О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
В.Търново 11.09.2023г.
№
77
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в закрито заседание на
единадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
разгледа докладваното от съдия Костова касационно ЧАХД № 10 204/2023 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1,
т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63г от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на „СИД“ АД, гр. Лясковец,ул.Оборище № 13 чрез адв Т. против Разпореждане № 787/3.05.2023г. постановено по НАХД 616/23г. по описа на ВТРС, , с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № ********** на АПИ и е прекратено производството по дело.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановеното разпореждане, тъй като съдът неправилно е приел, че е налице валидно съобщаване на ЕФ на дружеството чрез Български пощи АД, доколкото получилото го лице Я.Г.няма нотариално заверено пълномощно с право да получава пощенски пратки. Ерг, така подадената жалба не се явява просрочена, следователно като допустима, същата е следвало да бъде разгледана от въззивната инстанция. Според жалбоподателя пратката е връчена в пощенска станция в гр. Лясковец, а не на седалището и адреса на управление на дружеството, което е още едно процесуално нарушение при връчването, което го прави невалидно. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдо-производствените действия.
Ответната страна АПИ гр. София чрез юриск. Хр. К. заема становище за неоснователност на жалбата , тъй като намира, че е налице валидно връчване на ЕФ на трето лице, което е депозирало при пощенския оператор пълномощно. Следователно жалбата срещу ЕФ се явява просрочена и като такава същата е била оставена без разглеждане правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе по частната жалба взе предвид следното:
С обжалваното Разпореждане № 787/3.05.2023г. постановено по НАХД 616/23г. по описа на ВТРС е оставена без разглеждане подадената от СИД“ АД, гр. Лясковец,ул.Оборище № 13 чрез адв Т. жалба срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № ********** на АПИ и е прекратено производството по дело.
По делото не е спорно, че на дружеството е издаден горепосочения ЕФ за налагане на имуществена санкция на дружеството за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10а, ал. 1 от ЗП, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. Същото е връчено с писмо обратна разписка от Български пощи АД на Я.Г., което е обективирано с подпис в опис за доставка обр. 242Е на 14.03.2023г. Настоящата инстанция е изискала от това трето лице както доказателства за връчването на съобщението, така и представеното пред него пълномощно. Такова е било депозирано пред пощенския оператор, като с него Управителят на дружеството Г.Д.е упълномощил Я.Г.да взема, получава и подава пощенски пратки, писма и документи, както и да ползва пощенската кутия в гр. Лясковец, пощенски клон при площад Възраждане № 4. Същото не е нотариално заверено, което не се спори от страните. Връчването е станало в горепосочения пощенски клон. Жалбата срещу ЕФ е подадена на 31.03.2023г. , видно от пощенското клеймо поставено върху плика, който я съдържа- стр17 от въззивното дело. След като е установил горните факти, ВТРС е намерил, че жалбата е просрочена, тъй като визираният преклузивен срок по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 59 от ЗАНН е изтекъл на 28.03.2023г. Постановеното прекратително разпореждане е връчено на 12.05.2023г. а жалбата срещу него до Административен съд В. Търново е подадена на 22.05.2023г. видно от пощенското клеймо. Стр.4 от настоящото дело.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок срещу разпореждане, което прегражда производството пред въззивната инстанция, подадена е от лице, за което този акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
По делото е безспорно, че електронният фиш е изпратен на „СИД“ АД с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК, по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, според която на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата, което се потвърждава от приложеното пълномощно № 21/13.02.2022 г., като е положен подпис на получателя. Въпросното пълномощно по искане на жалбоподателя е изискано от настоящата инстанция и е представено от „Български пощи“ ЕАД. Според същото Г.В.Д., в качеството си на представляващ „СИД“ АД, „МУЛТИМЕС ГРУП“ ЕООД и „МУЛТИМЕС ФАРМ“ АД е упълномощил Я.С.Г.да взема, получава и подава пощенски пратки, писма и документи, както и да ползва пощенска кутия в гр. Лясковец, пощенски клон площад Възраждане № 4., с което . Съгласно т.44, б. „в“ от Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, препоръчаните пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител. Доколкото в посочената норма се съдържат две равностойни алтернативни възможности за връчване упълномощен служител на дружеството или в неговото деловодство, който избор се прави от пощенския оператор. Следователно направеното възражение от частния жалбоподател, че след като препоръчаното писмо не е връчено в деловодството му, а в пощенския клон , то същото се явява неправилно, е неоснователно.
На следващо място, неоснователно е и възражението, че липсата на нотариално заверено пълномощно също опорочава връчването. Правното основание за това жалбоподателят извежда от Общите условия на пощенския оператор- чл. 52.3 който визира, че получателите на пощенски пратки могат да упълномощават писмено други лица да ги получат, срещу нотариално заверено пълномощно и подпис, а представеното от „Български пощи“ ЕАД пълномощно на Я.С.Г.не е нотариално заверено. Тези общи условия уреждат отношенията между страните по този договор, без да могат да се противопоставят на трети лица. Единствено в чл.37 ЗЗД е предвидено, че упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма трябва да бъде дадено в същата форма. Когато договорът се сключва в нотариална форма упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис.Пълномощното, като документ, в частта, в която е обективирано изявлението на автора-упълномощител представлява частен документ. Нотариалната заверка на подписа върху частен документ е вид нотариално удостоверяване, съобразно текста на чл.569,т.2,пр.4 ГПК. Целта на нотариалната заверка на подписа на пълномощно за сключване на договор в нотариална форма, е че именно лицето, което се е явило пред нотариуса е подписало частния документ. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по същността си е заверка от нотариуса като длъжностно лице в предвидената от закона форма. В частта на пълномощното отнасяща се до извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител физическо лице същото представлява официален документ. С оглед на така изложеното на първо място се установява , че законът не изисква нотариална заверка на подписа при упълномощаване за получаване на книжа. Наличието или липсата на такава заверка по никакъв начин не се отразявана валидността на пълномощното в качеството му на частен документ. На следващо място, касае се за нотариална заверка не на съдържанието, а на подписа, като в жалбата не е оспорено авторството на този частен документ. Следователно пълномощното като подписано от Управителя на дружеството се явява валидно, за неговата действителност се изисква само писмена форма, не и нотариална заверка. След като съобщението за препоръчанато писмо и самото писмо са връчени на надлежно упълномощено от жалбоподателя лице, то и самото връчване се явява валидно. Няма законова опора и твърдението, че в пълномощното изрично следва да е посочено, че се касае за получаване на съобщения от АПИ, доколкото от текста на същото се установява, че Я.Г.е генерално упълномощена да получава цялата кореспонденция на жалбоподателя в пощенския клон. Аргументи за настоящото становище могат да се намерят и в нормите, касаещи връчването в НПК и ГПК, досежно ЮЛ, като връчването следва да бъде на служител на търговеца, без да е необходимо даже представяне на пълномощно.
Следователно, според настоящия състав, е налице надлежно връчване, поради което и съдът намира, че жалбата срещу електронния фиш се явява просрочена, като подадена извън в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, т.к. процесния ел. фиш е получен в санкционираното дружество на 14.03.2023 г., при което срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 28.03.2023 г. включително /присъствен ден - вторник/, а жалбата против този ел. фиш е подадена чрез наказващия орган до районния съд на 31.03.2021 г., т.е. три дни след изтичането на този срок.
При този изход на делото се явява основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 от АПК Великотърновския административен съд, втори касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 787/3.05.2023г. постановено по НАХД 616/23г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА „СИД“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Л.да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.