РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Перник, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500180 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. А.Ж. от АК ***, процесуален
представител на И. А. К., против Решение № 1128 от 10.08.2020 г. по гр.д. №
2598 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г., с което е отхвърлен иска му
с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу Д. Г. А.
В жалбата се поддържа, че обжалваното Решение е неправилно и постановено
в нарушение на процесуалния и материалния закон и при неточното
тълкуване и прилагане на закона. Изложени са доводи, че
първоинстанционният съд превратно и пристрастно е оценил и възприел
свидетелските показания, като е преиначил дадените показания от
свидетелите. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение
и да постанови ново по същество на спора, с което да уважи исковата
претенция, така както е предявена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Д.А., чрез процесуалния си
представител – адв. Р.М. от АК *** е подала отговор на жалбата, с който я
1
оспорва и моли въззивния съд да потвърди обжалваното Решение. В съдебно
заседание чрез процесуалният си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Окръжен съд Перник намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд Перник е образувано по предявен от И. А.
К., срещу Д. Г. А., иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата
500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в стрес, душeвени болки и страдания, причинени от изготвено от ответника
заключение по съдебно-психиатрична експертиза, назначена по гр.д. № 730
по описа на Окръжен съд Перник за 2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 24.10.2016 г. до
окончателното й изплащане. В исковата молба ищецът, сега жалбоподател е
твърдял, че ответницата, в качеството на вещо лице – психиатър, е изготвила
неточна и неправилна експертиза, с което е причинила вреди на К.,
изразяващи се в стрес, душевни болки, страдания и ограничения. Посочил, че
д-р А. не се е запознала с медицинската документация, бездействала е по
време на извършения медицински преглед и невярно е записала заявеното от
ищеца на поставените въпроси. В срок е депозиран отговор на исковата молба
от ответницата, в който предявеният иск е оспорен като неоснователен.
Изложени са твърдения, че не са налице виновни действия или бездействия, в
причинна връзка с които са настъпили вреди за ищеца. В отговора е посочено,
че при изготвяне на заключението вещото лице – ответник по иска, не е имала
за задача да се запознае с амбулаторния картон на ищеца, като в
определението по допускане на експертизата са описани документите, с които
е трябвало да се ползват при формиране на заключението. Изложила е, че не
са налице данни за невярност на заключението, поради което не може да се
направи извод за незаконосъобразност на поведението й като вещо лице.
В производството по делото са събрани писмени доказателства (гр.д. № 730
по описа на Окръжен съд Перник за 2015 г., дадено за послужване, заверен
препис на ЛАК № *** на ищеца, изпратен от *** „***“, както и заверен
2
препис от всички документи, съдържащи се в медицинското досие на ищеца,
изпратени от регионалната картотека на медицинските експертизи), както и
гласни такива, чрез показанията на свидетеля Н. Й. Г., племенница на ищеца,
и свидетелят Х. Х. Ц. – без дела и родство със страните. Въз основа на
събраните доказателства и техния анализ първоинстанционният съд е
достигнал до извода, че не се установявало извършването от ответника на
твърдяното в исковата молба противоправно поведение, тъй като на първо
място с определението на съда, с което е допусната експертизата по гр.д. №
730 по описа на Окръжен съд Перник за 2015 г., не е указано на вещото лице,
че при изготвянето й трябва да изследва амбулаторния картон на ищеца,
съхраняван в *** „***“. На второ място Районният съд е приел, че не се
установявало и извършването от ответника на твърдяното противоправно
действие, изразяващо се в изопачаване на думите на ищеца и невярното им
записване в заключението, понеже по делото не са ангажирани никакви
доказателства относно това какви са заявените от ищеца думи по време на
прегледа от д-р А., поради което и не може да се направи извод, че същите са
невярно отразени. На трето място след анализ на свидетелските показания
видно от мотивите на обжалваното решение, не се установявало и наличието
на причинна връзка между поведението на ответника и причинените вреди.
При тези фактически констатации и правни изводи Районният съд постановил
обжалваното решение.
В срок е постъпила въззивна жалба от И.К. със съображения посочени по-
горе. С определението за насрочване на делото въззивният съд е констатирал,
че е налице обективна доказателствена непълнота и предвид правомощията си
по чл. 267, ал. 2 и чл. 195 ГПК служебно е допуснал съдебна психиатрично –
психологическа експертиза. В заключението си вещите лица следваше да
отговорят на въпросите: На какво се дължи разликата в съдържанието между
двете експертизи изготвени по гр. д. № 730 по описа на ОС Перник за 2015
г.?; Какви са взаимовръзките между двете заключения и причинените
евентуално вреди на жалбоподателя и причинно следствената връзка между
състоянието на жалбоподателя след изготвяне на заключението от
въззиваемата/ответник? Колко време са продължили болките и страданията
(ако се установят такива) и има ли към настоящият момент остатъчна
симптоматика?. В съдебно заседание на 27.10.2021 г. заключението на вещите
3
лица доц. д-р В. Т. В., д.м., специалист по психиатрия и по съдебна
психиатрия и Е. М. М. – клиничен психолог, социална психология, клинична
психология и психологични интервенции при рисково и девиантно поведение,
е прието като доказателство по делото. Други доказателства пред въззивната
инстанция не са ангажирани и приемани.
При така изложеното настоящият въззивен състав приема следното:
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото – приложеното за
послужване гр.д. № 730 по описа на Окръжен съд Перник за 2015 г., че
същото е образувано по повод предявен иск е с правно основание чл. 49, вр. с
чл. 45 от ЗЗД от ищецът И. А. К., който моли да бъде осъден ответникът
Районен съд – гр. Радомир, да му заплати сумата от 30 000 лв. обезщетение за
имуществени вреди (представляващи половината от стойността на изнесената
на публична продан къща – масивна жилищна сграда на два етажа, находяща
се в ***, Община ***), както и да му заплати общата сума от 25 000 лв. за
неимуществени вреди – стрес, притеснения, нерви и получаване на 71 %
трайно намалена работоспособност, поради *** с ЕР на ТЕЛК № *** (5000 лв.
+ 10000 лв. + 10000 лв.), от съдебен произвол, изразяващ се в отказ да се
разгледат предявените от него насрещни искови претенции по чл. 21, ал. 1 от
СК 1985 г. (отм.) по гр. д. № 814 по описа на Районен съд Радомир за 2008 г.,
тъй като съдията не е изпълнил задълженията по разрешаването на спора и
пристрастно е пречил на разрешаване на делото, като не му е предоставил
безплатна адвокатска помощ. От приложеното гр.д. № 730 по описа на ОС
Перник за 2015 г. се установява, че с протоколно определение от 21.06.2016
г. е назначена съдебно – психиатрична експертиза с вещо лице ответницата д-
р Д.А.. В заключението си същата е следвало след като се запознае с
материалите по делото, ЕР № ***, както и с представеното ЕР № *** на ТЕЛК
***** *** и извърши личен преглед да даде експертен отговор на следните
въпроси: Обстоятелството, че на И. А. К. не му е била предоставена правна
помощ и не са били разгледани и предявени искове за трансформация на
имущество съпружеска имуществена общност в лично имущество пред
Районен съд Радомир по гр. дело № 814/2008 г., довело ли е някакво
влошаване на неговото психическо състояние, до изпитване на отрицателни
емоции и до получаване на 71% трайно намалена работоспособност.
В срок е изготвено заключени, което е прието в с.з. на 2510.2016 г.
4
******************************************************************************************************************************************************************************** В
съдебното заседание, в което е прието заключението въззиваемата Д.А. е
заявила, че поддържа представеното заключение. На въпроси на
процесуалния представител на И.К. – адв. Ж. защо не е правен запис на
магнитно устройство, с цел сравнение на казаното от освидетелстваното
лице е посочила, че е изготвила само запис на хартиен носител, който
съхранява.
**********************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
В последствие по гр. дело № 730 по описа на ОС Перник за 2015 г. е прието и
второ заключение, в което вещите лица д-р М.Щ.К. – психиатър и Д.С.З. – С.
– клиничен психолог са отговорили на всички задачи, на които е отговорило
вещото лице д-р Д.А., след като са се запознали с материалите по делото,
също така и с личния амбулаторен картон на И.К., съхраняващ се в болница
„***” ***, ***, ***.
************************************************************************ В
последствие Окръжният съд е постановил Решение, с което отхвърлил
предявеният иск. В мотивите си Окръжният съд е приел, че Решението
постановено по гр. д. № 814 по описа на Районен съд Радомир за 2008 г. по
допускане на делбата е подлежало на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като И.К. не го е обжалвал и решението е влязло в
сила. Окръжният съд е посочил, че само на това основание предявеният иск с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен като такъв, тъй като е бил налице друг път за защита
интересите на ответника в делбеното производство, като той не е използвал. В
мотивите си решаващият състав изобщо не е обсъждал двете приети
заключения по допуснатите СМЕ. Това Решение е било обжалвано от И.К., но
същото е потвърдено от АС София.
*****************************************************************************************************************************
*****************************************************************************************************************************
Въззивният съд съобразява, че изложените в исковата молба обстоятелства
обосновават, че претендираната отговорност е деликтна по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. За да се уважи иск по чл. 45
ЗЗД следва да се установи наличието на три основни елемента, които следва
5
да бъдат доказани от ищеца, а именно: противоправно действие на
определено лице; настъпили вследствие на това действие вреди по отношение
на ищеца и причинна връзка между горните две. За уважаване на подобен иск
не е необходимо да се доказва четвъртият елемент на фактическия състав, а
именно вината, тъй като същият съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Това доказване е в тежест на ответника, а ищецът
следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи
увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях
така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен
извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да
установи истинността на твърденията си за релевантните факти.
В настоящия казус спорно по делото е дали е причинена вреда на ищеца,
изразяваща се в стрес, душевни болки и страдания, и ако да, дали тази вреда е
в резултата на виновни действия (в случая от изготвено от ответника
заключение по съдебно-психиатрична експертиза, назначена по гр.д. №
730/2015 г. на Окръжен съд – Перник) от страна на ответника.
Според настоящия въззивен състав с оглед на събраните по делото
доказателства ищецът/жалбоподател не е доказал първият обективен елемент
от този фактически състав, а именно, че ответника Д.А., действаща като вещо
лице, е обективирала противоправно деяние, под формата на действие
(изготвено заключение по съдебно-психиатрична експертиза, назначена по
гр.д. № 730 по описа на Окръжен съд – Перник за 2015 г.), както и белега –
противоправност на вмененото й деяние, т.е., че Д.А. е обективирала някакво
действие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща към
определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само
противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност.
В настоящият случай не е налице деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите, причинен от Д.А. на И.К. – исковете на
последния по гр.д. № 730 по описа на Окръжен съд Перник за 2015 г. са
отхвърлени не въз основа на заключението на Д.А.; липсват данни за
образувано производство против Д.А. по чл. 291 от НК, както и влязла в сила
присъда за такова престъпление; с исковата молба не е предявен иск за
установяване на престъпно обстоятелство, а и не са налице предпоставките за
6
завеждане на такъв. С определението на съда, с което е допусната
експертизата по гр.д. № 730 по описа на Окръжен съд Перник за 2015 г., не е
указано на вещото лице, че при изготвянето й трябва да изследва
амбулаторния картон на ищеца, съхраняван в *** „***“, поради което не е
налице противоправно бездействие. На следващо място не се установява и
извършването от ответника на твърдяното противоправно действие,
изразяващо се в изопачаване на думите на ищеца и невярното им записване в
заключението. По делото не са ангажирани доказателства какви са заявените
от ищеца думи по време на прегледа, като въпреки заявеното от въззиваемата
А., че е изготвила запис на хартиен носител, който съхранява жалбоподателят
К., не поискал да бъде представен този запис, за да се установи има ли
разлика между отразеното в него и посоченото в заключението, поради което
и не може да се направи извод, че същите са невярно отразени. Настоящият
въззивен състав не приема изложеното в приетото пред настоящата инстанция
заключение по КСППЕ, че описаните в двете експертизи по гр.д. № 730 по
описа на Окръжен съд Перник за 2015 г. смущения са възникнали
в непосредствена връзка с конкретното събитие от септември 2016 г.
(заключението на д-р А.), тъй като в тези заключения експертите са
обсъждали периоди преди изготвяне на заключенията си и няма как в тях да
изложат въздействието върху психиката на И.К. на събития и факти
настъпили след момента на изготвяне на заключенията. Вярно е, че в
заключението по настоящото дело експертите са посочили, че ответницата е
допуснала методологична неточност, но тази неточност, на първо място е
коригирана с последващо повторно заключение и на второ място не е
повлияла на крайния изход на спора.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не се доказа наличието
на пряка причинно следствена връзка между изготвеното от ответника
заключение по съдебно-психиатрична експертиза, назначена по гр.д. №
730/2015 г. на Окръжен съд – Перник и причинените на ищеца
неимуществени вреди. Тази връзка трябва задължително да се установи и
докаже в процеса, за да може да се ангажира отговорността на ответника, а
същата липсва в настоящият случай. Претендираните от ищеца
неимуществени вреди са поради стрес, нервно напрежение и притеснения.
Увреждането на здравето е един от аспектите на реакцията в стресогенна
ситуация. Същата, според настоящия състав, произтича от едновременното
7
отработване на последците от множество психотравми - неестествена смърт
на близък роднина, иск за развод, последвал делбен процес и негативен изход
по гр.д. № 730 по описа на Окръжен съд Перник за 2015 г., който изход обаче
не е базиран на изготвеното от ответницата заключение. На това основание не
е доказано собственото въздействие на заявеното като противоправно
поведение Д.А..
********************************** По делото няма данни след тази дата
на И.К. да е издавано друго ЕР, с различен процент работоспособност, нито
да се е налагало допълнително лечение след приемане от съда на
заключението изготвено от Д.А.. От всички събрани в хода на процеса
доказателства и най-вече от свидетелските показания се установява, че И.К. е
преживявал тежко всяко съдебно заседание по множеството дела, в които е
участвал, като по делото е недоказано, че вредите са причинени от
поведението на ответника.
Страните не са навели други доводи за въззивна проверка с оглед
изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи
служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на
решението.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните, съгласно правилата на
чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски
по въззивното производство.
Въззиваемата не претендира и не доказва разноски по въззивното
производство поради което и такива не й се дължат.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1128 от 10.08.2020 г. по гр.д. № 2598 по описа
на Районен съд – Перник за 2019 г.
8
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9