
това по делото се доказа, че от въззиваемия, в качеството на собственик на
имота са предприетите в последствие действия по посоченото по - горе
изпълнително дело в изпълнение на съдебното решение, поради което според
въззивния съд дори да се приеме, че след влизане в сила на съдебното
решение, с което собственикът е потърсил съдебна защита на правата си и от
18.11.2017 г. е започнала да тече нова придобивна давност, то всяко от
14
изпълнителните действия след тази дата също е прекъсвала давността –
например възстановявето на състоянието на имота на 3-4.07.2018 г. по
възлагане от ДСИ и след извършването му е започвала да тече нова
придобивна давност. При тези доказателстма може да се направи обоснован
правен извод, че въззивникът не е придобил собствеността върху процесните
две стаи на основание недобросъвестно явно, непрекъснато и
необезпокоявано давностно владение, продължило 10 години при условията
на чл. 79 ал. 1 от ЗС към датата на подаване на ИМ, с която е предявен иска
по чл. 108 от ЗС – 19.09.2022 г..
С оглед гореизложеното и събраните по делото безспорни
доказателства, че въззивникът продължава да владее собствените на
въззиваемия две стаи, въззивният съд приема, че искът с правно основание
чл. 108 от ЗС е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен и
решението на Районен съд Л. в тази му част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена без уважение като
неоснователна.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 109 ал. 1 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Съгласно разпоредбата чл. 31 ал. 1 от ЗС всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им.
Искът по чл. 109 от ЗС е правен способ за защита на правото на
собственост и на ограничено вещно право срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на
носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно
упражняване, т.е. на използването на вещта според предназначението й.
Правен интерес от исковата защита по чл. 109 от ЗС съществува тогава,
когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните
ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза
ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Пасивно
легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните
въздействия върху чуждата или съсобствената вещ и ограничава правата на
15
собственика/съсобственика, като за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е без
значение дали самият ответник е причинил противоправното състояние, като
е достатъчно, че поддържа същото при предявяване на иска. В случай, че
въздействието се осъществява от няколко лица, всички те са легитимирани да
отговарят по иска, като конституирането им като ответници в процеса е
предпоставка не за допустимост на иска, а за насочване на изпълнението при
евентуално осъдително решение срещу тях, т.е. преценката към кого ще
насочи иска си е на ищеца.
Установява се от представените по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключенията на вещото лице инж. С.С. по
основната и допълнителна СТЕ, които кореспондират помежду си, че след
сделките с участието на страните през м. ХІІ 1997 г. недвижимият имот,
съставляващ към този момент парцел *** – 2133 в стр. кв. 53 по
регулационния план на гр. Л. е станал съсобствен между страните при права
590/1040 и.ч. за въззиваемия и 450/1040 и.ч. за въззивника. Установява се, че
всеки от съсобствениците на дворното място е станал собственик на
придобитите в изключителна собственост сгради в имота, описани в
договорите за покупко-продажба и дарение, а незаконно построените сгради в
имота след този момент са станали съсобствени на страните при условията на
чл. 92 от ЗС. Установява се, че не е извършено разпределение на ползването
на имота по реда на чл. 32 от ЗС между съсобствениците, както и че
въззивникът не е имал основание да осъществява фактическа власт изцяло
върху съсобствения имот, тъй като правото му на собственост е ограничено от
запазеното право на ползване върху дарения имот от неговия баща И. Н..
Налице е влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 669/2016 г. по описа на РС
Л., цитирано подробно по-горе, с което по отношение на въззивника Н. Г. е
признато за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че въззиваемият Н.
Н. е собственик на източен гараж, намиращ се в обект № 4 с
идентификатор №*** по скица на ПИ №***. на СГКК гр.П., с площ 24 кв.м..
При съобразяване на писмените доказателства за съсобствеността и пределите
на силата на присъдено нещо на цитираното съдебно решение, посочени и по-
горе следва да се приеме, че въззивникът няма право да пречи на
съсобственика на земята да я ползва, както и на собственика на обект с
идентификатор №*** да ползва по предназначение сградата си. Страните
имат възможност да уредят ползването на съсобствената земя по реда на чл.
16
32 от ЗС по съдебен ред, в случай, че не могат да постигнат съгласие за това,
но до разпределяне на ползването доброволно или по съдебен ред нямат право
да пречат на съсобственика на земята да упражнява правото си на собственост
върху нея. Липсва правно основание за въззивника да пречи на въззиваемия
да ползва и построените в съсобствения имот сгради, на които се явява
едноличен собственик, едно от които е процесния гараж. Установи се от
показанията на свидетелите и на двете страни, че пред гаража е имало
строителни материали както към датата на завеждане на ИМ, така и към
датата на разпита на свидетелите, че действията на въззивника са били
мотивирани от претендирано право на собственост върху реална част от
земята, което той както се установи по делото не притежава, поради което
правилно и законосъобразно с оглед събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че въззиваемият в качеството на
собственик на процесния гараж и съсобственик на дворното място
фактически е ограничен от действията на въззивника да ползва имота си по
предназначение по начин, който да не пречи на другия съсобственик да
ползва имота. Следователно налице са неправомерни действия на въззивника,
които дават основание на съда да постанови решение за осъждане на
въззивника да преустанови за бъдеще нарушението като предостави достъп на
въззиваемия до имота, по отношение на който се легитимира като
съсобственик, както и до гаража, по отношение на който се легитимира като
изключителен собственик.
При тези правни изводи, въззивният съд намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС е основателен и доказан следва да бъде
уважен, решението на Районен съд Л. и в тази му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена
без уважение като неоснователна.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените по делото разноски за въззивната
инстанция в размер на 1900 лв. за адвокатско възнаграждение, за което са
представени писмени доказателства.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
17
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/07.04.2023 г., постановено по гр.д. №
587/2022 г. по описа на Левчанския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Н. И. Г., ЕГН **********
от гр. Л., ул.”***” № ***а да ЗАПЛАТИ на Н. Г. Н., ЕГН*** от с.гр., с. адр.
сумата от 1900 лв. за направени пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280
ал. 3 т. 1 от ГПК, с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18