Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца 02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен
съд, IV наказателен състав в публично заседание на 15.07.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА
КАСАБОВА
При секретаря Ц. Цекова и като
разгледа докладваното от съдията НАХД №544 по описа за 2019г. на
ВРС, въз основа на закона и доказателствата
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06 – 001046 от 20.05.2019г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което в качеството му на работодател на „ДИНИТА - ТРАНС” ЕООД - гр.Бургас, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.”Славейков”, бл.17, вх.А, ап.24, представлявано от управителя Н.Д., е наложено административно наказание на основание чл.414,
ал.1 от КТ –ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1500.00 лв., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен
срок от уведомяването пред Административен съд – гр.Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„ДИНИТА - ТРАНС” ЕООД - гр.Бургас, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.”Славейков”бл.17, вх.А, ап.24 представлявано от
управителя Н.Д. е обжалвало НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06 – 001046 от 20.05.2019г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което на търговеца в
качеството му на работодател е наложено административно наказание на основание чл.414,
ал.1 от КТ - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.152 от КТ.
Жалбоподателят
в жалбата и в постъпилото становище твърди, че издаденото НП е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като издадено при неправилно
установена фактическа обстановка, за което са изложени подробни доводи. Прави
се искане за отмяна на издаденото наказателно постановление и алтернативно за
намаляване размера на наложената санкция.
Ответникът
по делото чрез старши юрисконсулт Кирилова от Дирекция „Инспекция по
труда”- Враца, в съдебно заседание и с писмено становище излага
съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната жалба и иска
същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено.
Производството
по делото е по реда на чл.59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.
Районният
съд - гр.Враца, като провери
основателността на жалбата, съобразявайки становищата на страните и след анализ
на събраните по делото доказателства прие следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпил сигнал от пътници по линия Враца –
Мездра - Враца изпълнявана от фирмата жалбоподател - „ДИНИТА - ТРАНС” ЕООД - гр.Бургас, за това, че един и същи шофьор
обслужва същата последователно на нощна и на сутрешна/дневна/ смяна
на 23.04.2019г. към 21.50 часа била извършена проверка от служителите Д"ИТ"-
Враца - Т.Г.И. и Ц.Г.П.. Самата проверка
била осъществена на паркинга от където тръгва автобуса, като на работника Е.Ц.П. на длъжност ,,шофьор на
автобус” била предоставена възможност саморъчно да попълни писмена декларация.
В последната той посочил, че работи в дружеството жалбоподател на посочената
длъжност, като изпълнява линията гр.Враца-гр.Мездра - гр.Враца от 21.50 до
22.35 ч. и от 23.15 ч. до 23.55 ч. - съгласно маршрутното разписание
за превоз на пътници от завода „Се Борнедце България” ЕООД - гр.Мездра.
Отново на следващият ден сутринта - 24.04.2019г. към 7.25 ч. на пощата в ж.к.”Дъбника”, била осъществена нова проверка на същата линия, като било установено, че шофьор
на автобус е същият служител на фирмата от предходната вечер - работника Е.Ц.П., който отново попълнил
писмена декларация, в която саморъчно посочил, че е започнал и изпълнява
линията гр.Враца - гр.Мездра - гр.Враца от 05.00ч. до 05.40 ч. и от 06.15
ч. до 06.50 ч., и от 07.25 ч. до 08.00 ч.
При проверката освен от заявеното от служителя в декларацията и от
предоставените от дружеството документи включително от работният дневник се потвърдили констатациите
за допуснато от работодателя нарушение на трудовата дисциплина изразило се в неспазване
на между дневната почивка. За констатираното при извършена на 23.04.2019г. и 24.04.2019г.
проверка по спазването на трудовото законодателство в дружеството бил изготвен
Констативен Протокол №1914788 от 10.05.2019г. който
протокол е бил връчен на управителя на дружеството - жалбоподател, който го
подписал.
За
констатираното нарушение св.Т.Г.И. в качеството на актосъставител и в
присъствието на свидетеля очевидец Ц.Г.П. и К.И.П. в присъствието на управителя на дружеството - ”ДИНИТА
ТРАНС” ЕООД - Н.Д., съставил АУАН №
06-001046 от дата 10.05.2019г., в
който отразил описаната по горе фактическа обстановка и констатираното
нарушение - че: „работодателят ”ДИНИТА ТРАНС” ЕООД гр.Бургас с ЕИК *********,
представляван от Н.Д.Д. — управител при въведено сумирано изчисляване на
работното време за отчетен период в рамките на един месец не е осигурил на
работника Е.Ц.П. непрекъсната между дневна почивка в размер не по-малко от 12
часа, в нарушение на чл.152 от КТ.”
В АУАН е отразено,
че нарушението е извършено на 24.04.20197г., като
актосъставителя квалифицирал нарушението, като такова на чл.152, от КТ. Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е
развила в присъствието на управителя, които го подписал, без възражения.
Въз
основа на така съставеният акт
последвало издаване на НП №06 – 001046 от 20.05.2019г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, против - жалбоподателя в качеството му
на работодател, като на основание чл.414 ал.1 от КТ на работодателя
е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00
лв.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Т.Г.И., Ц.Г.П. и К.И.П.,
имащи качество на актосъставител и на свидетели присъствали при констатиране на
нарушението и съставяне на акта, жалба, АУАН, НП, Протокол за извършена
проверка, Декларация от работника Петров, копие от трудов договор копие от
работен график за месец април 2019г.; копие от допълнение към работен график за
м.април 2019г.; копие от маршрутно разписание; писмена декларация от Е.Ц.П.;
копие от индивидуален работен дневник на Е.Ц.П.; копие от заповед №15/20.03.2019г.; както и останалите писмени
доказателства приложени с административно наказателната преписка и по делото.
Съдът
намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен
състав приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съобразно приложените заповеди и в сроковете по ЗАНН и съдържа задължителните
реквизити по чл.42 и чл.57 от същия закон при спазване на административно
производствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението.
Фактическите констатации,
посочени в НП се доказват без противоречиво от всички налични доказателства по
делото, като съдът не възприема наведеното от нарушителя съображение за
неправилно приложение на закона и наложена санкция поради липсата на извършено
нарушение по посочения законов текст. В тази връзка от данните по делото –
разпита на актосъставителя и свидетелите се установява, че както по време на
проверката така и по време на извършената в последствие документална проверка в
сградата на ДИТ Враца безспорно се установява констатираното нарушение, при
това показанията на свидетелите – служители на Д ИТ гр.Враца, са
непротиворечиви и последователни, изцяло кореспондират едни спрямо други, както
и на останалите събрани по делото доказателства, поради което и съдът им дава
вяра и ги кредитира.
Несъмнено
автомобилният транспорт е специфична дейност, условията на труд, при която се
регулират не само от общите норми на КТ, но и от специални правни норми,
каквито се съдържат в ЗАПр., и наредбите издадени въз основа на него, а така
също и от Регламентите на ЕИО цитирани от жалбоподателя
в жалбата.
Времето на
управление включва само периода, през който шофьорът управлява автомобила и то е
част от работното време, което е по-широко понятие и включва времето от
началото до края на работата, през което транспортният работник е на работното
си място, упражнява своите функции или дейности и е на разположение на
работодателя съгласно определението на чл.7
от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт (вкл. почистване и техническа поддръжка; извършване на
всяка друга работа, предназначена за осигуряване безопасността на превозното
средство, неговия товар и пътници или за изпълнение на други задължения, пряко
свързани с извършваната конкретна транспортна операция, административни
формалности с полиция, както и периоди, различни от периодите на почивка по
време на работа и периодите на почивка, през които транспортният работник не е
задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да
отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява или да възобнови
управлението на превозното средство, или да извърши друга работа), което възпроизвежда текста на чл.3 от Директива 2002/15 (ЕО) за организацията на работното време
на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности.
Горепосочената
наредба е приета на основание чл.154а от КТ и определя изискванията за организацията на работното време и почивката
на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, но
доколкото в нея също липсва изрична регламентация за седмичните почивки при
сумирано изчисляване на работното време, то и следва да намерят приложение
общите правила на КТ.
Сумираното
изчисляване на работното време съгласно чл.142,
ал.2 от КТ е изключение от правилото за подневно изчисляване и
може да бъде въведено едностранно от работодателя за определен срок и при
определени предпоставки. В тези случаи продължителността на работното време
през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече
се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на
работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се
отчита (сумира) работното време. При
положение, че работодателят е установил едномесечен период на отчитане на
работното време, то той е бил длъжен да спазва общите изисквания за почивките
при сумирано изчисляване на работното време, регламентирани в КТ. Всякакво
друго тълкуване би довело до дерогиране на защитата на трудовите
права на водачите, включително заплащането на извънреден труд, което е
недопустимо. От събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства безспорно се установява извършване на нарушението, за
което е била ангажирана административно – наказателната отговорност на
дружеството – жалбоподател ”ДИНИТА ТРАНС” ЕООД, в качеството му на
работодател.
Легалната дефиниция
на понятието ”работодател” е дадена в §1 т.1 от ДР на КТ е: ”всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение.”
С оглед изложеното
и предвид представения Трудов договор №
1605/04.05.2017г. между ”ДИНИТА ТРАНС” ЕООД и служителя Е.Ц.П. безспорно
се установи, че фирмата - жалбоподател има
качеството на работодател и като такъв е адресат на разпоредбите на
КТ, включително и на тази на чл.152 от КТ, съгласно която: "работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12
часа".
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че възлагайки му да работи две последователни
смени – съответно нощна смяна за периода от 21.50 до 22.35 ч. и от 23.15 ч. до 23.55 ч. и
дневна смяна за периода от 05.00ч.
до 05.40 ч. и от 06.15 ч. до 06.50 ч., и от 07.25 ч. до 08.00 ч.
дружеството превозвач в качеството си на работодател не е осигурило на работника си Е.Ц.П. - шофьор на автобус - задължителна
междудневна - 12 часова почивка, в рамките на един месец, а осигурената такава е в размер
на 5 часа, с което е нарушило забраната по чл.152 КТ.
Конкретно установеното нарушение е типичен,
обикновен случай на нарушение от този вид. По дефиниция е формално и за съставомерността му законът не изисква
настъпване на вредни последици като техен съставомерен резултат макар, че
следва да се отчете че по – малкият размер на осигурената междудневна почивка
намалява възможността за възстановяване на работника, тоест вреди за последния
все пак са произтекли. В случая задължително следва да се отчете и че се касае
до специализирана трудова дейност, /транспортна дейности в автомобилния
транспорт/ свързана пряко и непосредствено с живота и здравето на хората –
пътници превозвани от фирмата. Това от своя страна изисква не само стриктно
изпълнение на задълженията по установения държавен ред от дружеството
работодател, но и полагане на дължимата грижа по отношение на работещите в него
служители. При тези съображения, не може да се приеме, че конкретното нарушение
е “малозначително” или “маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Отговорността
на юридическите лица е обективна и безвиновна, за което се налага имуществена
санкция по чл.83 от ЗАНН. От това
следва и изводът, че при реализирането ѝ не следва да се анализира
липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у
други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя
нейната форма. Поради изложеното съдът намира, че правилно и обосновано наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на работодателя - жалбоподател противно на твърдяното в жалбата съгласно
чл.414, ал.1 КТ „Работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв….”
Независимо от
горното съдът счита, че е налице основание за изменение на НП. В настоящия
случай в съдържанието на НП не са посочени аргументите на АНО, въз основа на
които е приел, че на”ДИНИТА ТРАНС” ЕООД следва да се наложи санкция в размер по-висок от определения в КТ
минимум. При това определеният размер на имуществената санкция, се явява не
съобразен с конкретните обстоятелства по случая, а именно: че нарушението е
първо, без данни за други предходно санкционирани нарушения по КТ, както и за
макар и закъснялото, но все пак последвало отстраняване на нарушението.
При тези
съображения, обжалваното НП следва да бъде изменено, като наложеното от
наказващия орган наказание – имуществена санкция в размер на 3000лв. се намали в минимално предвидения в закона размер от 1500.00 лв., който размер би бил
съответен на тежестта на нарушението и е адекватен да изпълни целите на
закона визирани в чл.12 от ЗАНН.
Затова и съдът ИЗМЕНИ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06 – 001046 от 20.05.2019г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: