Р Е Ш Е
Н И Е
№ …….
гр.
Провадия, 02.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на пети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Нели Странджева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 236 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от С.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес *** срещу община Дългопол.
Ищецът
твърди, че е собственик в резултат на осъществено давностно владение на имот находящи се
в с. ***, а именно: Изоставена орна
земя с площ 923 кв.м. местност „***“,
с индентификатор № 67129.13.26 предходен
№ 013026.
Давностното владение било осъществявано от ищеца и
семейството му от както той се помнел и никой не го оспорвал.
В исковата молба се излага, че през.м.01.2020г. ищецът решил да продаде
част от имотите си в землище с. ***, община Дългопол и при снабдяването си със
скици установил, че имот Изоставена
орна земя с площ 923 кв м. местност „***“, с индентификатор № 67129.13.26
предходен № 013026 се води като Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Иска
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на имот Изоставена орна земя с площ 923 кв м.
местност „***“, с индентификатор
№ 67129.13.26 въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно
уведомения ответник по делото.
В него той излага, че
исковата молба е недопустима, тъй като липсвало правен интерес от предявяването
на иска. Твърди се, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към момента на
подаване на отговора процесния имот не е общинска собственост, за него нямало
съставен АОС и община Дългопол нямала никакви претенции за този имот.
Иска се да се остави без
разглеждане предявения иск като недопустим и производството да бъде прекратено.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, и моли да бъде
уважен, ответникът – Община Дългопол, чрез процесуалния си представител пледира
за прекратяване на производтсвото като недопустимо в евентуалност отхвърляне на
предявения иск като неоснователен.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните
по делото писмени доказателства: скица на поземлен имот № 15-330795-18.04.2020 г.;
Заповед № РД 09-22/29.01.2009 г. на Директора на ОД“Земеделие“ Варна; Протколно
решение № 1/25.11.2008 г.; Протоколно
решение № 2 на ОД“Земеделие Варна“, офис Провадия ведно с приложение се установява, че процесния
имот представлява Изоставена орна земя с площ 923
кв м.,
находящ се в землището на с.***, общ.Дългопол местност „***“, с индентификатор № 67129.13.26
предходен № 013026, при
граници имоти с идентификатори No 67129.13.28, 67129.13.30, 67129.13.31,
67129.13.25, 67129.13.51, 67129.13.27. Съобразно скицата имота се води такъв по
чл.19 ЗСПЗЗ.
Със
Заповед № РД 09-22/29.01.2009 г.
на Директора на ОДЗ Варна е одобрено протоколно решение №2/26.01.2009г. на
комисия назначена по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл.19,
ал.1 ЗСПЗЗ. В приложение I
от
същото протоколно решение
са посочени имотите по отношение, на които са допуснати непълноти и грешки при
регистрирането им като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като процесния имот е един
от тях.
От показанията на св.М.,
които съда кредитира като обективни и непротиворечащи си с останалите събрани
по делото доказателства се установява, че ищецът е обработвал процесния имот от
12-13 години. Свидетелят има преки наблюдение върху това, тъй като той е
земеделски производител и обработва имоти, които са в непосредствена близост до
процесния. Никой не е оспорвал правото на собственост на ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявен е установителен
иск за собственост с правно основание с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на процесния недвижим имот на основание изтекла в негова полза
придобивна давност през периода 1998г. – 04.03.2020г..
За основателност на иска
ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание, а
именно факта на владението на процесния имот, периода на владението,
намерението за своене на процесния имот, факта, че владението е било постоянно,
явно и непрекъснато, че процесния имот е определен като земя по чл.19 ЗСПЗЗ.
Ответникът няма факти,
които да са в негова доказателствена тежест.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че производството
е недопустимо, предвид липсата на правен интерес, тъй като макар и според представените
от ответника доказателства - Протоколно решение № 2 на ОД“Земеделие Варна“,
офис Провадия процесния имот погрешно да е определен като земя по чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ ответникът не е направил никакви постъпки повече от 10 години от тази
констатация за отстраняване на грешката в кадастралната карта и регистри,
съобразно които процесния имот се води земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Предвид на това и
съществуващия формален запис в кадастралната карта и регистри, че процесния
имот е земя по чл.19 ЗСПЗЗ съдът намира, че ищецът има правен интерес от
предявения иск, защото самото съществуване на този запис оспорва твърдяното от
него право на собственост въз основа на изтекла придобивна давност.
От разпитания
по делото свидетел безспорно се установи, че процесният имот е владян от
ответника 12-13 години като същия го е обработвал т.е. се е ползвал от него със съзнанието, че е
негов собственик, като никой не е оспорвал факта на владението. То е било явно,
необезпокоявано и непрекъснато и е продължило повече от 10 години. Поради това
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът има
право на присъждане на сторените по делото разноски, но такова искане не е
направено, поради което съда не дължи произнасяне в тази насока. Ответникът е
предендирал разноски, но такива не му се дължат предвид уважаването на
предявения иск.
Мотивиран от така
изложените съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община Дългопол, с адрес гр.Дългопол,
ул.“Г.Димитров“ № 105, че
С.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес *** е собственик на поземлен имот, представляващ
Изоставена орна земя с площ 923 кв.м., находящ се в
землището на с.***, общ.Дългопол, обл.Варна местност „***“, с индентификатор № 67129.13.26
предходен № 013026, при
граници имоти с идентификатори No 67129.13.28, 67129.13.30, 67129.13.31,
67129.13.25, 67129.13.51, 67129.13.27 придобит
въз основа на давностно владение осъществявано през периода 1998г. – 04.03.2020г. на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1
от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………