Решение по дело №530/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 63
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20212230200530
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Сливен , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230200530 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия АНТ. М. АЛД. – роден на 25.05.1978 г. в гр. Сливен,
жител и живущ в гр.Сливен, ж.к.Д.Г., бълг. гражданин, с висше образование, не работи,
женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 18.11.2016 г. в гр.Сливен,
в качеството си на управляващ и представляващ ТД „Д*****“ ЕООД гр.Сливен, в 30-
дневен срок от спиране на плащанията (18.10.2016 г.) по публичноправни задължения
(задължения по декларации обр.6, задължения по СД по ЗДДС) не е поискал от Окръжен
съд – Сливен да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2,
вр.ал.1 от НК.
На основание чл.78А от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност
обвиняемия АНТ. М. АЛД., като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в полза
на държавата, в размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА обвиняемия АНТ. М. АЛД. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 117,00 лева (сто и седемнадесет лева) в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от днес
пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
1
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 378 и сл. от НПК.
Внесено е постановление на РП-Сливен срещу обвиняемия А. М. А. за
извършено престъпление по чл. 227Б, ал.2, вр. ал. 1 от НК, с предложение да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание.
РП-Сливен – редовно призована, не изпраща представител.
В с.з. обвиняемият, редовно призован се явява лично, не се признава за
виновен, като твърди, че умишлено нищо не е направил и моли да бъде
оправдан.
След цялостна преценка на доказателствения материал, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Търговско дружество „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр. Сливен било
вписано в търговския регистър към Агенция по вписванията през 2011 г., със
седалище и адрес на управление в гр.Сливен, бул.„*****, с едноличен
собственик на капитала и управител обв. А. М. А.. Дружеството имало за
основен предмет на дейност „ресторантьорство“ и стопанисвало питейни
заведения в гр.Сливен. През същата година, като съдружник в дружеството,
била вписана съпругата на обв. А.А. — К.М. А.а, която имала 50% участие.
На 05.10.2012 г. последната прехвърлила своите дялове на баща си - св.
Марин Рашев Иванов и била заличена като съдружник в „ДИОРА КОМЕРС
78“ ЕООД – гр. Сливен.
Счетоводството на „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр. Сливен за
периода от 2011 г. до края на 2016 г. било водено от М.И Същата
контактувала само с обв. А.А., който предоставял документите за
осчетоводяване, след което ги вземал за съхранение.
Основно с търговската дейност на фирмата се занимавал обв. А.А.. През
2016 г. обемът на работата рязко намалял и дружеството започнало да изпитва
финансови затруднения. В края на 2016 г. „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр.
Сливен било на загуба, натрупало задължения и обв. А.А. решил да продаде
дяловете на дружеството.
Св. М.И. притежавал дял от „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр. Сливен,
но никога не участвал активно в нейното управление. През цялото време обв.
А.А. осъществявал дейността на дружеството, въпреки, че и двамата били
вписани като управители. През 2017 г, обв. А.А. го уведомил, че продава
дяловете на фирмата. Св. М.И. посетил кантората на нотариуса, без да се е
интересувал от финансовото състояние на дружеството и на кого ще бъде
продадено, подписал договор за прехвърляне на дяловете, който бил
предварително подготвен.
Така през м. май 2017 г. бил сключен договор за покупко-продажба на
1
дружествен дял, по силата на който св. М.И. и обв. А.А. прехвърлили
собствените си дялове от капитала на „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр.
Сливен на св. М.Б.А след което били заличени като съдружници. Същата
станала едноличен собственик и управител на „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД -
гр. Сливен, чието седалище и адрес на управление били променени, а именно
гр.Сливен, ул. „Кръстю Асенов“ № 6А.
След известно време св. М.А.а била посетена от служители на НАП,
които й връчили съобщение и й обяснили, че фирмата, която притежава, а
именно „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр. Сливен има големи задължения.
Същата твърди, че през годините не е ползвала счетоводни услуги и не е
притежавала никакви документи, свързани с търговското дружеството и
неговата дейност.
Междувременно през 2017 г. срещу „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр.
Сливен било образувано изпълнително дело № *********/2017 г. по описа на
ТД на НАП - Бургас, офис - Сливен. Дружеството имало публични
задължения по Декларации Образец № 6, по ЗДДС, възникнали от 2016 г. До
задълженото лице било изпратено съобщение за доброволно изпълнение с
изх. № С170020- 048-0114460/12.06.2017г., което било връчено на новия
адрес на дружеството на 16.06.2017 г. и на новия управител. С постановления
за налагане на обезпечителни мерки бил наложен запор и върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, изпълнител.
Тъй като задълженията на „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр. Сливен по
образуваното изпълнително не били погасени, от ТД на НАП - Бургас бил
подаден сигнал до Окръжна прокуратура - Сливен, препратен до Районна
прокуратура - Сливен по компетентност, въз основа на който било образувано
настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването, след допуснато от Административен съд -
Сливен разкриване на сведения, представляващи данъчна и осигурителна
информация по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ДОПК, били изискани справки и
документи от ТД на НАЛ - Бургас, офис Сливен относно задълженията на
„************“ ЕООД - гр. Сливен приход/кредит на задълженото лице,
извършените плащания от длъжника.
По досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-
икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице
„************“ ЕООД - гр. Сливен има публичноправни задължения в общ
размер на 87 865,62 лв. въз основа на подадени Декларации Образец № 6 за
декларирани ДОО (държавно обществено осигуряване), вноски за здравно
осигуряване, вноски към УПФ (универсален пенсионен фонд), вноски за
данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения, СД
по ЗДДС, корпоративен данък по ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО, ревизионен акт
и наказателно постановление. Сумарно по години задълженията са както
2
следва: за 2016 г. - 3 398,12 лв., за 2017 г. - 822,10 лв., за 2019 г. 83 645,40 лв.,
като взискател по публичноправните задължения е ТД на „НАП“ - гр. Бургас,
офис Сливен.
От заключението на вещото лице се установява, че „ДИОРА КОМЕРС
78“ ЕООД - гр. Сливен е спряло плащанията си на 18.10.2016 г. - датата на
последното плащане по публичноправните задължения към ТД на „НАП“ - гр.
Бургас, офис Сливен. Поради липсата на счетоводни отчети към тази дата,
вещото лице е съпоставило активите и пасивите на дружеството към
31.12.2016 г., при което е установило, че „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр.
Сливен не е разполагало с достатъчно ликвидни краткотрайни активи - 177
000 лв., за да покрие сумата на текущите си задължения от 199 000 лв. и е
изпаднало в неплатежоспособност.
Съгласно чл.626, ал.1 от ТЗ управителят на „ДИОРА КОМЕРС 78“
ЕООД - гр. Сливен бил длъжен в 30-дневен срок от спиране на плащанията си
да заяви това пред Окръжен съд - Сливен. По делото е приобщено
удостоверение с изх. № СД-03-01-641/07.05.2020 г., с което Окръжен съд -
Сливен удостоверява, че след направена справка в регистрите на съда
„ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр.Сливен няма подадена молба за откриване
на производство по несъстоятелност, няма образувано производство по
несъстоятелност и не е обявено в несъстоятелност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
въз основа на събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Доколкото не се спори по
фактическата обстановка, съдът няма да се спира подробно и да извършва
анализ на събраните писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието си обвиняемият А. М. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност, а именно по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на
18,11.2016 г., в гр. Сливен, в качеството си на управляващ и представляващ
ТД “ДИОРА КОМЕРС 78” ЕООД гр,Сливен, в 30-дневен срок от спиране на
плащанията (18.10.2016 г.) по публичноправни задължения (задължения по
декларации обр. 6, задължения по СД по ЗДДС) не е поискал от Окръжен съд
- Сливен да открие производство по несъстоятелност.
Съдът намира, че обвинението срещу А.А. е доказано по безспорен и
категоричен начин. Към момента на изпадане на дружеството в
неплатежоспособност и спиране на плащанията управител и представляващ
това дружество е бил именно обвиняемият.
3
Действително наред с него „ДИОРА КОМЕРС 78“ ЕООД - гр. Сливен е
било управлявано и представлявано и от св. М.И., но по отношение на
последния деянието е несъставомерно от субективна страна както е приела
РП-Сливен. М.И. не е участвал пряко в осъществяването на дейността на
дружеството, не е получавал приходи от тази дейност, нито е изготвял или
подписвал документи, свързани с дейността му. В този смисъл същият не е
съзнавал, че дружеството не е в състояние да изпълнява задълженията си и не
е разполагало с достатъчно активи, за да поиска от съда откриване на
производство по несъстоятелност. По същият начин следва да се разгледа
въпроса и по отношение на лицето, което е закупило активите на
дружеството, което лице от своя страна също не може да носи наказателна
отговорност, тъй като спирането на плащанията е станало преди
прехвърлянето на дяловете от страна на обвиняемия. Към него момент той е
бил лицето което е било на ясно с финансовото състояние на дружеството
установените задължения и така нататък и той е бил лицето което е следвало
да поиска от СлОС откриване на производство по несъстоятелност.
Доколкото обвиняемият е бил наясно с финансовото състояние от
управляваното от него дружество с настъпилите финансови затруднения и
спирането на плащанията то съдът намира, че е налице умисъл у него за
извършването на престъплението за което е обвинен. В този смисъл не
основателни са доводите му, че не е направил нищо умишлено. След като е
бил наясно, че дружеството е спряло плащанията е бил длъжен да поиска
откриване на производство по несъстоятелност, като незнанието на това
обстоятелство /в случай че не е знаел, че има такова задължение по закон/ не
го оправдава и не води до отпадане на отговорността му.
Деянието е извършено с пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Обвиняемият е пълнолетно лице, притежаващо нормална психика, не
страда от психическо заболяване, към момента на извършване на деянието е
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,
да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение.
За горепосоченото престъпление се предвижда наказание Лишаване от
свобода“ до три години или глоба до пет хиляди лева. Със същото не са били
причинени имуществени вреди, които да са предмет на настоящото
наказателно производство.
От свидетелството за съдимост на обв. А. е видно, че той не е осъждан
и до настоящ момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от глава VIII от НК.
Налице са всички предпоставки на чл. 78 А от НК - не се касае за
множество престъпления, за причинена тежка телесна повреда или смърт и
4
деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества, поради което съдът след като освободи обв. А. от наказателна
отговорност му наложи административно наказание ГЛОБА в полза на
държавата в минимален размер, а именно 1000 лв.
Съдът намира наложеното наказание за справедливо и отговарящо на
обществената опасност на деянието и дееца.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови решението
си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5